Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ………..07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на двадесет и
осми януари двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 3033 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение от 23.12.2019г. по гр.д. № 14732/2019г. по описа на СРС, 156 с-в е
осъден ответника „Л.И.“ ЕООД да заплати на Е.С.П., на основание чл. 200 КТ вр.
чл. 52 ЗЗД, сумата от 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие
на вредоносно събитие от 08.08.2018г., признато за трудова злополука с
разпореждане№ 22459/24.08.2018г. на ТП на НОИ, гр. София, ведно със законната
лихва от 13.03.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 08.08.2018г. –
11.03.2019г., като е отхвърлен иска за главницата за сумата над 25 000 лв.
до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и иска за обезщетение за
сумата над 1500 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв. С решението са
присъдени разноски съобразно изхода на делото.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е постъпила
въззивна жалба от ищцата срещу решението на СРС в частта от отхвърляне на иска
за заплащане на неимуществени вреди за разликата над сумата 25 000 лв. до
размера на сумата 70 000 лв. и в отхвърлителната част на иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 1500 лв. до 4200 лв. Жалбоподателката
поддържа, че определеният размер на обезщетение е занижен, с оглед претърпяната
тежка гръбначна травма, която е свързана с интензивни болки за неопределен период и влошаването на
състоянието й с увеличен интензитет на болки. Сочи, че първоначалният
възстановителен период е продължил повече от 1 година и е завършил с определена
трайна намалена работоспособност в размер на 50 %, продължаващ болков лумборадикулярен
синдром и затруднена походка. Поддържа, че не е налице груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като е сключила трудовия договор едва 6 дни
преди злополуката, било й e
възложено
да извърши инвентаризация до края на работния ден, а работодателят не е
осигурил мотокарист и не е знаела към кого да се обърне. Поради изложеното
счита, че определеното обезщетение не следва да бъде намалено, евентуално моли
съда да намали процента съпричиняване. Сочи, че за настъпване на вредоносния
резултат в по-голяма степен е допринесло пренебрегването от страна на
работодателя на изискването за осигуряване на безопасни условия на труд чрез
осигуряване на мотокарист при извършване на инвентаризацията. Моли съда да отмени
решението в обжалваната от нея част, като присъди допълнително сумата
45 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и допълнително сумата 2700 лв.
- лихва за забава за периода
08.08.2018г. – 11.03.2019г.
Въззивникът – ответник обжалва
решението в частта за уважаване на исковете. Поддържа, че определеният общо
размер на обезщетението от 50 000 лв. е завишен. Твърди, че съгласно
доказателствата по делото, ищцата сама е носила болничните си листове в
канцеларията на главния счетоводител, при което е изкачвала стълбите до втория
етаж на сградата, където е счетоводството. Сочи, че не са налице доказани тежки
телесни увреждания, които да обосновават определения размер. Оспорва
определения размер на съпричиняване, с твърдения, че ищцата грубо е нарушила
трудовите правила и активно е участвала в съпричиняване на вредата, при нейно
участие в размер на 75 %. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него
част, като евентуално намали присъденото обезщетение.
Въззиваемата – ищца оспорва жалбата на ответното дружество по
подробно изложени в депозиран писмен отговор съображения. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната от насрещната
страна част, с присъждане на разноски.
Решението в частта за отхвърляне на
исковете над сумата 70 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000
лв. досежно обезщетението за неимуществени вреди и над сумата 4200 лв. до
размера на сумата 6000 лв. досежно обезщетението за законна лихва, е влязло в
сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, съдът
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбите.
По същество решението е правилно и
законосъобразно в атакуваните части, като съдът препраща към мотивите на СРС по
реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбите, следва да се отбележи
следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им. Фактическият
състав за възникване на обективната отговорност на работодателя включва
следните кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между ищеца
ответника, трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода
на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт, вреда – имуществена или неимуществена и
причинна връзка между трудовата злополука и вредата.
В настоящият случай горепосоченият
фактически състав е безспорно установен, а именно – настъпила на 08.08.2018г.,
16 ч. и 10 мин. трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО през периода на действие на трудовото
правоотношение с ответника, при която ищцата, на длъжност „оперативен
счетоводител“, по време на извършване на инвентаризация, в цех за сирене, при
нерегламентирано качване на палет с тенекии, с цел проверка за доизясняване на
количества, е паднала по гръб и претърпяла травма на гръбначия стълб в поясната
област – декларация за трудова злополука № 217/20.08.2018г., подадена от
работодателя. С оглед изложеното и липса на конкретни доводи относно факта на
настъпване на трудова злополука, съдът намира същият за доказан по делото.
В първоинстанционното производство
ответникът е направил възражение за проявена от ищцата груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, което е прието за основателно от
първоинстанционния съд. Спорен във въззивното производство е процентът
съпричиняване, както и определеният общ размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
За да определи 50 % съпричиняване, СРС е
обсъдил подробно събраните гласни и писмени доказателства – заповед за
инвентаризация, показания на св. Сотиров и Арабаджийска, като е приел при
съвкупната им преценка, че ищцата самонадеяно се е качила на тенекиите за
сирене, като е подценила реалната опасност от травматично увреждане, респ. при
ясното съзнание, че при необходимост от преместване на стоки, следва да се
повика мотокарист, а такъв в деня на злополуката не е имало.
Съгласно
заключението на приетата СМЕ и представената медицинска документация по делото,
ищцата е претърпяла счупване на гръбначния стълб в поясната област, като е
хоспитализирана в МБАЛ – Пазарджик за периода 08.08.2018г. – 15.08.2018г. и
извършена оперативна интервенция по повод фрактура на Л1 – вертебропластика по
перкутанен достъп с изпълване вътрешността на Л1 прешлен с пластичен материал.
През периода 28.01.2019г. – 04.02.2019г. въззивницата – ищца е била приета в
УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, София, където е извършена втора вертебропластика
на същия прешлен, поради оплаквания за болка и тежест в лумбалната област в
изправено положение и при ходене след първата интервенция. Следоперативният
резултат след втората интервенция е редуциране на болковия синдром в
торако-лумбалната област, без радикулярна болка. Възстановителният период е
продължил повече от една година, като за периода до 04.04.2019г. ищцата е била
в отпуск поради временна нетрудоспособност и е завършил с трайно намалена
работоспособност в размер на 50 %, поради трудовата злополука, определена с решение
на ТЕЛК – ІІ състав при МБАЛ – Пазарджик № 4034/14.10.2019г., за срок от 3
години, с дата на инвалидизация 25.09.2019г.
Вещото
лице дава констатации, че болките са силни, интензивни, изчерпващи се до
възможност на ищцата да извършва личните си хигиенни и битови потребности,
непозволяващи да изпълнява семейните си задължения. Продължителността на
болките е пожизнена при активни движения; ограничено е по-нататъшно подобрение
в двигателните възможности и редуциране в болевите усещания, предвид болестните
промени в структурата на гръбначния стълб и общото функционално състояние на
ищцата. Налице е също затруднена походка и невъзможност за ходене без помощни
средства – бастун.
Съгласно доказателствата по делото,
ищцата има регистрирана преди процесната травма спондилоза с радикулопатия, а
след злополуката – остеохондрит на поясните прешлени.
Във въззивното производство е допуснат
до разпит свидетел – синът на ищцата, който дава показания, че болките на
ищцата продължават, навсякъде се движи с бастун и се нуждае от постоянна помощ
в домакинството.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите
на СРС относно приетия механизъм на настъпване на трудовата злополука,
включително и относно процента съпричиняване.
Неоснователни са оплакванията в двете
жалби досежно определяне на процента съпричиняване. Доводите на въззивницата –
ищца, че за настъпване на вредоносния резултат в по-голяма степен е допринесло
пренебрегването от страна на работодателя на изискването за осигуряване на
безопасни условия на труд, чрез осигуряване на мотокарист при извършване на
инвентаризацията, са неоснователни. В задълженията по длъжностна характеристика
и в заповедта за инвентаризация за ищцата няма изискване да предприема качване
върху тенекиите, подредени в палети, независимо от фактическото наличие или липса на мотокарист.
Без значение е и срока на изпълняваната от нея длъжност, каквито са доводите й,
респ. желанието непременно да извърши точно възложената й работа до края на
работния ден. Предприетото качване е нерегламентирано, съгласно описанието в декларацията
за трудова злополука и тези констатации не са били оспорени от
жалбоподателката. Няма доказано по
делото задължение на ищцата съгласно вътрешни правила за работа за подобно
действие, с предвидена санкция за работника при евентуално неизпълнение. Ето
защо е налице поведение на въззивницата – ищца, което обективно е допринесло за
вредоносния резултат именно в приетия от СРС размер – по равно. Механизмът на
трудовата злополука е безспорно установен от събраните гласни доказателства,
преценени съвкупно със събраните писмени.
Не може да бъде споделена и тезата на
въззивника – ответник, че съпричиняването следва да бъде определено в размер на
75 %, тъй като подобен размер не отразява обективно приноса на ищцата,
независимо дали е извършвала самостоятелно придвижване до канцеларията на
работодателя за предоставяне на болничните листове.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието ,,справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението /ППВС № 4 от 23.12.1968г./ Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които са извършени,
интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване състоянието на
здравето, осакатявания, загрозявания и пр. Неимуществените вреди включват
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален
дискомфорт за определен период от време.
Въззивният съд намира, че определеният от
първоинстанционния съд общ размер на обезщетение в размер на сумата от 50 000
лв. отговаря в пълна степен на
изискването на чл. 52 ЗЗД за репариране на вредите по справедливост. При
определяне размера на обезщетението въззивният съд намира, че са взети предвид
всички релевантни обстоятелства, установени от събраните писмени и гласни доказателства: характера и тежестта на полученото от ищцата
травматично увреждане, описано по-горе – компресивна фрактура на първи поясен
прешлен, представляващо средна телесна повреда; вида на проведеното
лечение, наложило се с оглед естеството на увреждането – две оперативни
интервенции - вертебропластики, периода на възстановяване на ищцата, съпроводен с
болки и страдания, най-интензивни
непосредствено след травмата, проведените процедури по физиотерапия и
ултразвук, както и продължаващите болки, слабост в десния крак, засилваща се
при ходене, констатирани при личен преглед на ищцата от вещото лице; периода на временна неработоспособност и
определеният процент трайна нетрудоспособност за срок от 3 години; възрастта на ищцата към датата на инцидента – 60г.,
както и обществено-икономическите условия в страната.
При
определяне на обезщетението СРС е съобразил липсата на представени доказателства за инсулт на съпруга на ищцата, респ. за
страдания, свързани с невъзможността до полага грижи за болния й съпруг,
каквито са били твърденията в исковата молба.
Показанията
на разпитания във въззивното производство свидетел не налагат различен извод.
Определеният размер на обезщетението от 50 000 лв. е съобразен с липсата
на трайно възстановяване, както и с ограниченията в движението при придвижване
на жалбоподателката поради необходимост от бастун, включително и със
затрудненията при обслужване в домакинството и констатациите на СМЕ относно прогнозите
за възстановяването. В тази връзка настоящият съдебен състав съобрази и
практика на ВКС при аналогични травматични увреждания /напр. решение №
307/21.04.2020г. по гр.д. № 1974/2019г. на ВКС, ІV ГО/.
По отношение
на претенцията за мораторна лихва не се релевират конкретни оплаквания.
Предвид съвпадението изводите на двете
инстанции, жалбите са неоснователни и решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, разноски за
настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 23.12.2019г. по гр.д. № 14732/2019г. по описа на СРС, 156 с-в в обжалваните
части.
Решението в частта за отхвърляне на иска
по чл. 200 КТ над сумата 70 000 лв. до пълния предявен размер от
100 000 лв. и в частта за отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над
сумата 4200 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв., е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в 1-месечен срок от съобщенията до страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.