Р Е Ш Е Н И Е
№2641/28.6.2017г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на втори юни, през две хиляди и седемнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова, като
разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 6068 по описа на Варненски районен съд за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно осн. чл.
54, ал.2 ЗКИР от М.Г.Ш., ЕГН **********
*** срещу С.Д.Д., ЕГН ********** ***, Н.С.Д., ЕГН **********
*** ***и Д.С.Д., ЕГН ********** *** ***за приемане за установено,
че ищеца е собственик на индивидуален имот с площ от 1000 кв.м.
представляващ лозе – овощна градина, находящ се в местност
„Акчелар”, землище на Община Варна,
съставляващ имот № ХVІІІ-514
по КП за местността от 1977г., при граници: Г. И., К.К., А.К.К.и С.Д.Д(ведно с построената в него стопанска постройка състояща се от
една стая с веранда с площ от 8 кв.м.
В исковата молба се излагат
твърдения, че при изготвяне на
кадастралната карта за местността, в която се намира
процесния имот е допусната непълнота, като процесния имот на ищеца
не е отразен като самостоятелен имот, като вместо
това е включен в имот с идентификатор
10135.2522.503 по КК на местност „Акчелар”, целия с площ от
2010 кв.м., при граници имоти с идентификатори: 10135.2522.636, 10135.25229559,
10135.2522.506, 10135.2522.504, 10135.2522.502, 10135.2522.639, 10135.2522.638
и 10135.2522.637, като в кадастралните
регистри имота е посочен като съсобствен
между страните. Излага, че при
изработване на КК за местността не
е било взето в предвид, че по
предходно действащия план за местността
процесния имот е бил самостоятелен, обозначен под № ХVІІІ-514, с ясно посочени граници,
съответно по същия този кадастрален
план имота на ответниците е бил посочен под № ХІХ -514. Тази граница съобразно КП от 1977г. между
имот № ХVІІІ-514 и ХІХ – 514 при
изработване на КК за района не
е била взета в предвид, при което
е била инициирана административна процедура, но предвид липсата
на съгласие от страна на
ответниците същата не е осъществена.
Излагат се
твърдения, че ищеца е придобил въз основа на
постановление за възлагане по изп. дело
№ 4043/2000г. на СИС при ВРС собствеността върху 1000 кв.м. идеални части
от имот целия
с площ от 2010кв.м., находящ се в гр.
Варна, м.
„Акчелар” №514, с идентификатор
10135.2522.503 по КК на гр. Варна, ведно със стопанска
постройка с площ от 8 кв.м., като към
момента на възлагане по цитираното
изп. дело
твърди, че в сила е бил КП за
местността от 1977г., при който процесния
имот е бил идентифициран като индивидуален. Поддържа се, че е налице идентичност на имот № ХVІІІ-514 по КП от 1977г. с посочената идеална
част от 1000/2010г. кв.м. по
изготвената КК, по която имота е отразен
с идентификатор 10135.2522.503.
В срок
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата
С.Д.Д., която излага възражения срещу предявения иск, като намира, че
същия е недопустим, а в условията на евентуалност
сочи, че е неоснователен. Сочи, че по КП от 1977г. имота
е бил посочен под № 514 с площ от 2010кв.м. Посочените в исковата молба от ищеца имоти
№ ХVІІІ-514 и ХІХ – 514 са съставлявали
проекти по регулационен план за местността от
1990г., който план не е бил
одобрен. Намира, че доколкото ищеца
се явява правоприемник на Д. С. Д., то той
притежава 1000/2010кв.м. ид. части
от процесния имот. Сочи, че праводателя
на ищеца е придобил посочените 1000 кв.м. ид.
части по
силата на дарение, оформено в НА № 86, т.3, дело № 858/1989г.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа:
Представен е договор за покупко
– продажба от 18.09.1958г., оформен в нотариален акт №44, т.ІІІ, дело №
602/1958г., по силата на който С.Д.Д(е придобил собствеността върху имот целия
с площ от 2010 кв.м., находящ се в местност „Акчелар”,
землище на гр. Варна.
Представен е по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 17.12.1974г. №72, том.ХІV, дело №
6005/1974г., по силата на който С.Д.Д(дарява на дъщеря си Н.С.Д. 1000
кв.м. от недвижим имот находящ се в землището на гр. Варна, местност „Акчелар”, целия с площ от 2010 кв.м., при граници на
дарената част: Г. И., К.К., Анка Калчева Костадинова
и Стойко Д. Добрев.
С дарение от 23.02.1989г.,
оформено в нотариален акт № 86, т.ІІІ, дело № 858/1989г. С.Д.Д(и съпругата му
Димка Иванова Добрева даряват на синът си Д.С.Д. 1000кв.м. идеални части
от имот представляващ лозе, целия с площ от 2010кв.м., находящ се в местност
„Белица”, землище на гр. Варна, заедно с построената стопанска постройка.
С постановление за
възлагане на недвижим имот от 06.12.2002г. по изп.
дело № 4043/2002г. на СИС при ВРС в полза на ищеца Ш. е възложен имот
представляващ 1000 кв.м. ид. части от имот, целия с
площ от 2010 кв.м., ведно с построената стопанска постройка с площ от 8 кв.м.,
находящ се в СО „Сотира”, същия под №514.
Представена е по делото
скица на ПИ с идентификатор 10135.2522.503, находящ се в землището на гр.
Варна, м. „Акчелар”, в която се сочи, че имота е с
площ от 1913 кв.м., при граници: 10135.2522.506, 10135.2522.504,
10135.2522.502, 10135.2522.639, 10135.2522.638, 10135.2522.637, 10135.2522.636
и 10135.2522.9559.
По силата на дарение от
13.04.2007г., оформено в нотариален акт № 54, рег.№1481, дело № 221 от 2007г., С.Д.Д. дарява 500 кв.м. ид. части от
собствените си 1000 кв.м. части от ПИ № 514, целя с площ от 2010 кв.м., находящ
се в местност „Акчелар”, землище на гр. Варна.
С решение
№1392/22.04.2010г., постановено по гр. дело № 426/2005г. на ВРС, потвърдено с
решение № 1529/09.12.2010г., постановено по в.гр. дело № 1158/2010г., на ВОС е
отхвърлен предявения иск от Н.С.Д. срещу ищеца по настоящото дело Ш., за
приемане за установено, че последния не е собственик на ½ ид.части от ПИ с идентификатор 10135.2522.503, със стар
№514 с площ от 1913 кв.м по скица, ведно с построената в него стопанска
постройка с площ от 8 кв.м., целия с площ от 2010 кв.м.
Депозирано е по делото
заключение по съдебно – техническа експертиза, изготвено от в.л. Ш.Х.. В
заключението се посочва, че имота се намира в землището на гр. Варна, местност Акчелар, като за това землище са бил изработени кадастрален
план от 1956г. на местност „Крайбрежието”, кадастрален план от 1977г. –
местност „Свети Никола”, кадастрален план на ползвателите, помощен кадастрален
план, план на новообразуваните имоти и кадастрална карта. Процесния имот №514
за пръв път е бил заснет и съответно отразен в КП от1977г., като същия е бил
посочен в разписните листи с площ от 1885 кв.м., която площ в.л. сочи, че е
изчислена графично, при съседи имоти № 515,516,517,512,513 и 518.
През 1990-1991г. е
изработен проект на застроителен и регулационен план
(ЗРП) на местност „Руски окопи”, в който
за пръв път е посочен имот ХVІІІ-514. Експерта посочва, че не е изготвена
заповед, с която да е одобрен посочения ЗРП за местността. Този проект на ЗРП е
бил изработен върху основа на действащия КП от 1977г. Графично изчислена площта
на имот ХVІІІ-514 възлиза на 908 кв.м. Вещото лице не е установило при
осъществяване на справка в техническата служба при Район Приморски при Община
Варна в КП от 1977г. имот ХVІІІ-514 да е отразен като самостоятелен такъв. Няма
данни в Район Приморски при Община Варна регулацията по отношение на имот
ХVІІІ-514 да е приложена.
Посочва се, че съм момента
на дарение от 1989г.в сила е бил КП от 1977г., където процесния имот е бил
посочен под №514. Установява, че действащия план към момента на дарение от
1974г. е бил КП от 1956г., при действието на който имот №514
(индивидуализация по КП от 77г.,
съответно с идентификатор 10135.2522.503 по КК) се ситуира върху два имота , а именно 11293 и 13202г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С ТР №8/2014г. на ОСГК на
ВКС се обобщи съдебната практика по въпроса по
приложение на чл.54,
ал.2 ЗКИР (предходна разпоредба
на чл. 53, ал.2 ЗКИР). Прие се положението, че може да бъде установяването
на правото на собственост върху имот, който
въобще не е бил заснет като
самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта /при непълнота
на кадастралната карта/, или установяването
на правото на собственост върху реална част
от поземлен имот, която грешно
е заснета в границите на записания на
името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания
на името на ищеца поземлен
имот /грешка в кадастралната карта/. Когато се претендира установяване
на собственост върху имот, който
не е бил нанесен като самостоятелен
в кадастралната карта, а е отразен като част
от поземления имот на ответника
/тоест, когато се твърди непълнота
на кадастралната карта/, предмет на делото е правото
на собственост върху имота на
ищеца.
С ТР №8/2014г. на ОСГК на
ВКС бе даден и отговор на въпроса, към кой
момент следва да бъде преценявано фактическото положение, като се прие, че принцип в гражданския
процес е спорното право да се
установява към момента на предявяване
на иска, респективно - към момента на приключване
на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията
на чл. 235,
ал. 3 ГПК. Само по изключение ищецът
има правен интерес да установи
правото си на собственост към минал момент.
Съобразявайки приетото положение
по прилагане на разпоредбата на чл. 53,
ал.2 ЗКИР, както и съобразно
наведените в исковата молба от ищеца
твърдения, настоящия първоинстанционен съд с определение №12554/21.11.2016г. разпредели доказателствената тежест,
като указа на ищеца, че
същия следва да установи, че
към момента на придобиване по силата на
възлагане по изп. дело
№ 4043/2000г. на СИС при ВРС на 1000/2010г. кв.м. ид.
части от
имот с идентификатор
10135.2522.503 по КК на гр. Варна, в сила
е бил КП от 1977г., при който
посочените ид.части съставляват самостоятелен имот № ХVІІІ-514, с площ от 1000 кв.м.
За
установяване на този факт бе ангажирана съдебно – техническа експертиза, като
бе представено и прието по делото заключение на в.л. Ш.Х., което се кредитира
от съда изцяло като обективно и компетентно дадено. Изрично в същото се посочи,
че за местността, в която се намира имота са били изработени във времето КП от
1956г., КП от 1977г., съответно, ПКП, ПНИ и действащата към момента кадастрална
карта (2008г.). В първия по време изработен план, а именно КП на местност
„Крайбрежието” от 1956г., имота индивидуализиран в последствие под №514 (КП от
77г.) се е ситуирал върху два имота, а именно №11293
записан на Крум Димитров и 13202 записан на Димитър Г.. За целта към
заключението в.л. изготви и комбинирана скица, в която с червени линии посочи
границите на имот №11293 и № 13202 по КП от 56г., съобразно това как върху
тяхната площ попада имот №514 по КП от 77г. и съответно имот с идентификатор 10135.2522.503
по КК.
В последствие за местността, в която попада имота е изработен КП от 1977г., в
който имота е посочен под №514, с площ от 1885кв.м. и граници № 515,516,517,512,513 и
518. Това е и първия план, в който имотът се индивидуализира като
самостоятелен. Установява се, че имота в разписните листи към този план е
записан на С.Д.Д(и Кина С. Добрева.
При
изследване на находящата се в техническата служба в Община Варна информация,
експерта посочва, че през 1990г. – 1991г. е изработен проект на ЗРП, в който е
посочен имот ХVІІІ-514
с площ от 908 кв.м. (графично изчислени), при граници: І-164, ХVІІ-515,
ХVІ-515, ХІХ-514, ХХV-513 и ХХVІ-512. За така изработения проект на ЗРП няма
данни в Район Приморски при Община Варна да е издадена заповед, с която този
проект да е одобрен. Неодобрения проект на дворищна регулация съобразно ЗРП от
90г.-91г., експерта онагледява върху комбинирана скица, която е част от
заключението по възложената СТЕ, в което се посочва със сини линии
местоположението на имот № ХVІІІ-514, с площ от 908 кв.м.
При така приетата от съда фактическа обстановка се налага
извода, че до изработване на КК, приета със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
ИД на АК-София в сила за местността, в която попада процесния имот са били КП
от 1956г. и в последствие КП от 1977г. Изработения проект на ЗРП от 1990г. –
1991г. не е намирал действие, предвид липсата на административен акт за
неговото одобрение. Едва в КП от 1977г. имота се индивидуализира за пръв път
под №514 с площ от 1885кв.м. В този план липсва
отразяване на имот №
ХVІІІ-514 като самостоятелен, така както твърди ищеца в исковата си молба,
което да е следвало да бъде взето в предвид при изработване на КК от 2008г. Дворищната
регулация не е приложена с изработения проект на ЗРП от 90-91г., при което при
изработване на кадастралната карта от 2008г. правилно е бил взет в предвид
действащия предходен план за местността, а именно КП от 1977г. С решение №
96/26.07.2010г., постановено по гр. дело № 4241/2008г. на ВКС, ІV-то г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието разбирането, че когато
регулационния план не е бил приложен, собствеността върху имота се запазва
такава, каквато е била при първоначалното му положение, а първоначалното положение
в случая е това съобразно действащия преди изработената КК, кадастрален план от
77г.
По никой действащ предходен план за местността, в който се
намира процесния имот не е бил идентифициран самостоятелен имот под № ХVІІІ-514,
за да бъде прието за основателно твърдението на ищеца, че същия е собственик на
индивидуален имот с площ от
1000 кв.м. представляващ лозе – овощна градина,
находящ се в местност „Акчелар”, землище на Община
Варна. Към момента на придобиване на
процесните идеални части от ищеца по силата на постановление за възлагане от
2002г., в сила е бил КП от 77г., в който имота се индивидуализира под
№514, с площ
от 1885кв.м. и граници № 515,516,517,512,513 и 518, поради което и към момента на постановяване
на Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на
АК – София, а и към момента на депозиране на исковата молба в съда ищеца се
явява собственик на 1000/2010кв.м. идеални части от имот находящ се в гр. Варна, м. „Акчелар” №514, с идентификатор 10135.2522.503 по КК на гр. Варна, при граници: 10135.2522.506, 10135.2522.504,
10135.2522.502, 10135.2522.639, 10135.2522.638, 10135.2522.637, 10135.2522.636
и 10135.2522.9559. Наред с изложеното следва да се посочи, че и в хода на
съдебното производство не се установиха настъпването на юридически факти, след
одобряването на кадастралната карта, които са от значение за придобиване или
изменение на правото на собственост на ищеца, което да предпостави
основателността на претенцията му.
Именно по тези съображения предявения иск от М.Г.Ш., ЕГН ********** ***
срещу С.Д.Д., ЕГН ********** ***, Н.С.Д., ЕГН **********
*** ***и Д.С.Д., ЕГН ********** *** ***за приемане за установено,
че ищеца е собственик на индивидуален
имот с площ от 1000 кв.м. представляващ
лозе – овощна градина, находящ се в местност „Акчелар”, землище на Община Варна,
съставляващ имот №
ХVІІІ-514 по КП за местността от 1977г., при граници: Г. И., К.К., А.К.К.и С.Д.Д(ведно с построената в него стопанска постройка състояща се от
една стая с веранда с площ от 8 кв.м., се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
В полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски в размер на 230 лева, съставляващи заплатен депозит за
назначена съдебно – техническа експертиза, на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявения иск от М.Г.Ш., ЕГН ********** *** срещу С.Д.Д., ЕГН ********** ***, Н.С.Д., ЕГН ********** ***
***и Д.С.Д., ЕГН ********** *** ***за приемане за установено,
че ищеца е собственик на индивидуален имот с площ от 1000 кв.м. представляващ лозе – овощна градина,
находящ се в местност „Акчелар”, землище на Община
Варна, съставляващ имот № ХVІІІ-514 по КП за местността от
1977г., при граници: Г.
И., К.К., А.К.К.и С.Д.Д(ведно
с построената в него стопанска постройка състояща се от
една стая с веранда с площ от 8 кв.м., на осн. чл. 53, ал.2 ЗКИР.
Осъжда М.Г.Ш.,
ЕГН ********** *** да заплати на С.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, Н.С.Д., ЕГН ********** *** ***и Д.С.Д., ЕГН ********** *** ***сумата от 230 (двеста и тридесет)
лева,
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: