Определение по дело №844/2020 на Софийски окръжен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                       гр. София, 14.01.2021 г.

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на четиринадесети  януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                       ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. № 844/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.

 

            Образувано е по частна жалба на н.Р.Г. *** действие РС – Сливница, както и по частна жалба на К.М.Д., срещу определение № 29 от 17.11.2020 г. на съдията по вписвания при РС-Сливница, с което е отказано вписването на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 169, т. ІІІ, рег. № 4442, дело № 525/2020 г. на нотариус Росица Георгива.

            В двете жалби са изложени подробни възражения срещу мотивите на съдията по вписвания, обусловили обжалвания отказ.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

             Службата по вписвания при РС- Сливница е била сезирана с молба вх. № 2057/17.11.2020 г., подадена от н.Р.Г. *** действие РС-Сливница, с искане за вписване в книгите по вписвания на нотариален акт № 169, т. ІІІ, рег. № 4442, дело № 525/2020 г. за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение.

            С молбата са представени 6 бр. нотариални актове; удостоверения за данъчни оценки на УПИ І-337, кв. 33 по плана на с. Х.,  и УПИ ІІІ-337, кв. 33 по плана на с. Х.; документ за платена държавна такса за вписване в размер на 10 лв.

            Съдията по вписвания е отказал да впише представения нотариален акт по следите съображения: имотите, предмет на нотариалния акт, не са индивидуализирани съгласно императивните изисквания на чл. 6, ал. 1, б. „в” от ПВ – същите не са посочени с техния вид и граници. Съдията по вписвания е посочил в мотивите си, че предмет на представения нотариален акт са реални части от поземлени имоти пл. № 336 и пл. № 360, находящи се в кв. 33 по плана на с. Х., а не УПИ І-337 и УПИ ІІІ-337 от същия квартал, като е приел, че описването на границите на съответния УПИ не изключва задължението за индивидуализиране на имотите съгласно ПВ, тъй като предмет на акта са реални части от поземлени имоти, посочени с други планоснимачни номера. Изложил е и съображение, че реални части от имоти могат да се придобиват по давност само в предвидените от закона случаи, съгласно пар. 6 и пар. 8 от ЗУТ. На следващо място, съдията по вписвания е приел, че не са спазени изискванията за определяне и събиране на дължимата държавна такса за вписване, тъй като представените данъчни оценки се отнасят за УПИ -337 и УПИ ІІІ-337, а не за реалните части от имоти пл. № 336 и пл. № 360, като е посочил, че се касае за различни имоти, и е недопустимо материалният интерес да се определя по аналогия с представянето на тези данъчни оценки.

Частните жалби са допустими, а по същество са основателни.

           

В ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 7/2012 г. е определен предметният обхват на проверката, която съдията по вписвания извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона. Съгласно т. 6 от посоченото ТР, проверката на съдията по вписвания се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон.

            В случая, с представения за вписване нотариален акт № 169, т. ІІІ, рег. № 4442, дело № 525/2020 г. на нотариус Р. Георгиева, К.М.Д. и П. С. Д. са признати са собственици по давностно владение на следните недвижими имоти, находящи се в с. Х., обл. Софийска: 1. поземлен имот с площ 209 кв.м., представляващ реална част от поземлен имот с пл. № 336, от кв. 33, които съгласно регулационния план на с. Х., одобрен със заповед № 0-352/09.05.1970 г. на кмета на община Б., се придават по регулация към УПИ І-337, в кв. 33 по плана на с. Х., целия с площ 1141 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ ІІІ-337 и УПИ ІІ-336; 2. поземлен имот с площ 20 кв.м., представляващ реална част от поземлен имот с пл. № 336, от кв. 33, които съгласно регулационния план на с. Х., одобрен със заповед № 0-352/09.05.1970 г. на кмета на община Бохурище, се придават по регулация към УПИ ІІІ-337, в кв. 33 по плана на с. Х., целия с площ 1181 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ ІV-360 и УПИ VІ-361 и УПИ І-337.

            С това си съдържание нотариалният акт отговяря на изискването на чл. 6, ал.1, б. «в» от ПВ относно индивидуализацията на имота, до който се отнася актът. Предмет на нотариалния акт са реални части от имоти, които представляват придаваеми по регулация части към съседн имоти. Индивидуализацията на придаваеми по регулация части от имоти се извършва чрез посочване на площта на тези части и имотите, от които, респ. към които се придават по силата на съответния регулационен план, предвиждащ това придаване. Доколкото придадените по регулация части не съставляват самостоятелни имоти, а са част от имотите, към които се придават с регулационния план, достатъчно за тяхната индивидуализация е посочването на  имотите, към които се придават /с индивидуализиране на техния вид, местоположение и гараници/, и регулационния план, който предвижда придаването им към тези имоти. Посочването на граници на придаваемите части не е необходимо за инидивидуализацията на тези части, тъй като пространственият им обхват се определя от регулационния план. В случая, в представения за вписване констативен нотариален акт придаваемите по регулация имоти, които са предмет на констатираното от нотариуса право на собственост, са описани надлежно по горепосочените индивидуализиращи признаци, поради което следва да се приеме, че актът има необходимото по чл. 6, ал.1, б. «в.» от ПВ съдържание, а съображенията на съдията по вписвания в обратния смисъл са несъстоятелни. Въпросът за наличието на законовите предпоставки за придобиването на посочените реални части от титуляра на акта, респ. за материалната законосъобразност на констатациите на нотариуса относно удостовереното с акта право на собственост, е извън предметния обхват на дължимата от съдията по вписвания проверка в производството по вписване.

            Неоснователен е вторият изложен в обжалвания отказ аргумент - непредставянето на удостоверение за дъначна оценка на реалните части от имотите, предмет на нотариалния акт, което според съдията по вписвания води до невъзможност да се определи материалния интерес с оглед събиране на дължимата държавна такса за вписване. Доколкото придадените към съответните урегулирани поземлени имоти части,  които са предмет на представения за вписване нотариален акт, не са самостоятелни обекти, а са части от имотите, към които са придадени, за тях не може да бъде издадена отделна данъчна оценка. След като е представена данъчна оценка на урегулираните поземлени имоти, към които се придават частите, предмет на нотариалния акт, дължимата държавна такса за вписване по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписвания, се определя върху данъчната оценка на тези имоти. В случая представените с молбата за вписване данъчни оценки на УПИ І-337 и УПИ ІІІ-337 са необходими само, с оглед определяне на дължимата държавна такса за вписване, предвид факта, че  предмет на вписване е констативен нотариален акт, е не акт, с който се прехвърят или учредяват права върху недвижими имоти. Дължимата държавна такса за вписване се определя съобразно данъчната оценка на урегулираните поземлени имоти, към които се придават частите, предмет на нотариалния акт, като в случая държавната такса съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата е внесена.

С оглед на горното, въззивният съд намира, че са всички предпоставки за извършване на исканото вписване, поради което обжалваният отказ на съдията по вписвания е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, и вместо това, в съответствие с правомощията на въззивния съд по чл. 278, ал. 2 от ГПК, да бъде разпоредено вписване на нотариалния акт, предмет на заявлението.

                       

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ  определение № 29 от 17.11.2020 г. на съдията по вписвания при РС-Сливница, с което е отказано вписването на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 169, т. ІІІ, рег. № 4442, дело № 525/2020 г. на н.Р.Г. *** действие РС-Сливница.

ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по вписвания при РС – Сливница нотариален акт за собственост на недвижим имот № 169, т. ІІІ, рег. № 4442, дело № 525/2020 г. на н.Р.Г. *** действие РС-Сливница.

 

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.