Решение по дело №11363/2019 на Софийски градски съд

                                                    РЕШЕНИЕ

                                     

                                              гр.София, 29.04.2020 г.

 

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закритото заседание на двадесет и девети април през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева

                                                                                                     мл.с. Симона Углярова

 като разгледа докладваното от съдията-докладчик ч.гр.д.№ 11 363 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

              Същото е образувано по жалба с вх.№ 09073/26.07.2019 г. на ЗАД „ОЗК-З..” АД, гр.София – действащ чрез процесуалния му представител адв.С., срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ по изп. дело № 20199240400689, обективирани в разпореждане от 12.07.2019 г., с които е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200  лева, както и определения размер на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/

              В жалбата се излагат доводи, че исканият адвокатски хонорар от взискателя по изпълнителното дело е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото; че същият е определен произволно от взискателя и е законово и логически неоправ-дан; че извършените по изпълнителното дело действия не са необичайни и не налагат опре-делянето на такова адвокатско възнаграждение, като единствените предприети от пълномощ-ника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на способа на изпълнението, като в този смисъл разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС е неприложима. Поддържа се и че приетата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ също е прекомерна; че съгласно съдебната практика, обективирана в решение № 7745/25.10.2016 г. по в.гр.д.№ 6410/2016 г. на СГС, ІІ състав, включването на адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т.26 от Тарифата, е незаконосъобразно, тъй като материалният интерес върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. В случай, че съдът счете, че дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в събраната сума, размерът на пропорционалната такса също следва да бъде намален.

              Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ по изп.дело № 20199240400689 и да намали размера на адвокатското въз-награждение на взискателя до сумата от 200,00 лева, съобразно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, както и да коригира размера на тачислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира присъждането на разноски по делото.

              Ответникът по жалбата – Д.Л.Н.в определения от закона срок по чл. 436, ал.3 ГПК е депозирала възражение по жалбата чрез процесуалния й предста-вител адв.М., в което са оспорени наведените в жалбата твърдения, като са релеви-рани съображения за тяхната лаконичност, немотивираност, недопустимост, неправилност и необоснованост. Инвокирано е възражение за прекомерност на претендираното от жалбопо-дателя адвокатско възнаграждение по делото. Заявено е искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответницата по жалбата по реда на чл.38, ал.2 ГПК.

 

              В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 924 на КЧСИ – Г.К.по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че с разпореждането от 12.07.2019 г. е били намелен приетият адвокатски хонорар от 1 236,36 лева на 738,58 лева, както и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ от 1 975,31 лева на 1 039,48 лева, както и че в случая следва да се взе-ме предвид и фактът, че в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е направил искане за цялостно проучване на имуществото на длъжника, за налагане на запори на всички сметки на длъжника, за изискване от НАП на дневниците за покупки и дневниците за продажби по ДДС, налагане на запор върху вземанията на длъжника по отношение на трети лица – негови контрагенти, което опровергава твърдението, че размерът на адвокатс-кия хонорар не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на изпълне-нието.

              Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изисквания-та на закона, намира за установено следното:

              Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подле-жащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгле-

дана по същество жалбата е частично основателна.

              Изп.дело № 20199240400689 по описа на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ е образувано по молба от 02.07.2019 г. на Д.Л.Н., действаща чрез процесуалния й представител адв.М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.05.2019 г. по гр.д.№ 3255/2018 г. по описа на САС, ГО, 8 състав за сумата 6 666,67 лева – обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху сумата от 25.07.2014 г. до окончателното й изплащане. В молбата е заявено искане за цялостно проучване на иму-ществото на длъжника, за налагане на запори на всички сметки в лева и валута във всички банки на длъжника, за изискване от НАП на дневници за покупки и дневници за продажби по ДДС за последното тримесечие и за налагане на запор върху вземанията на длъжника по отношение на трети лица – негови контрагенти, като е релевирано и искане за присъждане на адвокатски хонорар.

              Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 01.07.2019 г., сключен между взискателката и адв.Р. М., в който е предвидено, че възнаграж-дението на пълномощника се дължи при условията на чл.38, ал.2 и ал.1, т.2 от ЗА във връзка с чл.36, ал.2 ЗА и чл.10, т.1 и т.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ с начислен ДДС.

              С разпореждане от 02.07.2019 г., инкорпорирано и в изготвената покана за добровол-но изпълнение с изх.№ 9827/03.07.2019 г., ЧСИ с рег.№ 924 на КЧСИ Г.К.е опре-делил на представителя на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1 236,36 лева.

              С възражение от 10.07.2019 г. – с вх.№ 07890, подадено от длъжника З. „О.” АД в едноседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 20199240400689 на 03.07.2019 г., е заявено искане съдебният изпълнител да намали поради прекомерност размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200,00 лева, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, както и да се измени размерът на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ с оглед на това, че съща-та е прекомерна и в събраната сума по смисъла на тази норма неправомерно е включено и адвокатското възнаграждение на взискателя.

              С постановено на 12.07.2019 г. разпореждане ЧСИ с рег.№ 924 на КЧСИ – Г.К.на основание чл.78, ал.5 ГПК във връзка с чл.10, т.1 и т.2 и § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС е намалил приетия по делото адвокатския хонорар на взискателя в размер на 1 236,36 лева на 738,58 лева и е отказал да намали последния до размера на сумата от 200,00 лева.

              Със същия акт на основание чл.83, ал.1 ЗЧСИ е намалена и начислената пропорцио-нална такса по изп.дело № 20199240400689 по т.26 ТТРЗЧСИ от 1 075,31 лева до размера на сумата от 1 039,48 лева с ДДС.

              Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,  във връзка със същото.

              Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минимал-ните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи

адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното произ-водство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000,00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 - 7 от този акт. В дадения казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по об-разуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наред-бата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което на пълномощника на взискателя се дължат по реда на чл.38, ал.2 ЗА само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения размер от 200,00 лева. Тъй като пълномощникът на взискателя е ре-гистриран по ЗДДС, на основание § 2, пр.2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС  върху възнаграждението следва да се начисли ДДС в размер на 20 %, с оглед на което дължимият се адвокатски хонорар на представителя на взискателя възлиза на сумата 240,00 лева.

              Съгласно чл.426, ал.2 ГПК част от задължителното съдържание на молбата за започ-ване на изпълнението е посочването на изпълнителен способ, предвид което последното не представлява действие по смисъла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата и за него не се дължи отделно възнаграждение.

              Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по атакуваното разпореждане от 12.07.2019 г., с които е отказано намаляването на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя под сумата от 738,58 лева, следва да бъдат отменени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на Д.Н.– да се намали до размера на сумата от 240,00 лева – 200,00 лева по чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 40,00 лева ДДС, съгласно § 2, пр.2 от ДР от същия акт.         

              В частта относно пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ разпореждането от 12. 07.2019 г. е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Подаденият от длъжника З. „О.” АД под вх.№ 07890/10.07.2019 г. документ озаглавен „Възражение” в частта относно визираната такса по своята правна същност представлява жалба срещу приетия от съдебния изпълнител размер на същата, по която компетентен да се произнесе е окръжният съд, в случая СГС. Доколкото жалбата не е администрирана – след получаването на препис от настоящия съдебен акт съдебният изпълнител следва да предприеме действия по реда на чл.436, ал.4 ГПК във връзка с чл.262, ал.1 ГПК.   

               Съобразно приетия изход на спора – на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по производството в размер на 265,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса и 240,00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

              Адвокатското възнаграждение на жалбоподателя е определено при условията на чл. 78, ал.5 ГПК във връзка с наведеното от взискателя възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед липсата на фактическата и правна сложност на спора, обс-тоятелството, че по делото не е провеждано открито съдебно заседание и обема на осъщест-вената защита, като размерът е съобразен с предвидения минимален такъв в чл.10, ал.5, пр.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС и изискването на § 2, пр.2 от ДР от същия акт.         

              На ответника по жалбата не се дължат разноски по чл.78, ал.3 ГПК.  

              Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

 

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

             ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ, обективирани в разпореждане от 12.07.2019 г., с които е отказано да се намали по възражение на длъжника З. „О.” АД с вх.№ 07890/10.07.2019 г., размерът на адвокатското възнаг-раждение на пълномощника на взискателя по изп.дело № 20199240400689 от 738,58 лева на 240,00 лева като незаконосъобразни, и вместо което постановява:

 

              НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощ-ника на взискателя Д.Л.Н.– адв.Р.М. по изп.дело № 20198630402299 по описа на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ до размера на сумата от 240,00 лева.

 

              ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 12.07.2019 г. на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ, постановено по изп.дело № 20199240400689 по описа на същия – в частта относно пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като недопустимо.

 

              ВРЪЩА жалбата на З. „О.” АД, ЕИК ******* с вх.№ 07890/ 10.07.2019 г. /неправилно наименована „Възражение”/ срещу определения размер на пропор-ционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.дело № 20199240400689 на Частен съдебен изпълнител Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ – за изпълнение на задълженията му по 436, ал.4 ГПК във връзка с чл.262, ал.1 ГПК.  

 

              ОСЪЖДА Д.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на З. „О.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата 265,00  /двеста шестдесет и пет/ лева – разноски по делото.

 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.