Решение по дело №5893/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3608
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 17 май 2019 г.)
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20171100505893
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ……….2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „В“ въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

           ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ

при секретаря ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 5893 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 5036627 от 13.03.2017 г. на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност срещу Решение № 37112 от 15.02.2017 г. на СРС, III ГО, 88 състав по гр.д. № 79091/2015 г., с което са отхвърлени изцяло предявените кумулативно обективни съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „Е.“ ЕООД дължи на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност  сумата от 7528.58 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит от 08.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 11.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 62.95 евро просрочена лихва върху редовна главница за периода от 29.12.2014 г. до 26.01.2015 г.; сумата от 807.01 евро просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г до 25.08.2015 г.; сумата от 32.00 евро текуща лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2015 г. до 04.09.2015 г. и сумата от 28.41 евро за неустойка върху просрочена лихва за периода от 29.12.2014 г. до 04.09.2015г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 54876/2015 г. на СРС, ГО, 88 състав.

С решението на основание чл.77 от ГПК ищецът „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност е осъден да заплати по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 458.08 лева за държавна такса за исковото производство и сумата от 330.88 лева за държавна такса за заповедното производство.

Във въззивната жалба на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Счита се, че съставът на СРС правилно е приел, че между страните са налице договорни правоотношения по договор за кредит по картова сметка от 08.01.2009 г. и че вземанията по него, които се претендират в производството са валидно възникнали и съществуващи. В съответствие със събраните по делото доказателства към момента на съдебното дирене е установено, че вземанията, които ищцовото дружество претендира спрямо ответника „Е.“ ЕООД са били погасени чрез принудително изпълнение в хода на образуваното изпълнителното производство по издадения изпълнителен лист въз основа на допуснатото незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК. Считат се, обаче, за неправилни изводите на първоинстанционният съд относно приложението на т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдебният състав на СРС е приел, че след като сумите са платени в хода на изпълнителното производство по издадения изпълнителният лист на основание допуснатото незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, то същите са недължими. Напротив, съгласно т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съществуването на вземането по заповед за изпълнение се преценява към момента на приключване на съдебното дирене в исковият процес, като в това производство намира приложение чл.235, ал.3 от ГПК по отношение на фактите настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяването на вземането чрез осъществено принудително изпълнение на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Като не се е съобразил с тези изводи и постановки на т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ищецът „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност заявява искане за отмяната на постановеното решение и за уважаване на предявените искови претенции по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „Е.“ ЕООД е депозирал писмен отговор на жалбата на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, като счита същата за неоснователна, а решението на СРС – за правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с представените по делото доказателства и приложимият към предмета на производството материален закон. Претендират се разноски.

 Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт - по отношение на неговата необоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с анализа на събраните доказателства, допускайки тяхното превратно тълкуване и/или че не е приложил правилно материалния закон на база изследваната и кредитираната от него доказателствена съвкупност.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС, III ГО, 88 състав е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.

Относно правилността на атакуваното първиинстанционно решение, въззивният съд установява следното:

След подадено на 11.09.2015г. заявление по чл.417, т.2  от ГПК от заявителя „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност срещу ответника „Е.“ ЕООД, се установява, че по ч.гр.д. 54876/2015 г. по описа на СРС, ГО, 88 състав на 18.09.2015 г., са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист, с които е разпоредено на длъжника „Е.“ ЕООД да заплати на заявителя „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност сумата от 7528.58 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит от 08.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 11.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 62.95 евро просрочена лихва върху редовна главница за периода от 29.12.2014 г. до 26.01.2015 г.; сумата от 807.01 евро просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г до 25.08.2015 г.; сумата от 32.00 евро текуща лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2015 г. до 04.09.2015 г. и сумата от 28.41 евро за неустойка върху просрочена лихва за периода от 29.12.2014 г. до 04.09.2015г., както и разноски в размер на 1026.33 лева за юрисконсултско възнаграждение.

След постъпило в срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражение от длъжника „Е.“ ЕООД, съдът с надлежни указания, обективирани в определение от 23.11.2015 г., е указал на заявителя „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, че може да предяви  в срока по чл.415 от ГПК исковите си претенции по реда на чл.422 от ГПК за установяване по исков ред на дължимостта на вземанията, които са били предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 18.09.2015 г.

С определение от 23.11.2015 г. на СРС, ГО, 88 състав изпълнението на издадената на 28.09.2015 г. издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 18.09.2015 г. е спряно. 

Отчита се, по делото, че в законоустановеният срок по чл.415 от ГПК е постъпила на 17.02.2015 г. искова молба на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност срещу ответника „Е.“ ЕООД, уточнена на 11.01.2018 г. с писмена молба в хода на въззизвното производство, с която е поискано признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото сумите, които са били предмет на издадените заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 18.09.2015 г. Инвокирани са твърдения, че въз основа на изпълнителният лист от 18.09.2015 г. ищецът „„К.т.б.“ АД – в несъстоятелност е образувал при ЧСИ М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ изп.дело № 20158380408744. Заявено е, че въз основа на изпълнителните действия на ЧСИ, сумите предмет на изпълнителния лист от 18.09.2015 г. са били събрани, а изпълнителното производство – прекратено с  постановление на 04.12.2015 г. Твърди се, че въз основа на договор за кредит от 08.01.2009 г. с анекси от № 1 до № 5, приложени в производството на ответника „Е.“ ЕООД и Г.М.З. е предоставен банков кредит в размер на 10 000.00 евро с крайна дата на падеж на задълженията по него на 08.01.2015 г. съгласно анекс № 5 от 07.01.2014 г.  На основание чл.4, ал.1 от договора за банков кредит от 08.01.2009 г. за ползването на кредита кредитополучателят заплаща на банката лихва всеки месец от периода на ползването на кредита. Лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно на датата на олихвяване на банката на съответния месец  - на 25-то число на съответния месец. Лихвите се начисляват върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване. На датата на олихвяване на банката, кредитополучателят дължи начислената към този ден лихва. При закъснение в отчитането на направените транзакции (усвоявания) същите се осчетоводяват с датата на регистриране в VISA, като кредитополучателят заплаща лихва на следващата дата на олихвяване на банката, при което размерът на лихвата се определя на 7 % годишно и същата е дължима всеки месец съгласно ал.2 и ал.3 на чл.4 от договора за кредит. В случай, че кредитополучателят не е осигурил средства за погасяване на лихвите и размерът на разрешения кредит не е достатъчен за покриване на дължимата лихва, сумата на недостига се отнася като просрочена лихва, като върху размера на просрочената лихва се начислява неустойка в размер на 10% годишно до окончателното й плащане, съгласно ал.3 на чл.5 от договора за кредит. Релевира се, че въз основа на извлечение от счетоводни книги задълженията за главница, неустойка и лихви по сметката на ответника „Е.“ ЕООД възлизат в общ размер на 8458.95 евро. Предявява се искане пред съда за признаване за установено, че ответникът „Е.Т.“ ЕООД дължи на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност сумата от 7528.58 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит от 08.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 11.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 62.95 евро просрочена лихва върху редовна главница за периода от 29.12.2014 г. до 26.01.2015 г.; сумата от 807.01 евро просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г до 25.08.2015 г.; сумата от 32.00 евро текуща лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2015 г. до 04.09.2015 г. и сумата от 28.41 евро за неустойка върху просрочена лихва за периода от 29.12.2014 г. до 04.09.2015г. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответникът „Е.“ ЕООД оспорва като неоснователни исковите претенции. Заявява се, че ответното дружество е вложител при ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност към 27.10.2014 г. за сумата от 22 869.96 лева по разплащателна сметка и за вземания по две фактури №4715 от 11.06.2014 г. и № 4716/11.06,2016 г.. в общ размер на 17 240.32 лева – от която 8987.06 лева за незаплатена цена за самолетни билети, настанявания в хотел и медицински застраховки и сумата от 7153.26 лева за незаплатена цена за билет и медицинска застраховка. Инвокира, че тези вземания са предявени от ответника  „Е.“ ЕООД на основание чл.63, ал.1 от ЗБН на 09.06.2015 г. пред синдиците на банката. Излага се, че на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на вземанията е изплатил на ответника само сумата от 8309.70 лева на основание чл.4 от ЗБН.

Мотивират се съображения, според които, ищецът „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, е подал заявление по чл.417т.2 от ГПК за сумата от 8369.00 евро и въз основа на изпълнителен лист по изп.дело 20158380408744  на 27.10.2015 г. е събрана сума в размер на 20 534.88 лева, с която сума вземанията на ищеца до размера от 16 761.48 лева (с равностойност от 8570.01 евро) е била изцяло погасена.  Инвокира се, че към 03.09.2015 г. ответникът „Е.“ ЕООД е имал наличност по банковата си сметка в „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност за сумата от 14 605.43 лева. Излага се се, че ответното дружество за банковите си сметки при „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност е ползвал електронно банкиране и е следял движението си по тях. Твърди се, че квесторите на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност са извършили по време на управлението на банката при поставянето й под особен надзор и от синдиците на банката на недобросъвестни действия  и такива в нарушение на договорните клаузи правни действия: неизпълнение на задълженията по ЗСч и Международните счетоводни стандарти за спазване на принципа за текущо начисляване, документална обоснованост, вярно и честно отразяване на операциите и др.; манипулиране на заверките на банковите сметки на ответника – депозитна, разплащателна и наличности, че са съставени документи с невярно съдържание; съзнателно увреждане на имуществото на ответника чрез образуване на изп.дело. Релевират се твърдения, според които самият ответник „Е.“ ЕООД е имал парична наличност в „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност към 03.09.2015 г., от която сума последният е могъл да се удовлетвори. Предявява се искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.

След изложение на фактическите и правни твърдения на страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява следното:

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че на 08.01.2009 г. е сключен между „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, „Е.“ ЕООД – кредитополучател, и Г.М.З. – картоползвател договор за кредит по картова сметка, по силата на който се разрешава ползването от кредитополучателя на кредит в размер на 10 000.00 евро.

Съгласно чл.2.1.2 от договор за кредит по картова сметка от 08.01.2009 г. средствата по кредита се предоставят за ползване по разплащателна сметка, където се осъществява и счетоводното отчитане на усвояваните средства и доброволното издължаване на кредита.

На основание чл.2.1.3 от договор за кредит по картова сметка от 08.01.2009г. погасяването на кредита се извършва автоматично и текущо при всяко постъпление на суми по картовата разплащателна сметка на кредитополучателя с IBAN: ***.

Съгласно чл.4 от договора за кредит кредитополучателят заплаща на банката лихва всеки месец от периода на ползване на кредита, която е платима ежемесечно на датата на олихвяване на банката на съответния месец. Лихвите се начисляват върху непогасената част от кредита до пълното му  издължаване.  Според чл.4, ал.2 от договора за кредит дължимите лихви се събират служебно от банката на датата на олихвяване от разплащателните сметки. Клаузата на чл.4, ал.3 предвижда, че размерът на лихвата се определя 7% годишно и същата е дължима всеки месец, съгласно условията по договора за кредит.

На основание чл.5, ал.1 от договора за кредит дължимите лихви се събират служебно от банката на датата на олихвяване от разплащателните сметки на кредитополучателя. Кредитополучателят следва да осигурява към датата на олихвяването средства за издължаване на лихвите. Според чл.5, ал.3 от договора за кредит в случай, че не осигури средства за погасяване на лихвите и размерът на разрешения кредит не е достатъчен да покрие дължимата лихва, сумата на недостига се отнася като просрочена лихва. Върху просрочената лихва банката начислява и неустойка в размер на 10% годишно до окончателното й издължаване.

 Клаузата на чл.11 от договора за кредит предвижда, в случай, че до крайния срок на издължаване на кредита на 08.01.2010 г. кредитополучателят не издължи напълно своите задължения или при предсрочна изискуемост на кредита, дължимите суми се отнасят в просрочие, като върху тях банката начислява и събира от кредитополучателя, освен договорената лихва, така и наказателна надбавка в размер на 10 пункта.

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че с анекс № 1 от 22.12.2009 г. крайният срок за издължаване на кредита е продължен до 08.01.2011 г., като един ден преди таза дата, кредитополучателят няма право да усвоява средства от кредита.

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че с анекс № 2 от 05.01.2011 г. крайният срок за издължаване на кредита е продължен до 08.02.2011 г., като един ден преди таза дата, кредитополучателят няма право да усвоява средства от кредита.

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че с анекс № 3 от 05.01.2012 г. крайният срок за издължаване на кредита е продължен до 08.02.2013 г., като един ден преди таза дата, кредитополучателят няма право да усвоява средства от кредита. всички условия остават непроменени.

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че с анекс № 4 от 08.01.2013 г. крайният срок за издължаване на кредита е продължен до 08.02.2014 г., като един ден преди таза дата, кредитополучателят няма право да усвоява средства от кредита. всички условия остават непроменени.

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че с анекс № 5 от 07.01.2012 г. крайният срок за издължаване на кредита е продължен до 08.01.2015г., като един ден преди таза дата, кредитополучателят няма право да усвоява средства от кредита. всички условия остават непроменени.

В договора за кредит и анексите към него в полза на кредитора „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност съществува в чл.5 от договора за кредит изрично уредена договорна възможност за дадено предварително съгласие от кредитополучателя „Е.“ ЕООД в полза на банката, която при наличие на банкова наличност в разплащателната сметка по кредита на кредитополучателя може да извършва служебни отчисления и погасявания, но само за суми за лихви, които са дължими по договора за кредит. Изпълненото на тази възможност от банката е обусловено на основание чл.2 от договора за кредит от доброволното постъпване на суми по договора за кредит от кредитополучателя по картовата му сметка или по разплащателната му сметка в банката.

Съгласно извлечение от счетоводните книги на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност към 12.05.2015 г. неплатените задължения на ответника „Е.“ ЕООД към датата на последният краен срок на договора за кредит – 08.01.2015 г. възлизат в общ размер на 8458.95 евро, от която сумата от 7528.58 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит от 08.01.2015 г.; сумата от 62.95 евро просрочена лихва върху редовна главница за периода от 29.12.2014 г. до 26.01.2015 г.; сумата от 807.01 евро просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г до 25.08.2015 г.; сумата от 32.00 евро текуща лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2015 г. до 04.09.2015 г. и сумата от 28.41 евро за неустойка върху просрочена лихва за периода от 29.12.2014 г. до 04.09.2015г.

Представените от ответника по делото - „Е.“ ЕООД, и неоспорени от ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност банкови извлечения от движения по сметка проследяват за периода 23.06.2014 г. до 03.09.2015 г. наличностите, които ответникът „Е.“ ЕООД е притежавал по разплащателната си сметка при „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност.

Според банковото извлечение на л.34 и сл. от първоинстанционното дело, към 06.11.2014 г. по картовата разплащателна сметка на кредитополучателя с IBAN: ***, обслужваща изпълнението на задълженията на страните по договора за кредит от 08.01.2009 г., е имало наличност (крайно салдо) към този момент в размер на 14 599.05 лева.

Съгласно второто извлечение от 03.09.2015 г. за периода от 22.04.2015 г. до 03.09.2015 г. по картовата разплащателна сметка на кредитополучателя с IBAN: ***, обслужваща изпълнението на задълженията на страните по договора за кредит от 08.01.2009 г., е имало наличност (крайно салдо) за този период в размер на 14 604.33 лева.

С писмена молба от 09.06.2015 г. ответникът „Е.“ ЕООД е предявил към синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност на основание чл.63, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност своите вземания по двете издадени фактури №4715 от 11.06.2014 г. и № 4716/11.06,2016 г., приложени по делото, в общ размер на 17 240.32 лева.

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че на основание издадено от ЧСИ М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ по изп.дело № 20158380408744 удостоверение с изх. № 81673 от 24.11.2015 г. сумите, предмет на постановените на 18.09.2015 г. заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 54876/2015 г. на СРС, ГО, 88 състав са събрани по принудителен ред от ответника „Е.“ ЕООД в общ размер, ведно с дължимите по изпълнението разноски, за сумата от 20534.88 лева.

Приетата в първоинстанционното производство ССчЕ, ведно с разясненията на вещото лице във въззивната инстанция от проведения повторен разпит, се установява че към 04.09.2015 г. просрочената главница по договора за кредит към 04.09.2015 г. възлиза в размер на 7528.58 евро като разлика между общо усвоената главница по кредита в размер на 206 680.11 евро и платената такава в размер на 199 138.86 евро. Претенцията за просрочената лихва  върху редовната главница за периода от 25.11.2014 г. до 08.01.2015 г. (датата на последния падеж по анекс № 5 към договора за кредит) възлиза в размер на 62.95 евро на основание чл.3 от договора за кредит, изчислена при лихвен процент в размер на 7% за период от 43 брой дни забава. За претенцията за просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г до 25.08.2015 г., вещото лице е установило, че на основание чл.11 от договора за кредит същата дължима за сумата от 807.01 евро, при лихвен процент от 17 пункта и 227 дни забава. Относно претенцията за текуща лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2015 г. до 11.09.2015 г., е установено от разпита на вещото лице по ССчЕ, че същата на основание чл.11 от договора за кредит е в размер на 56.80 евро при лихвен процент от 17 пункта и 16 дни забава. По отношение на претенцията за неустойка на основание чл.5 от договора за кредит е установено, че същата възлиза в размер на 30.09 евро за неустойка върху просрочена лихва за периода от 29.12.2014 г. до 04.09.2015г.

На основание чл.12, ал.4 от ЗТРЮЛНЦ с оглед публичността на данните, вписани в ТР за статута на юридическите лица и на основание установеното правомощие (право и задължение) за държавните органи да извършват служебен достъп до тях по силата на закона, се установява, че с влязло в сила решение № 664/22.4.2015 г. на СГС, ТО, VI – 4 първоинстанционен състав по т.д.н. № 7549/2014 г. ищцовото дружество „К.т.б.“ АД  е обявено в несъстоятелност, като са прекратени дейността на предприятието и правомощията на органите на банката, като с влязло в сила решение № 1443/03.07.2015 г. на САС, ТО по т.д.н. № 2216/2015 г. е определена първоначалната дата на неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД  - 20.06.2014 г.

За да постанови обжалваното първоинстанционно решение, 88 състав на СРС, ГО е приел, че между страните се доказвали съществуващи правоотношения по договор за кредит, усвояване на кредитната сума и наличие на валидно възникнали задължения по него. Съдът се е позовал на постановките на т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че съществуването на вземането по заповед за изпълнение се преценява към момента на приключване на съдебното дирене в исковият процес, като в това производство намира приложение чл.235, ал.3 от ГПК по отношение на фактите настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка на основание издаденото от ЧСИ М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ по изп.дело № 20158380408744 удостоверение с изх. № 81673 от 24.11.2015 г. сумите, предмет на постановените на 18.09.2015 г. заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 54876/2015 г. на СРС, ГО, 88 състав са били платени от ответника „Е.“ ЕООД в хода на изпълнително производство, поради което съдът е приел, че исковите претенции следвало да се отхвърлят изцяло.

Въззивният съд не споделя изводите на СРС, III ГО, 88 състав за пълна неоснователност на предявените искови претенции по чл.422, ал.1 от ГПК и приема, че същите, с изключение на изводите за съществуващи правоотношения по договор за кредит, усвояване на кредитната сума и наличие на валидно възникнали задължения по него, не са съобразени в цялост с постановките на т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК.

Съгласно тях в хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение, което не  подлежи на проверка в исковия процес. Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

 При това положение настоящият съдебен състав приема, че принудително събраните в изпълнително дело № 20158380408744 от ЧСИ М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ суми въз основа постановените заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 54876/2015 г. на СРС, ГО, 88 състав не следва да се съобразява като факт от значение за спорното материално право на основание чл.235, ал.3 от ГПК, настъпил към края устните състезания пред първоинстанционният съд. Удовлетворяването на кредитора „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност се основава на разпореждането за допуснатото незабавно изпълнение, съгласно издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 18.09.2015 г., и същото е осъществено по принудителен ред от органа по изпълнението по изп.дело № 20158380408744 от ЧСИ М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ, считано към 24.11.2015 г. Ответникът „Е.“ ЕООД не представя доказателства да е заплатил доброволно дължимите към ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност суми за главница, неустойка и лихви, нито са налице други възникнали факти, обуславящи евентуалното прекратяване на спорното материално право. От значение за последното по чл.235, ал.3 от ГПК е само извършено доброволно плащане на претендираните задължения, а такъв юридически факт не се и установява в настоящото производство, с оглед събраната и ценена доказателствена съвкупност.

 Както вече се установи по делото в договора за кредит и анексите към него в полза на кредитора „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност съществува в чл.5, ал.1 от договора за кредит от 08.01.2009 г.изрична договорна клауза, според която дължимите лихви се събират служебно от банката на датата на олихвяване на разплащателните сметки на кредитополучателя, за което същият дава своето съгласие по смисъла на чл.6, ал.1 от Наредба № 3 за паричните преводи и платежните системи, изд.от БНБ (ДВ, бр.81 от 2005 г.) с подписването на договора за кредит. Според чл.5, ал.2 от договора за кредит от 08.01.2009 г. към датата на олихвяването кредитополучателят се задължава да осигурява по картовата разплащателна сметка средства за издължаванена лихвите. Банката събира дължимите лихви чрез служебно усвояване на средства от ползвания кредит при условие, че кредитът не е ползван в пълен размер, определен в чл.1, ал.2 от договора за кредит и в случай на липса на средства по разплащателните сметки на кредитополучателя в банката. Съгласно чл.2, ал.3 от договора за кредит погасяването по кредита се извършва автоматично и текущо при всяко доброволно постъпление по картовата разплащателна сметка на кредитополучателя или по разплащателната му сметка с IBAN: ***.

Както се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, от банковото извлечение на л.33 от делото е видно, че преди датата на подаденото заявление по чл.417, т.2 от ГПК -11.09.2015г.  от ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, и след датата на Анекс № 5 с дата на краен падеж 08.01.2015 г. ответникът „Е.“ ЕООД е имал наличност по разплащателната си сметка или салдо в размер 14 605.43 лева за периода от 22.04.2015 г. до 03.09.2015 г., а към 06.11.2014 г., преди датата на последния падеж 08.01.2015 г. по договора за кредит, съгласно параграф 1 от Анекс № 5/07.01.2014 г. тя е възлизала в размер на 14 599.05 лева.  

На основание чл.23, ал.1 във вр. чл.13, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност всички парични и непарични задължения на банката стават изискуеми от датата на влязлото в сила решение № 664/22.4.2015 г. на СГС, ТО, VI – 4 първоинстанционен състав по т.д.н. № 7549/2014 г., с което ищцовото дружество „К.т.б.“ АД  е обявено в несъстоятелност, като са прекратени дейността на предприятието и правомощията на органите на банката, а съгласно влязлото в сила решение № 1443/03.07.2015 г. на САС, ТО по т.д.н. № 2216/2015 г. се определи и първоначалната дата на неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД  - 20.06.2014 г.

Настоящият съдебен състав приема, че наличността по разплащателната сметка на кредита с IBAN: ***, която ответникът „Е.“ ЕООД е бил осигурил преди датата на последния падеж – 08.01.2015 г. по договора за кредит от  08.01.2009 г. на съгласно параграф 1 от Анекс № 5/07.01.2014 г. е възлизала към 06.11.2014 г. в размер на 14 599.05 лева, а след тази дата към 22.04.2015 г. – в размер на 14 605.43 лева.

Следва да се съобрази, че от момента на отнемане на лицензията на „К.т.б.“ АД на основание решение № 138/06.11.2014г. на УС на БНБ на основание чл.36, ал.2, т.2 от ЗКИ, длъжникът – кредитополучател по договора за кредит – „Е.” ЕООД, не е могъл да се разпорежда с вземанията по кредита в рамките на съществуващото договорно правоотношение, но той е бил осигурил средства за удовлетворяването на кредитора. Съдът съобразява, с оглед представените от ответника „Е.“ ЕООД и неоспорени счетоводни документи на л.33 и сл. от делото на СРС, че ищецът „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност съгласно чл.2, ал.3 от договора за кредит и доколкото в Закона за банковата несъстоятелност не са установени законови пречки, е могъл да се удовлетвори чрез автоматично погасяване при настъпване на срока на падежа за плащане на съответните задължения до 08.01.2015г. от наличността по разплащателната сметка на кредита с IBAN: ***, която към 06.11.2014 г. е в размер на 14 599.05 лева, увеличена в последствие със сумата от 6.38 лева до краен размер от 14 605.43 лева, дори сумата да не е била достатъчна да покрие всички задължения на ответното дружество „Е.” ЕООД за главница и лихви.

При това положение и по реда, установен в чл.76, ал.2 от ЗЗД за погасяване на паричните задължения, следва да се приеме, че от сумата от 14 605.43 лева, която е била осигурена като налична от ответника „Е.” ЕООД, като изцяло погасена се явява претендираната от ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност на основание чл.3 от договора за кредит, изчислена при лихвен процент в размер на 7% за период от 43 брой дни забава просрочената (възнаградителна) лихва  върху редовната главница за периода от 25.11.2014 г. до 08.01.2015 г. (датата на последния падеж по анекс № 5 към договора за кредит) и за сумата от 62.95 евро с левова равностойност от 122.75 лева, при което оставащата от наличността сума възлиза в размер на 14 482.68 лева. По реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД тази сума е погасена част от дължимата се като неизплатена главница по договора за кредит от 08.01.2009 г., възлизаща към 08.01.2015 г., съгласно неоспореното заключение на ССчЕ в размер на 7528.58 евро с левова равностойност от 14 680.73 лева. Тъй като наличността от 14 482.68 лева не се явява достатъчна да погаси изцяло главницата по кредита в размер на 14 680.73 лева, при което остава да е дължима на разликата от нея в размер на 198.05 лева с равностойност 101.56 евро.

Върху тази главница от 101.56 евро са дължими и претендираните от ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност на основание чл.11 от договора за кредит просрочена (мораторна) лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г до 25.08.2015 г.; претенцията за текуща (мораторна) лихва върху просрочена главница на основание чл.11 от договора за кредит за периода от 25.08.2015 г. до 11.09.2015 г. и претендираната неустойка на основание чл.5 от договора за кредит.

По отношение на тези претенции и за очертаните периоди съдът приема, че същите са дължими само върху размера на останалата неиздължена главница по договора за кредит от 198.05 лева с равностойност от 101.56 евро, като за разликите до заявеният размер, длъжникът – кредитополучател „Е.Т.” ЕООД се счита, че същият не е изпаднал в забава, тъй като е осигурил наличност по разплащателната сметка на кредита с IBAN: ***, с която е захранил същата към 06.11.2014 г. със сумата от 14 599.05 лева, допълнително увеличена със сумата от 6.38 лева до краен размер от 14 605.43 лева.

Съгласно данните от заключението на ССчЕ и на основание чл.162 от ГПК съдът установява, че просрочената (мораторна) лихва върху просрочена главница в размер на 198.05 лева за периода от 26.01.2015 г до 25.08.2015 г. основание чл.11 от договора за кредит възлиза на 11.68 лева с равностойност в евро в размер на 5.99 евро.

Съгласно заключението на ССчЕ и на основание чл.162 от ГПК съдът установява, че претенцията за текуща (мораторна) лихва върху просрочена главница в размер на 101.56 евро на основание чл.11 от договора за кредит за периода от 25.08.2015 г. до 11.09.2015 г. възлиза в размер на 0.51 евро.

Съгласно данните от заключението на ССчЕ и на основание чл.162 от ГПК съдът установява, че претенцията за неустойка на основание чл.5 от договора за кредит за периода от 29.12.2014 г. до 04.09.2015 г., представляваща неустойка за забава възлиза в размер 7.07 евро.

При тези съображения, съдът приема, че исковата претенция на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност срещу ответника „Е.“ ЕООД с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана само за сумата от 101.56 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г.

Като законна последица върху уважената главница и в съответствие с диспозитивното начало следва да се приеме, че е дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК – 11.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта на отхвърленият иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и да приеме за установено, че „Е.“ ЕООД дължи на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност сумата от 101.56 евро, представляваща просрочена главница договор за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г., като за разликата над тази сума от 101.56 евро до пълния отхвърлен размер на претенцията за главница от 7528.58 евро – първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

По изложените мотиви, съдът приема, че исковата претенция на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност срещу ответника „Е.“ ЕООД с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 62.95 евро за просрочена (възнаградителна) лихва върху редовна главница за периода от 29.12.2014 г. до 26.01.2015 г. се явява изцяло неоснователна и недоказана. След 08.01.2015 г. до 26.01.2015 г. не се дължи възнаградителна лихва след изтичането на последната падежна дата от договора за кредит на 08.01.2015 г., а такава е дължима само до 08.01.2015 г., тъй като възнарадителната лихва е възнаграждение за предоставеното и ползването на паричната сума в рамките на срока на договора за кредит, а след изтичането на последната падежна дата се преустановява добросъвестното ползване на паричната сума по кредита от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване на кредита за последващ период, след настъпване на падежната дата на главницата по кредита, не се дължи.

В тази връзка, в правилно приложение на материалния закон и събраните доказателства – първоинстанционното решение в тази му част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Настоящият въззивен състав приема, че исковата претенция на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност срещу ответника „Е.“ ЕООД с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за просрочената (мораторна) лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г до 25.08.2015 г. основание чл.11 от договора за кредит се явява основателна и доказана за сума в размер на 5.99 евро.

При това положение следва да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта на отхвърленият иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД и да приеме за установено, че „Е.“ ЕООД дължи на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност сумата от 5.99 евро, представляваща просрочена просрочената (мораторна) лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г до 25.08.2015 г. основание чл.11 от договора за кредит, като за разликата над тази сума от 5.99 евро до пълния отхвърлен размер на претенцията от 807.01 евро – първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

Настоящият въззивен състав приема, че исковата претенция на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност срещу ответника „Е.“ ЕООД с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за текуща (мораторна) лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2015 г. до 11.09.2015 г. на основание чл.11 от договора за кредит се явява основателна и доказана за сума в размер 0.51 евро.

Въззивният съдебен състав следва да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта на отхвърленият иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД и да приеме за установено, че „Е.“ ЕООД дължи на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност сумата от 0.51 евро за текуща (мораторна) лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2015 г. до 11.09.2015 г. на основание чл.11 от договора за кредит, като за разликата над тази сума от 0.51 евро до пълния отхвърлен размер на претенцията от 32.00 евро – първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

В заключение, съдът приема, че исковата претенция на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност срещу ответника „Е.“ ЕООД с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД за неустойка на основание чл.5 от договора за кредит за периода от 29.12.2014 г. до 04.09.2015 г. се явява основателна и доказана в размер на 7.07 евро.

Въззивният съдебен състав следва да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта на отхвърленият иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД и да приеме за установено, че „Е.“ ЕООД дължи на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност сумата от 7.07 евро за неустойка на основание чл.5 от договора за кредит за периода от 29.12.2014 г. до 04.09.2015 г., като за разликата над тази сума от 7.07 евро до пълния отхвърлен размер на претенцията от 28.41 евро – първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

            По разноските:

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, отговорността за разноските по спора, следва изцяло да бъде преразпределена.

За заповедното производство на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност се дължат разноски за заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение с оглед уважената част на исковите претенции.  Следва да бъде отчетено по отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение, че заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е издадена на 18.09.2015 г. При това положение са неприложими измененията на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, влезли в сила през 20.01.2017 г. след публикуването им в ДВ бр.8 от 2017 г., според които юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда  на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Измененията на чл.78, ал.8 от ГПК от 20.01.2017 нямат обратно действие, поради което за отговорността за разноски по делата, приключили по същество преди 20.01.2017 г., е приложима предишната разпоредба на чл.78, ал.8 от ГПК, според която „В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт“. С оглед това, дължимото юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност следва да бъде определено по реда на Наредбата на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с предишната разпоредба на чл.78, ал.8 от ГПК отпреди 20.01.2017 г., поради което на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност  принципно се дължи сумата от 1022.11 лева за юрисконсултско възнаграждение.

За исковото производство на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност принципно се дължат разноски за депозит за ССчЕ в размер на 200.00 лева за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1022.11 лева, доколкото устните състезания са приключили пред СРС на 20.12.2016 г. и преди изменението на чл.78, ал.8 от ГПК от 20.01.2017 г. Т.е. на ищеца общо са дължими разноски в размер на 1222.11 лева.

Общият размер на разноските за исковото и заповедното производство, дължими в полза на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност възлизат на 2244.22 лева. С оглед размера на уваженият материален интерес на исковите претенции в размер на 224.50 лева и размера на предявеният материален интерес възлизащ на 16 494.95 лева, то с оглед уважената част на исковите претенции съразмерно на ищеца „К.т.б.“ АД са дължими разноски в размер на 30.54 лева общо за исковото и заповедното производство.

Доколкото ищецът „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност е освободен на основание чл. 57, ал.6 от ЗБН от внасянето държавни такси към СРС за заповедното и исковото производство, то с оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.6 от ГПК разноските следва да се възложат на ответника „Е.“ ЕООД с оглед съразмерно уважената част на исковите претенции. За заповедното производство са дължими разноски в размер на 2 % от уважения материален интерес или за сумата от 25.00 лева. За исковото производство с оглед уважения материален интерес по отделните искови претенции на основание чл.1 от ТДТССГПК, след приспадане на държавната такса от заповедното производство са дължими от ответника „Е.“ ЕООД в полза на СРС разноски за държавна такса за исковото производство в размер на 175.00 лева.

Предвид на това, че е налице частично отхвърляне на исковите претенции по чл.422, ал.1 от ГПК вр. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, то ищецът „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност следва да понесе отговорността за разноски за държавни такси за исковото производство и заповедното производство, от които е бил предварително освободен на основание чл. 57, ал.6 от ЗБН или за всяко от тях, ищецът следва да заплати по сметка на СРС сумите от по 305.88 лева за държавна такса за заповедното производство и сумата от 433,08 лева за разноски за държавна такса за исковото производство. При това положение за разликите над тези дължими суми за държавни такси, които ищецът е осъден да заплати по сметка на СРС до крайните размери, отразени в първоинстанционното решение, същото следва да се отмени.

 За разноските за въззивното производство ответникът „Е.“ ЕООД следва да понесе разноски за дължимата държавна такса за въззивното обжалване на първоинстанционно решение от ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, от която е бил освободен на основание чл.57, ал.6 от ЗБН относно уважените искови претенции и същата възлиза с оглед уважената част на материалният интерес на исковите претенции в размер на 100.00 лева. Тази сума следва да се заплати в полза на бюджетната сметка на СГС от ответника „Е.“ ЕООД.

Предвид на това, че е налице частично отхвърляне на исковите претенции по чл.422, ал.1 от ГПК вр. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, то ищецът „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност следва да понесе отговорността за разноски за държавни такси за въззивното производство, от които е бил предварително освободен на основание чл. 57, ал.6 от ЗБН или за всяко от тях, ищецът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 369.48 лева за държавна такса за въззивната инстанция.

С оглед изхода на спора, на ищеца са дължими за въззивното производство разноски за юрисконсултско  възнаграждение в размер на 300.00 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр.с Наредбата за заплащането на правната помощ и сумата от 30.00 лева за депозит за вещо лице или общо 330.00 лева. С оглед уваженият материален интерес по уважената част на въззивната в размер на 224.50 лева и при отчитане на размера на предявеният материален интерес възлизащ на 16 494.95 лева, на ищеца „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност -  съразмерно са дължими разноски за въззивното производство в размер на 4.49 лева.

В полза на ответника „Е.“ ЕООД за въззивното, исковото и заповедното производство разноски не се дължат, тъй като не са претендирани, нито се доказва да заплатени въз основа на платежен документ – нареждане, разписка или фактура, нито е представян списък на разноските по чл.80  от ГПК.

На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд е окончателно и не подлежи на обжалване. 

Водим от изложеното СГС,

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Решение № 37112 от 15.02.2017 г. на СРС, III ГО, 88 състав по гр.д. № 79091/2015 г., 1). в частта, в която са отхвърлени предявените кумулативно обективни съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, чеЕ.“ ЕООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление *** дължи на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност с ЕИК:******** със седалище и адрес на управление *** 1.1.). сумата от 101.56 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 11.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; 1.2.). сумата от 5.99 евро, представляваща просрочена (мораторна) лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г до 25.08.2015 г. основание чл.11 от договора за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г.; 1.3.). сумата от 0.51 евро за текуща (мораторна) лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2015 г. до 11.09.2015 г. на основание чл.11 от договора за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г.; 1.4.). сумата от 7.07 евро за неустойка за периода от 29.12.2014 г. до 04.09.2015 г. на основание чл.5 от договора за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 54876/2015 г. на СРС, ГО, 88 състав, както и 2). в частта на разноските, които „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност с ЕИК:******** със седалище и адрес на управление *** е осъдено на основание чл.77 от ГПК да заплати по бюджетната сметка на Софийски районен съд за дължими държавни такси за разликата над сумата от 433,08 лева до крайният присъден размер 458.08 лева за исковото производство и за разликата над сумата от 305.88 лева до крайният присъден размер 330.88 лева за заповедното производство, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „Е.“ ЕООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление *** дължи на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност с ЕИК:******** със седалище и адрес на управление *** 1.1.). сумата от 101.56 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 11.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; 1.2.). сумата от 5.99 евро, представляваща просрочена (мораторна) лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г до 25.08.2015 г. основание чл.11 от договора за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г.; 1.3.). сумата от 0.51 евро за текуща (мораторна) лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2015 г. до 11.09.2015 г. на основание чл.11 от договора за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г.; 1.4.). сумата от 7.07 евро за неустойка за периода от 29.12.2014 г. до 04.09.2015 г. на основание чл.5 от договора за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 54876/2015 г. на СРС, ГО, 88 състав.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37112 от 15.02.2017 г. на СРС, III ГО, 88 състав по гр.д. № 79091/2015 г., в частта, в която са отхвърлени предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че „Е.“ ЕООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление *** дължи на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност с ЕИК:******** със седалище и адрес на управление *** 1.1.). за разликата над сумата от 101.56 евро до пълния предявен размер от 7528.58 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 11.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; 1.2.). за разликата над сумата от 5.99 евро до пълния предявен размер от 807.01 евро, представляваща просрочена (мораторна) лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г до 25.08.2015 г. основание чл.11 от договора за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г.; 1.3.). за разликата над сумата от 0.51 евро до пълния предявен размер от 32.00 евро за текуща (мораторна) лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2015 г. до 11.09.2015 г. на основание чл.11 от договора за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г.; 1.4.). за разликата над сумата от 7.07 евро до пълния предявен размер от 28.41 евро за неустойка за периода от 29.12.2014 г. до 04.09.2015 г. на основание чл.5 от договора за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 54876/2015 г. на СРС, ГО, 88 състав.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37112 от 15.02.2017 г. на СРС, III ГО, 88 състав по гр.д. № 79091/2015 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ГПК положителен установителен иск за признаване за установено, че Е.“ ЕООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление *** дължи на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност с ЕИК:******** със седалище и адрес на управление *** сумата от 62.95 евро за просрочена лихва върху редовна главница за периода от 29.12.2014 г. до 26.01.2015 г. на основание чл.3 от договора за кредит от 08.01.2009 г. с анекс № 5 от 07.01.2014 г. с дата на падеж на последната погасителна вноска – 08.01.2015 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 54876/2015 г. на СРС, ГО, 88 състав.

 

ОСЪЖДАЕ.“ ЕООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност с ЕИК:******** със седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 30.54 лева, представляваща общия размер на сторените и дължимите за исковото и заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част на исковите претенции във всяко от производствата.

 

ОСЪЖДАЕ.“ ЕООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност с ЕИК:******** със седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал. 1 и ал.8 от ГПК вр. чл.273 от ГПК сумата от 4.49 лева за сторените във въззивното производство разноски за депозит за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част на въззивната жалба.

 

ОСЪЖДАЕ.“ ЕООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 25.00 лева за дължима държавна такса за заповедното производство и сумата от 175.00 лева за дължима такса за исковото производство, съразмерно на уважената част на исковите претенции.

 

ОСЪЖДАЕ.“ ЕООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление ***  да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК вр.чл.273 от ГПК по бюджетната сметка на Софийски градски съд сумата от 100.00 лева за дължима държавна такса за въззивното обжалване на първоинстанционното решение, съразмерно на уважената част на въззивната жалба.

 

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност с ЕИК:******** със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК вр.чл.273 от ГПК по бюджетната сметка на Софийски градски съд сумата от 369.48 лева за дължима държавна такса за въззивното обжалване на първоинстанционното решение, съразмерно на отхвърлената част на въззивната жалба.

 

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

ЧЛЕНОВЕ: 1                        2.