Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
11.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №10839/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К.Н.К.,
с която са предявени срещу Г. фонд искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2,
б.А КЗ, за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и за сумата от 151,47 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от произшествие, осъществено на 25.07.2017 г. и причинено от водач на
моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Претендира законната лихва от датата на деликта за
обезщетението за неимуществени вреди и от исковата молба за обезщетението за имуществени
вреди, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 25.07.2017 г., причинено от водач на незастрахован автомобил.
След отправена претенция ответникът му е отказал плащане на обезщетение.
Претендира вземане за обезвреда на понесените неимуществени и имуществени
вреди.
Ответникът оспорва иска, оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и вредите, позовава се на
съпричиняване.
Третото лице помагач оспорва иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ:
Установява се от писмените доказателства, съсътавени
от ограните на досъдебното производство и авто-техническата експертиза, че на 25.07.2017
г. е настъпило пътнотранспортно произшествие на път 29802, в посока от с.
Поройна към с. Леново при следния механизъм: товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******, се движи в дясна пътна лента на
прав пътен участък със скорост от 57 км/ч. В същото време в същата пътна лента
и посока се движи каруца, теглена от кон, управлявана от ищеца. Приближавайки
към мястото на настъпване на ПТП, водачът на лекия автомобил е забелязал
движещата се пред него каруца и е реагирал с аварийно спиране, въпреки това се
е реализирал удар – автомобилът с предната си дясна част е ударил каруцата в
задната й лява част, вследствие на което каруцата е била отхвърлена напред по
посоката на движение на автомобила. Ударът е бил предотвратим за водача на
тежкотоварния автомобил – последният е имал техническа възможност да спре преди
мястото на настъпване на удара. Поради това съдът приема, че е
налице деликт, извършен от водача на лекия автомобил „Форд Транзит“, който в
нарушение на чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, не изпълнил задължението си да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, които управлява и да намали скоростта си
и да спре, когато възникне опасност за движението.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: обща контузия на тялото, мозъчно
сътресение, контузия на главата, фрактура на горен орбитален ръб,
разкъсно-контузна рана на лицето. Спешна медицинска помощ ищецът е получил
в болницата в УМБАЛ – гр. Пловдив, където е приет за тридневно болнично
лечение. Черепно-мозъчната травма е протекла с непълен и неясен спомен за
случилото се, състояние на обърканост и неадекватност в началото, с оценка по
Глазгоу кома скала 11 точки, без установени огнищни нарушения в неврологичния
статус и травматични мозъчни увреждания. След проведено болнично лечение
черепно-мозъчната травма е преценена като мозъчно сътресение, протекло без
пълна загуба на съзнание – т.е. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Според вещото лице обаче цялостния анализ на представената медицинска
документация и данните от извършения личен преглед водят до извод, че
черепно-мозъчната травма е мозъчна контузия с характер на дифузна аксонална
увреда – разстройство на здравето, временно опасно за живота. След изписване от
болницата лечението на ищеца е продължило в домашни условия, като в периода
09.09 – 13.09.2017 г. пострадалият е постъпил за лечение в УМБАЛСМ Пирогов, а
впоследствие – в периода 28.01 - 01.02.2018 г. е лекуван в болницата в
Първомай. В резултат от получените при ПТП травми ищецът е претърпял интензивни
болки и страдания за срок от 60 дни, значителни до 6 месеца и умерени до
момента. Към настоящия момент е в задоволително за възрастта си общо състояние,
но походката му се осъществява с бастун и самообслужването и самостоятелното му
съществуване е невъзможно. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
мисловният процес на ищеца е на ниско ниво, елементарно адекватен е, макар да е
контактен, не е критичен – при него няма пълно възстановяване, тъй като
травматичните увреждания са насложени на придружаващи възрастови изменения.
Вещото лице сочи, че не може с точност да се дефинира какъв процент от
увредата, от която не е възстановен, се дължат на травмата и какъв процент – на
възрастовите изменение – липсата на възстановяване е общ резултат от двата
фактора.
От
показанията на свидетеля Н.К. – син на ищеца, че след произшествието в
продължение на 15 дни пострадалият е бил на легло, а след това е започнал да
става, като до момента състоянието му не е възстановено – ползва бастун за
придвижването си, а здравето му е останало влошено – трудно говори, получава
главоболия. Преди произшествието ищецът е бил здрав – занимавал се е със
земеделие, след катастрофата не може да върши нещата, които е правел преди, има
затруднения и с говора.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД,
извършен от лице, при управление на моторно превозно средство без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от което за ищеца са
настъпили травматичните увреждания, причинили му болки и страдания.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1,
т.2, б.А КЗ. В полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания и негативни изживявания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията – контузия на
главата с мозъчна контузия и рана по лицето, естество на лечението – болнично
лечение без проведени хирургични операции, интензитет и продължителност на болката
(60 дни, значителни до 6 месеца, умерени и към момента) и липсата на пълно
възстановяване. От друга страна за липсата на възстановяване на ищеца от
мозъчната контузия са отговорни два фактора – както настъпилите от
произшествието травматични вреждания, така и възрастта на ищеца и придружаващи
възрастови изменения. При така установените факти и съобразявайки начина на
настъпване на произшествието и неминуемо понесените шок и негативни емоционални
преживявания, както и начинът, по който се е изменил живота на ищеца, съдът намира,
че справедливото обезщетение е в размер на 30000 лв.
Основателна
е претенцията на ищеца за имуществени вреди. От представените писмени
доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,
че ищецът е направил разходи за лечението си в размер на 151,47 лв. Искът за
обезщетение за имуществени вреди е основателен в предявения размер.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. Ответникът се позовава на
обстоятелството, че в тъмната част на денонощието ищецът е управлявал каруца
без поставени светлоотразители, с което сам се е поставили в риск от ПТП. По
делото е прието за безспорно между страните, че към момента на настъпване на
произшествието към каруцата не е бил прикрепен източник на светлина, а е имало
поставен триъгълен светлоотразител. От авто-техническата и разпита на вещото
лице в съдебното заседание се установява, че дори и да не е имало
светлоотразяване, водачът е имал възможност да спре преди мястото на удара –
т.е. към момента, в който каруцата е била осветена от фаровете на тежкотоварния
автомобил, разстоянието между двете пътни превозни средства е било по-голямо от
опасната зона и водачът на автомобила „Форд Транзит“ при задействане на
спирачките е могъл да спре аварийно преди да достигне каруцата. Поради това
съдът приема, че наличието или липса на изпълнение на задължението за поставяне
на светлоотразител или източник на светлина няма отношение към настъпване на
произшествието или размера на вредите и не е налице съпричиняване на вредите от
страна на ищеца.
Съгласно чл.558,
ал.1 КЗ Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който не може
да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Видно от отговора,
ответникът признава, че е сезиран с молба от ищеца за плащан на обезщетение на
04.05.2018 г. Поради това лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди се дължи от 04.08.2018 г. Лихва за забава върху обезщетението за имуществени
вреди следва да се присъди от исковата молба – така както е поискано.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените съдебни и деловодни разноски, поискани с
исковата молба – 1250 лв. за държавна такса и 500 лв. за експертизи.
Направено е
искане на процесуалния представител на ищеца да му се присъди възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА, но по делото, освен пълномощното с исковата молба, не е
представен договор за правна помощ, поради това няма яснота какви са уговорките
между ищеца и адвоката му относно възнаграждението. Поради това искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА е неоснователно –
по делото не са представени доказателства, че са налице предпоставките в чл.38
ЗА и че защитата е предоставена безплатно.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., адрес: ***, да заплати на К.Н.К., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ
сумата от 30000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 25.07.2017
г., по вина на водач на моторно превозно средство без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно със законна лихва от 04.08.2018 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ
сумата от 151,47 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от произшествие, осъществено на 25.07.2017 г.,
по вина на водач на моторно превозно средство без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно със законна лихва от 08.08.2018 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 1750 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението е постановено с участието
на трето лице помагач на страната на ответника – В.Я.И., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: