РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Търговище, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500295 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба против решение № 520, от 25.10. 2023 г., по гр.д.
№ 587/ 2023 г. на РС – Търговище. С него се признава за установено, по отношение на
Община Търговище, представлявана от кмета д-р Дарин Димитров, че В. Ц. М. с ЕГН
********** и С. Н. М. с ЕГН **********, двамата от гр.*******, ул. „*******“ №
****, са собственици на основание упражнявано давностно владение върху имот,
отразен в КК/2005 г. на гр. Търговище като имот с ид.73626.178.468, в м. „Кованлъка“,
с площ от 505 кв.м., с начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, при
граници: 73626.178.154; 73626.178.469; 73626.178.463; 73626.178.152; 73626.178.151
73626.178.150, отразен в скица № 15-1411822/05.12.2022 г., изд. от СГКК – Търговище,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС. Присъдени са и
разноски в полза на ищците.
Недоволна от това решение е останала Община Търговище, която го обжалва
чрез кмета – д-р Дарин Димитров. В жалбата се излагат съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на решението. Посочва се, че имотът е
общинска собственост и не може да бъде придобиван по давност. За същия имало
подадено заявление по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е последвал отказ още през
1
2005 г. и същият не е бил обжалван от ищците. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново и делото да бъде върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд и искът да бъде отхвърлен. В съд.зас. юрк. К. поддържа
жалбата.
От въззиваемата страна, чрез процесуалния представител адвокат Т. В., е
постъпил отговор на жалбата в срок. В него се оспорват доводите в жалбата и се иска
решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените разноски. В съд.зас.
поддържа отговора.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:
решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На
основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на РС – Търговище
по отношение на установените факти и правните изводи.
Във връзка с искането за връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, следва да се отбележи, че няма основания за подобно искане.
На първо място, съдът със съжаление отбелязва, че независимо от дългия период на
прилагане на действащия ГПК, все още не се прави разлика в правомощията на съда
при неправилност, нищожност и недопустимост на решението.
В жалбата на първо място не са въведени оплаквания за нищожност и
недопустимост на решението или произнасяне по непредявен иск, за да се налага съдът
да връща делото на първата инстанция. Това става само в случаите на чл. 270 от ГПК.
Когато решението е валидно и процесуално допустимо съдът процедира по реда на чл.
271 от ГПК – отменя решението изцяло или отчасти и решава спора по същество, а
когато решението е правилно го потвърждава – чл. 272 от ГПК. Дори в случаите на
нередовна искова молба въззивният съд сам е длъжен да даде указания и да я поправи,
като даде възможност на страните да сочат доказателства според тежестта на
доказване.
След като няма каквито и да било основания да се приеме, че решението е
нищожно или недопустимо – за което съдът следи служебно, то следва да се провери
доколко е правилно.
В случая спорът се свежда до няколко основания – дали процесният имот, който
е земеделска земя, в землището на гр. Търговище, е бил държавна или общинска
собственост, към момента на завладяването му от наследодателя на ищеца и в
последствие от него и съпругата му. Вторият спорен въпрос е този, свързан с
подаденото от наследодателя Цоню М. заявление за придобиване на имота по реда на
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В тази връзка ответникът сам представя доказателства и взема становище, че
още през 1992 г. на Ц. М. е отказано да придобие собствеността по този ред, защото не
е представил доказателства, че имотът му е предоставен на някое от основанията –
2
укази и постановления на МС, подробно изброени от РС – Търговище. След като това е
така и не се отрича, че в общинската администрация също няма подобни доказателства,
то не става ясно какъв точно е бил статутът на имота през 60-те години на 20-ти век. А
са налице доказателства, че именно тогава наследодателят М. е завладял имота. От
друга страна, от заключението на вещото лице се установява, че по старите планове на
гр. Търговище имотът е бил част от ПИ 3585 и по разписен лист се е водил на
физически лица, т.е. имотът е бил частна собственост, като в последствие има
дописвания за площ от 505 кв.м., като не е отбелязан собственик.
В случая обаче, за да се позовава на придобивно основание по реда на ЗСПЗЗ,
общината следваше да установи, че имотът е бил държавна или общинска собственост
– т.е., че е отнета собствеността му от физическите лица. Доказателства в тази насока
не са представени. След като от друга страна са налице записвания в разписния лист, че
имотът е бил частна собственост и то през 80-те години на 20-ти век, то няма каквато и
да било пречка той да се придобие по давност от други физически лица.
В тази връзка районният съд е изложил много подробни мотиви, основавайки се
на писмените доказателства, заключението на вещото лице и поведението на самия
ответник. Той твърди две противоречиви неща – един път отказва на наследодателя да
придобие собствеността по реда на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото няма
доказателства имотът да му е предоставен за ползване, а към момента твърди точно
обратното – че имотът е предоставен на Ц. М. по реда на 21-во ПМС, с типов договор.
Ако това е било така ползвателят щеше да заплати съответната сума и да придобие
имота в своя собственост, по силата на ЗСПЗЗ.
Що се отнася до това, че е било подавано заявление в тази насока през 1992 г., то
няма как този факт да се отчита във вреда на ищците. Ноторно известно е, че в този
период гражданите използваха всички известни им начини, за да установят и докажат
правото си на собственост върху земеделски земи. След като в продължение на повече
от 50 години имотът се владее и ползва от семейството на ищците и те са продължили
да го ползват като свой, независимо от отказа на общината, то те са го придобили с
непрекъснато давностно владение, в продължение на 10 години. През това време никой
не им е оспорвал владението. През 2009 г. имотът е актуван като общинска
собственост, на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Само че той посочва, че се прекратява
правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на
актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския
съвет. След като няма доказателства за това, че имотът е предоставен по този ред, няма
доказателства преди това да е бил общинска собственост, то не са налице и
предпоставките на закона за придобиване на собствеността. Това няма и как да бъде
основание за придобиване, защото при отстъпено право на ползване на лица, по силата
на цитираните нормативни актове, държавата и общините не са губили собствеността,
3
а само правото да ползват имотите, да ги отдават под наем и да събират плодовете им.
Не са налице и предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, защото общината нито е
извършила оглед, за да установи,че имотът не се стопанисва, нито е стопанисвала
имота през всичките тези години. Единствено и само ищците са ползвали имота и са го
държали като свой и този имот не е останал свободен. Още от 1992 г. двамата ищци го
владеят и ползват като свой и към 2009 г. те вече са били собственици и няма
основание, на което общината да го придобие като собственик.
С оглед на това, препращайки отново към мотивите на РС – Търговище,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските. Пред въззивния съд направените разноски от ищците, в чиято
полза е решено делото, са в размер на 400 лв. Общината следва да ги заплати.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 520, от 25.10. 2023 г., по гр.д. № 587/ 2023 г. на
РС – Търговище, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община Търговище, да заплати на В. Ц. М. и С. Н. М., сумата от 400
лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4