№ 7647
гр. С., 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110159025 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът С. Р. Д., чрез адв. Д., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че с одобрено от съда споразумение, имащо последиците на присъда, влязла в
сила на 03.06.2022 г. по н.о.х.д. № 276/2022 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, ответникът
В. Т. С. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр.
чл. 130, ал. 1 НК за това, че на 11.12.2021 г. около 22:50 ч. в гр. С., на ул. „Г.П.“ № 9, чрез
нанасяне на юмручни удари, ритници и суплес в областта на главата и тялото на С. Р. Д. е
причинил на последния лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в теменната
област на главата, оток и кръвонасядания на четвърти пръст на лява ръка, охлузвания по
гръбната повърхност на лявата ръка, охлузване на дясната подбедрица, които наранявания
са реализирали медико-биологичния признак – „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на обществено
място, пред очите на съпругата му Е.Н. А. и сина им К.П., незачитайки неприкосновеността
на личността и здравето на пострадалия С. Р. Д.. Твърди също така, че на посочените по –
горе дата и място ответникът крещял на ищеца, че е „мухльо, мишка, махай се“, като освен
това го заплашвал, че бил висш военен, че ще застреля ищеца, че имал оръжие. Поддържа,
че в резултат от нанесения побой ищецът изпитвал страх от посегателство, ограничил
движенията си по улиците, контактите си и затруднил работата си. Твърди, че описаният
инцидент променил ежедневието му, отразил се на психиката му, трудно заспивал, сънувал
кошмари, будел се в пот месеци наред, не успял да се съвземе и да посрещне нормално
празниците, не можел да работи, ходел по лекари, като стресът се отразил и на отношенията
1
в семейството му – не общували, били в напрежение, очаквали нападение и били под страх.
Поддържа още, че променил ежедневието си, не можел да се отърси от преживяното
безсилие и безпомощност, в които го поставил нападателя-ответник, многобройните удари,
викове и закани. Чувствал се отпаднал, отнесен и обсебен от преживяванията си, като имал
и чести паник атаки. Не му помогнали и успокоителните, поради което потърсил помощ от
психиатър, който му предписал лекарства. Твърди, че болките и травмите отзвучали за 2-3
месеца, но усещането за безпомощност, унижението, опасенията от нападение или нов побой
го изнервяли и бил в напрежение, което се отразило както на работата му, така и на
отношенията в семейството му. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като
осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на 10 000 лв., от които: 7000 лв. -
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание
вследствие на нанесения му побой и телесните повреди; 2000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от обидите, агресивното и позорящо отношение,
демонстрирано публично; 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от заканите за
увреждане на имуществото и здравето на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 11.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Т. С. не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че с одобрено от съда споразумение, имащо
последици на влязла в сила присъда, от 03.06.2022 г. по н.о.х.д. № 276/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав, подсъдимият В. Т. С. е бил
признат за виновен в това, че на 11.12.2021 г., около 22:50 ч., в гр. С., на ул. „Г.П.“ № 9, чрез
нанасяне на юмручни удари, ритници и суплес в областта на главата и тялото на С. Р. Д. е
причинил на последния лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в теменната
област на главата, оток и кръвонасядания на четвърти пръст на лява ръка, охлузвания по
гръбната повърхност на лявата ръка, охлузване на дясната подбедрица, които наранявания
са реализирали медико-биологичния признак – „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на обществено
място, пред очите на съпругата на С. Р. Д. - Е.Н. А. и сина им К.П., незачитайки
неприкосновеността на личността и здравето на пострадалия – гореизложеното
представляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
По делото пред настоящия съдебен състав са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите Е.Н. А. и Александър Силви Николов.
От показанията на свидетеля Е.Н. А. – съпруга на С. Р. Д., преценени по реда на чл.
172 ГПК, се изяснява, че ясно си спомня какво се случило със съпруга й преди няколко
години около Коледа. Свидетелят изяснява, че на въпросния ден, в който станал процесният
инцидент, детето им било поканено на рожден ден. Привечер било получено първоначално
едно странно обаждане от детето, като свид. А. допуснала, че може би малко са си пийнали
и след това по-късно в десет част вечерта се получили една поредица от много
притеснителни обаждания, първо от рожденика, а после от В., които й казали, че К. спи, че
няма да се прибере, че ще остане цяла нощ там. Свид. А. много се притеснила и поискала
адреса, който впоследствие й бил даден - ул. „Г.П.“. След това казала, че отиват да си
приберат детето, като помолила съпруга й - ищеца С. Р. Д., да отидат с колата, защото в този
ден валяло дъжд. В момента, в който тръгнали с колата, докато стигнат, свид. А. през цялото
2
време го набирала по телефона, защото била много притеснена. За този В. от преди това е
чувала, че е тормозителят в квартала. Той бил от друг квартал, идвал в техния, тормозел
всички деца, взимал им парите. Свид. А. го запомнила с нещо негативно. Когато
пристигнали на улицата видели детето им как върви с някакъв непознат. Спрели колата като
пристигнали до тях, а след това казали на детето им К. да се качи в колата, което било и
сторено. В този момент, обаче, В. задържал вратата на автомобила, за да не може да се
затвори и така влезнал вътре в колата и започнал да говори някакви неща. В първия момент
свид. А. решила, че ответникът е пиян, като същият казал как ще ги направи на решето и да
внимават как се държат с К., след което изведнъж рязко ескалирали нещата. Всичко станало
за секунди. Ответникът започнал да бълва някакви зловещи неща и ищецът му казал да
затвори вратата, след което В. отворил шофьорската врата и буквално издърпал С. Д., като
започнал да го бие по зловещ начин. Свид. А. била в ступор първоначално и започнала да
крещи, детето започнало да крещи „остави го, остави го“, но ответникът продължил –
хванал С. Д. и със суплес през рамо го преметнал целия на земята и от там започнал да скача
и да му нанася юмруци. В този момент свид. А. слязла от колата и започнала да крещи, като
излезли и хора от блока, както и по балконите да гледат какво става. След като ответникът
съборил ищеца на земята, последният стигнал до колата и в един момент вече били в
автомобила и искали да потеглят и да си тръгнат, но В. счупил двете странични огледала,
като нанесъл и други щети по автомобила със зверски шутове, а отделно от това крещял
„сега е колата, следващите сте вие.“. След това започнал да говори „Вие знаете ли кой
съм аз, баща ми е военен, ще ви изпозастрелям като кучета, никой нищо не може да ми
направи, аз съм недосегаем“. Целият този инцидент бил много страшен. Свид. А. изяснява
още, че С. не знаел къде се намира, тъй като бил абсолютно пребит. Отнело му някакво
време да сложи ключа и да стартира колата. След описания инцидент С. бил два или три
месеца много зле. От този удар, от това премятане на него му се появила издутина в
областта на лакътя, която била супер болезнена, не спадала, ходил няколко пъти във военна
болница, тъй като имал много сериозни щети от ударите по главата, а освен това и стресът
бил много голям. Свид. А. не смеела да излезе от вкъщи сама. Детето категорично също
отказвало да излезе. Впоследствие детето им влязло в психиатрия, при него се отразили
много тежко нещата. Към дата на инцидента детето им К. било непълнолетно, на 17 години.
Супер стресов бил инцидентът, защото през цялото време ответникът говорел как бил
недосегаем, как нямало да има правосъдие за него и как тепърва нещата предстояли, поради
което семейството на свид. А. изпитало страх от това ответникът да не им направи нещо.
Нещата, които В. говорел не били просто някакви хлапашки закани, защото този човек бил
озверял и наистина вярвал в това, което говорел. След инцидента С. бил много зле доста
дълго време. Първо бил зле физически, после бил зле психически. Цялото това нещо, което
му се случило пред жената и детето, чисто като мъж не му се отразило добре. Отделно и
цялото притеснение за съпругата му и детето се пренесло към него. Месеци наред бил доста
зле. Това, което свид. А. си спомня още е, че В. казал по адрес на С., когато го извадил от
колата - „излез бе мишко, сега ще те пречукам“, като много пъти повторил думата „мишко“,
но повече били заплахите как ще ги убие, ще ги разстреля и „знаете ли кой съм аз и кой е
баща ми“. Описаният от мен по-горе инцидент се случил на 11.12.2021 г., тъй като тогава е
рожденият ден на Борислав, който е приятел на сина им.
Разпитан пред настоящия съдебен състав Александър Силви Николов свидетелства, че
със С. са приятели от години. Изяснява, че знае за извършено нападение спрямо С. Р. Д..
Спомня си, че когато отишъл след инцидента, който се е случил на С., видял, че е бил бит и
разбрал, че е бил обиждан. Това било декември месец. В този ден със С. имали уговорка да
излязат навън, но тъй като се случил процесният инцидент, С. се забавил, обадил се на свид.
Николов и му казал за случилото се. Свид. Николов отишъл на мястото на ул. „Г.П.“№ 7 и
видял, че колата, която С. шофирал, имала вдлъбнатини по вратите, а С. бил насинен от
удари, като било видно, че е имало сбиване. След като отишъл на мястото свид. Николов
3
видял още, че имало полиция, както и линейка. Името на нападателя не си го спомня, но
това което помни е, че е бил млад мъж, видимо в нетрезво състояние и с изключително
агресивно поведение както към С., така и към органите на реда. След това свид. Николов
отишъл в полицията заедно със С. Д. и жена му, като отново видял задържания, който се
държал изключително грубо с полицаите, докато го отвеждали в килията в районното. След
процесния инцидент С. имал както физически, така и психически травми. В продължение на
около месец - два имал доста подут лакът – свид. Николов лично го е карал да ходи де се
преглежда, защото имало вероятност да има опасност за живота му, имал нараняване в
гръдната област, по лицето. Ищецът имал също психически травми, бил уплашен, работата
започнала да му пада, станал изключително притеснителен, имал депресия.
Настоящият състав кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото същите не
са заинтересовани от изхода на спора, а заявеното от тях е логично, последователно и
непротиворечиво. Обстоятелството, че свидетелите се намират в близки отношения с ищеца
по делото не води непременно до извод, че същите са преднамерени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната
норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: 1. деяние (действие или бездействие), 2.
вредата, 3. противоправността на деянието, 4. вина и 5. причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага
до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на
деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че В.
Т. С. е извършил виновно противоправно действие, в причинна връзка с което ищецът С. Р.
Д. е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си.
Съдът приема за несъмнено установено, че ответникът В. Т. С. е осъществил
твърдяното от ищеца деяние – на 11.12.2021 г., около 22:50 ч., в гр. С., на ул. „Г.П.“ № 9,
чрез нанасяне на юмручни удари, ритници и суплес в областта на главата и тялото на С. Р.
Д. е причинил на последния лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в
теменната област на главата, оток и кръвонасядания на четвърти пръст на лява ръка,
охлузвания по гръбната повърхност на лявата ръка, охлузване на дясната подбедрица, които
наранявания са реализирали медико-биологичния признак – „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на
обществено място, пред очите на съпругата на С. Р. Д. - Е.Н. А. и сина им К.П., незачитайки
неприкосновеността на личността и здравето на пострадалия – гореизложеното
представляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като това деяние е
противоправно и е извършено от В. Т. С. виновно. Гореизложеното се установява от приетия
от настоящия съдебен състав като писмено доказателство протокол, в който е обективирано
одобрено от съда споразумение от 03.06.2022 г. по н.о.х.д. № 276/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав, имащо последиците на влязла в
сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 НК, с което ответникът В. Т. С. е признат за виновен в
4
извършването спрямо С. Р. Д. на 11.12.2021 г. на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, в настоящото производство съдът е
обвързан от изводите на наказателния съд в посочената част и е длъжен да приеме за
доказано между страните, че ответникът виновно е извършил описаното в исковата молба
деяние, което е противоправно.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства несъмнено се
установява и обстоятелството, че на 11.12.2021 г. около 22:50 ч. в гр. С., на ул. „Г.П.“ № 9,
ответникът е обиждал ищеца, имал е агресивно и позорящо отношение, демонстрирано
публично, като освен това е отправял и закани за увреждане на здравето на С. Р. Д., а
именно крещял е на ищеца „сега е колата, следващите сте вие“, „Вие знаете ли кой съм
аз, баща ми е военен, ще ви изпозастрелям като кучета, никой нищо не може да ми
направи, аз съм недосегаем“, „излез бе мишко, сега ще те пречукам“.
Доказани са въз основа на гласните доказателства по делото и останалите предпоставки
за уважаване на исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – настъпили вреди, изразяващи се в понесени
от ищеца негативни емоционални преживявания, както и причинна връзка между тях и
извършеното от ответника виновно и противоправно деяние.
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на поправяне
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 51,
ал. 1 ЗЗД. Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства могат да начина на извършване на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и
пр.
В разглеждания случай съобразявайки начина на извършване на деянието, с което са
причинени вреди на ищеца; обемът и интензитетът на преживените от С. Р. Д. страх,
напрежение и стрес; извършването на деянието е повлияло за известно време върху
отношението на ищеца към хората – станал затворен, некомуникативен, притеснителен;
възрастта на пострадалия, който към момента на непозволеното увреждане е бил на 43
години; обстоятелствата, при които са причинени уврежданията – публично, на обществено
място, като пострадалият не е предизвикал ответника, както и съществуващите в страната
обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, настоящият
съдебен състав приема, че присъждането на сума от 7000 лв. за причинените болки и
страдания вследствие на нанесения му побой и телесни повреди би било справедливо по
размер обезщетение за търпените неимуществени вреди, до който и размер релевираната
претенция се явява основателна, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата – чл. 84, ал. 3 ЗЗД. На следващо място,
настоящият съдебен състав, при съобразяване на агресивното и позорящо отношение на
ответника към ищеца, демонстрирано публично, както и отправените закани за увреждане
на здравето на С. Р. Д., приема за основателни и исковете за следните суми: 2000 лв. – за
обидите, агресивното и позорящо отношение, демонстрирано публично; 1000 лв. – за
5
заканите за увреждане на имуществото и здравето на ищеца, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 11.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ето защо предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло уважени за посочените по – горе суми,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.12.2021 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът С. Р. Д., който е представил доказателства за сторени разноски за
държавна такса в размер на 160 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв., което е било заплатено в брой видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, поради което следва да му бъдат присъдени.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „В.“ № 148, ет. 9, ап. 36, да
заплати на С. Р. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Я.“, бл. 6, ет. 1, ап. 1, на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, следните суми: 7000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от извършено на 11.12.2021 г., около 22:50 ч., в гр. С., на
ул. „Г.П.“ № 9, престъпление, при което В. Т. С. нанесъл юмручни удари, ритници и суплес
в областта на главата и тялото на С. Р. Д., като причинил на последния лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане в теменната област на главата, оток и кръвонасядания на
четвърти пръст на лява ръка, охлузвания по гръбната повърхност на лявата ръка, охлузване
на дясната подбедрица, които наранявания са реализирали медико-биологичния признак –
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – на обществено място, пред очите на съпругата му Е.Н. А. и сина им
К.П., незачитайки неприкосновеността на личността и здравето на пострадалия С. Р. Д. –
гореизложеното представляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, за
което В. Т. С. е признат за виновен с одобрено от съда споразумение от 03.06.2022 г. по
н.о.х.д. 276/2022 г. по описа СРС, НО, 106 състав, имащо последиците на влязла в сила
присъда; 2000 лв. – за обидите, агресивното и позорящо отношение, демонстрирано
публично от В. Т. С. спрямо С. Р. Д., както и 1000 лв. – за заканите за увреждане на
здравето на С. Р. Д., ведно със законната лихва върху всяка от сумите считано от датата на
увреждането – 11.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА В. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „В.“ № 148, ет. 9, ап. 36, да
заплати на С. Р. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Я.“, бл. 6, ет. 1, ап. 1, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1160 лв., представляваща сторените в
производството пред СРС разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6