П
Р О Т
О К О Л
гр.
София, 19.03.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУСИ АЛЕКСИЕВ
Секретар: Елка ГРИГОРОВА
Прокурор: ЛИЛИЯ ДАМЯНОВА
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
АЛЕКСИЕВ НЧД № 882 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 14.30 часа се явиха :
ОСЪДЕНИЯТ Б.Д.И.
– редовно призован, доведен от органите на ОЗ „Охрана“ - София, от затвора в
гр. София, явява се лично.
В
залата СЕ ЯВЯВА и адв. Ч.П.П., служебно определен от САК, с уведомително
писмо № 35552/2019 г. на САК до СГС, по
искане на последния.
За СГП – прокурор ДАМЯНОВА.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - гр.
София, редовно призован, изпраща представител – инсп. М.М.,
който заявява : Прилагам в заверено електрофотографско (ксерографско) копие
Заповед № Л–236 от 01.08.2018 г. на началника
на затвора в гр. София, с която съм упълномощен от него да го представлявам по
всички дела, чийто предмет е свързан с дейността на Затвора в гр. София.
ОСЪДЕНИЯТ
И. : Желая да ми бъде назначен служебен защитник, тъй като нямам финансова
възможност за това.
Адв.
П. : Запознат съм с делото и мога да поема защитата.
ОСЪДЕНИЯТ И. :
Съгласен съм адв. Ч.П. да ме защитава по настоящото производство.
СЪДЪТ,
с оглед изрично постъпилото искане на осъдения Б.Д.И., съобразявайки че същият,
с оглед пенитенциарното си положение на лишен от свобода, няма възможност да
заплати адвокатско възнаграждение, а същевременно желае да се ползва от
адвокатска помощ по настоящото производство, намира, че следва да му бъде
служебно осигурена такава, което е в интерес на правосъдието.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.
439, ал. 3 от НПК, вр. чл. 21, т. 3, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗПП,
ОПРЕДЕЛИ :
НАЗНАЧАВА
служебно определения от САК, с писмо № 35552/2019
г. до СГС, адв. Ч.П.П., САК, вписан под № 2672 в НРПП, за защитник на осъдения Б.Д.И.
в настоящата съдебна процедура по чл. 437 и сл. от НПК.
СТРАНИТЕ
(поотделно) : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
с оглед становището на страните и отчитайки, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на
осъдения Б.Д.И. по формуляр за досие със снимка, съдържаща се в личното,
затворническо досие на същия № 1414/05.
Б.Д.И.
– роден *** ***, българин, българско гражданство, осъждан, с висше военно
образование, разведен, по настоящем в затвора в гр. София, ЕГН **********.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на осъдения в настоящото производство, както и правото му на
отвод на съда, съдебния секретар и прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ
И.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме искания за отвод.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Бих искал да предоставя актуална към датата на
днешното съдебно заседание справка за остатъка на изтърпяване на наказанието на
лишения от свобода И., както и документи, които сте разпоредили с Вашето
разпореждане, а именно становище от зам. - началник „РНОД“, заключение на
инспектор - психолог от 18.03.2019 г. и докладна записка от НС ЗО „Кремиковци“,
от 18.03.2019 г., придружени с личен /отчетен/ картон на лишения от свобода Б.И.,
представени в незаверени електрофотографски /ксерографски/ копия.
СЪДЪТ предостави
възможност на страните да се запознаят с документите.
ПРОКУРОРЪТ:
Запозната съм с материалите.
ОСЪДЕНИЯТ
И.: Бях помолил да ми се представят копия до 18.03.2019 г., до 15:00 часа,
всичко под индиго, препис. Това нещо да го поисках от съда. Но доколкото съм
запознат с основи на правото и българския наказателен производствен процес,
съдът не е задължен да ми предоставя това нещо, а трябва да се изиска по
съответния ред, съгласно чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Р. България и съгласно
измененията и допълненията в Правилника за изменение и допълнение на Правилника
за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от
10.02.2017 г., които реално погледнато не са известни на административното ръководство
на затвора. Това моля да бъде отчетено, тъй като за пореден път е констатирано,
6 пъти от Административен съд, за неизпълнение на разпореждане и влезли в
законна сила законови изменения.
При
преглед на документите виждам, че липсва едно становище на зам. - началника по
режима - г-н Д.Т.. Гарантирам Ви, че това становище, което е дадено от
началника, се различава коренно от становището, което той е изготвил.
Моето
становище е, че документите, които са изготвени от инспектор социална дейност и
възпитателна работа е абсолютен „копи - пейст“ на предшестващите доклади, които
са били изготвени за мен от 2012 г., откакто съм придобил право и са били
предоставени на СГП и от 2017 г. на СГС и СГП, по стария и по новия закон.
Документите,
които в момента са предоставени, не отразяват самата обективна действителност.
Да не се приемат, защото представляват неистински документи за пореден път.
ЗАЩИТАТА:
Да не се приемат документите, с оглед становището на моя подзащитен.
С
оглед становищата на страните и липсата на искания за отводи, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА
делото чрез прочитане молбата на осъдения Б.Д.И. за УПО до СГС.
ОСЪДЕНИЯТ
И. : Поддържам молбата си.
СЪДЪТ,
съобразявайки становищата на страните по представените от представителя на началник
на затвора в гр. София, изискани и от съда документи, намира, че същите са
относими към предмета на доказване в настоящата съдебна процедура, поради което
и
ОПРЕДЕЛИ
:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА заключение
за лишения от свобода Б.Д.И. от18.03.2019 г., изготвено от инспектор - психолог
Ив.Георгиева ; становище от заместник – началник „РНОД“ - гл. инспектор Д.Т. ; справка от
началника на затвора в гр. София, рег. №
63/19.03.2019 г., относно изтърпяно наказание ЛОС от осъдения Б.Д.И. и
оставащото му за изтърпяване такова, съгласно НЧД № 5851/2012 г. на РС – Пловдив ; докладна
записка от НС ЗО „Кремиковци“, заедно с незаверено електрофотографско
/ксерографско/ копие на личен /отчетен/ картон на лишения от свобода Б.Д.И..
ПРОКУРОРЪТ
: Нямам доказателствени искания.
ОСЪДЕНИЯТ
И. : Продължавам да твърдя, че липсва изготвеното становище на заместник - началник
по режима, който ми е пряк началник по така нареченото възлагане на трудова
дейност и превъзпитателна работа. Казва се Д.Т.. Задължително е неговото
становище да присъства, както присъстваше при изминалите УПО-та, но тъй като то
се разминава коренно от отрицателното становище на г-н П., естествено, че не е
приложено.
ЗАЩИТАТА
: Присъединявам се към доказателственото искане на подзащитният ми.
ПРОКУРОРЪТ
: Считам, че искането не е основателно доколкото въпросното становище от инсп. Д.Т.
беше представено в днешното съдебно заседание от инсп. М..
ОСЪДЕНИЯТ
И. : Не съм се запознал. Оттеглям искането си.
Искам
да бъда изслушан.
СЪДЪТ
с оглед липсата на доказателствени искания от страните и на основание чл. 283 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
представените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства.
С
оглед гореизложеното, СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна,
поради което и на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ
И.: Желая преди изслушване на прокурора, да бъде изслушан представителя на началника
на затвора в гр. София и след това да бъда изслушан аз.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА: Становището на началника на затвора в гр. София по
отношение на молбата на осъдения И. е отрицателно. Смятаме, че е налице само
първата предпоставка относно изтърпяната част от наложеното наказание – повече
от половината. Действително той е изтърпял доста повече от изискуемите 10
години, които трябва да бъдат ефективно изтърпени.
По
отношение на втората част – доказателства за поправяне на лицето, смятаме че
такива има, но все още не са в достатъчна степен, за да може да се констатира,
че са реализирани целите на наказанието, заложени в чл. 36 от НК.
Планът
на присъдата, който е изработен при изпълнение на неговото наказание, е
съобразен с констатираните рискови зони, но към момента не са постигнати
резултати, които са заложени в плана на присъдата и корекционната работа следва
да продължи в насока промяна на спазване на законовите правила и оптимизиране
уменията за мислене и съхраняване социалните контакти на лицето.
Следва
да се има предвид, че лицето има и наложено дисциплинарно наказание, което
основателно навежда на мисълта, че същият е склонен да не се съобразява с
наложените му ограничения на закона, което между впрочем е задължение на всички
граждани да спазват законовите ограничения.
С
оглед на изложеното, Ви моля да не уважавате молбата за УПО от остатъка на
наложеното наказание, което изтърпява лишения от свобода Б.Д.И. в момента.
ПРОКУРОРЪТ:
Също считам молбата за неоснователна. Действително, осъденият И. е изтърпял
повече от изискуемите ½ от наложеното му наказание. Действително са
налице и данни за положителна тенденция в поведението му. Това е видно и от
редуцирането на стойностите от риск от рецидив, които първоначално са били в
средни такива, в момента са ниски - 38 точки. Не следва обаче да се
пренебрегват всички становища и доклади, налични в материалите по делото, представени
от затворническата администрация, която има най-пряко наблюдение върху
особеностите на конкретния осъден. Няма как да се пренебрегне обстоятелството,
че същият е наказван. Също така, една от проблемите зони при него, видно от
приложените доклади е именно отношението към правонарушението, като същият
продължава да смята, че е неправомерно осъден.
В
този смисъл смятам, че към настоящият момент целите на наказанието не са
изпълнени, не са постигнати и заложените в плана на присъдата задачи.
Ето
защо считам, че следва да бъде оставена без уважение молбата.
ЗАЩИТАТА:
Моля да уважите молбата на моя подзащитен с оглед следното :
Изказаните
аргументи, както от страна на обвинението, така и от администрацията на затвора,
съдържат много противоречия.
По
събраните и приложени документи, на първо място, е приложен доклад, в който доклад
са изброени около 15 пункта за справяне добре с работата, спазване на трудовата
дисциплина. Няма констатирани импулсивни и агресивни прояви. До момента не е
поощряван с награда. Липсва употреба на наркотични вещества. Ориентиран
предимно към безпроблемно изтърпяване на присъдата, с открито поведение, има
настъпили положителни промени, а именно трудова заетост и начин на живот и
обкръжение. Ниска оценка на риск.
В
този доклад фигурира само един - единствен отрицателен елемент и това е, че е
наказан 1 път административно.
Вторият
документ, който е приложен - становище от главния инспектор. Като се прочете,
се виждат добри изводи и без всякакви аргументи отрицателно становище, а именно
само за едно-единствено наказание. Когато се представи новата психологична
експертиза аз имах предвид и това, че дали тази направена СППЕ отговаря на
изложените аргументи от страна на двамата инспектори. Има едно противоречие – с
добри характеристики, без отрицателни прояви и отрицателно становище. Ето защо
считам, че аргументите, които изложи прокуратурата, а така също и
администрацията на затвора, че не са настъпили всичките благоприятни
въздействия, което цели наказанието, липсват.
Моля
още веднъж да уважите молбата на моя подзащитен.
СЪДЪТ,
на основание чл. 439, ал. 6 от НПК, предостави право на изказване последен на
осъдения Б.И..
ОСЪДЕНИЯТ
И. : Господин съдия, обръщам се към вас, но много и към прокуратурата, защото в
края бих искал отново да чуя становището
на прокуратурата. Позовавам се на една точка от закона, защото прокурора
има право на повторно изказване след като дам една „диагностична“ реплика по
отношение на това, което е казано, така да се каже.
На
първо място, това, което каза адвоката, той много точно каза, в рамката, както
е записано в материалния закон. Но бих добавил следните неща :
По
отношение на мен, в продължение на 14 години, от 2005 г. работя, а официално
съм назначен през 2006 г., с едно прекъсване през 2011 г., на мен единствено ми
е възлагана работа по отношение на изискванията на чл. 36 от НК. Изискуемите
предпоставки, които са 3 по чл. 439а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, бих казал следното
: Първо, справката, която Ви е дадена представлява документ с невярно
съдържание отново, въпреки че 4 пъти ГД „ИН“, Административен съд и лично аз на
01.03.2019 г. им казах, че справката е невярна. Бих желал да запозная
представителя, тъй като той реално само се явява един докладчик, а не оператор
и участник в моето превъзпитание, в данните, които са дадени по отношение на работния
процес, който е осъществен с мен, не отговаря на истината. Включително и вчера
ми бе изпратено от административния съд, съдия Д.С., по което бих казал
следното :
Административното
ръководство на Затвора – гр. София лично
спрямо мен е извръшило ограбване, както на положения от мен труд, така и на трудовото
ми възнаграждение, в продължение на 2 години. В продължение на 2 години и 11
месеца Вие не ми плащахте заплата, а се водех на щат по наредбата на МП по
позиция № 44 и благодарение на бившата началник служба „Финансов контрол“ аз
бях назначен на щат, тъй като от „Кремиковци“ идвам на щат. Цели 2 години се
водя по чл. 80. Това е абсолютна престъпна дейност. Не ми водят работата, дори
и след като съм на щат, ведомости, които са тук, в оригинал, пишат нула
кръстчета, това са 17 ведомости и затова не излизат данните. В „Кремиковци“ съм
работил от 2006 г. до 07.05.2009 г. На 5 май беше прекратена дейността на цех
„Пликове и папки“ като работна дейност във затворническото общежитие
„Кремиковци“, което тогава се водеше ТПО, а не по моя вина. За този период от 2
години и 7 месеца на мен са ми записали, че съм работил 84 дни, което няма
логика с нормалното действие на изчисление. Не може 10 години да работиш, а да
бъдат зачетени 10 месеца трудов стаж – това е ограбване, което е само лично
спрямо мен.
Общо
съм изработил и съм подписал ведомост на
07.05.2009 г., че съм работил 506 работни дни, имам 114 награди.
В
периода 2013 г., когато бях на щат до 2016 г. в „Кремиковци,“ вместо полагащите
ми се 22 кръстчета, на мен ми пишат 8 - 9-11, което е пак ограбване. Не може
ведомости за други лишени от свобода и в настоящите, да получават трудово възнаграждение
като работно време и работен процес толкова, колкото е за пълния щат, тъй като
½ щат означава само ½ заплата, а положения труд е един и същ.
Аз,
господин прокурор, все гледам към Вас и се опитвам да Ви убедя в истината.
Тъй
като тези неща като са залегнали при вас като официални документи и вие
приемате за чисти монета, но аз имам остатък, при Вас съм изпратил изчисления,
до 16.12.2018 г. – 9 месеца и 11 дни. Просто изчисление – 3 месеца са до 16.03.
плюс 13 кръстчета плюс 13 дни свобода или 26 кръстчета, разделено на 2, така се
изчисляват, това са 13 дни. 39 дни отгоре и стават : 5 месеца и 2 дни. Т.е., от
9 месеца и 11 дни като извадим 4 месеца и 9 дни плюс 39, и към днешна дата
19.03.2019 г. стават 4 месеца и 28 дни, които не отговарят на това, което Ви е
предадено. Пак документ с невярно съдържание, което има за цел да преиначи
това, което се нарича обективна истина. Вие ме ощетявате, това е форма на
робство!
Ще
наблегна на втория акцент, който споменавате.
Говорите
за заповед № 201. Съдия Д.М.в съдебно
решение е записала : „Б.Д.И. оспорва посочената в обжалвания административен
акт Заповед № 201 от 11.05.2018 г. на
началника на Затвора - гр. София, с която му е наложено дисциплинарно наказание
– 7 дни, като излага аргументи за неправилност, … отказва преместването му в
затворническо общежитие от открит тип“. Същото важи и за доклада, който е
изготвен и становището за УПО. Същото беше изготвено и за 5-ти. Действително
както в ЗИНЗС, така и в Правилника не се съдържа легално определение за понятието
„добро поведение“. Поради което същото следва да се извлече по тълкувателен
път, но не от администрацията, това може да го направи прокурора или съдията. В
такъв случай, при условията на оперативна самостоятелност, компетентният орган
следва да изложи конкретни мотиви по какъв начин наличието на дисциплинарно
наказание се отразява на цялостното поведение на лишения от свобода. Вие това
не сте го направили.
От
личното затворническо досие на Б.Д.И. се установя, че след заповед № 201/11.05.2018 г. за налагане на
дисциплинарно наказание, на същият са издадени заповед № 220/29.05.2018 г. и заповед № 221/20.09.2018
г. за възлагане на работа, които не са обсъдени в обжалвания акт. Вие постоянно
ми възлагате работа.
Липсата
на изложени мотиви от страна на органа за липса на първата кумулативно изискуема
предпоставка по чл. 64, ал. 1 – а това е дали съм се поправил, в ЗИНЗС
представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4
от НПК, което е самостоятелна предпоставка за неговата незаконосъобразност.
Вие
ме наказвате затова, че в ден петък, 13 март, по график, който е утвърден от
Вас, аз да ходя да получавам и да давам прах, дрехи за пране. Аз, за да изляза
от тази зала, трябва да питам старшината, ако ме пусне, тогава ще отида до
пералното помещение. А идва един господин, който е на 4-ти пост, заедно с
дежурния офицер, виждаме как той самоволно напуска поста, за да дойде да се
заяжда с мен - в моите пояснения, които аз съм дал на 16-ти, а Вие ги укрихте
във Вашата заповед. Вие сте писали във вашата докладна, че аз в 18:00 часа съм
отишъл там. Да, ама работното време е до 17:00 ч., като е регламентирано, че от
04:20 часа до 05 без 10 часа аз имам право да получавам, аз отидох в 04:25
часа. Вие пишете, че не съм спазил графика, което също е невярно, както в
докладната записка, така и в наложеното ми наказание. Изготвяте документи с
невярно съдържание. Освен това сте казали, че Б.Д.И. категорично е отказал да
даде обяснения както писмени така и устни, кое,то е невярно. Аз съм дал 3
обяснения.
Вие
се опитвате да заблуждавате и прокуратура, и съд, че аз съм некачествен човек. Всяка
една отговорна работа в затвора Вие я давате на мен и знаете, че работата ще се
свърши, няма да има нарушение. А идвате тук и изпълнявате поръчение.
Аз
не се признавам за виновен от момента на задържането ми.
Как
може да говорите за мен, че съм агресивен човек, при положение, че аз откакто
съм в затвора нямам констатирано едно посегателство, а има 4 срещу мен.
Единственото обвинение, за което аз се обвинявам е, че допуснах да ми избият
семейството.
Не
може престъпници да ме наричат престъпник. Аз през живота си не съм убивал нито
животно, нито човек. А вие ме изкарахте по-опасен от Бен Ладен.
Ще
Ви кажа за престъпната дейност – тази фоно - карта съм я купил вчера, която
струва 12.50 лв., а тя струва 6.50 лв. навън. Вие прибирате 6.00 лв., които не
ги отчитате в НАП. Това съм аз.
Всичко
е гавра, тези хора не зачитат нито Вас, г-н съдия, нито Вашите решения.
Административните съдии са потресени от това, което се случва, което прочетоха
и видяха. Най-хубавото е, че СГП най-после повярва и ми изпратиха документи,
където тия хорица, които наричат себе си пенитенциарни собственици на
затвора, а не административни длъжностни
лица, които са назначавани да изпълняват пенитенциарна дейност. Пак казвам, те
се мислят за собственици и пишат, че аз съм щял да извърша „кървава вендета“.
Вече едно и също пиша 5 години и никой не го взема предвид.
На
мен ми е ясно, че дори да ме пуснете, тези хора ще направят протест и ще се
угоди на тях, а не на Вас.
СЪДЪТ
се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ,
за да се произнесе, обсъди становищата на страните, изложените в молбата на
осъденото лице обстоятелства, както и писмените доказателства и доказателствени
средства по делото, въз основа на които и съобразно приложимите разпоредби на
закона, намери за установено следното :
Настоящото
производство е по реда на чл. 437 – чл. 439 от НПК.
Същото
е инициирано по заявление от лишения от свобода Б.Д.И. до СГС, с което се желае
УПО от изтърпяване остатъка от наложеното му наказание.
Към
молбата, която е изпратена до съда, са налице няколко приложения, под формата
на незаверени електрофотографски /ксерографски/ копия, а именно : Приложение № А1, Приложение № А2,
Приложение № Б, Приложение № В, Приложение № Г, Приложение № Д, Приложение № Е, Приложение № Ж, Приложение № З, Приложение № И и Приложение № Й. Молбата на лишения от свобода е комплектувана
с личното му затворническо досие, както
и са приложени доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от 11.02.2019 г., изготвен
от ИСДВР в затвора в гр. София, становища от затворническата администрация - от
НС „СДВР“у от 18.02.2018 г., незаверено електрофотографско /ксерографско/ копие
на препланиран план на присъдата от 03.10.2018 г. и справка на началника на
затвора в гр. София, относно изтърпяното общо наказание ЛОС от осъденото лице и
оставащото му за изтърпяване време.
Допълнително,
в днешното съдебно заседание, бе приложена и приета актуализирана такава
справка, както и психологично заключение от инспектор - психолог за осъденото
лице, от 18.03.2019 г., становище от зам. - началник „РНОД“ – гл. инсп. Д.Т., и
докладна записка на НС ЗО „Кремиковци“, придружена с личен /отчетен/ картон на
лишения от свобода Б.И., представени в незаверени електрофотографски
/ксерографски/ копия.
Въз
основа на така изброената доказателствена съвкупност, включително разбира се и
на всички документи /доклади, заповеди, писма, молби и заявления на осъденото
лице, медицински документация и пр./, приложени в самото затворническо лично
досие на осъденото лице, Съдът установи, че е налице първата от кумулативно
предвидените по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК предпоставки за постановяване на УПО
от изтърпяване на останалата част от наказанието ЛОС. Конкретно, осъденият И. е
изтърпял 18 години, 1 месец и 16 дни от наложеното му наказание ЛОС, което е в
размер на 20 години, като остатъка за изтърпяване е 1 година, 10 месеца и 14
дни, считано към днешна дата.
Същевременно, Съдът констатира, че не е налице
втората от кумулативно посочените предпоставки, а именно достатъчно
доказателства за поправяне на осъдения, ако окончателно, то поне в необратима за
това насока.
Видно
от приложените по делото справки, действително оставащото за изтърпяване време
на осъденото лице е сравнително малко, а именно горепосочения период от 1 година,
10 месеца и 14 дни.
Също
така, рискът от рецидив е в ниските му стойности, а именно 36 точки.
Съдът,
обаче, при изграждане на извода си за липса на окончателно поправяне на
осъдения или на поне на постигната необратима за това насока, съобрази
обстоятелствата, че същият е наказван последно със заповед на началника на
затвора в гр. София № 201/11.05.2018 г. Ефектът на същата продължава да действа
и към настоящия момент, тъй като не е изминала 1 година от налагане на дисциплинарното наказание,
поради което и съгласно разпоредбата на
чл. 108, ал. 1 от ЗИНЗС, наказанието не е заличено.
От
друга страна, Съдът съобрази, че действително рискът от рецидив е в ниските му стойности,
но съотнесено с първоначално идентифицирания такъв от 46 точки, се отчита спад
едва с 8 точки, и то за един доволно дълъг период на фактически изтърпяно до
момента ЛОС от 16 години, 4 месеца и 17 дни. От друга страна, този спад е отчетен
чак на 17.10.2018 г., а именно преди по-малко от 5 месеца. Това обстоятелство,
преценено в съвкупност с последното наложено наказание на осъденото лице, мотивират
извода на настоящият съд, че въпреки безспорния напредък на осъденото лице в
посока поправяне и превъзпитанието му, то все още има нужда от затвърждаване на
постигнатите резултати и процесът не е приключен напълно. Доводи в подкрепа на
този извод на Съда се явяват и установените по делото факти, че последната награда
на осъдения, под формата на поощрение, е била преди близо 3 години, а именно
със заповед № 316/17.05.2011 г., както и
че към настоящия момент все още не са изпълнени в пълна степен прогресивната
система за изпълнение на наказанието, изводимо от това, че все още не е
извършена прекатегоризация на режима за изтърпяване на наказанието ЛОС от „общ“
на „лек“, като със заповеди № 80/19.07.2018
г. и № 108/23.10.2018 г. е отказано да
бъде преместено лишеното от свобода осъдено лице в ЗООТ „Казичене“. В същата
насока са и всички депозирани по делото становища и доклади по реда на чл. 155,
ал. 1 от ЗИНЗС.
При
формиране на горепосочения си извод, Съдът прецени и на поведението на
осъденото лице през целия срок на изтърпяване на наказанието му досега. В този
смисъл, Съдът не може да не отчете, че осъденото лице е предимно наказвано и
само 2 пъти поощрявано чрез заповеди с награди. От значение за съда е и обстоятелството,
че наказанията на осъдения И. са за повторяеми, идентични в голямата си част
нарушения, като за повечето от тях не е налице основанието за заличаване на
действието им, регламентирано в чл. 108, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно същите са
извършени в административен рецидив - в рамките на 1 година след изтърпяване на
предишното наказание.
В
тази насока следва да бъде посочено, че още в пенитенциарното заведение в гр.
Пловдив, осъденият е бил наказван 3 пъти, включително за арогантно поведение спрямо
служител на затвора, за каквото именно поведение е и последното му наказание от
11.05.2018 г.
Горните
обстоятелства Съдът установява от първоначалния доклад от 17.09.2005 г.,
изготвен след получаване на присъдата в затвора в гр. Пловдив, за изпълнение на
наказанието.
Осъденото
лице, също така, е многократно наказвано и при пребиваването му в ЗО
„Кремиковци“. Това е извършено съответно
със заповеди № 194/15.08.2008 г., № 201/21.08.2008 г. - с която му е наложено и второто
по тежест наказание, съгласно чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС – „изолиране в наказателна
килия“, № 206/01.09.2008 г. - отново за
отправени заплахи към служител на затвора и неизпълнение на разпореждане, № 98/20.03.2009 г. отново със второто по
тежест наказание, съгласно чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС – „изолиране в наказателна килия“, и №
155/03.08.2015 г. - пак с второто по тежест наказание, на основание чл. 101, т.
7 от ЗИНЗС – „изолиране в наказателна килия“, и отново за неизпълнение на
разпореждане. Съдът не взе под внимание и не използва за формиране на изводите
си по делото заповедите, с които са наложени наказания на осъденият И., № 148/30.04.2009 г., № 52/17.01.2012 г. и № 68/07.04.2016 г., тъй като за тях е налице
хипотезата за заличаването им, на основание чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС.
Същевременно,
както бе посочено по-горе, осъденият е награждаван едва 2 пъти - със заповед № 316/17.05.2017 г. и заповед № 271/14.08.2013 г. за положително отношение
към труда.
Така
изложените до тук фактически, приети за установени от Съда обстоятелства, безусловно
за настоящата съдебна инстанция сочат на извода, че процесът на поправяне на
осъденото лице все още не е завършен в степен, в която ресоциализацията му в
обществото би била без рискове както за последното, така и за самото осъдено
лице.
В
горната насока, Съдът внимателно проследи и докладите, периодично изготвяни по реда
на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, по най-различни поводи, отразяващи актуалната към
съответния момент оценка на поведението на осъдения в затвора. Поради немалкия
брой на тези доклади, Съдът ще визира само няколко от тях, тъй като останалите
на практика преповтарят констатациите, закрепени в същите и са изцяло
еднопосочни, освен като фактически констатации, а и като дадени оценки.
Така,
в изготвения по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС доклад от 29.02.2016 г. е
отразено, че осъденото лице се представя за жертва на управляващите и при
провеждането на корекционната дейност се наблюдава постоянна съпротива и
неприемане на вината и отговорността от извършеното. Обективирано е наблюдение
за невъздържаност и провокативен тон при взаимоотношения със затворническата
администрация, а осъденият е характеризиран като системен нарушител.
В
доклада, изготвен по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от 20.02.2017 г., отново е
посочен факта, че осъденият не приема вината и отговорността за извършеното и продължава
да счита себе си за жертва, като дори не смята, че има жертва от
престъплението, за което е осъден. Обвинява системата и не разпознава
факторите, подтикнали го да извърши престъплението. В този доклад е отразен и
висок за обществото риск, който продължава към момента да е в първоначално
идентифицираната му стойност от 46 точки.
В
доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от 17.10.2017 г., за пореден път е
отразено наблюдението, че осъденият се представя като жертва и не приема вината
и отговорността за извършеното, като отново не счита, че има жертва от
престъплението, за което е осъден. Посочено е, също така, и отрицателното му
отношение към наложеното му наказание и съдебния процес. Важно обстоятелство за
съда при формирането на гореизложеното му становище, е отразеният дефицит в
умението за решаване на актуалните житейски проблеми и неразпознаване на последствията
от извършеното престъпление.
Последният
доклад за 2018 г., който съдът намира за необходимо да посочи, е този от
17.10.2018 г. И в него продължава да е налична тенденцията на осъдения да
смята, че е осъден неправомерно и неприема вината и отговорността си. Тук вече
рискът за риск от рецидив е спаднал, чак сега за първи път, с 8 точки, а именно
от 46 на 38 точки, обаче след повече от 15 години изтърпяване на наказание ЛОС.
Последният срок е безспорно изводим от формуляра - досие на осъдения, видно от
който същият е постъпил за изтърпяване на наказанието си в затвора в гр.
Пловдив на 14.05.2003 г.
До
тук установените от съда обстоятелства от личното, затворническо досие на
осъденото лице, кореспондират изцяло и с изготвените за целите на настоящата
съдебна процедура доклади и становища. Така, в доклада по реда на чл. 155, ал.
1 от ЗИНЗС, изготвен на 11.02.2019 г. от ИСДВР при затвора гр. в София, е
посочено, че осъденият продължава да смята осъждането си за неправомерно, както
и че към момента на изготвяне на доклада не са изпълнени целите на наказанието
ЛОС, а също и заложените в плана на присъдата цели и задачи. Изрично е
изтъкнато, че до момента осъденото лице не е поощрявано с награда „Домашен
отпуск“ извън района на затвора. В становището от НС СДВР от 18.02.2019 г. също
е отразено, че не са постигнати напълно резултатите, които са планирани за
осъденото лице и че не са изпълнени целите на наказанието ЛОС и заложените в първоначалния
план на присъдата задачи. Изложен е извод, че лишеният от свобода се нуждае от
стабилизиране на доказателствата за настъпила трайна промяна в поведението и
нагласата, и че все още процесът на поправяне и превъзпитание не е завършен.
Подобно
е положението и с днес приетите и изискани от съда становища от заместник - началник
„РНОД“ и психологично заключение. В становището на заместник - началника РНОД, което
като цяло е отрицателно такова, е изтъкнато, че престоя на осъденото лице в
затвора в гр. София и в ЗО „Кремиковци“ не обуславя извод за напълно завършен корекционен
процес. Изложено е обстоятелството, че не е осъществена в цялост прогресивната система
при изпълнение на наказанието, както и че все още са налице отклонения от нормите,
идентифицирани и като първоначални проблемни зони при изчисляване стойността на
риска, в следните зони – умение за мислене, отношение към правонарушението,
междуличностни промени и взаимоотношения. Обобщено е, че не са налице достатъчно
доказателства за успешно приключила корекционна работа с осъденото лице, както
и че целите и задачите, заложени в индивидуалния план на присъдата се
изпълняват, но не са изпълнени в цялост.
Кореспондиращи
на тези обстоятелства и изводи е изложеното и в заключението на инспектор - психолога
към затвора в гр. София от 18.03.2019 г. В него е отразено, че е необходимо
да се продължи работата по развитието на просоциални ценности и светоглед при осъденото
лице.
Отделно,
по отношение на стойността на риска от рецидив, който е намален от среден на
нисък такъв, а именно на 38 точки, Съдът отчита освен всичко гореизложено, а и
обстоятелството, че промени са настъпили единствено в зоните трудова заетост, начин
на живот и обкръжение. В останалите проблеми зони, визирани по-горе от съда, липсва
промяна. Това е преценено от Съда при изграждане на становището му, че все още процесът
на поправяне и превъзпитание на осъденото лице не е приключил, респективно
липсват достатъчно доказателства за поправянето му в степен, в която би могло
безпроблемно за обществото, а и за осъденото лице, да се постанови УПО.
Съдът
намира, че следва да отговори изрично на наведените от осъденото лице доводи
пред него, при упражняване на правото му на лична защита по реда на чл. 439,
ал. 6 от НПК.
Обобщено,
осъденият И. изтъкна, че представената пред съда справка за изтърпяно време от
наказанието му ЛОС и оставащото му за изтърпяване е такава с невярно
съдържание. Коментира най-вече неправилното изчисляване, според него, на
отработените дни, през които е полагал труд. Оттам претендира престъпна дейност
на администрацията на затвора, като отправя и други обвинения към
затворническата администрация, коментира и преднамереност при наказанията му, в
частност, досежно последното наложено му наказание. Осъденото лице излага и
виждането си за липса на вина, като сочи, че не се е признавал за виновен от
задържането му досега. Твърди, че е награждаван 114 пъти.
По
така наведените доводи, Съдът отбелязва, че претенцията на осъденото лице,
досежно невярно съдържание на справката му за изтърпяно до момента фактически и
от работа време на наказание ЛОС, е свързана най-вече с неговото разбиране и
впечатление, че некоректно се отчитат положения от него труд, респективно
отработените му в затвора дни. Това обстоятелство, обаче, по никакъв начин не
касае настоящия съдебен процес дотолкова, доколкото дори и без зачитане на тези
признати от работа, по силата на законовата фикция дни, същият има достатъчно
фактически излежано време, за да се приеме, че е налице първата предпоставка от
кумулативно визираните за постановяване на УПО.
Съдът
не може да се ангажира в това производство с изтъкнатото от осъденото лице,
касаещо отношенията му със затворническата администрация и водените от него дела
в Административния съд, досежно претендирано неправомерно и неправилно зачитане
на положения от него труд.
Съдебният
състав намира за необходимо да посочи, че липсват каквито ѝ да е
доказателства в личното затворническо досие на осъденото лице за награждаването
му 114 пъти, както то твърди в изказването си. Налице са само две заповеди за
награди, коректно отчетени от съда и посочени по-горе.
Относно
липсата на признаване от осъдения на вина за престъплението, за което е осъден,
и то константно, от задържането му досега, Съдът преценява това обстоятелство,
като кореспондиращо на отразеното във всички посочени по-горе доклади,
изготвени периодично по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, за неприемане на вината
и отговорността и в тази връзка за продължаващо неосъзнаване на извършеното.
Съдът
намира за неоснователно твърдението за тенденциозност в наказването на осъденото
лице, в частност и за последното наложено му наказание, с оглед констатацията,
че наказание за същото нарушение му е налагано и от администрацията на друго
пенитенциарно заведение, а именно това в гр. Пловдив, и то нееднократно.
Обобщено,
поради всичко изложено по–горе, Съдът намира, че в действителност са налице
положителни промени в поведението на лишения от свобода Б.И., както и че до
момента сравнително успешно се изпълнява прогресивна система и заложените в нея
цели и задачи, но все още, към днешна дата, не са налице достатъчно доказателства
за окончателното поправяне на осъденото лице или поне за необратимост на
процеса в тази насока.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и чл. 70, ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение
молбата на осъдения Б.Д.И., ЕГН **********,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание, определено по НЧД № 5851/2012
г. по описа на РС – гр. Пловдив, за деяния по чл.115 и чл. 206 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и/или протест, в 7 дневен срок от днес, пред Апелативен
съд – София, по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ОСЪДЕНИЯТ
И. : Моля да ми бъдат изпратени копия от изпратените до съда по повод моята молба
становища и доклади, както и препис от протокола.
СЪДЪТ,
по молбата на осъденото лице, с оглед правото му да се запознава с всички
материали по делото, както и да прави бележки, искания и възражения, а също и
за гарантиране пълноценната му възможност за упражняване правото му на жалба
срещу настоящото определение на съда
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ незабавно
след изготвянето на настоящия протокол, препис от същия на осъденото лице,
лично до него, чрез началника на затвора в гр. София, копия от справка на началника
на затвора в гр. София, рег. № 63/26.02.2019
г., от доклада от ИСДВР от 11.02.2019 г., от становището от НС СДВР от 18.02.2019
г., от становището от заместник - началник „РНОД“ - гл. инспектор Д.Т., от
заключение на инспектор - психолог от 18.03.2019 г. и от справка от началника
на затвора в гр. София, с рег. №63/19.03.2019
г.
Препис
от протокола да се издаде на служебния защитник на осъдения И., за послужването
му пред НБПП.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: