№ 547
гр. Благоевград, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.ов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Въззивно гражданско дело №
20221200500581 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от В. Г. Г.,
ЕГН ********** и В. Д. Г., ЕГН **********, чрез адв. В. П., против решение
№ 905993/ 30.12.2021 г., постановено по гр. д. № 338/ 2021 г. по описа на РС –
Благоевград, с искане за отмяната му в частта, в която исковете са
отхвърлени.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Постъпила е и допълнение към въззивна жалба от дата 27.05.2022 г.
чрез куриер, което съдът намирил, че не следва да докладва, тъй като същото
е подадено след изтичане срока за въззивно обжалване.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 905993/
30.12.2021 г., постановено по гр. д. № 338/ 2021 г. по описа на РС –
Благоевград, с искане за отмяната му в частта, в която исковете са
отхвърлени. Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
1
жалба от въззиваемата страна. Поддържа се в отговора, че решението е
правилно и законосъобразно. Претендират се сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, *V въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от В. Д. Г., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. “М...” № * и В. Г. Г., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С., ул. „М.“ № *, чрез пълномощника си
адвокат И. Н. от АК - Благоевград, с която срещу С. С. К., с ЕГН **********,
с адрес: гр.С., ул. “М...” № *; И. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.
“М...” № * и А. И. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. “М...” № * е
предявен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответните
страни И. В. К., С. С. К. и А. И. В., че ищците В. Д. Г. и В. Г. Г. са
собственици на ... ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, със застроена площ от 111,00 кв.м. /сто
и единадесет квадратни метра/, ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от
тавана, от двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от
партерен/гаражен етаж, два жилищни етажа и таван, изградена в
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - * /.../, квартал * /.../ по регулационния и
допълване на кадастралния план на гр.С., одобрени, съответно със Заповед №
142 и 143/1951 г. и Заповед № 945/14.10.2014 г., целият с площ от 652,00 кв.м.
(шестстотин петдесет и два квадратни метра), при граници и съседи: УПИ - *
(...), пл.№ * (...) УПИ - ** (...) пл. № * (...); улица и извън регулация, както и да
се осъдят всички ответници да предадат на ищците владението на подробно
описания недвижим имот - правно основание чл. 108 ЗС. На основание чл.
537, ал. 2 от ГПК се иска да се отмени нотариален акт, издаден по
обстоятелствена проверка № *, том *, per. № *, дело № */ 2016 год. на
нотариус И. К..
Твърди се от ищците, че от 1983г. са съпрузи, като с договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от 30.03.1989 г. на ...я от тях
е било учредено право на строеж на жилищна сграда върху държавно
урегулирано място съставляващо парцел * от кв.81, с площ от 652 кв.м. по
плана на гр.С..
Сочи се, че на 26.03.1990 г. е било издадено разрешение № 22 за строеж
за построяване на гаражен етаж и един жилищен етаж и още същата година
започнали строителството на сградата. Строителството продължи около три
години, като в отклонение на разрешението за строеж изтъкват, че са
изградили още един етаж и така жилищната сграда се оформи като
триетажна, състояща се от партерен/гаражен етаж и два жилищни етажа.
2
Сочи се, че строителството е реализирано по време на брака им, като
построеното по силата на закона е в режим на СИО.
Твърди се, че през 1997 - 1998 г. С. К., сестра на ...я ищец В. Г., ги
помолила на ...я надгаражен етаж да разрешат да живее синът й И. К. заедно
със съпругата си С. /...те двама ответници по делото/ и двете им деца. Преди
това ответниците живеели в къщата на С. К., която е с малка площ, а същата
има още един син, на който към този период предстояла женитба и трябвало
да живее в същата къща, поради което се съгласили. Ответниците И. и С. К.,
били младо семейство и ги уверили, че докато поотраснат децата им ще
построят собствен дом. Тъй като се касаело за близък роднина, а ищците
нямали в момента непосредствена нужда да ползват цялата къща дали
съгласието си и приели ответниците да ползват ...я жилищен етаж.
Тъй като след построяването на жилищната сграда, същата не е била
нанесена в кадастралния план /КП/ на гр. С., през 2014 г, се наложи да бъде
допълнен КП със собствената им жилищна сграда. Сочат, че възложили на
правоспособно лице, което да извърши необходимите дейности по
заснемането на сградата и допълването й в КП. Поради характера на терена от
южната страна на сградата етажите са два, а ...ят е вкопан в прилежащия
терен. При геодезическото заснемане се установило, че застроената площ на
сградата е 111.00 кв.м. Въз основа на това заснемане на сградата и по
подадено от В. Г. заявление, кмета на община гр. С. издал заповед № 945 от
14.10.2014г., с която било одобрено допълването /поправка/ на кадастралния
план на гр. С., с обект: „Триетажна жилищна сграда”, със застроена площ от
111.00 кв.м. изградена в УПИ *, в кв. * по плана на гр. С., община С., по
кафявия цвят на приложената към тази заповед скица, която е неразделна част
от заповедта.
На 18.12.2020г. ищците сочат, че са подали до община С. заявление за
закупуване на парцела, върху който е построена жилищната сграда, а именно:
УПИ *, кв.81, с площ от 652 кв.м. по плана на гр.С., но в отговор на
подаденото заявление получили писмо изх.№ 94-00-1291/20 от 11.01.2021г. на
кмета на община С., което освен до В. Г. е адресирано и до С. К. и от него
разбрали, че ответниците също са подали молба за закупуване на парцела,
като са представили нотариален акт за собственост на ... жилищен етаж от
къщата им. Извършили проверка в службата по вписванията и установили, че
на 08.02.2016г. И. В. К. и С. С.. Извършихме справка и в службата по
вписванията Благоевград и установили, че на 08.02.2016 г. И. В. К. и С. С. са
се снабдили с нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка
на ...я ни жилищен етаж, ведно с 1/ 2 ид.ч. от тавана.
До момента на получаване на писмото от община С. и извършване на
справката в СлВП ищците сочат, че са се чувствали собственици и у тях не се
е породило съмнение, че правото им собственост е застрашено. Твърдят, че
ответниците в нито един момент не са казвали или показвали с действия, че
считат имота за свой. В данъчната служба при община гр. С., данъчна
3
декларация е подадена само от В. Д. Г. и то за цялата къща състояща се от
партерен / гаражен етаж, два жилищни етажа и таванско помещение, всеки от
по 120 кв.м. и с разгъната застроена площ на цялата къща от 480 кв. м. И до
момента за същата тази площ данъците се заплащат единствено и само от В.
Г.. Сочи се от ищците, че издаденият в полза на ответниците И. В. К. и С. С.
К. нотариален акт № *, том *, per. № *, дело № */2016 год. на нотариус И. К. е
издаден в противоречие със закона и морала, тъй като същите не са били
владелци на ...я жилищен етаж. Издаденият в тяхна полза нотариален акт по
обстоятелствена проверка е незаконосъобразен. Оспорва се, че ...те двама
ответници са манифестирали спрямо ищците някакво поведение, че владеят
имота и че извършват това с цел да станат собственици. Не са казвали или
пък правили нещо, което да застраши правата им. Изтъква се, че ответницата
А. И. В. е дъщеря на И. и С. К. и същата живее на ...я жилищен етаж от
къщата. Твърди се, че всички посочени в исковата молба ответници владеят
имота без да имат основание за това и с поведението си същите нарушават
правото им на собственост. По изложеното се обосновава правен интерес от
предявяване на иска.
В срока по чл.131 ГПК от ответните страни е постъпил писмен отговор.
Оспорва се допустимостта на иска. Сочи се липсата на способ, по силата на
който ищците да са станали собственици на процесния жилищен етаж.
Възражението относно допустимостта на иска е неоснователно. Дали ищците
ще установят пълно и главно по предявения положителен установителен иск,
че са собственици на имота на поддържаното основание е въпрос по
същество, а не по допустимост.
Ответниците оспорват фактическите твърдения на ищците. Сочат, че
...ят жилищен етаж е изграден през 1990г. - 1991г. от ответниците С. С. К. и
съпругът й И. В. К. не само със знанието, но и със съгласието на ищците. Сочи
се от ответниците, че от изграждането на етажа през 1991г. до настоящия
момент ответниците живеят, ползват и своят като собствен процесния имот.
Едва пред 2016г. след справка в община С. твърдят, че узнали, че недвижимия
имот, върху който е построена сградата, е собственост на общината и подали
искане да го закупят, което не могло да стане ако не са собственици на
сградата. Твърдят, че са собственици на процесния етаж на основание
давност, на основание владение, осъществявано повече от 10 години
спокойно, явно и необезпоковяно , за което се снабдили и с нот.акт № 79, том
2, дело № 151/2016г. на СВп.Благовеград.Едва в края на 2020г. ...те двама
отвеници са подали искане до общината за закупуване на 1/2 ид.ч. от
урегулирания поземлен имот.
Оспорва се, че ищците са владели ...я жилищен етаж. Сочат, че този
етаж не е изграден със средства на ищците, а на ответниците, при изрично
знание и непротивопоставяне от ищците.
Прави се възражение за придобИ.е на имота по давност при владение
повече от 10 години. Изтъква се и правни доводи, с които се обосновава
4
подробно тезата за неоснователност на иска.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на
спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са
налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество, а именно:
В случая се касае за ревандикационен иск, който е процесуално
допустим, предвид наличието на правен интерес за ищцата, като абсолютна
процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Това
свое становище, съдът обуславя на следните обстоятелства:
При тази квалификация на иска и с оглед на изложените съображения,
съдът счита, че същият е процесуално допустим и следва да бъде разгледан от
съда по същество.
Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловено от
наличието на три предпоставки – ищецът да е собственик на претендирания
имот, същият да се намира във владение или държане на ответника и
владението/държането да се упражнява от последния без основание.
Уважаване на иска за ревандикация на една вещ - ищецът следва да
установи пълно и главно, че е собственик на соченото и поддържано в
обстоятелствената част на иска придобивно основание, фактът, че ответните
страни упражняват върху спорния имот фактическа власт, а в тежест на
ответниците е да установят, че това се осъществява на годно основание,
противопоставимо на ищците.
В случая ищците твърдят, че са собственици на вещта на основание
учредено в тяхна полза право на строеж и изграждане на процесния ... етаж
изключително с техни средства, както и придобИ.е на имота по давност,
осъществявана от 1993 г. Предявеният иск е неоснователен на поддържаните
основания.
Ищците не установиха, че са станали собственици на процесния ...
жилищен етаж на основание реализирано право на строеж върху същия.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗС собственикът може да отстъпи на друго правото
на построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.
В този случай, с валидно учредяване на право на строеж в полза на друго
лице, собственикът на земята отделя юридически собствеността на земята от
собствеността върху това, което ще се изгради /върху построеното/. С
учредяването на право на строеж и реализирането му възниква нов обект на
право на собственост и с реализирането на ограниченото вещно право на
строеж, чрез изграждане на постройката това право се трансформира в право
на собственост върху построеното, отделно от собствеността върху земята,
т.е. реализиране на правото на строеж представлява оригинерен способ за
придобИ.е на вещни права върху изграденото. За да се осъществи тази
5
трансформация обаче е необходимо изграденото да е в обема на учреденото
право на строеж. Ако лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, изгради в
повече от учредения обем право на строеж, изграденото в повече става
собственост на собственика на земята по силата на приращението - арг. чл. 92
от ЗС.
В случая се установи, че на ищците е учредено право на строеж върху
общинска земя на един гаражен и един жилищен етаж, но въпреки това е
изграден т.нар трети етаж или ... жилищен. Именно този етаж е предмет на
спор за собственост между страните. По отношение изграждането на този
етаж няма спорове, че същият е изграден над обема на учреденото право на
строеж. Ето защо и на основание чл. 92 ЗС за собствеността на този спорен
етаж към момента на построяването му е станал собственост на собственика
на земята - суперфициарят - общината.
Ето защо - на основанието - реализирано право на строеж ищците не
могат да се легитимират като собственици, поради липса на надлежно и
валидно учредено право на строеж на този етаж от собственика на земята.
Неоснователна е тезата на ищците, че липсва позоваване от страна на
община С. относно собствеността върху имота, предвид издаване на
съответното за това удостоверение, послужило пред нотариуса за издаване на
констативния нотариален акт. Видно от това удостоверение в същото са
отразени два факта, че УПИ *, кв.* по плана на С. е общинска собственост и
че върху него на В. Г. е отстъпено право на строеж.
В съдържанието на удостоверението липсва позоваване изобщо на
обстоятелствата във връзка със статута и собствеността на спорния ...
жилищен етаж.
За общинския характер на собствеността на земята, върху която е
построена спорната вещ - ...я жилищен етаж, е приет за ненуждаещ се от
доказване факт.
В тази връзка съдът счита, че следва да се позове на императивни
правни норми, независимо, че липсва позоваване на страните по отношение
прилагането им. Такава е разпоредбата на чл. 86 от ЗС. Ето защо при данни,
че един имот е държавна или общинска собственост, независимо дали
публична или частна, съдът счита, че следва да се произнесе по въпроса дали
между спор за собственост на такъв имот между частни субекти се дължи
произнасяне. Това го налага императивността на разпоредбите, касаещи
режима на държавната и общинска собственост, респ. възможността за
придобИ.е на такива имоти от частни субекти по давност. Аргументи в тази
насока е фактът, че по отношение на принадлежността на правото на
собственост не може да има т. нар. относително произнасяне, т. е.
разрешаване на спор само между конкретни субекти - страни по делото,
доколкото принадлежността на правото на собственост следва да се
постанови и спрямо трети лица /арг. чл. 297 ГПК/, предвид легитимиращия
ефект на решението по ревандикационен иск или изобщо иск за собственост.
6
Разпоредбата на чл. 86 ЗС, в редакцията му от ДВ, бр. 31 от 17.04.1990
г., изключва придобИ.ето по давност на вещ, която е държавна или общинска
собственост, независимо дали публична или частна такава. С изменението на
чл. 86 от ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена
като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или
общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна или
общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на
изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва
да тече от 01.06.1996 г. Следователно, евентуално начало на давностния срок
за ищците за придобИ.е на ...я жилищен етаж е едва, считано от 01.06.1996г.
В случая обаче ищците не се позовават, а и няма данни владението да е било
осъществявано като добросъвестно. Следователно, за придобИ.е по давност в
случая може да се говори само за недобросъвестно такова. За придобИ.е по
давност при недобросъвестно владение на имоти частна общинска или
държавна собственост са необходими минимум 10 години владение. За да
могат ищците да придобият общинския имот при недобросъвестно владение е
следвало да установят осъществяване на такова до 01.06.2006 г. включително.
На 31.05.2006 г. обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за
срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма
спирането течението на давностния срок е продължено до 31.12.2014 г. Оттук
следва, че вещно право върху имот частна държавна или общинска
собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение
от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на
01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока – 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС
за определен период от време, удължен до 31.12.2014 г. Нещо повече - с
последното изменение на § 1 от ДР на ЗС /ДВ бр. 18 от 2020 г.) давността за
придобИ.е на имоти – частна държавна или общинска собственост е спряно
да тече до 31 декември 2022 г.
С други думи - считано от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. е допустимо
придобИ.е по давност на имоти частна държавна или общинска собственост,
но за давностно придобИ.е при условията на недобросъвестно владение е
необходим минимум 10 годишен срок. При начало на този срок от 01.06.1996
г. при отчитане на сроковете по години крайната дата е 01.06.2006 г., на която
обаче по силата на императивната норма на закона давността е спряна.
От доказателствата по делото се установи, че до 31.05.2006г. давността
е била прекъсната със започналите спорове с ответниците, а считано от
01.06.2006 г. давността е спряна и не е могла да тече. При условията на спрян
от 2006 г. до настоящя момент давностен срок ответниците са се снабдили
през 2016г. с констативен нотариален акт, но доколкото искът, така както е
предявен, включва положително установяване, предмет на установяване е
пълно и главно от ищците на придобивното основание, на което се позовават.
По изложеното ищците не могат да се позоват на давност за придобИ.е на
имот- общинска собственост, поради липса на предпоставката 10 години
недобросъвестно владение.
7
По основанието – давност.
И двете страни поддържа тезата, че са собственици на този ... етаж по
давност. Ищците поддържат твърдението, че са собственици на основание
осъществявано давностно владение от изграждането му от 1993 г., като
твърдят, че са го владели чрез допускане на ответниците С. и И. К. да го
ползват, но при условията на държатели.
Ответните страни също противопоставят като основание за придобИ.е
на имота по давност, като се легитимират и с нотариален акт.
Ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на
основание давностно владение № */ 2016 г. Нотариалния акт е констативен.
В случая предвид предявения иск - ревандикационен същият съдържа и
установителна част - за установяване принадлежността на правото на
собственост. Естеството на предявения иск е положителен , което предполага,
че в тежест на ищците е при условията на пълно и главно доказване да
установят , че са собственици на вещта на соченото основание - давност.
Възражението на ответниците за придобИ.е на имота на същото
основание следва да се разгледа при условие на евентуалност, в случай, че се
установи наличието на основанието на което ищците се позовават, че са
собственици на вещта.
Владението е упражняване фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи като своя лично или чрез другиго /чл.68 от ЗС/ и се
характеризира основно с двата признака – упражняване фактическа власт
върху вещ /обективен/ и това, че лицето което държи вещта, я държи като
своя /субективен/ – т.е. да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той
е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо,
душевно, субективно състояние, поради което за доказването му като
релевантен факт законодателят е установил законовата презумпция на чл. 69
ЗС - “предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се
докаже, че я държи за другиго”, която е оборима и е установена в полза на
владелеца. В тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си е да проведат обратно доказване
/опровергаване на презумцията/ – т.е. презумпцията размества тежестта на
доказване. Според ТР № 1 от 06.08.2012г. по гр.д№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС
обаче презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича
от юридически факт, различен от наследяването. Или в казуса ищците
установяват, чрез ангажираните от тях свидетели, че след изграждането на
етажа са допуснали в него да го ползват ответниците И. и С. К., т.е. твърдят,
че са осъществявали владение именно чрез посочените ответници, но като
държатели. В същото време обаче именно свидетелят Галина Костова,
посочена от ищците, сочи, че ...те спорове по повод ползване на тавана от
ищеца В. Г. лично е възприела да са осъществени през 2001 г. Субективните
намерения и обективиране на намерение за владение се установяват чрез
8
обективни действия респ. факти и обстоятелства. В случая свидетел, доведен
от самите ищците сочи, че ...те спорове по повод изобщо ползване на части от
спорната вещ, каквото е принадлежността към главната вещ - тавана, са
датирани към 2001 г. Считано от твърдяното владение от ищците от 1993 г.
до 2001 г. не е изтекъл необходимият 10 г. срок за придобИ.е на имота по
давност. Спорове относно ползване на части и принадлежности към главната
вещ следва да се счете за обективиране оспорване на собственост и в този
смисъл да се приеме за установено, че е налице опровергаване на
презумпцията за държане на вещта за ищците от ответниците.
Освен фактическата власт, упражняване лично или чрез другиго
владението следва да се установи, че е било постоянно – т.е. фактическата
власт да не е имала случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи
вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица, да е било
непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6
(шест) месеца – чл. 81 ЗС, да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът
държи вещта, като и за това, че я държи за себе си, да е спокойно – такова е,
когато не е установено с насилие и да е било явно – да е недвусмислено
обективирано спрямо предишния владелец или срещу всяко трето лице и
възприето недвусмислено, че владеещия държи вещта като своя. Именно
горните –обективни елементи и субективен признак не се установиха от
ищците при условията на пълно и главно доказване.
Установи се, че още от 2001г. ищецът В. Г. и ответната страна А. са
имали спорове относно ползване на имота, при които В. Г. е отправял покана
ответниците да напуснат. Това сочи, че още от 2001 г. са започнали и са
обективирани спорове между страните, свързани със собствеността на имота
и начина на ползването му, което е смущавало спокойното владение на имота
от ищците чрез ответниците като държатели.
Свидетелските показания, ангажирани от ищците, не установиха такова
спокойно, трайно, постоянно и несъмнено ползване на спорния имот от
ищците в продължение на 10 години, считано от посочената от тях начална
дата – 1993 г.
В показанията на свидетелите се съдържат данни относно участие на
страните в изграждането на вещта и произход на средствата за това, но без
конкретизация по отношение обем, вид и стойност. Без значение е и кой е
изградил /строил/ фактически вещта, както и за произхода на средствата за
това, в каквато насока са преобладаващата част от събраните свидетелски
показания. Последното евентуално би имало отношение към евентуални
искове за неоснователно обогатяване и облигационни претенции. От значение
за трансформиране на учреденото право на строеж в право на собственост
върху изграденото е в чия полза /на чие име/ това право е било учредено и
дали изграденото е в обема на отстъпеното право на строеж. Произхода на
средствата за изграждане /създаване на една вещ/, както и личното участие по
създаването й нямат и пряко отношение към придобИ.е на имота по давност.
9
Фактът, че и двете страни са заплащали данъци и такси за имота, както
и че има открити партиди за ел. енергия и ВиК услуги на административния
адрес на имота, също не представляват действия, с които се демонстрира
промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на
съсобственика да владее. Действията следва да са от такова естество, че
преценени във всеки конкретен фактически случай, да бъдат конкретни по
отричане правата на останалите съсобственици или сънаследници и да са
станали достояние на тези съсобственици или сънаследници и лицата, спрямо
които са демонстрирани тези действия, да не са ги оспорвали. Такива именно
действия ищците не установиха.
Не са такива действия и плащането на данъци и такси за имота, и
декларирането му в данъчните служби на общината на името на владеещия
имота без това деклариране да е станало известно и явно демонстрирано
спрямо трети лица или съсобственици (в този смисъл е Решение № 635 от
25.10.2010 г. по гр. д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.).
По изложеното ищците не установиха осъществявано недобросъвестно
владение, явно, трайно, постоянно и спокойно за оригинерно придобИ.е на
имота в продължение на минимум 10 години. Ето защо е безпредметно
обсъждане на възражението на ответните страни за придобИ.е на имота на
същото основание. Давността е оригинерен /...чен способ/ за придобИ.е на
вещни права и същото следва да се разгледа като възражение от ответниците
само при установяване от ищците, че са собственици, за да може евентуално
да им се противопостави.
Отделно от това по делото, не се установиха данни, че към приключване
на устните състезания ответниците С. и И. К. живеят и ползват имота, а
такива действия осъщестява само ответната страна А. К.. На това основание е
неоснователна претенцията за ревандикиране на имота от С. и И. К.. По
изложеното предявеният ревандикационен иск е неоснователен.
По изложените съображения и поради пълното съвпадение на изводите
на настоящата и на първата инстанция атакуваното решение следва да се
потвърди изцяло.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК въззиваемата страна има право на разноски, в размер на
800.00 лв. – възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905993/ 30.12.2021 г., постановено по гр.
д. № 338/ 2021 г. по описа на РС – Благоевград.
10
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН ********** и В. Д. Г., ЕГН **********, да
заплатят на С. С. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. “М...” № *, И. В. К.,
с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. “М...” № * и А. И. В. /К./, с ЕГН
**********, сумата в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева), представляващи
разноски за адвокат във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11