Решение по дело №408/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4447
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20193110100408
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                            23.10.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                             гражданско отделение

На трети октомври                                                                 две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  408 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-тавр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от **********“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на  М.Т.Б., ЕГН **********,***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № *****на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 730.00 лева /седемстотин и тридесет лева/, представляваща стойност на оказана медицинска помощ по КП № 50, като пациент с ИЗ № 32279, У. „С.М.“,*****, в периода 29.07.2018г. – 02.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и да бъде осъден ответникът да заплати разноските в настоящото и заповедното производство.

В исковата молба се сочи, че в периода от 29.07.2018г. до 02.08.2018г. в лечебното заведение на ищеца, **********“ ЕАД,*****, на ответницата била оказана медицинска помощ по КП № 50, като пациент с ИЗ № 32279. На 01.08.2018г. пациентката подписала информирано съгласие, че й известно прекъсването на здравноосигурителните й права поради липсата на платени здравноосигурителни вноски и задължението й да заплати лечението си на стойност 730 лв. До дехоспитализацията й на 02.08.2018г. пациентката не е представила данни в лечебното заведение за наличието на възстановени здравноосигурителни права и ищецът е бил възпрепятстван да възстанови стойността на лечението й от НЗОК. За събиране на вземането си ищеца депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. *****по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта длъжникът възразил, поради което за дружеството възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.  Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от името на ответника от лице без представителна власт, като въпреки указанията на съда, извършените от това лице процесуални действия не са потвърдени, поради което съдът е постановил, че няма да обсъжда твърденията в отговора и приложените към него доказателства.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д.18777/2018 г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на **********“ ЕАД, ЕИК ***** против М.Т.Б., ЕГН ********** за посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства  копия от:  направление за хоспитализация от 29.07.2018 год.;  месечна справка спецификация отхвърлени случаи по КП за периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год.; писмо № ВК - 3426/10.09.2018 год. по описа на *****; епикриза; Справка от НАП за здравно осигурителния статус на ***. от 29.07.2018 год и от 02.08.2018 год.; Заповед №Р-52/30.01.2018г.; Заповед №Р-188/04.04.2018г.,   се установява, че:  в периода от 29.07.2018г. до 02.08.2018г. в  **********“ ЕАД,*****, на  М.Т.Б., ЕГН ********** била оказана медицинска помощ по КП № 50, като пациент с ИЗ № 32279. На 01.08.2018г. М.Т.Б. подписала информирано съгласие, че й известно прекъсването на здравноосигурителните й права поради липсата на платени здравноосигурителни вноски и задължението й да заплати лечението си на стойност 730 лв.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от от чл. 109, ал.1, предл. последно, вр чл. 53 от Закона за здравното осигуряване.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от доказано от ищеца наличие на  оказана на ответницата медицинска помощ в лечебното му заведение  -**********“ ЕАД,*****, по КП № 50, като пациент с ИЗ № 32279, като до датата на дехоспитализирането й здравноосигурителните й права са били прекъснати, респ.   ответникът - че е била здравноосигурена в периода на лечението й или, че е представила на лечебното заведение доказателства за възстановяване на здравноосигурителните й права към датата на дехоспитализирането й.

Съгласно разпоредбата на 52 от Закона за здравното осигуряване, неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.

Съгласно текста на чл. 109, ал.1 от същия закон, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

От обсъдените по-горе доказателства по делото се установи, че пациентът не е бил здравноосигурен към момента на хоспитализацията си и не е възстановил здравноосигурителните си права до изписването му, на същия са проведени посочените от ищеца изследвания и лечение, поради което и същият дължи заплащането им. Размерът на сумата се доказва от представения Ценоразпис на лечебното заведение, утвърден със Заповед №Р-188/04.04.2018 г. на изп. дир. на *****и възлиза на 730 лв.

Ответникът не е представил и не е посочил доказателства за обстоятелствата в негова тежест за доказване, въпреки изричните указания на съда по реда на чл. 146 ал. 2 ГПК и  чл. 101 ГПК.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 109, ал.1 от ЗЗО, съдът намира, че ответникът дължи на ищцовото лечебно заведение процесната сума, като искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

 На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси са в общ размер от 25 лв. и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. от т. 12 на ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски в общ на  75 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните **********“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** и  М.Т.Б., ЕГН **********,*** , че съществува паричното вземане, за което по ч.гр.д. № 18777/2018 г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  за следните суми: 730.00 лева /седемстотин и тридесет лева/, представляваща стойност на оказана медицинска помощ по КП № 50, като пациент с ИЗ № 32279, У. „С.М.“,*****, в периода 29.07.2018г. – 02.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК   М.Т.Б., ЕГН **********,***  да заплати на **********“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***  сумата от 125 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 75 лева разноски по ч.гр.д. 18777/2018 г. по описа на ВРС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: