РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. Пловдив, 15.01. 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.и участието на
прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1969 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от старши юрисконсулт
Енева – процесуален представител на ТД на НАП – Пловдив, против Решение № 811
от 01.06.2020 г. постановено по АНД № 1242 по описа за 2020 г. на РС –
Пловдив, XVI н.с.,
с което е отменено Наказателно постановление № 482580-F-503847/06.12.2019 г., издадено от и.
д. директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на Градски
археологически музей – гр. Хисаря, ЕИК по булстат ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 1 815.83 лв. на основание чл.180 ал.2 във
връзка с чл.180 ал.1 от ЗДДС.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и се моли съда да го отмени, както
и да се отмени НП, като се излагат подробни доводи в тази насока.
В съдебно заседание касационният
жалбодател, редовно призован, не се представлява.
Ответникът – Градски археологически
музей – гр. Хисаря, представляван от адв. Д., оспорва жалбата по доводи
изложени в представена по делото молба.Претендира се присъждане на сторените
разноски по производството.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателят е бил санкциониран с
имуществена санкция в размер на 1 815.83 лв. по чл.180 ал.2 във връзка с
ал.1 от ЗДДС за облагаеми доставки на обща стойност 10 895.00 лв.,
извършени през данъчен период 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г., затова, че не е
начислил ДДС за период 01.11.2017 г. – 30.11.2018 г., когато лицето не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно да го стори. Посочва се, че при извършена проверка от
ТД на НАП – Пловдив, документирана с Протокол № **********/13.06.2019 г. било
установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на
чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000.00 лв. към 31.07.2017 г., формиран
от извършени продажби на сувенири и рекламни материали, които не са
конкретизирани в АУАН и в НП по никакъв начин. Каза се, за периода 01.11.2017
г.- 30.11.2017 г. проверяваното лице е
извършило облагаеми доставки на територията на страната в размер на
10 895.00 лв. и не е начислен ДДС в размер на 1 815.83 лв.
За
да отмени процесното наказателно постановление въззивната инстанция е приела,
че, както в АУАН, така и в НП е налице пълна липса на изложение на факти, тъй като не са посочени броят на конкретните
доставки, извършени от наказания субект, техният вид, с конкретизиране на предмета
на доставките, и датата на извършване, което е особено съществено нарушение. В
този смисъл е посочено, че при липса на изложени факти в АУАН и НП колко на
брой, кога са извършени и най-вече, какви са били по естеството си доставките,
за които наказващият орган твърди, че са облагаеми – наказаното лице е в
неведение и следва да гадае какви факти да оборва, което положение е
несъвместимо с правото му защита и безусловно налага отмяна на НП. Съществено
място в решението е отделено и на факта, че с непосочване в АУАН и НП на вида на
извършените доставки, съдът се оказва в невъзможност да провери правилността на
правните изводи в НП, че тези доставки са облагаеми и са на обща стойност
1 815.83 лв., което представлява допълнително основание за отмяна на НП.
Изводът
на първоинстанциония съд е, че неописването на броя, датата на извършване, и
най- вече на естеството на доставките, за които се твърди, че са облагаеми в
АУАН и в НП, е съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Съдът
е приел, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на оспорения
акт, а именно неописването на датата, броя и вида на доставките през процесния
месец. Като е изложил подробни мотиви в тази насока, съдът е формирал извода,
че при нарушения по чл.180 ал.2 от ЗДДС и чл.180 ал.1 от с. з., неначисляването
на ДДС за всяка една отделна облагаема доставка, съставлява отделно,
самостоятелно и независимо нарушение, за което деецът следва да понесе
административнонаказателна отговорност.
Районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата.
Правилен
е изводът на състава на РС – Пловдив, че, неописването в АУАН и НП на броя,
датата на извършване и най-вече естеството на доставките, за които се твърди,
че са облагаеми, е съществено процесуално нарушение формиращо самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Касационната инстанция
изцяло споделя тези мотиви на първоинстанционния съд, като няма основание същите
да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК
изцяло препраща към тях.
Наведените в касационната
жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни.
Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата
инстанция, следва в случая да се посочи, че във въззивнното производство
решаващият съд е дал законосъобразен отговор, при правилна преценка на
събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, като е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността
на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно
убеждение.
При този изход на спора и
предвид претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто)
лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото
списък на разноските и фактура № 035/24.06.2020
г.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221 ал.2 изр.първо от АПК, Административен съд – Пловдив, ХIХ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 811 от 01.06.2020 г.
постановено по АНД № 1242 по описа за 2020 г. на РС – Пловдив, XVI н.с.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
гр.София да заплати на Градски археологически музей – гр.Хисар, с ЕИК по булстат
*********, сумата от 100 лева разноски по делото, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.