ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 717
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
Протестирано е определението на РС Пловдив с №673 от 05. 11. 2021 г. по ч.н.д. №
20215330205558/ 2021 г., с което е отменено Постановление на РП Пловдив от 05.08.2021г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 509/ 2018г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив (пр.пр.5327/2018г. по описа на РП Пловдив)
образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
В протеста се твърди, че определението на РС Пловдив е неправилно и необосновано
– твърдяло се, че от прокурора не са обсъдени последните събрани свидетелски показания,
но те касаели ирелевантни, спрямо предмета на доказване, обстоятелства и поради това
съдът вменявал на прокурора задължение, което той няма по закон. Липсвали и конкретни
указания за извършване на конкретни действия.
С тези аргументи, като счита, че атакувания прокурорски акт е постановен след
обективно, всестранно и пълно провеждане на разследването, се предлага на въззивния съд
да отмени обжалваното определение на първоинстанционният съд и да .
Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията в протеста и при направената
служебна проверка приема за установено следното:
Протестът е подаден в законния срок и допустим.
РП Пловдив с Постановление от 05.08.2021г. е прекратил ДП № 509/ 2018г. по описа
на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив (пр.пр.5327/2018г. по описа на РП
Пловдив) образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, на основание чл.243
ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК (деянието не съставлява престъпление).
1
За да прекрати досъдебното производство, РП Пловдив е изложила мотиви, че
разглеждания случай не съдържа характеристиките на престъпление по чл.209 ал.1 от НК,
нито на друго престъпление, като не били събрани доказателства в тази насока. Според РП
Пловдив спорът между „Б. Х.“АД и „У. Т. М.“ ООД е с подчертано гражданско правен
характер.
За да отмени това постановление първоинстанционният съд е приел, че прокурорът е
изложил подробен и задълбочен анализ на част от доказателствата и извел правилен от
фактическа и правна страна извод за липса на престъпление по чл.209 от НК, но е пропуснал
да обсъди доказателствените материали обособени в том втори на досъдебното
производство поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници, поради
което извън обсега на изследването е останал въпросът за наличието на данни за извършено
друго престъпление, включително и документно такова.
След самостоятелна преценка на доказателствата, събрани от органа на досъдебното
производство и отменителното определение на РС Пловдив, ОС Пловдив намира, че
определението на РС Пловдив е законосъобразно и обосновано.
Действително и при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото
въззивният съд не може да не се съгласи, че от гледна точна на част от събраните
доказателства фактическата обстановка е правилно установена.
Необхванати от тази представа за разследваните отношения, обаче, са останали частта
от събраните по делото и в том първи и в том втори доказателства, относно предприетите и
извършени действия от страна на С. К., като собственик и представляващ „У. Т.М. ООД: 1)
непосредствено преди, 2) по време на преговорите с представители на пострадалото
дружество „Б. к. Х.“АД за настаняване и изхранване на група от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и 3) след приключването на организираното им мероприятие – касаещи
предприемане на действия по прехвърляне на собствеността и управлението на
представляваното от нея дружество „У. Т.М.т“ ООД и то на лица (чиито разпити, именно,
първоинстанционният съд е отчел, че не са обсъдени поотделно и в съвкупност с
останалите), които и след регистрацията на тези промени в собствеността и управлението на
„У. Т. М.“ ООД са останали неизвестни на отразените в Търговския регистър (също
необсъдени от прокурора писмени доказателства) лица – свидетелите И. К.и Х. М.И..
Ако не ги беше игнорирал (твърдейки ирелевантност) прокурорът можеше да намери,
че тези действия са индиция за изначално съзнание у С. К. за липса на възможност и
намерение да изпълни договореностите си с „Б. к. Х.“ АД за заплащане на цената на
услугите, предоставени от пострадалото дружество.
А ако към тази индиция прокурорът не беше игнорирал и данните за действия на К.
(които иначе в обстоятелствената фактическа част е посочил) спрямо пострадалото
дружество на 10.05.2018г., с които К. е продължила да поддържа заблудата у пострадалото
дружество, че гражданско-правните им отношения се развиват по уговорения между тях
начин – твърдейки многократно, че наредила по банка авансово плащане в размер на
2
21384лв., представяйки им преводно нареждане и референтен номер и уверения, че
плащането е направено; ако към горните данни прокурорът беше обсъдил и доказателствата,
изискани в досъдебното производство от обслужващите „У. Т. М.т“ ООД банки, че в нито
една банкова сметка на това дружество не е имало такава сума, за да може изобщо да бъде
платена, както и данните, че референтния номер на платежното нареждане нито касае
плащане към „Б. к. Х.“АД (а плащане към Х. п.), нито касае сума в размер на 21384лв. –
можеше, освен правилния извод, че не е налице престъпление по чл.209 ал.1 от НК, да
стигне до извод за по-тежка квалификация, която не изключва фигурата на пострадал (както
се претендира в протеста).
А гражданскоправния елемент в отношенията между „У. Т. М.“ ООД и „Б. к. Х.“АД
не изключва носенето на наказателна отговорност за извършено престъпление. Всъщност,
прави впечатление противоречащото на събрания доказателствен материал твърдение в
показанията на С. К. че договорът от 2018г. между „У.Т. М.“ ООД и „Б. к. Х.“АД (приложен
в досъдебното производство) представлява поредно ежегодно подновяване на договорните
им отношения (обстоятелство възприето от прокурора в прекратителното постановление
като „установени договорни отношения“, „отношения …развити на плоскостта на
коректност и взаимност“). Разпитани като свидетели лица от пострадалото дружество са
категорични, че никога до инкриминирания период „Б. к. Х.“АД не е работил със С. К., нито
с „У. Т. М.“ ООД.
Възприемайки тази теза на К., в мотивите на прекратителното постановление
прокурорът е допуснал вътрешно противоречие, относно мотивите на „Б. к. Х.“АД да
извършат услугите по настаняване и изхранване на потребителят „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. На страница 3 от постановлението си прокурорът сочи, че причината да
бъде настанена и обслужена групата от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е това, че
К. изпратила платежно нареждане, референтен номер и уверявала по телефона че плащането
е направено. А на страница 6 от същото постановление като причина за предоставяне на
услугите си „Б.к. Х.АД били водени от „установени договорни отношения“, „отношения …
развити на плоскостта на коректност и взаимност“. Това вътрешно противоречие също
води до извода за необоснованост на прекратителното постановление, което следва да бъде
взето предвид от прокурора при извършване на фактическия и правен анализ по делото.
Необсъдени от прокурора в прекратителното постановление са останали и изисканите
в досъдебното производство данни за отношенията между „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и представляваното от С. К. дружество „У.Т.М.“ ООД – договор на л.187 и
сл. и Отговор на л.153-154 от том 1 от досъдебното производство, съпоставката на които с
данните от изпратените от обслужващите С. К.а и дружество й „У.Т.М.“ ООД банки (от
които е видно, че липсва плащане по банков път от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД) и с данните, че К. и дружеството са имали започнати принудителни изпълнения и
запори на банкови сметки за неразплатени задължения – биха отговорили на въпроса какъв е
интересът на С. К.от разследваното ѝ поведение спрямо „Б. к. Х.“АД.
Толерирайки, пространно застъпеното във въззивния протест господарство на
3
прокурора в досъдебното производство, първоинстанционният съд деликатно му е указал
непълно обсъждане на събраните доказателства и непълен правен анализ, а с изложените по-
горе мотиви въззивният съд споделя съображенията необоснованост и незаконосъобразност
на прекратителното постановление.
Като установи горното въззивният съд намери, че правилно първоинстанционният
съд е счел извода на прокурора за незаконосъобразен и необоснован. В този смисъл
настоящият въззивен състав счита, че обжалваното съдебно определение следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно. А прокурорът следва да се съобрази и изпълни
указанията в първоинстанционния и въззивния съдебни актове, извършвайки фактически и
правен анализ на посочените доказателства самостоятелно и в съвкупност с останалия
събран доказателствен материал.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на РС Пловдив с №673 от 05. 11. 2021 г. по ч.н.д.
№ 20215330205558/ 2021 г., с което е отменено Постановление на РП Пловдив от
05.08.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 509/ 2018г. по описа
на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив (пр.пр.5327/2018г. по описа на РП
Пловдив) образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4