О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№……………../14.05.2021г
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Василев ч.гр.д. № 13134 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал.
2, т. 6 вр. чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК.
Образувано
е по жалба на Н.А.В., ЕГН **********, с адрес *** срещу действия на ЧСИ –
извършване на опис и оценка на несеквестируемо движимо имущество и Отказ на ЧСИ да прекрати изп.д. № 20158440402370
г. поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В
жалбата се посочва, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция по смисъла
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като развива подробни съображения.
Взискателят “О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******** депозира писмени възражения по
жалбата. Счита жалбата за недопустима, а по същество неоснователна. Посочва, че
по делото не е настъпила перемпция, тъй като по делото са предприети
своевременни изпълнителни действия.
На основание чл. 436, ал.
3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал писмени мотиви, като поддържа,
че изпълнителното производство е водено законосъобразно. Сочи, че по делото са
извършени многобройни изпълнителни действия, които е поддържана висящност на
изпълнителния процес.
Съдът
като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото,
намира следното:
По
отношение на твърдяната перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК:
Настоящият
състав намира подадената жалба в тази част за процесуално недопустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
По делото е налице
депозирана от страна на длъжника-поръчител жалба с вх. № 033618/26.10.2020г, в
която се обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Искане за прекратяване на изпълнителното
производство преди жалбата на длъжника обаче не се установява да е направено. Поради тази причина не е налице и постановен отказ на ЧСИ.
Действително, по делото е налице отправено искане за прекратяване на
изпълнителното дело поради настъпила перемпция, но от страна на основния
длъжник – Ц.С.. Същото обаче е депозирано на 30.10.2020 г. /молба с вх. № 034478/30.10.2020 г. на л. 135 от изп. д./ и по него
ЧСИ се е произнесъл с Отказ, обективиран върху самата молба, който не е
датиран. Тези действия обаче са извършени след подаване на жалбата на Н.В.,
като Отказът на ЧСИ най-рано е бил постановен на 30.10.2020 г. – датата на
депозиране на искането от длъжника Стойкова.
С оглед изложеното, не е налице постановен от ЧСИ отказ, който да подлежи на
обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК. За пълнота,
следва да се отбележи, че заявеното в имейл кореспонденция от
процесуалния представител на длъжника В. становище от 30.10.2020 г. /л. 137 от изп д./, че изпълнителното
дело е перемирано не може да се тълкува като искане за прекратяване. Нещо
повече, при анализ на същото е видно, че позоваването на настъпила перемпция е
направено за първи път след подаване на жалбата.
Предвид изложеното жалба се явява недопустима
в тази й част и следва да се остави без разглеждане.
По отношение на
обжалваните действия на ЧСИ – извършване на
опис и оценка на несеквестируемо движимо имущество:
Извършването
на опис и оценка не са сред процесуалните действия на съдебните изпълнители,
които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол,
предвид изчерпателно изброените в хипотезите на чл.435 от ГПК актове, срещу
които законът допуска осъществяване на защита по реда на жалбите. Но в
контекста на твърдението за „насочване на изпълнение“срещу несеквестируемо имущество, действието на ЧСИ може да
бъде оспорвано от длъжника пред съда по реда на чл.435, ал.2 от ГПК..
Насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество
за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да
се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия – в това число опис, оценка и др. Съдът се
произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
От доказателствата
по изпълнителното дело е видно, че насрочените опис и оценка на движимо
имущество на длъжника не са извършени. Поради горното, жалбата няма предмет.
С оглед изложеното,
жалбата и в тази част е недопустима, поради липса на правен интерес.
За пълнота следва
да се отбележи, че в светлината на цитираното по-горе ТР, дори да бяха
извършени, тези действия не са от категорията да накърнят несеквестируемостта
на длъжниковото движимо имущество.
С оглед изхода на
делото право на разноски има само взискателя, като такива му се следват в
размер на 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Н.А.В., ЕГН **********, с адрес *** срещу действия на ЧСИ – извършване на
опис и оценка на несеквестируемо движимо имущество и Отказ на ЧСИ да прекрати изп.д. № 20158440402370
г. поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като
недопустима.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, Н.А.В., ЕГН********** да заплати на “О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата от 50,00 лева – съдебно
–деловодни разноски за юрисконултско възнаграждение.
Определението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в седмичен срок то връчването
на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.