№ 166
гр. Ловеч, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500386 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Чез Разпределение България“ АД
против решение № 260108/11.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1604/2020 г.
на РС – Ловеч, с което е признато за установено по отношение на
дружеството въззивник, че ЕТ „П..“ не дължи сумата 2 614,04 лв.,
представляваща служебно начислена цена на консумирана електроенергия на
адрес гр. Ловеч, ул. ***, начислена по партида с абонатен № ***** и
клиентски № *****.
Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната му част, свеждащи се до съществено нарушение на
съдопроизводствните правила, необоснованост и противоречие с материалния
закон, в следните направления: неправилно приемане от районния съд за
недоказаност на предпоставките за отхвърляне на предявения иск (при
несъобразяване на свидетелските показания и заключението на вещото лице,
от които се установявало, че към момента на проверката средството за
техническо измерване не е отчитало консумация на електроенергия и при
наличната индикация за отварян капак и осъществена манипулация, чрез
средството за техническо измерване се осъществявало пълно неотчитане на
потребената електрическа енергия в обекта); неправилно приемане от
районния съд, че методиката на чл. 50, ал. 1, б. „б" от ПИКЕЕ била
незаконосъобразна, а обективните факти обосновавали прилагане на чл. 52 от
ПИКЕЕ; неправилно приемане от районния съд, че клауза, предвиждаща
обективна безвиновна отговорност на потребителя, не се съдържала в ЗЕ,
1
поради което оставала приложима общата разпоредба на чл. 82 ЗЗД. Във
въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението, за отхвърляне
на предявения иск и за присъждане наразноските по делото за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия ЕТ „П..“ е постъпил
писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. С., в който се дава
становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и се
предлага тя да се остави без уважение, като е изведено искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноските по делотo.
Въззивникът „Чез Разпределение България“ АД взема участие в
съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие
юрисконсулт К. М., която поддържа жалбата, излага съображения за нейната
основателност, моли за отмяна на решението, за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени
бележки от процесуалния представител по пълномощия се развиват подробни
доводи в подкрепа на становището за неоснователност на предявения иск..
Въззиваемият ЕТ „П..“ взема участие в съдебното заседание чрез
пълномощника адв. Д. С., която оспорва въззивната жалба, излага
съображения за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото
писмени бележки излага подробни доводи в подкрепа на становището за
основателност на предявения иск.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ЕТ
„П..“ против „Чез Разпределение България“ АД отрицателен установителен
иск за вземане в размер на 2 614,04 лв., като в исковата молба се поддържа, че
ищецът притежава стопански обект (офис), находящ се в гр. Ловеч, ул. ***, че
за същия имот е открита партида с клиентски № *****, че с писмо изх. №
NTZ148141/25.09.2020 г. ищецът е уведомен за извършена метрологична
експертиза на средство за търговско измерване с фабричен № 18978171, за
която е съставен констативен протокол №1157/14.07.2020 от БИМ-ГД
„МИУ”, че с оглед констатациите в експертизата е направено преизчисляване
на количеството електрическа енергия и че му е начислена сума в размер на
2 614,04 лв., за чието плащане е определен срок с предупреждение за
преустановяване захранването на присъединения обект.
В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника е
направено възражение за неоснователност на иска. С оглед позицията на
ответника за дължимост на отричаната сума и твърдяното от ищцата
едностранно прекъсване на електрозахранването, поради нейното неплащане,
съдът приема, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск с предмет отричане дължимостта на вземането сумата.
Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът
следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК)
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
2
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че от 2004
г. дружеството ответник притежава лицензия за разпределение на
електрическа енергия, че същото е изготвило общи условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежи на „Чез Електро България“
АД, които са одобрени от ДКЕВР (настоящо наименование КЕВР) и са
публикувани в две периодични печатни издания (вестниците „Народен глас“
и „Телеграф“).
Не се спори, че по договор при общи условия ответното дружество е
продавало на ищеца електрическа енергия, че ищецът ЕТ „П..“ притежава
стопански обект (офис), находящ се в гр. Ловеч, ул. ***, че за същия имот е
открита партида с абонаментен № ***** и клиентски № *****.
На 17.08.2020 г., от служители на „Чез Разпределение България“ АД е
извършена проверка на измервателната система на обект с адрес гр. Ловеч, ул.
***, със средство за търговско измерване с фабричен № 18978171. При
проверката е съставен констативен протокол № 3031391 от 17.08.2020 г. От
неговото съдържание се установява, че електромерното табло е общо метално
и се намира във входа на сградата, че втората му врата е без щит и че в него
се намират осем електромера, сред които и този, чрез който се отчитала
консумацията от обекта на ищеца. Същият електромер е трифазен,
двутарифен, статичен, с фабричен № 18978171, тип HXE 310, производител
„HEXING”, клас на точност „В” (+/_1%), произведен е 2019 г., с напрежение
3х230/400 V, номинален ток 5/80 А, като в момента на проверката
показанията му са: дневна - 0000131 квт и нощна – 0000013 нощна. От
протокола се установява, че електромерът има две фирмени пломби –
алуминиеви с номер HX/2019 г., че липсва пломбата на капачката на клемния
блок, че при подаден от проверяващите товар на трите фази, индикаторът на
електромера не го отчитал, като на дисплея излизат три триъгълника (символ
за отварян капак) и за трите фази се изписва V=0. Старият електромер е
подменен с нов с фабричен № 19979898, тип HXE 310, производител
„HEXING”, с напрежение 3х230/400 V, номинален ток 5/80 А, с нулеви
показания на двете тарифи.
От показанията на свидетелите Н. Д. М. и А. С. Б. се установява, че
двамата са възприели обстоятелствата относно проверката и състоянието на
таблото и електромера – първият, в качеството му на представител на
Федерацията на потребителите, а вторият, в качеството му на служител на
ответника, съставил констативния протокол № 3031391 от 17.08.2020 г. И
двамата свидетели посочват, че подписите и съответната част от текста на
констативния протокол ( № 3031391 от 17.08.2020 г.) са техни, че проверката
на конкретния електромер е по повод появили се на дисплея му фигури
(триъгълници), че при подаден товар електромерът не отчитал преминалия по
веригата електрически ток и че по тази причина електромерът бил подменен с
нов. От показанията на свидетеля Б. се установява и че данните за титуляря на
партидата са получени от съответните служителите на ЧЕЗ, след като на тях
проверяващите продиктували фабричния номер на електромера. От
показанията на свидетелите се установява, че след демонтирането му, старият
електромер е опакован в чувал и изпратен за Българския институт по
метрология (БИМ).
На електромера е направена метрологична експертиза, което е
3
удостоверено с констативен протокол №1157/14.07.2020 на БИМ, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“. От същия протокол се установява,
че заявител на експертизата е „Чез Разпределение България“ АД, че
електромерът е доставен плик, пломбиран с пломба носеща съответния
номер, при пълно съответствие на характеристиките му в протокола за
демонтаж, вкл. показанията на двете тарифи и липса на механични дефекти на
кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. В протокола е
отразена констатация за наличие на фирмен знак и допълнителни стикери,
изключващи неправомерен достъп до вътрешната конструкция на
електромера. В протокола е посочено, че при включване на електромера с цел
изследване, на показващото устройство липсва индикация за L1, L2, L3 и се
появява индикация от три триъгълника (Display mode/Alarm indicator), че при
задаване на товарна изхода за проверка, не се регистрират импулси и не могат
да се изследват метрологичните му характеристики по използваните методи
на тестване, че чрез бутона на визуализация на менюто на електромера се
констатира нулеви стойности на напрежението на трите фази, а при подавана
на електрическа енергия, тя не се натрупва в показващото устройство. От
протокола се установява обобщаващ извод на експертизата, че електромерът
не съответства на метрологичните и технически характеристики.
С писмо изх. № NTZ148141/25.09.2020 г. на „Чез Разпределение
България“ АД до ЕТ „П..“ търговецът е уведомен за извършена метрологична
експертиза на средство за търговско измерване с фабричен № 18978171, за
съставения при проверката констативен протокол (№ 1157/14.07.2020 на
БИМ) и за преизчисляване на количеството електрическа енергия, вкл.
начисляване на сума за извършената проверка. Писмото е получено от П.Д.
лично, което се установява от приетата по делото разписка за доставянето му.
Упоменатото в писмото преизчисляване е извършено, видно от нарочна
справка на „Чез Разпределение България“ АД, в която е означена корекция от
13745 (kW/h), че количествата електрическа енергия са преизчислени на база
една трета от пропускателната способност на измервателната система. Въз
основа на направеното преизчисляване от „Чез Разпределение България“ АД е
издадена фактура № **********/25.09.2020 г. за сумата от 2 614,04 лв., с
получател ЕТ „П..“.
От заключението на съдебната електротехническа експертиза се
установява, че констатациите в протокол №1157/14.07.2020 на БИМ сочат, че
към момента на проверката на 17.10.2020 г. средство за търговско измерване с
фабричен № 18978171 не е отчитало консумация на електрическа енергия,
при което е налице състояние на пълно неотчитане на потребената
електрическа енергия. От експерта се разяснява, че в констативния протокол
няма конкретизация относно причината, поради която електромерът не отчита
консумация на електрическа енергия. Установява се от заключението, че
преизчисляването на консумираната електрическа енергия математически е
извършено правилно, в съответствие с методиката по чл. 50, ал. 1, б. „б“
ПИКЕЕ, а преизчисляването на сметката е извършено по действащите към
момента на корекцията цени по решение Ц-19/01.07.2019 г. и решение Ц-
29/01.07.2020 г. От експерта е направена констатация, че захранваният обект е
офис на ЕТ „П..“, находящ се в жилищната сграда с административен адрес
ул. ***, че основното табло, в което се намират електромерите, се намира във
входа на жилищната сграда и всички кабели от и към него минават под
мазилката, а в офиса е изпълнено вътрешно табло, захранващо всички
кръгове в самия обект.
4
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
Ищецът е потребител на електрическа енергия, доколкото ползва обект,
присъединен към електрическа мрежа, като на негово име при ответника е
открита партида за доставената електрическа енергия.
Отричаната от него сума в размер на 2 614,04 лв., е начислена от
ответното дружество въз основа на корекция, извършена при условията и по
реда на Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), обн. ДВ. бр. 35 от 30 Април 2019 г. Приложената от ответника
методика за корекция е за установената в хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. „б“
ПИКЕЕ – когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва. Освен констатация при извършена
метрологична на липсващо измерване или на измерва с грешка извън
допустимата, приложимостта на хипотезите на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ изисква
установяване на външна намеса при проверката или отчета на средството за
търговско измерване. Това не е изрично казано в цитираната разпоредба, но
следва по аргумент от чл. 52 ПИКЕЕ, установяващ методика на
преизчисляване за случаите на техническа неизправност на средствата за
търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия
преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат
отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет. Двете
разпоредби имат предвид неработещи средства за търговско измерване, при
която количествата електрическа енергия не се отчитат (изцяло или отчасти).
Разликата между тях е че при тази, по чл. 52 ПИКЕЕ не трябва да е
констатирана външна намеса, въздействие, т.е. виновно поведение от страна
на абоната, резултат от което да е установеното неточно
измерване/невъзможност за измерване на електроенергията, а не наличието на
констативен протокол на БИМ. В случая от констативния протокол на БИМ
се установява, че неизмерването не се дължи на външна намеса на СТИ,
доколкото при извършване на проверката всички контролни стикери и
пломби на СТИ са били здрави. В протокола от метрологичната експертиза на
БИМ е изграден извод, че електромерът не съответства на метрологичните и
технически изисквания. При това положение не би могло да се приеме за
доказано наличието на външна намеса, въздействие върху средството за
довела до невъзможност за измерване на електроенергията. С оглед липсата
на такава намеса, корекцията следвало да се извърши при според методиката
в чл. 52 ПИКЕЕ, а не при прилагане на установената в чл. 50, ал. 1, б. „б“
ПИКЕЕ. В този смисъл неоснователно се явява оплакването във въззивната
жалба за неправилен извод на районния, според който незаконосъобразно от
ответника е възприета методиката на чл. 50, ал. 1, б. „б" ПИКЕЕ, вместо
прилагане на чл. 52 ПИКЕЕ. Поради определянето му въз основа на
неправилно приложена методика за преизчисляване на количеството
електрическа енергия, размерът на служебно начислена цена от 2 614,04 лв. е
неправилно установен от ответника и затова същата сума се явява недължима
от ищеца. До този краен извод е стигнал и районният съд в обжалваното
решение.
Оплакванията във въззивната жалба, отвъд маркираните по-горе, също
са неоснователни. Упрекът за необсъждане на свидетелските показания не
може да се сподели, защото не би могъл да промени крайния извод за
5
недължимост на посочената от ищеца сума. От показанията на свидетелите
също не се установява следи от въздействие върху средството за търговско
измерване, като свидетелите са подписали констативния протокола (единият
от тях като съставител, а другият като свидетел на проверката), в който също
е удостоверено запазена цялост на стикерите и пломбите на електромера.
Неоснователно се явява и оплакването във въззивната жалба за неправилно
приемане от районния съд, че клауза, предвиждаща обективна безвиновна
отговорност на потребителя, не се съдържала в ЗЕ, поради което оставала
приложима общата разпоредба на чл. 82 ЗЗД. Излагайки съображения
относно предмета на правно регулиране на цитираните нормативни актове,
районният съд не е искал да изключи приложението на ПИКЕЕ. Напротив,
изрично е разсъждавал върху хипотезите, при които се прилагат чл. 50, респ.
чл. 52 ПИКЕЕ.
По тези съображения съдът приема, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен. Предвид гореизложеното, въззивната жалба
се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а
решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено, доколкото направените от настоящия състав изводи по
основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива на районния
съд.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия
разноските по делото за въззивната инстанция, които са доказани до размер
на 500 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260108/11.06.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1604/2020 г. на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА „Чез Разпределение България“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** да заплати на ЕТ „П..“, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. *** сумата от
500 лв., представляваща сторени по делото разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6