Решение по дело №2102/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 юли 2018 г. (в сила от 29 ноември 2018 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20184430102102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

гр.Плевен, 27.07.2018год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 29.06.2018 година, в състав:

                                   

                                                      

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

          при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 2102 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         

           Производството е по иск с правно основание чл.357 вр. чл.358 ал.1 т.2 от КТ.

          Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Г.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. С.И., ПлАК, съдебен адрес:***, офис 206 против „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ” – Г. ОРЯХОВИЦА, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от инж. Д.Б. – Директор, в която се твърди следното: ищецът работи длъжност „Депомайстор, машинист, локомотивен, маневра депо, стрелочник, раздавач ГСМ“ в Експлоатационен пункт гр.Плевен към Локомотивно депо гр.Русе, при „Поделение за товарни превози“ - Г. Оряховица.

           На 18.09.2017г. възникнал железопътен инцидент. Локомотив, управляван от друг машинист - Г.Б.М., е изтеглен от депото в екплоатационен ***, обърнати за движение от дежурния депомайстор Г.Й.Д.. След преминаване на стрелка №902, локомотивът е дерайлирал.

           Вследствие на случая против ищеца е проведено дисциплинарно производство, като му е търсена дисциплинарна и имуществена отговорност.

Със Заповед №ЛС-22/ 22.01.2018г., издадена от инж. Д.Б. - Директор на „Поделение за товарни превози“- Г.Оряховица, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Излага се , че заповедта е незаконосъобразна, поради следните съображения:

         Дисциплинарното наказание е наложено извън законово предвидения двумесечен срок, визиран в чл.194, ал.1, предл.1 от КТ. Железопътният инцидент се е случил на 18.09.2017г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 22.01.2018г. и е връчена на работника на 26.01.2018г., т.е. четири месеца след извършване на вмененото на ищецанарушение.

           Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание - „предупреждение за уволнение“, е незаконосъобразна. Същата е издадена в нарушение на чл.195 от КТ и по-конкретно не съдържа словесно описание на нарушението, т.е. как работникът е нарушил трудовите си задължения и трудовата дисциплина. Сочи се, че механичното изброяване на посочените от Длъжностната характеристика на работника и правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, не представлява посочване и описание на извършеното нарушение.

           В заповедта липсват мотиви по същество относно тежестта на извършеното нарушение и съответствието й с наложеното наказание.

           Съдът е  сезиран с искане да постанови решение, с което да отмени Заповед №ЛС-22/ 22.01.2018г., като незаконосъобразна.

            Претендират се направените по делото разноски и са направени  искания по доказателствата, които са относими към спорния предмет на делото.

            В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, чрез процесуалния представител Я.Л. – Гл. юрисконсулт в ПТП Г. Оряховица, с който искът се оспорва изцяло  и са изложени следните твърдения:

            Ищецът е в трудово правоотношение с ответника и заема длъжността „Депомайстор, машинист, локомотивен, маневра депо, стрелочник, раздавач ГСМ“ в Експлоатационен пункт гр.Плевен към Локомотивно депо гр.Русе, при „Поделение за товарни превози“ - Г. Оряховица, както и че със Заповед №ЛС-22/22.01.2018г., връчена на 26.01.2018г., работодателят му е наложил дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. Дисциплинарната отговорност на ищеца е била ангажирана по повод конкретни нарушения на трудовата дисциплина, допуснати по време на работната му смяна на 18.09.2017г., установени по повод извършено разследване на железопътно произшествие – дерайлирането на локомотив №55-201. Разследването за причините, довели до дерайлирането, е приключено с Окончателен доклад № 2-ТП на Районна железопътна инспекция /РЖИ/ Г.Оряховица от заседание на 09.11.2017г. /получен с peг. № 11-00- 6079/14.11.2017г./, който е изготвен от компетентния разследващ орган по чл.77, ал. 3 от „Наредба N 59 от 05.12.2006г. за управление на безопасността в железопътния транспорт”, въз основа на Доклад от 25.09.2017г. на оперативната група по чл. 73, ал. 3 от Наредба № 59. Съгласно Окончателния доклад на дата 18.09.2017г. машинист, локомотивен Г.Б.М. е бил назначен да обслужва маневра с локомотив № 55-201 в гара Плевен-запад. Локомотивът е изтеглен от депото в Експлоатационен пункт Плевен по 2-ри деповски коловоз, преминавайки през стрелки № 907 и 902, подготвени за движение от дежурния депомайстор Г.Й.Д.. След преминаване на стрелка 902 машинистът е слязъл от локомотива и е обърнал стрелката за движение по първи коловоз към гара Плевен-запад. След това, без подаден сигнал за движение напред от Г.Й.Д., е започнал придвижване към коловоз № 1 в посока гара Плевен-запад, но при преминаване през стрелка № 902 локомотивът е дерайлирал с двете колооси на първа талига. Причината за дерайлирането, посочена в доклада, е движението на локомотива по стрелка № 902, която е останала полуотворена с неприлепнал език към раменната релса. В първоначалното писмено обяснение, дадено пред разследващите, ищецът е заявил: „На 17/18.09.2017г. бях по график нощно депомайстор. Локомотив 55201 беше в депо за вл 2062311 за ман. ГОР. Подготвих маршрута за излизане на лок. от II к-з. стр. 907 и стр. 902. Лок. машинист подмина стр. 902 с лок., след което обърна стр. 902 за Iвu к-з и дерайлира с Iвa талига с двете колооси. Не съм подавал сигнал за излизане от стр. 902. Впоследствие в изисканото обяснение по дисциплинарното производство е посочил: ,,На 18.09.2017г. подготвих маршрута за излизане на лок. 55-201 от II-ри к-з, като подадох с-л за излизане от стр. № 907 до стр. N 902. Отидох да взема бордовия дневник на лок. и дам на маш. Локомотив 55201 стоеше на стр. 902, а лок. машинист долу до него. Локомотива беше дерайлирал. При въпроса ми как е станало лок. маш. ми обясни, че е обърнал стр. 902 и я натиснал два пъти. Не съм давал устно разпореждане за обръщане или всякакви манипулации със стр. 902. Обяснението не е прието за достоверно от работодателя, защото се е установило, че Г.Й.Д. и машинистът Г.Б.М. са се разбрали, че последният сам ще обърне стрелка № 902 и ще придвижи локомотива към гара Плевен-запад, без участието на ищеца, понеже същият е отишъл да извършва маневра с локомотив № 55-127. От така установените факти работодателят е заключил, че ответникът, без да има правомощие да възлага своите трудови задължения, е допуснал машинистът на локомотива да изпълнява функциите му на ръководител на маневрата в Експлоатационен пункт Плевен, свързани с подготовка на маршрута за движение - обръщане на стрелки и придвижване на локомотива по коловозите в ЕП Плевен. Тези обстоятелства обуславят основанието за търсене на дисциплинарна отговорност, защото маневрата с локомотив № 55-201 е извършена в отсъствие на ръководителя й - Г.Й.Д., който е бил длъжен да обърне стрелка № 902 /както преди това е обърнал стрелки 907 и 902 за излизане от 2-ри коловоз/, да подаде сигнал за движение напред, да проследи движението на локомотива към коловоз № 1, преминаването му през стрелка №902 и правилното й положение. Поради недовършване на започнатата маневра с локомотив № 55-201, работодателят е направил извод, че ищецът, в качеството на ръководител на маневрената работа, не е изпълнил задълженията си по длъжностна характеристика: „Ръководи и извършва маневра с ТПС и ПЖПС по коловозите на депото"; „Обръща стрелки при извършване на маневра в коловозното развитие на ЕП”, както и по чл. 422, ал. 1, ал. 3, т. 1 и чл. 426, т. 3,т.4 от „Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт” /ПДВ и МР в жп транспорт/: „Ръководителят на маневрата ръководи работата на всички работници в...локомотивната бригада във връзка с маневрената работа”; Ръководителят на маневрата е длъжен: 1. да организира безопасно извършване на маневрената работа и осигурява личната безопасност на работниците, заети в маневрата"; „При извършване на маневра ръководителят на маневрата е длъжен да: 3. да следи за своевременното обръщане на стрелките и правилната подготовка на исканите маршрути ": 4. да ръководи всички придвижвания на маневрения локомотив... ” /ПДВ и МР в жп транспорт са публикувани на http://www.rail-infra.bg> Дейности> Безопасност> Безопасност на превозите/. Неизпълнението на вменените трудови задължения е квалифицирано в заповедта за наказание като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, осъществяващо съставите на чл. 187,т.3 и т.10 от КТ: „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила" и „неизпълнение на други задължения, предвидени в ...нормативни актове”.

           Заявява се, че в случая е спазен двумесечният  срок по чл.194 ал. 1 от КТ за налагане на наказанието, независимо, че заповедта е връчена на 26.01.2018г., а инцидентът се е случил на 18.09.2017г. Излага се, че е неправилно да се счита, че началото на срока следва да съвпада с датата на произшествието, защото към този момент все още не е било изяснено каква е причината за дерайлирането на локомотива. Компетентният орган, който трябва да установи това обстоятелство е приключил разследването си с Окончателен доклад, получен от работодателя с peг. № 11-00-6079/14.11.2017г. Данните от доклада за обърната стрелка по инициатива на машиниста и движение по коловоза без подаден сигнал е насочило работодателя към търсене на дисциплинарна отговорност от машиниста Г.Б.М.. По тази причина с писмо peг. № 11-00-6132/15.11.2017г. е изискано писменото му обяснение. В даденото обяснение с peг. № 11-00-6132/29.11.2017г. работникът е заявил: „ ...Деж. депо дойде за да уточни начина на излизане в гарата и че се налага да прибере лок 55 127 на 2ри коловоз, за да направи място на диз лок. за ман ПлЗ защото закъсняваха. Разбрахме се да не идва и аз ще си обърна стр 902 за коловоза към гара ПлЗ. Потеглих и след отстъпване на стрелката, спрях слязох и я обърнах за посока гарата извърших визуален оглед на езиците дали са прилепнали. В същото време деж депо извършваше маневра с лок 55 127 затова потеглих без подаден сигнал от деж депо". Излага се, че изложените обстоятелства са първата индикация за допуснати нарушения от ищеца /„деж депо"/. Ето защо едва след получаване на писменото обяснение на машиниста М. може да се счита, че е открито нарушение от работодателя по смисъла на чл. 194 ал. 1 от КТ и съответно от този момент тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание. В тази връзка се посочва и  съдебна практика. От получената допълнителна информация с обяснението на машиниста М., считано от 29.11.2017г. работодателят е узнал за пръв път конкретни факти, сочещи допуснато неизпълнение на трудови задължения от ищеца и на това основание срещу него е образувано дисциплинарно производство с връчване на покана peг. № 11-00-6492/04.12.2017г. за даване на писмено обяснение. Заявява се, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание е бил прекъснат на основание чл. 194 ал. 3 от КТ, защото ищецът е ползвал общо 10 дни платен отпуск на дати 28-29.12.2017г. и от 10.01. до 19.01.2018г. Поради това двумесечният срок, изтичащ на 29.01.2018г., е удължен с 10 дни и окончателното му изтичане е на 08.02.2018г., съответно налагането на наказанието не е просрочено.

           Излага се твърдение, че е неоснователно оплакването в исковата молба по отношение съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание, респ. същата да е била издадена в нарушение на чл. 195 ал. 1 от КТ. Работодателят е изпълнил задължението си да опише достатъчно ясно дисциплинарните нарушения, като е изложил фактическата обстановка при осъществяването им по време и място, посочил е в какво се състои неправомерното поведение на ищеца /допуснал е машинистът да довършва сам маневрената дейност чрез обръщане на стрелка 902 и придвижване по коловоза/ и е заключил, че по този начин не са изпълнени конкретни трудови задължения от страна на ищеца /да ръководи лично маневрата, осъществявайки контрол за  безопасното й извършване, да следи за правилната подготовка на маршрута и ръководи работата на машиниста и придвижването на локомотива/. Посочените реквизити в заповедта напълно удовлетворяват изискванията на чл.195 ал. 1 от КТ за нейната мотивираност, след като за ищеца не е било загадка по каква причина и във връзка с какви конкретни обстоятелства, предшестващи железопътното произшествие, му е наложено дисциплинарно наказание.

           В дисциплинарното производство по случая ищецът, с писмо peг. № 11-00-6492/04.12.2017г., е бил запознат с фактологията по случая с дерайлиралия локомотив и е поканен да отговори писмено на въпроса: Защо е позволил на машиниста да обърне стрелка № 902 след като подготовката на маршрута за движение и подаването на сигнал е следвало да се извърши от него? В обяснението си ищецът е отговорил по същество като се е оправдал, че не е давал разпореждане за обръщане на стрелка 902. От даденото обяснение с peг. №11-00-6492/13.12.2017г. личи добрата осведоменост на ищеца за обстоятелствата, относно които му е било поискано, посочени впоследствие в заповедта като основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Следователно ищецът от заповедта, а преди това и от връчената покана за обяснение е узнал какво нарушение на трудовата дисциплина и по какъв начин е извършил. Твърди се, че в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното нарушение и дадените от работника или служителя отговори. Дадените писмени обяснения от страна на работника /по връченото му искане за даване на обяснения/, когато в искането - нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с причините за налагане на наказанието. В хода на дисциплинарното производство, с изложеното в поканата за обяснение, впоследствие и в заповедта за наказание, на ищеца достатъчно добре му е обяснено какво е неговото неправомерно поведение, нарушаващо трудовите му задължения, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по съответните състави на чл.187 от КТ. Допълнително свидетелство за добрата му информираност е подаденото Възражение с peг. №11- 00-643/30.01.2018г. срещу заповедта, в което ищецът твърди, че не е прехвърлял служебните си задължения към локомотивния машинист, не е давал устна заповед за обръщане на стрелка 902, следял е стриктно за маневрата от стрелка 907 до стрелка 902 и не носи отговорност за грешните действия на локомотивния машинист. Не е имал възможност за предотвратяване на произшествието, тъй като при пристигането му на стрелка 902 локомотивът е бил дерайлирал.

           Не може да бъде споделен доводът от исковата молба за липсващи мотиви в заповедта по отношение тежестта на извършеното нарушение и съответстващото му наказание. От самата заповед се установява, че при определяне вида на наказанието работодателят е съобразил множество факти, относими към изискването на чл.189 ал. 1 от КТ за съответствие на наказанието с тежестта на извършените дисциплинарни нарушения. В разглеждания случай, в заповедта за наказание работодателят подробно е аргументирал съображенията си, с оглед които е приел, че ищецът заслужава по-тежкото дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Обърнато е внимание на факта, че недовършването на започнатата маневрена работа е съществено нарушение на правилата за безопасно извършване на маневрената дейност, която се отличава с повишен риск от увреждане, съобразено е длъжностното качество на ищеца - лице, на което е възложено ръководството и контрола на маневрата и съблюдаването на правилата за безопасност, което допълнително утежнява отговорността за неизпълнението на трудовите задължения. Взети са предвид и други утежняващи признаци на нарушенията - безкритичното отношение на работника към собственото поведение и настъпилите неблагоприятни последици - дерайлирането на локомотив № 55-201, вследствие неизпълнените задълженията за лично ръководене на маневрата и контрол за безопасното й извършване, правилната подготовка на маршрута, надзор върху работата на машиниста и придвижването на локомотива. В заповедта са обсъдени и твърденията от писменото обяснение на ищеца и е изложено защо работодателят не ги възприема като доводи, изключващи отговорността му.

          Анализирайки изчерпателно всички посочени обстоятелства и тяхното значение за дисциплинарната отговорност, съобразно критериите по чл. 189, ал.1 от КТ за определяне вида на наказанието, работодателят е заключил, че нарушенията на трудовата дисциплина не са формални, а резултатни и е преценил, че ищецът заслужава да бъде санкциониран, чрез налагане на второто по тежест дисциплинарно наказание, предвидено в закона.

           В заключение съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да отхвърли предявения  иск.

            В о.с.з. ищецът се явява и се представлява от адв.С.***, която поддържа иска и навежда доводи в представена по делото писмена защита.

            В о.с.з. ответната страна се представлява от юркс.Л., който  оспорва  иска и навежда подробни одводи в представена по делото писмена защита.

            Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Предявеният иск е допустим  и по същество основателен и доказан и следва да бъде  уважен.

            БЕЗСПОРНО по делото е, че ищецът работи на длъжност „Депомайстор, машинист, локомотивен, маневра депо, стрелочник, раздавач ГСМ“ в Експлоатационен пункт гр.Плевен към Локомотивно депо гр.Русе, при „Поделение за товарни превози“ - Г. Оряховица. Не се спори, че свидетелят Г.М. работи на длъжност „Машинист,локомотивен, влакова работа“ в ЕП Г.Оряховица-разпределителна, към Локомотивно депо-Русе. Не се спори, че на 18.09.2017г. при възникналия железопътен инцидент в гр.Плевен с дерайлиралия локомотив, машинист на същия бил св.Г.М., а дежурен депомайстор бил ищецът. Не се спори, че инцидентът настъпил след преминаването на локомотива през стрелка №902, която била обърната за движение не от ищеца /който съгласно длъжностната си характеристика имал правомощие и задължение да  извърши това/,  а от св.Г.М., който освен, че нямал такива задължения, слязъл от локомотива, за да обърне  стрелката, върнал се обратно в същия и след като потеглил и след преминаването през стрелката №902 се стигнало до настъпването на  инциднета с локомотива. Не е спорно, ч  именно във вр. с този  инцидент работодателят освен, че наложил атакуваното с настоящата заповед дисциплинарно наказание на ищеца, наложил същото наказание и във вр. със същия случай и на св.Г.М., като спрямо него е ангажирана и имуществена отговорност. Не се спори, че св.Г.М.  не е обжалвал пред съда заповедите съответно за налагане на наказание и  за ангажиране на имуществена отговорност.

           Процедурата по чл.193 от КТ е спазена, като предвид разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ, наказанието е наложено във визирания в закона срок.

           По делото не се спори, а това се установява и  от приетите като  писмени доказателства длъжностни характеристики на ищеца и на св.Г.М., че единствено ищецът е имал правомощията „да обръща“ стрелките – и конкретно  посочените в заповедта стрелки №907 и №902. Едва след  извършването на тази процедура, а също така и след подаването на сигнал от негова страна /през деня с флаг, а през тъмната част на деня-с фенерче/, локомотивният машинист следва да приведе в движение машината и да продължи по маршрута си. В случая, а това е ясно отразено и в самата атакувана от ищеца заповед,  преместването на стрелките било извършено не от ищеца, а от св.Г.М.. От показанията му  се установява, че т.к. вече имал закъснение от разписанието /което било свързано с намаляване на трудовото му възнаграждение, като вид санкция/, същият решил сам, самоволно, да премести стрелките, поради което  слязъл от локомотива на въпросния ден и  извършил това. Не преместил обаче стрелка №902  както трябва, в резултат на което    локомотивът дерайлирал.

          В хода на делото и  от разпита на свидетеля Г.М. се установява по несъмнен начин, че между него и ищеца не е имало предварителна уговорка за това  свидетелят да смени  въпросните стрелки вместо ищеца. Установява се ,че  свидетелят М. потеглил с локомотива, без  ищецът да му даде сигнал за това - било то с флаг, било то с фенерче. Установява се, че  т.к. стрелките се местят ръчно, свидетелят не   изместил стрелка №902 правилно, в резултат на което управлявания от него локомотив  дерайлирал. Действително в писмените обяснения, дадени  до работодателя Г.М. е написал, че имал уговорка с ищеца да смени сам стрелка №902, но в о.с.з.  на изрично зададен му въпрос /два пъти, вкл. от страна на съда/, същият отговаря отрицателно и твърди, че не се е уговарял с ищеца за това, а т.к. бързал и композицията щяла да пристигне със закъснение, за което отговорен щял да бъде той, решил и  извършил това преместване на стрелката. В случая инцидентът, за щастие, се развил без жертви и сам по себе си свидетелства за поведение, което може да бъде окачествено в най-лека форма като безотговорно, самонадеяно и извършено, без да се предвидят евентуалните негативни последици. Свидетелят Г.М. е наказан за това, същият заявява, че съзнава вината си и че не е обжалвал наложените му от работодателя наказания. В заключение по отношение поведението на ищеца следва да се посочи, че по делото не се доказва между него и свидетеля М. да е имало предварително съгласуване за това свидетелят практически да извърши и изпълни неговата трудова  функция, поради  и което ищецът се явява неправилно наказан.

         При това положение и с оглед установените в хода на делото факти, съдът приема, че ищецът не е виновен за така настъпилия инцидент, поради което обжалваната от него заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

        При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 500лв. Представен е списък на разноските –л.108 от делото.

         Воден от горното съдът,            

 

                                                Р     Е     Ш     И   :

 

            ОТМЕНЯВА на основание чл.357  вр. чл.358 ал.1 т.2 от КТ  наказанието “Предупреждение за уволнение”, наложено на Г.Й.Д., ЕГН **********, адрес: *** със Заповед №ЛС-22/ 22.01.2018г., издадена от инж. Д.Б. - Директор на „Поделение за товарни превози“- Г.Оряховица, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК  „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ” – Г. ОРЯХОВИЦА, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от инж. Д.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник  адв. С.И., ПлАК, съдебен адрес:***, офис 206 разноски по делото в размер 500лв.

             Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                   

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: