№ 92425
гр. София, 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело
№ 20241110124564 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Със Заявление, вх. № 137643/25.04.2024г. на СРС, заявителят „*********“ ЕООД е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. А. А. за суми, сочени
като дължими по Договор за кредит № 2642614/21.09.2022г., сключен с „**********“ ЕАД,
и Договор за предоставяне на поръчителство от 21.09.2022г., сключен със заявителя.
С разпореждане № 68870/14.05.2024г. съдът е дал указания за представяне на
доказателства по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР за дадено от потребителя съгласие за сключване
на договорите. Заявителят е депозирал Молба, вх. № 202843/19.06.2024г. на СРС, в която
разяснява механизма на сключване на договорите, като заявява, че длъжникът е използвал за
потвърждаването им код, получен с кратко текстово съобщение по мобилен телефон.
Представя разпечатки на съобщения по електронна поща, изпратени до длъжника.
По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите по
заповедното производство, тъй като, за да прецени наличието на неравноправни клаузи, то
следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор. Щом съдът може
служебно да следи за действителността на отделни клаузи в договор, то на същото
основание няма пречка да се преценява наличието и действителността на целия договор. В
противен случай биха се обезмислили правилата за засилване на служебното начало в
заповедното производство с оглед защитата на потребителите.
По делото са предоставени неподписани от потребителя екземпляри от договори.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият правоприемник по
договор за цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже, че е получено
съгласието на потребителя за сключване на договора. Доказателства, че длъжникът е дал
съгласието си за сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са ангажирани.
Твърденията на заявителя в тази насока остават само твърдения на страна в производството
в нейна полза, поради което нямат доказателствена стойност. Договорът не е подписан с
електронен подпис, като липсват каквито и да било доказателства, установяващи дадено по
някакъв начин съгласие от страна на длъжника с него. Представените разпечатки от
електронна поща са изявления на заемодателя в негова полза, по никакъв начин не
възпроизвеждат, дори косвено, дадено от потребителя съгласие със сключването на
договора, поради което не съставляват доказателство за дадено съгласие. В подкрепа на
изложеното е практиката на Софийския градски съд – Определение № 264457/17.11.2020г.
1
по ч.гр.д. № 11102/2020г. на СГС, ГК, Определение № 266301/06.04.2021г. по
ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І ГО, Определение № 271897/16.07.2021г. по ч.гр.д. №
12552/2020г. на СГС, ГО, Определение № 271718/07.07.2021г. по ч.гр.д.1987/2021г. на СГС-
ІV, Определение № 3338/14.10.2021г. по ч.гр.д. № 11621/2021г. на СГС, ЧЖ-І-Г.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване
на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 137643/25.04.2024г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2