№ 197
гр. Русе, 19.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520101879 по описа за 2021 година
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД твърди, че на 17.06.2019 г.
между страните по делото бил сключен Договор за потребителски кредит №
30037503111, който бил сключен при следните параметри: сумата на кредита
била 5000 лв., със срок на плащане 36 месеца, с размер на месечната вноска от
237,43 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ 46,32 %, годишен лихвен
процент 39,10 %, лихвен процент на ден 0,11 %, като общото задължение по
кредита било в размер на 8547,63 лв. Бил избран и закупен пакет от
допълнителни услуги – възнаграждение за допълнителен пакет 4620,60 лв.,
размера на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 128,35 лв.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги ставал 13
168,23 лв., общия размер на вноската била 365,78 лв., с датата на погасяване
20-ти ден от месеца. Според т. 5 на процесния договора ответницата пожелала
да бъде рефинансирано друго нейно задължение към дружеството по Договор
потребителски кредит № 30037503111 в размер на 4052,93 лв. към ищеца.
„Профи Кредит България” ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си
по договора и превел остатъчната сума в размер на 947,07 лв. по посочена от
ответника банкова сметка е така общия размер на отпуснатата сума била 5000
лв. Договорът бил сключен за срок от 36 месеца с месечна вноска и
погасителен план в размер на 365,78 лв. Договорното възнаграждение по
1
заема било предварително определено и било в размер на 3547,63 лева.
Неизпълнението на договорното възнаграждение било в размер на 1602,39
лева, дължими за периода от 20.12.2019 г. до 06.01.2021 г. – дата на обявената
предсрочна изискуемост, като след тази дата ищеца не претендирал
договорно възнаграждение. Бил предоставен пакет от допълнителни услуги,
като по чл. 15 от ОУ по договора ищеца дължал възнаграждение в размер
4620,60 лева, като били погасени 770,10 лева и оставали дължими 3850,50
лева за периода от 20.12.2019 г. до 06.01.2021 г., тъй като била настъпила
предсрочна изискуемост цялото вземане станало изискуемо в пълния му
размер Длъжникът направил само 5 пълни погасителни вноски и 1 непълна,
последна която била с дата 27.04.2020 г. На основание чл. 12, т. 3 от ОУ към
договора, „в случай че длъжникът пресрочила две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер, можело да бъде обявена предсрочна
изискуемост с писмено уведомление“, като предсрочната изискуемост
настъпила на 06.01.2021 г. До ответницата било изпратено уведомително
писмо с обратна разписка, с което била уведомена за нъстъпилата предсрочна
изискуемост, което било получено лично от длъжника. Твърдят, че към
настоящия момент задължението на длъжника било в общ размер 2199,49лв.
С плащанията си длъжника погасил част от задължението си в размер на
2105,81 лв. Сумата от 63,68 лв. била за погасяване на лихвата за забава по
кредита, на основание т. 12.1 от ОУ, според която „в случай, че клиента
просрочи плащането на месечна вноска кредитора начислявал лихва за забава
в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху
размера на просроченото плащане.“ От начислените 461,57 лв., оставали
дължими 397,89 лв. Ищецът претендирал и законна лихва в размер на 72,54
лв. за периода от 06.01.2021 г. до 01.02.2021 г. Било подадено заявление по
чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № 620/2021 г. по описа на РРС,
била издадена Заповед за изпълнение по 410 от ГПК, с която било
разпоредено на длъжника да заплати на ищеца сумата от 4590,02 лева –
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.02.2021 г. до
окончателното й изплащане; 1602,39 лева – непогасено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.12.2019 г. до 06.01.2021 г.; 397,89
лева – лихва за забава, дължима за периода от 21.08.2019 г. до 06.01.2021 г.;
72,54 лева – законна лихва за периода от 06.01.2021 г. до 01.02.2021 г., както и
сумата от 233,26 лева – разноски за производството. В срока по чл. 414 от
2
ГПК ответникът подал възражение.
Искат да бъде признато за установено, че ответника им дължи сумата
от 4590,02 лв. – главница; договорно възнаграждение в размер на 1602,39
лева; лихва за забава в размер на 397,89 лева; законна лихва в размер на 72,54
лева, дължима за периода от 06.01.2021 г. до 01.02.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.02.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
3850,50 лева, представляващо незаплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги.
В отговора на исковата молба ответникът Б. С. К. счита предявения
иска за неоснователен.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 04.02.2021 г. по гр. д. № 620/2021 г. по описа
на РРС, с която е разпоредено на длъжника Б. С. К. да заплати на ищеца
сумата 4590,02 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 02.02.2021 г. до окончателното й изплащане; 1602,39 лева – непогасено
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.12.2019 г. до 06.01.2021
г.; 397,89 лева – лихва за забава, дължима за периода от 21.08.2019 г. до
06.01.2021 г.; 72,54 лева – законна лихва за периода от 06.01.2021 г. до
01.02.2021 г., както и сумата от 233,26 лева – разноски за производството.
Длъжникът в срока по чл.414 от ГПК подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
С договор за потребителски кредит № 30037503111 от 17.06.2019 г.
бил предоставен от ищеца на ответника кредит в размер на 5000 лв. , от
които 4052,93лв., с която било рефинансирано друго негово задължение към
ищеца, като му била преведена парична сума в размер на 947,07 лв.
Предоставеният кредит следвало да се изплати на 36 месечни вноски с размер
от по 237,43 лв., годишен процент на разходите бил 46,32%, годишен лихвен
процент- 39,10 %, а лихвен процент на ден 0,11 %, като общото задължение
по кредита било в размер на 2967,36 лв. Същият закупил и пакет от
3
допълнителни услуги в размер на 4620,60 лв., като месечната вноска за него
била в размер на 128,35 лв., т.е. общото задължение било в размер на 13
168,23 лв., като общия размер на вноската бил 365,78 лв. Съгласно чл.6.1 от
Общи условията на Профи Кредит България ЕООД към договор за
потребителски кредит, клиентът трябвало да върне на кредитора така
предоставените средства , заедно с договорното възнаграждение и дължимото
възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги. Според текста
на чл.12.3 от визираните ОУ било договорено, че при неплащане на две ли
повече последователни месечни вноски в пълен размер целия усвоен кредит
можел да бъде обявен за предсрочно изискуем.
Според заключението на назначената по делото съдебно-
икономическа експертиза С уговореното възнаграждение за закупения пакет:
допълнителни услуги в размер на 4 620,60 лв. размерът на ГПP се променял
от договорен размер 46,32% на 114,77%. Дължимите от ответника суми по
процесния Договор за потребителски кредит №30037503111 от 17.06.2019 г.,
като се съо6рази чл.6 от 3акона за мерките и действията по време на
извънредното положение и без включване на възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги и след като се съобразяли заплатените от нея
суми следвало да са: главница в общ размер на 4 298,95 лв. от която: редовно
падежирала в периода от 20.03.2020 г. до 20.12.2020 г. вкч. главница в общ
размер на 1103,57 лв. предсрочно падежирала на 06.01.2021г. главница в
размер на 3195,38 лв., договорно възнаграждение(лихва) в размер на 1 033,68
лв., начислено за периода от 20.04.2020 г. до 05.01.2021г. и дължимо в
периода от 20.O5.2020 г. до 05.01.2021г. вкл.; лихва за забава върху
просрочена главница в размер на 70,45 лв., начислена за периода от
27.04.2020 г. до 01.02.2021 г.вкл. В заключението си вещето лице е псочило,
че ответнък е запатил н ищеца общо сума от 2199.49 лв. по ппроцесния
договор.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по
който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по
договор за потребителски кредит № 30037503111 от 17.06.2019 г., въз основа
на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
4
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът в срока по
чл.414 от ГПС подал възражение срещу издадената заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът
счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от
ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е
предоставен потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно
изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано,
че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.
Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от
дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
5
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при
какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са
уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока
доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен
при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца -
кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране
размера на този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера
на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален
размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./
В настоящият случай договорения между страните годишен лихвен
процент е в размер на 39,10%. и е такъв само в зависимост от наличието на
определени условия. Процесната клауза на договора, установяваща
размерите на договорната лихва накърнява договорното равноправие между
страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна/
тя надвишава с повече от три пъти законната такава/. Поради това, че
нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме,
че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за ищеца.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24
от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите
за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен
да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се
явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
6
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на
договора за потребителски кредит между страните е сключено и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които,
според посоченото в споразумението, се изразяват в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж
и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“
представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън
сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от
ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и
управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за
получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да се
изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без
съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит, което гласи: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви
такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на
пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от
общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно
усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства) и управлението (по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно
споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит
писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да
претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено
заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
7
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че
претендираната сума от 4620,60 лева, представляваща възнаграждение по
закупен пакет от допълнителни услуги, не се дължи от ответника и искът за
нея се явява неоснователен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че размерът на ГПР
при включване на посочените в процесния договор пакет допълнителни
услуги е в размер на 114,77 % . Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, като според
ал.5 на същия текст клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР както и размера на годишния лихвен
процент да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че
договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена
клаузата за ГПР или за годишния лихвен процент , като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за
договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год. по описа на
РОС).
8
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД и нищожността на посочените клаузи касаещи ГПР и годишния лихвен
процент по договора обуславя недействителността на целия договор.
Посочените факти обуславят извод за нарушения на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, а именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.
По изложените съображения и предвид недействителността на
договора на посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това
положение извършените от ответника плащания по кредита следва да се
отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за
връщане на усвоената сума и на обезщетението за забава. По делото е
безспорно, че кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на
2199.49 лв., видно от назначената по делото експертиза, поради което съдът
приема, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 2800.51 лв. -
неизплатена главница / 5000 лв.- платените от ответника 2199.49 лв. /.
При това положение съдът намира, че предявения иск следва да се
уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца
за сумата от 2800.51 лв. – главница , представляваща задължение по договор
за потребителски кредит № 30037503111/17.06.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 02.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Предявеният иск за заплащане на сумата от 3850,50 лева,
представляващо незаплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
30037503111/17.06.2019 г. ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 62.05
лв. разноски в заповедното производство.
С оглед уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1, от ГПК,
ответникът дължи на ищеца сумата от 122.51 лв. разноски в настоящото
производство, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определи
юрисконсулско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в
9
размер на 100 лв.
Ищецът дължи на ответника съобразно отхвърлената част от иска
направените от него разноски за настоящото производство в размер на 110.04
лв., те. по компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 12.47лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. С. К., ЕГН **********, от
******** дължи на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********,
седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 2800.51
лв. – главница, представляваща задължение по договор за потребителски
кредит № 30037503111/17.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
02.02.2021 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2021 г. по гр. д.
№ 620/2021 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:
*********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Б.
С. К., ЕГН **********, от ********, искове по чл.422, ал.1 от ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата над
2800.51 лв. до 4590,02 лв. – главница; договорно възнаграждение в размер на
1602,39 лева; лихва за забава в размер на 397,89 лева; по договор за
потребителски кредит № 30037503111/17.06.2019 г. законна лихва в размер на
72,54 лева, дължима за периода от 06.01.2021 г. до 01.02.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.02.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 04.02.2021 г. по гр. д. № 620/2021г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:
*********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Б.
С. К., ЕГН **********, от ********, иск за заплащане на сумата от 3850,50
лева, представляващо незаплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
30037503111/17.06.2019 г. ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането.
10
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН **********, от ********, да заплати на
„Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 62.05 лв. – разноски, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 04.02.2021 г. по гр. д. №
620/2021г по описа на РРС, както и сумата от 12.47 лв. - разноски по
компенсация за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11