Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260069
гр. ВРАЦА, 16.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 16.11.2020 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа
докладваното от
съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 489 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл ГПК.
Образувано е
по жалба на „А1 България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от А. В. Д. – главен изпълнителен директор и М. М. –
изпълнителен директор, чрез пълномощник юрисконсулт Н.Г., против Постановление
от 14.09.2020 г. по изп.д.№ 60/2020 г. по описа на СИС при Районен съд-Мездра.
В жалбата се
поддържа, че отказът на ДСИ да уважи възражението на жалбоподателя-длъжник в
изпълнителното производство относно размера на приетото адвокатско възнаграждение
и да намали същото от 400 лв. на 200 лв. е незаконосъобразен. Навеждат се
доводи, че от пълномощника на взискателя са били извършени единствено действия
по образуване на изпълнителното дело и посочване начина на изпълнение, което е
задължително съдържание на молбата по чл.426, ал.2 ГПК, поради което се дължи
единствено възнаграждението от 200 лв., предвидено в чл.10, т.1 от Наредба №
1/.09.07.2004 г. /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31.07.2020 г./ за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /наричана по-нататък за краткост Наредба №
1/2004 г./. Посочва се, че с оглед извършеното погасяване на задължението в
срока за доброволно изпълнение не са извършвани други действия с цел
удовлетворяване на взискателя, поради което не се дължи възнаграждението по
чл.10, т.2 от същата наредба.
Жалбоподателят
счита за незаконосъобразен и отказът на ДСИ да възстанови сумата от 116,40 лв.
– държавна такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК /наричана по-нататък за краткост Тарифата/. Навеждат се
доводи, че преди изтичането на срока по чл.428, ал.1 ГПК съдебният изпълнител
не дължи предприемане на действия по принудително изпълнение, тъй като за
длъжника съществува възможност да изпълни доброволно задължението. Ето защо не са
налице и основания за определяне на пропорционална такса по чл.53 от Тарифата.
След като вследствие на наложения запор по делото са постъпили суми за
погасяване на задълженията в срока по чл.428, ал.1 ГПК, то това изпълнение
следва да се приравни на доброволно изпълнение от дължника и на основание
чл.53, ал.2 от Тарифата следва да бъде извършено възстановяване на внесената
държавна такса.
Жалбоподателян
моли за отмяна на постановлението и
постановяване на съдебен акт, с който да бъдат намалени приетите за
събиране разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело от 400
лв. на 200 лв. и да бъде разпоредено възстановяване на държавната такса по
чл.53 от Тарифата в размер на 116,40 лв.
В срока по
чл.463, ал.3, изр.1 ГПК е постъпило писмено становище от адв.М. Н., като
пълномощник на взискателя „Лесо Експорт” ЕООД, в което се поддържа, че
подадената жалба е неоснователна. Навеждат се доводи, че договореното
адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери по чл.10, т.1 и
т.2 от Наредба № 1/2004 г., както и че се дължи в пълен размер, тъй като с
молбата за образуване на изпълнително производство е поискано и налагане на
запор върху банковата сметка на длъжника, като този изпълнителен способ е
реализиран. Посочва се, че при присъждането на възнаграждението са съобразени и
критериите по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Иска се жалбата да бъде
оставена без уважение и да бъдат присъдени направените разноски в съдебното
производство.
На основание
чл.436, ал.3, изр.2 ГПК държавният съдебен изпълнител е приложил мотиви за
допустимост, но неоснователност на жалбата.
След като се
запозна с приложеното копие от изп.д.№ 60/2020 г. по описа на СИС при РС-Мездра
и обсъди изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено
от фактическа страна следното:
Производството
по изп.д.№ 60/2020 г. по описа на СИС при РС-Мездра е образувано по молба на
адв.М. Н. - пълномощник на „Лесо Експорт” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.***. Към молбата са приложени Разпореждане № 594/31.07.2020
г. по гр.д.№ 1588/2018 г. по описа на МРС, както и издадения въз основа на този
съдебен акт изпълнителен лист от 31.07.2020 г., с който „А1 България” ЕАД, ЕИК ***,
със седалише и адрес на управление: гр.***, е осъдено да заплати на
дружеството-взискател деловодни разноски в размер на 800,00 лв. и разноски за
издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лв.
С молбата е
поискано ДСИ да образува изпълнително дело за събиране на присъдените суми и да
наложи запор върху банковата сметка на длъжника в ОББ АД. Поискано е да бъдат
събрани и направените в изпълнителното производство разноски за такси и
адвокатско възнаграждение.
Към молбата
е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. за
образуване на производство и защита по изпълнителния лист и за извършване на
действия по събиране на вземанията.
С протокол
от 05.08.2020 г. ДСИ е разпоредил образуване на изпълнително дело; на основание
чл.79 ГПК е приел направените от взискателя разноски в размер на 20,00 лв. –
държавна такса за образуване на делото, 15,00 лева – държавна такса за налагане
на запор и 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение, като същите са за сметка на
длъжника; разпоредил е изпращане на покана за доброволно изпълнение; на
основание чл.507 и сл ГПК е наложил запор върху банковата сметка на длъжника в
ОББ АД до размера на дълга по делото.
На същата
дата до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е
посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на общо 1 356,40 лв.,
от които: 805,00 лв. – неолихвяема сума, 35,00 лв. – разноски по изпълнителното
дело, 116,40 лв.- такса по чл.53от Тарифата в полза на РС-Мездра, 400,00 лв. –
адвокатско възнаграждение. Поканата за добороволно изпълнение е връчена на
длъжника на 07.08.2020 г.
Отново на
05.08.2020 г. е изпратено и запорно съобщение до ОББ АД, с което ДСИ уведомява
банката за наложен запор върху сметката на длъжника „А1 България” ЕАД, както и
за размера на задължението към този момент.
Приложено е
платежно нареждане, от което е видно, че на 11.08.2020 г. банката е превела по
сметка на ДСИ сума в размер на 1 356,40 лв.
На
12.08.2020 г. длъжникът е депозирал възражение, в което заявява, че размерът на
адвокатското възнаграждение е прекомерно висок и не е съобразен с Наредба №
1/2004 г. Позовава се на извършеното цялостно погасяване на задължението в
срока за доброволно задължение и произтичащата от това липса на предпоставки за
предприемане на допълнителни изпълнителни действия, при което моли разноските
за процесуално представителство да бъдат намалени от 400,00 лв. на 200,00 лв.
или на 100,00 лв. , ако
молбата е подадена преди 04.08.2020 г. Моли и за връщане на сумата 116,40 лв.,
представляваща такса по чл.53 от Тарифата.
След дадени
от ДСИ указания за отстраняване нередовности в представителната власт, на
21.08.2020 г. по делото е депозирано ново възражение със съдържание и искания, които са напълно идентични с тези
по първоначалното възражение.
С
обжалваното постановление от 14.09.2020 г. ДСИ е оставил без уважение
възражението на длъжника „А1 България” ЕАД. Изложени са съображения, че
осъщественото от адвоката представителство на взискателя не се е ограничило
само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за образуване на изпълнителното
производство, което да обуславя единствено присъждането на таксата от 200,00
лв. по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г., но е поискано и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричните вземания чрез конкретно посочен
изпълнителен способ, което обуславя и присъждане на възнаграждение от още
200,00 лв. по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. В мотивите на постановлението е
прието за неоснователно и искането за връщане на внесената държавна такса по
чл.53 от Тарифата в размер на 116,40 лв., тъй като събирането на дълга е
реализирано вследствие принудително изпълнение след наложен запор на банковите
сметки на длъжника, а не от доброволно изпълнение на длъжника.
Постановлението
е връчено на длъжника на 17.09.2020 г., а жалбата е изпратена чрез куриерска
агенция на 24.09.2020 г.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на
законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК и срещу акт, касаещ разноските по
изпълнението и подлежащ на обжалване от длъжника съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
В конкретния
случай, се обжалва постановление, с което ДСИ се е произнесъл по направено от
длъжника възражение против приетия размер на разноските за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство и искане за връщане на внесена
държавна такса по чл.53 от Тарифата. В диспозитива на постановлението се
съдържа произнасяне само по искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение, но в мотивите е обективирано произнасяне и по искането за
връщане на държавната такса. Настоящият съдебен състав намира, че предвид
дадените указания в т.2 на ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017г. на ВКС по тълк.д.№
3/2015 г., ОСГТК за по-разширително тълкуване, според което на обжалване
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението, в т.ч. и поканата за
доброволно изпълнение, произнасянето в мотивите на постановлението е
достатъчно, за да се приеме, че предметът на съдебния спор обхваща два въпроса
– за дължимостта на адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004
г., както и за приложението на чл.53, ал.2 от Тарифата.
Както бе
посочено, от приложения по изпълнителното дело договор за правна защита и
съдействие се установява, че е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 400,00 лв., като от посочения в договора предмет е видно, че
възнаграждението се дължи, както за образуване на изпълнителното дело, така и
за извършване на действия за събиране на вземанията на взискателя.
При така
уговорения обем на процесуална защита и съдействие се дължат следните минимални
възнаграждения по Наредба № 1/2004 г.: по чл.10, т.1 – за образуване на
изпълнително дело в размер на 200,00 лв. и по чл.10, т.2 – за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – в размер на
½ от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2 от Наредбата, предвиждаща
минимален размер на адвокатското възнаграждение съобразно материалния интерес.
В конкретния
случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно единствено
процесуално действие – подаване на молба за образуване на изпълнително
производство. Действително в тази молба е посочен конкретен изпълнителен
способ, но настоящият съдебен състав намира, че това не е достатъчно, за да
бъде обоснован извод за извършени дейсвия за удовлетворяване на паричните
вземания по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. Посочването на начина
на изпълнение е част от задължителното съдържание на молбата за образуване на
изпълнителното производство съгласно разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК, поради
което съдът намира, че посочването на
изпълнителния способ представлява част от процесуалното представителство,
защита и съдействие на страната за образуване на изпълнителното дело по смисъла
на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г.
В конкретния
случай посоченият изпълнителен способ е приложен и дължимата сума е събрана
вследствие наложения от ДСИ запор на банковата сметка на длъжника, но това
обстоятелство също не води до извод за дължимост на възнаграждението по чл.10,
т.2 от Наредба № 1/2004 г. Процесуалният закон определя производството по
принудително изпълнение като двуфазно. Именно с тази особеност могат да бъдат обяснени
посочените по-горе диференцирани размери на следващото се адвокатско
възнаграждение. В рамките на гарантирания от закона срок за доброволно
изпълнение принудата като средство за реализация на подлежащото на изпълнение
вземане принципно е изключена, поради което и ангажиментите на адвоката са
предопределени по съдържание и са свързани единствено с образуване на
изпълнителното производство. На този предначертан обем от принципно очакван
ангажимент съответства и предписаното от чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г.
възнаграждение в размер на 200,00 лева. В случая дължимите суми по
изпълнителния лист са събрани принудително, но в срока за доброволно
изпълнение, поради което не може да се приеме, че адвокатът е извършил
процесуални действия в по-голям обем от този по образуване на изпълнителното
производство, за които да му се дължи и
възнаграждението по чл.10, т.2 от Наредбата.
При
изложените съображения относно двуфазността на изпълнителното производство,
основателни се явяват и доводите в жалбата, касаещи приложението на чл.53, ал.2
от Тарифата. Посочената разпоредба предвижда, че върху сумата, която длъжникът
е погасил в срока за доброволно изпълнение, не се събира пропорционалната такса
върху събраната сума по ал.1 на същата разпоредба. В случая, по делото са
постъпили суми за покриване на задължението по изпълнителния лист вследствие на
наложения запор, но това е станало в срока по чл.428, ал.1 ГПК /поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 07.08.2020 г., а плащането от
банката е извършено на 11.08.2020 г./. Както бе посочено, преди да изтече срокът
за доброволно изпълнение съдебният изпълнител не дължи предприемане на действия
по принудително изпълнение, поради съществуващата възможност длъжникът да
изпълни задълженията си доброволно. Неспазването на този принцип и събиране на
вземанията по изпълнителния лист в срока по чл.428, ал.1 ГПК, води до лишаване
на длъжника от предвидената в закона възможност да изпълни доброволно, респ. и
от възможността да се възползва от облекченията, произтичащи от такова
изпълнение. За да се избегне това нарушаване на гарантираните от закона права
на длъжника, предприетото в този срок принудително изпълнение следва да се
приравни на доброволно такова и да бъде приложена разпоредбата на чл.53, ал.2
от Тарифата.
При тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна и
обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като
вместо това да бъде постановено исканото
намаляване на адвокатското възнаграждение и да бъде присъдено само такова по
чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200,00 лв., както и да бъде
постановено връщане на начеслената държавна такса по чл.53 от Тарифата в размер
на 116,40 лв.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ обжалваното
постановление на ДСИ Т.Т. от 14.09.2020 г. по изп.д.№ 60/2020 г. по описа на
СИС при Районен съд-Мездра и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ разноски на
взискателя „Лесо Експорт” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, за адвокатско възнаграждение по изп.д.№ 60/2020 г. по описа на СИС при
РС-Мездра в размер на 200,00 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на длъжника
„А1 България” ЕАД, ЕИК ***, със седалише и адрес на управление: гр.***,
внесената сума за адвокатско възнаграждение над 200,00 лева до пълния заплатен
размер от 400,00 лв., както и внесената сума в размер от 116,40 лева за
държавна такса по чл.53, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........