Р Е Ш Е Н И Е

№_______

гр.Добрич, 30 ноември 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

При участието на секретаря ЗДРАВКА Й. разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№4375 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Р.И.Ж., ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи, град София, ул. ”Пиротска” № 171А осъдителни искове за заплащане на следните суми:

1500 лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

220 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение, изчислено от края на месеца, следващ тримесечието, за което не е изплащан извънреден труд до подаване на исковата молба.

29.07.2016г. В тези наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична регламентация обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, на неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето на отдих и почивката на държавните служители в МВР при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР - в неравностойно положение спрямо другите държавни служители, което е недопустимо. Към датата на завеждане на ИМ този извънреден труд - неизчислен и незаплатен от работодателя за исковия период - 20.11.2016г. - 20.11.2019г. е 250 часа, в парична равностойност -1 500 лева.

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал.1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение. Ето защо, с оглед основателността на основния иск - с падеж на 1-во число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време - съобразно размера му - до завеждането на ИМ - 20.11.2019г. се претендира размер на обезщетението за забава - общо за тригодишния исков период- 220 лева.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване основателността на исковата претенция.

НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., отм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.) (ЗМВР-2006) и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.) (ЗМВР-2014). В чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 е регламентирана основната заплата; в чл. 201 допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на 5 вида възнаграждения. Част от тях са приложими за системата на МВР (т. 1 - изпълнение на специфични дейности), а друга част са сред типичните по чл. 67 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден труд, постигнати резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г., е добавена ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в ал. 1 е въведена т. 5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал. 5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата е реорганизирана - старите чл. 201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл. 178; обособен е нов чл. 179, чиято ал. 1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение, като ал. 3 възпроизвежда последната редакция на ал. 5 на стария чл. 202. Проследената нормативна история налага два извода: 1.Законотворческият разум предполага изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на ЗДСл. Излишно е и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от ЗДСл. 2.Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаеща характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР" показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР. Последващото, нарочно добавяне на изричен текст не може да бъде отдадено на нормотехническо излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната отмяна на § 1а от ЗМВР-2006, препращащ към ЗДСл, и предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение - за специфични условия на труд. Думите в чл. 202, ал. 5 от ЗМВР-2006 „със закон или акт на Министерския съвет" съществуват и към момента на това изменение, поради което не може да се приеме, че добавката касае само подзаконовите актове. Законодателят не е изключил възможността допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго място в ЗМВР или в друг специален закон. Сходно е положението и с отчитането на работното време и възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат.

През периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.). В чл.3, ал.3 е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период", което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Твърдението на ищеца, че при сумарно отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00ч. за отчетен период се умножава по коефицент 0,143 е неотносимо към процесния период, за който претендира възнаграждение за положен извънреден труд и необосновано счита, че същият му се следва чрез преобразуване нощните часове в дневни с коефицент 1,143. Наредба 8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с Наредба 8121з-592 от 25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г. не са относими към посочения в исковата молба период на полагане на труда.

В ЗМВР в чл.187, ал.3, законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Разпоредбата по чл.187, ал.1 ЗМВР е императивна. Същата определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразено в броя часове. Разпоредбата на чл.187, ал.3 е продължение на чл.187, ал.1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен. Определената законова норма от 8 часова продължителност на работното време, установена със закон и се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й до момента в който не бъде оспорена и призната за несъответстваща на конституционните норми. В този смисъл правните норми на действащият и приложим закон на първичното право, с оглед на йерархичността им и произтичащи от конституционни норми се явяват допустими, съвместими и не му противоречат, поради което напълно обосновано да бъде прилагана точно с оглед на записа в закона, а не разширително с вменяването на характеристики на извънреден труд, каквито същата не притежава. Установената по-голяма нормална продължителност на работното време на държавните служители в МВР: обща и еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа се явява по -голяма от общата нормална продължителност на работното време за работниците и служителите по трудови правоотношения, установени по Кодекса на труда, който предвижда съгласно чл.140, ал.1 нормалната продължителност на седмичното работно време при 5 -дневна работна седмица през нощта е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Това различие и по-голямата продължителност на работното време при 5 - дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа е обусловено от функциите вменени с чл.2, ал.1 ЗМВР на служителите от МВР, а именно за защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общественият ред и пожарна безопасност и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по чл. 105, ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява обществения ред и националната сигурност на гражданите и държавата. Признатата законодателна целесъобразност, позволява (решения № 21 от 25 юли 1998г. по к.дело №18/1997г., р.№ 2 от 04 април 2006г. по к.д. №9/2005г., решение № 10 от 13 септември 2012г. по к.дело № 15/2011г., решение № 8 от 27 юни 2017г. по к.дело № 1/2017г., а именно „Право на законодателя е по целесъобразност да изменя правната мярка с оглед настъпили съществени изменения в обществената действителност…“) и прилагането на различен метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и други на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и в Закона за МВР. Чл.187 от ЗМВР допуска 8 часовият работен ден и за нощен труд на държавните служители в МВР, като запазва основното и общото с работниците и служителите в областта на работното време - 5 дневна работна седмица и нейната обща 40 часова продължителност и по чл.187 и чл.179 ЗМВР.

В този смисъл, претенцията следва да бъде напълно отхвърлена и с оглед на обстоятелството, че е налице искане за дължимо възнаграждение за положен нощен труд не на основание правните норми, които го уреждат по реда на ЗМВР, а с оглед на искане от ищеца настоящият състав да извърши преценка на законодателната целесъобразност на същия. С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Заплащането на трудово възнаграждение за положения нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд. Предвидените компенсационни механизми са във връзка с равнището на безопасност и отчитане условията на неговото полагане, а не с компенсирането чрез превръщане на същия в извънреден такъв. Специалните норми, определени в други актове на Общността, например във връзка с продължителността на почивката, работното време, годишния отпуск и нощния труд за някои категории работници, имат приоритет пред разпоредбите на директивата. Този приоритет е отчетен в горепосочените правни норми на ЗМВР, регулиращи и допълнителните придобивки за служителите. По смисъла на същата директива е реализирана и възможността за гъвкавост при прилагането на някои разпоредби, като същевременно се гарантира спазване на принципите за защита на безопасността и здравето на работниците, което от друга страна предоставя възможност за отнасяне на правилата на общността към действащото законодателство, което е видно при съпоставката на двете уредби специалната по реда на ЗМВР и общата по реда на КТ. Видно от приложените като доказателства платежни бележки задължението на ответника за заплащане на положения нощен труд е напълно и своевременно изплатено, поради което превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв след приравняването им в извънреден би се явило като недължимо платено, респективно от друга страна да се заплати по-висока стойност на труд, който реално не е положен.

От изложеното следва, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа: 7 часа, което е равно на 1,143.

За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 98 от 8.12.2017 г., с която се отменя Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.

Ищецът претендира, че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 и реално отработените и заплатени часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден труд. Тази претенция е неоснователна. В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т.3 е и възнаграждението за извънреден труд.

ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният-труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Така предвидено увеличено заплащане на извънредният труд не може да бъде реципрочно отнесено към положения труд през нощта. Смесването на двата института би представлявало прилагане на норми извън законовата им регламентация. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи.

Ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и не отчита факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. респективно Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 98 от 8.12.2017 г.

За да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график на дежурство) от 8 часа е по смисъла на заповед на министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. Превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. В този смисъл е изразеното становище на министъра на труда и социалната политика в писма изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. относно: Увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време. Същото има характер на автентично тълкуване по прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; бр. 11 от 2008 г.; бр. 10 от 2009 г.; бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от 2012 г.; изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.). на основание § 4 от Заключителните разпоредби на НСОРЗ министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на наредбата. Такова указание се явява посоченото приложено писмо. Исковата претенция обхваща и период през който трудът и на работещите по трудово правоотношение не е отчитан по реда на общото законодателство съобразно твърденията на ищеца.

Ищецът подчертава, че претендира възнаграждение за положен нощен труд, а както вече беше посочено по-горе, размерът на последното се определя със заповед на министъра на вътрешните работи и е в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. В този смисъл и следва да се извърши преценката относно правилността на заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца през процесният период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, което се доказва с представените от към отговора писмени доказателства - платежни бележки за възнаграждението на ищеца.

Претенцията за лихви има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата. Претенцията за обезщетение за забава по реда на ЗЗД е неоснователна. За да се дължи такова обезщетение следва да е налице парично задължение и длъжникът да е изпаднал в забава. Видно от приложените към настоящия писмен отговор платежни бележки за изплатено възнаграждение за положения нощен труд ответникът е заплатил същият изцяло, поради което не е налице такава забава задължителна предпоставка по чл.86 ЗЗД.

Претендират се сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след преценка доводите на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 от КТ вр. чл. 178, ал. 1, т. З вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

Безспорен между страните по делото е факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което е заемал длъжността младши експерт – водач на специален автомобил I ст. той и поражникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Тервел към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Добрич. Безспорен между страните по делото е и факта, че ищецът през процесния период – 20.11.2016г. до 20.11.2019г. е престирал труд по утвърдени протоколи и графици, включително в периода между 22.00 часа и 6.00 часа, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. По делото са приети като писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници от държавните служители, работещи на смени в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Тервел, в т.ч. и ищеца, през исковия период.

По делото е назначена ССчЕ, като видно от писменото заключение на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, ищецът през исковия период от 20.11.2016г. до 20.11.2019г. е отработил по график и положил нощен труд по представените по делото Протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 6,00ч. в общ размер 1664 ч. От справка с графици за действително положен труд от ищеца, протоколи за отчитане на отработеното време и обобщени протоколи, съставени съгласно Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г., както и платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения на ищеца, се установява, че през процесния период няма преобразуване на нощен труд към дневен труд при отчитане от работодателя на сумираното работно време. Вещото лице е преизчислило реално положения нощен труд от ищеца от общо 1610 часа, съобразно чл.9, ал.2 от НСОЗРЗ – с приравнен с коефициент 1.143 в дневен труд и е получило общо 1902 часа дневен труд. При съобразяване часовата ставка на ищеца, експертизата е изчислила за процесния период паричната равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен, в размер на 1677,62 лв., които не са начислени към заплатата на ищеца и съответно не са изплатени. Експертизата е изчислила мораторна лихва върху всяко едно от възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването към дневен, начиная от месеца следващ тримесечието до крайната дата посочена в исковата молба - 20.11.2019 г., в размер на общо 219,79 лв.

Като държавен служител в системата на МВР, в частност орган по пожарна безопасност по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, статутът на ищеца, както и на всички държавни служители в МВР, по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР, се урежда от ЗМВР, който закон е специален закон и съдържа пълна правна уредба относно служебното правоотношение на служителите на МВР. Ищцовата претенция е за присъждане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, който, според ищеца се получава след преобразуване на часовете, положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143, по силата на правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, което ищецът твърди, че е приложимо, при липсата на специален регламент за служителите на МВР. В този смисъл спорът между страните е изцяло правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преобразуване положеният нощен труд от държавните служители в МВР, работещи на смени, при сумирано изчисляване на работното време, в дневен с коефициента от 1,143 по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и получената разлика брой часове след преобразуването съставлява ли извънреден труд и води ли до възникване на задължение на ответника за неговото заплащане, съгласно чл.187, ал. 6 от ЗМВР, т.е. налице ли е непълнота в специалната уредба, регламентираща статута на държавните служители в МВР, досежно полагания от тях нощен труд и следва ли същата да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима при твърдяна липса на специален регламент за служителите на МВР, отговорът на който правен въпрос е отрицателен.

Както вече по-горе съдът посочи, статутът на държавните служители в системата на МВР и в частност органи по пожарна безопасност, какъвто е ищецът, е уреден изцяло в специалния ЗМВР. Така в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, респ. при уредба в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по ТПО на нормалната продължителност на работното време - работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, съответно, съгласно чл.136 ал.3 от КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, за работещите на 8,-12- 24 - часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът по делото, работещ на 12 часови смени, работното време се изчислява сумирано за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по изключение. Нормата на чл.187 ал.3 от ЗМВР изрично визира, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като съгласно ал.6 на чл.187 ал.6 от ЗМВР, извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Чл.187 ал.7 от ЗМВР предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

Разпоредбите на ЗМВР правят ясно разграничение между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд /чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.6 ЗМВР/, съответно за нощен труд /чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно, за разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, полаган от 22,00 ч. до 6,00 ч., чиято нормална продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, съответно нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, то уредбата за държавните служители в МВР, работещи на смени, какъвто е ищеца по делото, в специалния ЗМВР, който е приложим относно служебното правоотношение между страните, е различна и допуска полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период, надхвърляща нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица до 7 часа по ТПО с един час. Или, законодателят в специалния ЗМВР е допуснал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не, както е предвидено за работещите по ТПО 8:7, при което по ТПО изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени, по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респ. на спецификата на работата и функционалните задължения на служителите по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, какъвто е и ищецът, и на преследваните цели по чл.2 от ЗМВР, предвид което, уредбата в ЗМВР не противоречи на основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.

Тук следва да се посочи също, че разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР е в унисон с чл.8 б."а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, съгласно която държавите - членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период и с чл.8 б."б" от същата, съгласно която, работниците, които полагат нощен труд, и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не работят повече от 8 часа за всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба №8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. /в сила от 14.08.2018г., отм., бр.78 от 04.10.2019г., в сила от 04.10.2019г. с Наредба №8121з-1059/26.09.2019г./. В чл.31, ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч. се отчита с протокол /Приложение №6/, който се изготвя от служителя по чл.25 ал.1 и се утвърждава от ръководителя по чл.11 или от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции до 10-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Съгласно чл.26 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. Чл.9 от Наредба №8121з-908/02.08.2018г. предвижда, че за всеки отработен час през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч. или за част от него на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, респ. чл.12 визира, че допълнителното възнаграждение по чл.9 за нощен труд, идентично и с чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол - приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г.

Доводът на ищеца, че липсата в издадените по силата на законовата делегация на чл.187 ал.9 от ЗМВР горе-цитирани наредби, действали през исковия период, на регламент за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, е празнина в правото, която следва да бъде запълнена с приложението по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, не намира опора в закона, поради което не може да бъде споделен. В специалния ЗМВР, уреждащ в пълнота служебните правоотношения на държавните служители в МВР, в частност на ищеца като полицейски орган, не е предвидено превръщане на нощния труд в дневен по посочения алгоритъм с коефициент 1,143 и това е обяснимо, доколкото ЗМВР предвижда еднаква продължителност на дневното и нощно работно време за служителите в МВР, от 8 часа за всеки 24 - часов период, при което съотношението между дневен и нощен труд е 1 /8:8/, а не е 1,143, както е за работещите по ТПО /8:7= 1,143/. Аргумент за приложимост по аналогия правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не може да бъде извлечен от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014г., предвиждащ, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава с 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, доколкото от една страна Наредба № 8121з-407/11.8.2014г. не е действала през исковия период, а от друга страна, доколкото, видно е, че този коефициент 0,143 е произволно число, а не е получен чрез съотнасяне на нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Факт е, че подобна разпоредба не съществува в последващите наредби, относими към исковия период, и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР и не е празнина в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, а е съответствие със законовата уредба в чл.187 ал.1 и ал.3 изр. последно от ЗМВР, поради което съдът приема, че не е налице празнота в правото, която по силата на чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима само в обхвата по чл.2 ал.2 и ал.3 от същата.

Изричната уредба в специалния ЗМВР, досежно продължителността, отчитането, заплащането и пр. на полагания от държавните служители в МВР труд на смени при сумирано изчисляване на работното време, допускаща съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, обуславя извод за неприложимост на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, предвиждащи различен законодателен подход за работещите по ТПО. Съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който за работещите по ТПО е 1,143 /8:7=1,143/. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ обаче следва да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9 от същата наредба и намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, установени за подневно отчитане на работното време и то за съответното работно място. За държавните служители в МВР обаче, какъвто е ищецът по делото, за работното му място нощната продължителност на работното време, съгласно чл.187 ал.3 изр. последно от ЗМВР, не е по-малка от тази на дневното, като съотношението помежду им е 1 /8:8/, поради което общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не намира приложение за служителите в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълвана от нея, предвид наличната специална уредба в ЗМВР. С оглед съотношението 1 /8:8/ между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време на държавните служители в МВР, сред които и ищеца, при тях не се налага преобразуване на нощния труд в дневен, поради което и претенцията на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, е недоказана по основание, което обуславя отхвърляне изцяло на предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

По изложените по -горе съображения, не е налице твърдяната от ищеца непълнота на подзаконовата нормативна уредба по чл.187 ал.9 от ЗМВР, която не следва на основание чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълвана по аналогия с общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, доколкото това не отговаря на целта на акта, издаден въз основа на делегационната норма в съответствие с чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Доколкото продължителността на нощното работно време не е по-малка от тази на дневното за служителите на МВР по специалния ЗМВР, не се налага преобразуване на нощните часове в дневни по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и не е необходима методология за отчитане нормата на фактически положен труд, т.е. не е налице празнота в специалната уредба, която да бъде запълвана с общата трудова норма по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Следва да се отбележи също, че неприложимостта на общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ спрямо служителите в МВР, какъвто е ищецът по делото, не ги поставя в по - неравноправно положение в сравнение с работниците и служителите, работещи по ТПО и държавните служители, спрямо които е приложим ЗДСл, доколкото специалния ЗМВР предвижда в тяхна полза редица материални и нематериални блага, както и компенсационни механизми за някои ограничения, които търпят във връзка със спецификата на работата за заеманата длъжност, от каквито работещите по ТПО не се ползват.

Положеният от ищеца труд на смени през нощта през процесния период за разликата от 1 час над нормалната, съгласно чл.140 ал.1 от КТ продължителност на нощния труд до допустимата по специалния ЗМВР продължителност на нощния труд средно 8 часа за всеки 24-часов период, противно на ищцовите твърдения, не съставлява извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ, доколкото е положен в рамките на нормативно установеното работно време при работа на смени. Съгласно чл.143 ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. При работа от държавните служители в МВР по служебно правоотношение на смени, извънреден се явява трудът в брой часове, положен над нормата работни часове за отчетния период, като в случая броя часове в повече не се явяват извънреден труд, доколкото специалния ЗМВР не предвижда твърдяното от ищеца преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, в резултат на което са получени и респ. тези часове не се явяват над нормата работни часове за отчетния период, поради което на ищеца не се следва претендираното възнаграждение за извънреден труд по чл.187 ал.6 от ЗМВР.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, а това е тази по чл.140 ал.3 и по чл.140а от КТ, не съставлява пряко законодателно указание за съответно приложение разпоредбите на КТ спрямо служителите в МВР, чийто статут е уреден от специалния ЗМВР, доколкото препращането на нормата на чл.188 ал.2 от ЗМВР е пряко - за съответно приложимите спрямо служителите на МВР, които полагат нощен труд, норми от КТ, досежно специалната закрила, а не непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в ЗМВР случаи КТ се прилага "съответно". Отношенията, уредени с ЗМВР, ЗДСл и КТ, не са сходни, а са различни, поради което и спрямо държавните служители в МВР разпоредбите на ЗДСл са неприложими, тъй като статутът им е уреден от специалния ЗМВР /обн., ДВ, бр.53/2014г./.

Макар и математически вярно, съдът не кредитира писменото заключение, изготвено от вещото лице по ССчЕ, доколкото изчисленията на същото касаят приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, която норма, съобразно изложените по-горе правни изводи, е неприложима към служебното правоотношение на ищеца.

Настоящото решение е съобразено и с практиката на Окръжен съд – Добрич по този вид дела – решение №155 от 06.07.2020г. по в.гр.д.№ 888/2019г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

Предвид горното, предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Искът за лихва за забава е акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С оглед отхвърлянето на главния иск подлежи на отхвърляне и обусловената претенция.

Относно отговорността за разноски:

При този изход от спора ищецът по делото няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По правилото на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 150 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника внесения от него депозит за вещо лице в размер на 50 лева.

При отхвърляне на исковете, държавната такса за водене на делото и разноските за вещо лице, изплатени от бюджета на съда остават за сметка на бюджета на съда, тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски като държавен служител на МВР и поради това, че образуваното дело е свързано с негово служебно правоотношение /така т.23 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

С оглед гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.И.Ж., ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи, град София, ул. ”Пиротска” № 171А искове за заплащане на следните суми: 1500 лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 220 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение, изчислено от края на месеца, следващ тримесечието, за което не е изплащан извънреден труд до подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 ГПК, Р.И.Ж., ЕГН ********** *** да заплати на Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи, град София, ул. ”Пиротска” № 171А разноски в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260296
Дата:	30 ноември 2020 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия:	Павлина Нейчева Паскалева

Дело:	20193230104375
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	6 декември 2019 г.

Решение по дело №4375/2019 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта