Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
24.10.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Вилиана Русева и с участие на прокурор Румен Рачев при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Д.а КАНД № 165 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Ц.Х.Ц. *** против Решение № 263/22.07.2022г.
на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 20223630201075/2022г. по описа на с.съд.
С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 22-0869-000568/04.04.2022г.
на началник сектор към ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ Шумен, с което на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Ц.Х.Ц. са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди, че актът и НП са издадени от
некомпетентни лица. Оспорва извършването на вмененото му нарушение и по
същество. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява. Представя писмена защита.
Ответната страна,
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт Д., който излага доводи за законосъобразност
на съдебния акт и претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление № 22-0869-000568/04.04.2022г. на началник сектор към ОДМВР –
Шумен, сектор „Пътна полиция“ - Шумен на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева и административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от шест месеца за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, като по този начин виновно нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В обстоятелствената част
на процесното наказателно постановление е посочено, че Ц.Х.Ц. на 14.10.2021г., около 15.00 часа, в
Община Шумен, на път първи клас № I-4 на км 250+383 в посока гр.Шумен, на
разклон за с.Черенча е управлявал собствения си лек автомобил „Д.Ч.“ с рег. № *******,
който не е регистриран по надлежния ред в Република България, като същият е с
прекратена регистрация във Великобритания. В наказателното постановление, също
така е посочено, че на жалбоподателя Ц. е съставен АУАН, който е прекратен и
изпратен на ДП, като настоящото административно-наказателно производство е
образувано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, при което деянието е установено в
хода на преписка с вх. № 1445/2022г. по описа на ШРП, по която е отказано
образуване на наказателно производство с прокурорско постановление от
21.03.2022г.
При така установената фактическа
обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. След анализ на
приобщения доказателствен материал съдът заключил, че управляваният от
санкционираното лице автомобил към инкриминираната дата е бил с прекратена
регистрация във Великобритания и въобще не е регистриран в България съгласно императивните изисквания на чл.140,
ал.1 от ЗДвП. С оглед на това предходната инстанция достигнала до извод, че с
поведението си жалбоподателят виновно е осъществил вмененото му нарушение.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. За да постанови решението
си, Районен съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е
изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е
извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Настоящият касационен състав напълно
споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените
въз основа на нея правни изводи, и съответно намира за законосъобразен и
постановения с обжалваното решение краен резултат за наличие на предпоставките
за ангажиране на отговорността на касатора на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
На първо място, в хода на
административно наказателното производство не са допуснати твърдените от
инициатора на настоящото производство съществени процесуални опущения.
Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Първоначално съставеният акт е прекратен на основание чл.33, ал.2 от
същия закон, като едва след получаване на постановлението за отказ за
образувано на досъдебно производство, административно наказващият орган е издал
конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката
факти. Противно на становището на касатора, при прочит на наличните доказателства
се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лице. Негов издател е
началникът на сектор „Пътна полиция“ – Шумен, при ОД на МВР – Шумен. Видно от
съдържанието на приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи, цитирана и в самото НП, в частност на т.3.7,
началниците на СПП /сектори „Пътна полиция“/ при съответната ОД на МВР са
оправомощени да издават НП за нарушения на Закона за движение по пътищата.
Конкретният правораздавателен акт е издаден в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, но доколкото касаторът поддържа отменителната си претенция и с довода, че прекратеният АУАН е изготвен
от некомпетентно лице, настоящата инстанция за прецизност и изчерпателност намира
за необходимо да отбележи, че актът е съставен от инспектор И.Г., на длъжност
„ПИ“ при сектор „Пътна полиция“ – Шумен. Коментираната вече Заповед
8121з-1632/02.12.2021г. в своята т. 2.1, във вр. с т.1.3.1 изрично възлага
правомощие за съставяне на АУАН полицейските органи при секторите „Пътна
полиция“ в ОД на МВР, което опровергава с категоричност изложеното от
инициатора на настоящото производство.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни твърденията на касатора за порочност на НП поради
несъответствието му с изискванията на чл.57 от ЗАНН. Същото е изготвено при
стриктното съблюдаване на императивния законов ред, съдържа необходимите
нормативни реквизити, за да може да породи целените с него последици.
Нарушението и обстоятелствата при неговото осъществяване са изписани пределно
ясно и изчерпателно, поради което не са налице инвокираните от Ц. основания за
неговата отмяна.
Решаващият състав на Административен
съд – Шумен напълно се солидаризира и с решаващия извод на предходната
инстанция относно безспорната установеност на описаното в НП деяние. Фактите по
делото са установени по еднозначен начин и анализът на приобщените писмени и
гласни доказателства сочи, че на инкриминираната дата и място касаторът е
управлявал своя автомобил „Д.Ч.“ с рег. № ******* в нарушение на императивните
постулати на чл.140, ал.1 от ЗДвП. По делото е приложен отговор главен
инспектор Х.Д., задграничен представител на МВР, от който става ясно, че
превозното средство е било маркирано като износ от Великобритания на
15.05.2013г. и оттогава е с прекратена регистрация, при което неговият
собственик – инициаторът в настоящото производство, не го е регистрирал и
съобразно изискванията на ЗДвП и подзаконовите актове по неговото приложение. Това
обстоятелство се потвърждава и от даденото обяснение от касатора в хода на
отпочната проверка по преписка с вх. № 1445/2022г. по описа на ШРП, в което
лицето изрично е потвърдило знанието за липса на валидна регистрация във
Великобритания, съответно че не е предприело действия по регистрирането на автомобила
в РБългария. Установените по делото факти и анализът на цитираните законови
разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновават извод, че касаторът е
осъществил виновно вмененото му нарушение.
Касационният състав приема, че
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкции – „глоба“ в размер от 200
лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца, са определени в минимален
размер, поради което съдът не следва да излага съображения дали правилно е
отмерена отговорността на водача, съгласно правилото на чл.27 от ЗАНН. Не са
налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се
отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С оглед на това оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото
правилно е потвърдено от районния съд, което налага атакуваното решение да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът
следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 263/22.07.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 20223630201075/2022г. по описа на с.съд.
ОСЪЖДА
Ц.Х.Ц. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло
в сила на 24.10.2022 г.