Определение по дело №1998/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2441
Дата: 17 август 2020 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20203100501998
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 244114.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 14.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Елина П. Карагьозова

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501998 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 389 от ГПК вр. чл.9 ЗМТА.
Образувано е по частна жалба, подадена от РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.Нептун №8, чрез
пълномощник адв.Д.П., срещу определение № 8247 от 02.07.20г., постановено по ч.гр.д.
№7118 по описа за 2020 година на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на
РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ АД, ЕИК *********, като съдружник в Обединение РУБИКОН-
КИГ-АДТ, за допускане на обезпечение на исковете, предявени против КОНСУЛТАНТСКА
ИНЖЕНЕРНА ГРУПА ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, и АДТ-ОМЕГА С.А.
КОНСУЛТАНТИ ИНЖИНЕРИ, със седалище Атина, Гърция, въз основа на които е
образувано МАД №3/20г. по описа на АС при БТПП.
В частната жалба се твърди, че определението е недопустимо и неправилно.
Счита, че ВРС недопустимо се е произнесъл досежно допустимостта и вероятната
основателност на исковите претенции, тъй като тази преценка се дължала от арбитражния
съд. Обосновава обезп.нужда с твърдения, че съдружникът КОНСУЛТАНТСКА
ИНЖЕНЕРНА ГРУПА ООД отричал предст.власт на водещия партньор и отказвал да
признае, че същият е лице, имащо право да управлява и представлява обединението в
отношенията му с възложителя по договора за общ.поръчка и с третите лица, свързани с
този договор, и с извънсъдебното си поведение застрашавал интересите на обединението,
възпрепятствайки изпълнението на договора. Счита за подходяща поисканата обезп.мярка –
забрана за разпореждане със средства предвид характера на исковите претенции, а в
евентуалност поддържа искане за налагане на запор върху банкова сметка. Моли да бъде
отменено определението и да бъде уважена молбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок по чл.396, ал.1
ГПК, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл
недопустимо относно допустимостта и вероятната основателност на претенциите, предвид
компетентността на арб.съд, пред който делото е висящо, за такава преценка. Разпоредбата
на чл.9 от ЗМТА изрично определя компетентността на съда да се произнася по искания за
обезпечаване както на бъдещи, така и на висящи искове, предявими, съотв. предявени пред
арбитр.съд, поради което и при произнасянето си същият следва да се ръководи от
процесуалните норми на чл.389 и сл ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК, за да се допусне обезпечение на
иска следва да се установи, че молителят има право за обезпечаването на иска, а такова
право той има при наличието на две предпоставки– когато предявеният иск е допустим и
вероятно основателен и когато има интерес от обезпечаването, т.е. нужда от същото.
Видно от приложената по делото искова молба, по която е образувано
арбитражното производство, молителят е предявил срещу КОНСУЛТАНТСКА
ИНЖЕНЕРНА ГРУПА ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, и АДТ-ОМЕГА С.А.
КОНСУЛТАНТИ ИНЖИНЕРИ, със седалище Атина, Гърция, при условията на обективно
съединяване отрицателни и положителни установителни искове. В рамките на дължимата от
съда преценка настоящият състав намира, че не може да се изведе положителният извод за
допустимост на така заявените претенции. Установителният иск съществува като правна
възможност за всеки, който има интерес от него, но правният интерес от предявяването му е
винаги конкретен и се преценява според твърденията на ищеца относно спорните
отношения между него и ответника и в зависимост от тези твърдения съдът определя
съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца
правен интерес от търсената защита. В случая не е достатъчно твърдението, че единият
съдружник отрича предст.власт на молителя, а другият бездейства, а следва да се посочат
конкретни правни или фактически действия на ответника, с които се осъществява
накърняването на правата му. Такива твърдения липсват в сезиращата искова молба. Със
заявения главен отриц.установ.иск се цели отричане съществуването на регламентираното в
клаузата на чл.35 от договор за съвместна дейност представително правоотношение между
съдружниците в обединението и физич.лице А.М., без обаче последното да е конституирано
като надлежна страна по делото, каквато се явява. От друга страна предявеният в
евентуалност отриц.установ.иск, както и положителната установ.претенция имат за петитум
установяването на фактически действия, т.е. касае се до установяване на факти, каквито
съгласно чл.124, ал.4 ГПК не могат да бъдат предмет на самостоятелен установителен иск,
тъй като законът допуска установителният иск за факти само по изключение в изрично
предвидените случаи. С оглед така констатираните нередовности на предявените искове не
може да се формира извод както за тяхната допустимост, така и за вероятната им
основателност.
Изложеното дава достатъчно основание за отхвърляне на молбата за допускане
на обезпечение на предявените пред арбитр.съд искове на молителя. Независимо от това,
съдът намира, че обезпечението не може да се допусне и поради факта, че от една страна
липсват изложени твърдения, обосноваващи наличието на обезпечителна нужда, а от друга
страна исканата обезпечителна мярка е неадекватна.
За да се направи извод, че обезпечителната нужда съществува, е необходимо
по делото да има достатъчно данни, че без допускане на обезпечението за ищеца ще е
невъзможно или затруднително да осъществи правата си при благоприятен за него изход на
спора. Наведените твърдения за отричане предст.власт на молителя от страна на трето лице -
обслужващата банка, която не е страна по делото, не могат да обосноват извода за
съществуването на обезп.нужда.
В разпоредбата на чл.397 ГПК законодателят е посочил видовете
обезпечителни мерки, като освен запор върху движими вещи и вземания и налагане на
възбрана върху недвижим имот са посочени и други, определени от съда подходящи
обезпечителни мерки. Смисълът на определяне на обезпечителната мярка е да се
подпомогне изпълнението на решението по делото, а не чрез обезпечителната мярка да се
замества решението по делото, каквото е искането в случая. Настоящият състав намира, че
исканата обезпечителна мярка "налагане на забрана/запор за извършване на разпоредителни
действия от страна на представляващия КОНСУЛТАНТСКА ИНЖЕНЕРНА ГРУПА ООД-
А.М. с наличностите, както и с всички бъдещи постъпления по банковата сметка на
Обединението, открита при ПИБ АД“ в случая не е подходяща по смисъла на закона, тъй
като с допускането й се постига до ефект, идентичен на този по влязлото в сила решение.
Отделно от това, доколкото с договора за съвм.дейност между съдружниците в
гражданското дружество е уговорена солидарна отговорност за изпълнение на договора,
сключен по общ.поръчка, то налагането на подобна мярка би могло да доведе до
неизпълнение на задължения към трети лица и до търсене на отговорност за това от всеки
един от съдружниците, вкл. и от молителя.
Посочената в частната жалба обезп.мярка запор върху банкова сметка е
заявена за първи път пред настоящата инстанция, което е недопустимо.
Предвид изложеното обжалваното определение, в частта, в която е отхвърлена
молбата на молителя за допускане на обезпечение на исковете, предявени против
КОНСУЛТАНТСКА ИНЖЕНЕРНА ГРУПА ООД, като правилно следва да се потвърди.
Доколкото искане за обезпечение на предявените и срещу АДТ-ОМЕГА С.А.
КОНСУЛТАНТИ ИНЖИНЕРИ, със седалище Атина, Гърция, искове не се съдържа в
сезиращата молба за обезпечение, произнасянето на ВРС в този смисъл е недопустимо ,
поради което определението в тази част подлежи на обезсилване.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 8247/02.07.2020г., постановено по ч.гр. д. №
7118/2020г. по описа на ВРС, в частта, с която е оставена без уважение молбата на
РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ АД, ЕИК *********, като съдружник в Обединение РУБИКОН-
КИГ-АДТ, за допускане на обезпечение на исковете, предявени против АДТ-ОМЕГА С.А.
КОНСУЛТАНТИ ИНЖИНЕРИ, със седалище Атина, Гърция, въз основа на които е
образувано МАД №3/20г. по описа на АС при БТПП.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8247/02.07.2020г., постановено по ч.гр. д.
№ 7118/2020г. по описа на ВРС, в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________