№ 9915
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Л А
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20221110160626 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.05.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Лиляна Андонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
2гражданско дело номер 60626 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т С” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ”Я.” № 23 Б, с ЕИК .., представлявано от изпълнителния
директор А С А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против Е. Д. И., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „М..“, БЛ..., вх. 4, ет. 9,
ат. 2. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 24.06.2022 г. дружеството е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
сумата от общо 2 144,75 лв., от която: сумата от 1 863,67 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април
2021 г., сумата от 215,17 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
16.07.2019 г. до 09.06.2022 г., сумата от 54,89 лв. – главница за разпределение на топлинна
енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 11,02 лв. – лихва
за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г.
до 09.06.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. По повод на дадени от съда указания,
ищецът предявява настоящата искова претенция срещу ответника. Твърди, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – ателие №..
находящ се в гр. София, ж.к. „М..“, БЛ..., вх. 4, ет. 9, с абонатен № ..., за периода от месец
май 2019 г. до месец април 2021 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период,
като задължението възлиза на общо 2 144,75 лв. Излага твърдения, че етажната собственост
е сключила договор с „Б..” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата
молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от
ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния
период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва
за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на Е. Д. И., че същият дължи на „Т С” ЕАД – гр. София сумата от общо 2 144,75
лв., от която: сумата от 1 863,67 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 215,17
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 16.07.2019 г. до 09.06.2022 г.,
сумата от 54,89 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец
май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 11,02 лв. – лихва за забава върху главницата за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 09.06.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира
2
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи претенции, претендира направените по делото доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на
исковата молба от назначения на ответника Е. Д. И. особен представител. Назначеният на
ответника особен представител оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва
качеството на потребител на ответника, като твърди, че липсва индивидуализация относно
качеството, в което се предявяват исковете срещу ответника. Оспорва и извършено
вписване по партида на имота. Излага твърдения, че имотът е на трето чуждо на правния
спор лице. Оспорва извършена реална доставка на топлинна енергия. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за главница и лихви. Позовава се
на липса на отправени покани за плащане и оспорва претенцията за лихва за забава. Моли
съда да отхвърли исковите претенции. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява. По делото е
депозирано становище от назначения на ответника особен представител.
С определение от 02.02.2024 г. „Б..” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Б..” ООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 34175/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
30.06.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Е. Д. И. е осъден да заплати на „Т С” ЕАД сумата от 1 863,67 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. София, ж.к. „М..“, БЛ..., вх. 4, ет. 9, ат. 2, с абонатен № ..., за периода от
месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 215,17 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 16.07.2019 г. до 09.06.2022 г., сумата от 54,89 лв. – главница за
разпределение на топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г.,
сумата от 11,02 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.10.2019 г. до 09.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 92,90
лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 42,90 лв. – платена държавна такса
и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания
в предвидения едномесечен срок заявителят “Т С” ЕАД, ищец в настоящото производство, е
3
предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на потребители в гр.София, приети с решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т С” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Б..” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “Т С” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на
тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представените и приети писмени доказателства по делото от третото лице помагач
се установява, че „Б..” ООД извършва услугата дялово разпределение на доставената
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, където се намира процесния
отопляван недвижим имот.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №.. том I, рег. №.., дело № 1/2004 г. на нотариус
с рег. №..., действащ в района на СРС, се установява, че И Д. И. е придобил собствеността
върху недвижим имот, представляващ ателие №.. находящ се в гр. София, ж.к. „М..“, БЛ...,
вх. 4, ет. 9. От представения заверен препис от удостоверение за наследници с изх. №
РНД19-УФ01-629/3 от 08.05.2019 г., издадено от Столична община, район „Надежда“, се
установява, че И Д. И. е починал на 10.02.2016 г. и е оставил за свой наследник Е. Д. И..
От представения заверен препис от заявление от 31.08.2018 г., подадено от
пълномощник на прехвърлителя, се установява, че същият е направил искане за закрИе на
партида, открита на името на Гергана Миланова Владимирова за процесния отопляван
недвижим имот.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Б..” ООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 863,66 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 1 417,34 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 446,32 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
4
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 24.01.2024 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
процесния недвижим имот с абонатен № ..., за периода от месец май 2019 г. до месец април
2021 г. за потребена топлинна енергия с включени изравнителни сметки за същия период,
отразена сума за корекция в цената на топлинна енергия, е в размер на 1 863,64 лв. за
главница и 215,17 лв. – лихва за забава за процесния период, като за процесния периода са
били изготвени два броя изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т С” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „М..“,
БЛ..., вх. 4, ет. 9, ат. 2. По делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на
процесния отопляван недвижим имот по наследство, спори се за размера на дължимата сума
за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
5
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 863,66 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 417,34 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 446,32 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до претендирания
размер от 1 863,66 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания
размер от 1 863,67 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 24.06.2022 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец април 2019 г. включително, като вземането за
месец май 2019 г., което е станало изискуемо в средата на месец юли 2019 г., както и
вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Доколкото се претендират
задължения с начален момент месец май 2019 г., то възражението се явява неоснователно,
поради което следва да бъде оставено без уважение.
6
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответницата е направила възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК главната претенция не е била погасена по давност. Ето защо и възражението за
погасяване по давност на акцесорната претенция се явява неоснователно. От заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът
на претендираната лихва за забава за процесния период е 215,17 лв. Исковата претенция
като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 54,89 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „Б..” ООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „Б..” ООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира,
че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на сумата от
11,02 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 09.06.2022
г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се
явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 90,05 лв. от направените разноски в размер на 92,90 лв.
от които: сумата от 42,90 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от иска, като в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 1 355,35 лв. от общо направените разноски в
размер на 1 398,32 лв., от които: сумата от 83,84 лв. – платена държавна такса, сумата от 700
лв. – платено възнаграждение на вещи лица, сумата от 514,48 лв. – платено възнаграждение
за особен представител и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
7
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т С” ЕАД, с
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Ко”, ул.”Я.” № ..
представлявано от изпълнителния директор А С А, против Е. Д. И., с ЕГН **********, от
гр. София, ж.к. „М..“, БЛ..., вх. 4, ет. 9, ат. 2, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415
от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Е. Д. И. дължи
на „Т С” ЕАД сумата от 1 863,66 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и три лева и шестдесет и
шест стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 215,17 лв. /двеста и
петнадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава за
периода от 16.07.2019 г. до 09.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за сумата над 1 863,66 лв. до първоначално претендирания размер от 1 863,67 лв.
/хиляда осемстотин шестдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/ за главница, сумата
от 54,89 лв. /петдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ – главница за
разпределение на топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г.,
сумата от 11,02 лв. /единадесет лева и две стотинки/ – лихва за забава върху главницата за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 09.06.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Д. И., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „М..“, БЛ..., вх. 4, ет. 9, ат.
2, ДА ЗАПЛАТИ на „Т С” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Ко”, ул.”Я.” № .. представлявано от изпълнителния директор А С А, на основание
чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 90,05 лв. /деветдесет лева и пет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 18538 от 30.06.2022 г.
по гр.д. № 34175/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. И., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „М..“, БЛ..., вх. 4, ет. 9, ат.
2, ДА ЗАПЛАТИ на „Т С” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Ко”, ул.”Я.” № .. представлявано от изпълнителния директор А С А, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 355,35 лв. /хиляда триста петдесет и пет лева и тридесет и
пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б..” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „В..”, ул. ”Б..” №.. с ЕИК .., представлявано от управителя Н Г
Ж, в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т С” ЕАД, с ЕИК ...
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
8
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9