Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………… Година 2019 Град
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и седми
юни Година
две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: КАЛИНА КАРАДЖОВА
като разгледа докладваното
от съдията
НАХД № 342
по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Н.”
ООД-гр.Варна, представлявано от Х.Г. Х.против
НП № 03 - 010050/ 03.10.2018г., издадено от ИД Директор на Дирекция „ Инспекция
по труда” - гр.Варна, с което за нарушение
на чл. 62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ,
на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция”
в размер на 2000/ две хиляди/лв., на осн.
чл.414 ал.3 от КТ.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване/ тъй като
съдът намира, че незаконосъобразно е било прието, че НП е връчено на основание
чл.58 ал.2 от ЗАНН, тъй като е било изпратено за връчване по пощата с обратна
разписка, върната с отбелязване единствено, че адресатът е преместен, без
да има доказателства, че друг адрес е
неизвестен, още повече, че призовката от съда е изпратена на същия адрес и по
никакъв начин не е оспорено твърдението, че дружеството е узнало за НП едва на
13.12.2018г./ , от надлежна страна, поради което е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се възразява на първо място
срещу процедурата по връчване на НП, като се твърди, че същото е
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила, като паралелно с това се оспорва и справедливостта на наложеното
административно наказание.Оспорват се компетентността на актосъставителя и АНО,
визират се като нарушени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, твърди се, че както
в АУАН, така и в НП фактическата обстановка не е описана ясно и конкретно, не
са посочени доказателствата, които я подкрепят, с което е било ограничено
правото на защита на нарушителя.Приема се, че в хода на АНП не са събрани
категорични доказателства, които да подкрепят оскъдните констатации в АУАН и
НП, в този смисъл се приема, че е нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН и се
излагат аргументи че е било ограничено правото на защита на нарушителя.Приема
се, че нарушението, прието за установено, не е доказано по ясен и категоричен
начин, оспорва се приетата за установена фактическа обстановка, излагат се
аргументи в подкрепа на становището, че не е осъществен състав на
административно нарушение, тъй като процесното лице-Г.Л.Н. не е бил допуснат да
осъществява трудова дейност в обекта, не му е възлагана работа, не му е
заплащано възнаграждение и не са били налице ТПО между страните, коментира се
попълнена от процесното лице декларация, от която е видно, че същият не полагал
труд за санкционираното дружество, сочи се, че и проверяващите не са установили
това лице да престира работна сила, , визира се, че е в тежест на АНО да докаже
извършеното нарушение и в заключение се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от
адв.Д., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител на
въззивника поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в
хода на делото по същество моли за отмяна на НП въз основа на аргументите,
изложени в жалбата.Депозирано е и писмено становище, в което също се излагат
аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП и липса
на доказателства за извършено нарушение, акцентира се върху задължението на АНО
да докаже извършеното нарушение и наличието на всички елементи от състава му, ,
визира се като нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като се излагат и
аргументи относно евентуалната приложимост на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна се
представлява от Ю.к Ошавкова, която оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като
приема, че нарушението, прието за установено, е безспорно доказано.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 31.08.2018г. , след получен устен сигнал в
Д”ИТ”-Варна за това, че лице с имена Г.М. престира работна сила, без да има
сключен трудов договор св.И. и св.Д.- инспектори в Д”ИТ” извършили проверка в обект- цех за дограма,
находящ се в гр.Варна, на ул.”Цоньо Тодоров” №3, стопанисван от „Н.”
ООД-гр.Варна.След пристигането пред горепосочения цех, проверяващите установили,
че пред цеха спира микробус, служебен, в който се намирали две лица-
свидетелите М. и Г..След слизането от микробуса св.Г. влязъл в обекта, а св.М.
останал извън него.Проверяващите провели разговор със св.М. за това, къде биха
могли да намерят управителя на дружеството и св.М. ги упътил къде се намира офисът
му.В последствие проверяващите влезли в обекта, легитимирали се и обявили
извършването на проверка, като на всички присъстващи в обекта, включително и на
св.М., намиращ се заедно със св.Г. в гараж, били предоставени за попълване
декларации, касаещи правоотношенията им със санкционираното дружество.Изрично
на проверяващите св.М. обяснил, че не работи за процесното дружество и по тази
причина в предоставената му за попълване декларация вписал единствено имената
си ЕГН и адрес и отказал да попълва други данни.На гърба на декларацията св.М.
отразил в свободен текст, че е пристигнал в обекта в 8,00ч. за интервю, че е
тръгнал със служител към 09,30ч. на обект, за да прецени дали желае да работи
за фирмата и ще си тръгне в 11,30ч..Изрично отразил, че не е договарял трудово
възнаграждение.В последствие била представена и друга декларация от св.М., в
която същият обяснявал, че е посетил обекта, тъй като е желаел да кандидатства
за работа, че е бил инструктиран и тъй като управителите на дружеството са
отсъствали е посетил майка си, след което със св.Г. се е върнал в обекта, за да
се срещне с управителите и е бил в микробуса пред обекта при започване на
проверката.
Въпреки,
че проверяващите не установили в действителност св.М. да престира труд за
санкционираното дружество и въпреки обясненията, че все още не е постъпил на
работа, предвид наличието му в обекта и фактът, че е бил проведен инструктаж за
безопасност , проверяващите служители от Д”ИТ” приели, че въз.дружество, в
качеството си на работодател, е допуснало нарушение на КТ, тъй като е допуснало
до работа св.М., да изпълнява трудови функции на монтажник в проверения обект,
с определено работно време от 8,30ч. до 11,30ч.
без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по ТПО,
както и че нарушението е извършено на процесната дата и в процесния цех
за дограма. Предвид горното на
28.09.2018г. св.И. съставил АУАН за нарушение на чл. 62 ал.1 вр.чл.1
ал.2 от КТ, срещу”Н.” ООД-Варна.АУАН бил
съставен в присъствието и връчен на
представляващия дружеството, който го подписал без възражения.
В законоустановеният срок постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН, но видно от съдържанието на НП АНО преценил възраженията като
неоснователни, след изготвено становище от юрисконсулт в Д”ИТ” и въз основа на
констатациите в акта и събраните по делото доказателства издал обжалваното НП.
В с.з. от
гласните доказателства се установи, че в действителност св.М., сутринта на процесната дата е влязъл в процесния
обект, бил е инструктира за безопасност, но не е престирал
работна сила , а е искал да се договори евентуално с управителя на дружеството
за условия на работа, напуснал е обекта със св.Г., посетил е своята майка и
съвместно със св.Г. отново се е върнал в обекта и то след пристигането на
проверяващите.
Установи
се безспорно и фактът, че към датата на проверката св.М. е бил в ТПО с друго
дружество, но е ползвал отпуск по болест.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите И. и Д.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
искрени.
Съдът напълно кредитира и показанията на свидетелите Г. и
М., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, а
и наказващият орган не ангажира каквито и да било доказателства, които да
оборват твърденията, че св.М., на процесната дата и
на процесното място не е престирал работна сила за
санкционираното дружество.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се
в АНП и приобщените към доказателства по делото в с.з., тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.
Описаната фактическа обстановка се
установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите И., Д., Г. и
М., дадени в с.з., АУАН, декларация, обяснения, дневник на приети болнични
листове и от останалите писмени
материали в АНП.
Съдът, както с
оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
Съгласно разпоредбите на
чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приетите по делото заповеди АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в законоустановения срок, поради което съдът не споделя възраженията в
тази насока.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че НП е издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
В конкретният случай, предвид депозираните възражения
срещу съставеният АУАН, съдът намира, че е допуснато нарушение на чл.52ал.4 от ЗАНН, тъй като очевидно са били налице спорни обстоятелства, но АНО не е възложил
разследване и не е събрал допълнителни доказателства в подкрепа на
констатациите на актосъставителя.Това нарушение в последствие е довело до
произнасяне от страна на АНО при липса на безспорни доказателства, че е
извършено приетото за установено нарушение.
Съгласно разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които
същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава..В
този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти,
касаещи съставомерните признаци на нарушението.Видно
от съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа единствено
правния извод на АНО, че св.М. е бил допуснат от санкционираното дружество до
работа на длъжност „монтажник” в проверения
обект, преди да бъде сключен трудов договор с работодателя.Липсват
каквито и да било факти, които да сочат, конкретното работно място, формално се
сочи някакво работно време, няма факти за уговореното трудово възнаграждение,
отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации,
които са основните елементи на ТПО. Видно от доказателствата по делото,
свидетелите И. и Д. лично не са
възприели извършването на някаква дейност от св.М. в конкретния обект, където
се твърди, че е престирал работна сила, напротив,
възприели са го първо извън обекта и второ в гараж, без да извършва каквато и
да било дейност.Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението,
непосочването на всички относими към съставомерността факти и на
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват
съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на
защита на нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи съставомерността на
нарушението да се установяват едва в с.з.
Липсата на факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение,
правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон, поради което възраженията в тази насока са основателни, тъй
като не само НП страда от горните пороци, а и съставения АУАН, с който е
поставено началото на АНП.
Основателни са и
възраженията, че неправилно е бил приложен и материалния закон.
Не се установи по
безспорен начин/ както от доказателствата по преписката, така и от тези събрани
в с.з./ св.М. да е бил допуснат от работодателя и то към момента на проверката,
да изпълнява трудови функции с елементи на договорено трудово правоотношение,
тъй като от всички доказателства по делото се установява, че М. е бил на
обекта, за да договаря евентуално трудово правоотношение и в самия обект не е престирал никаква работна сила.Всяко лице, влизащо в обекта
следва да бъде инструктирано за условията на безопасност на труда, поради което
наличието на инструктаж от датата на проверката, при безспорни доказателства,
че св.М. се е намирал на тази дата на територията на обекта, независимо по
какви причини, не може да докаже наличие на ТПО, без сключен трудов договор..
Съгласно
събраните по делото доказателства, както в хода на АНП, така и в с.з.,
безспорно при посещение на обекта длъжностните лица
са установили, че св.М. и св.Г.
са пристигнали със служебен микробус пред обекта и че не са извършвали никаква
дейност в същия.
Елементите, които характеризират едно правоотношение като трудово, са
работно място, длъжност, договорено възнаграждение, работно време, спазване на определен трудов ред и
дисциплина,като в конкретният случай тези елементи не са били констатирани по
безспорен и несъмнен начин, напротив, събрани са доказателства за противното, а
именно че първо св.М. не е бил в каквито и да било взаимоотношения със
санкционираното лице и второ, че в обекта не е извършвал каквато и да било
дейност.Ирелевантни са твърденията, че дограма се
поставя по обекти извън проверения, тъй като АНО следва да събере доказателства
дали конкретно лице е извършвало трудова дейност без трудов договор за
конкретно дружество, независимо къде, което не е сторено. Видно от обстоятелствената част
на НП , в същата се съдържа декларативният
извод, че санкционираното дружество е допуснало св.М. да престира труд в негова
полза без сключен трудов договор, но
липсват каквито и да било факти, от които да се мотивира наличие на елементи на
трудово правоотношение между „Н.” ООД и св.М..В тежест на АНО е да докаже
извършеното нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил, като налагането
на административно наказание не следва да се мотивира с предположения, а с
доказателства.
Предвид горното съдът намира, че по делото не са събрани безспорни и категорични
доказателства за наличие на визираните в чл.66 от КТ елементи на трудовото
правоотношение - взаимна воля на страните за отдаване на работна
сила от страна на М., място на работа, работно време, трудово възнаграждение , длъжност и т.н., за да се
приеме, че санкционираното дружество е осъществило от обективна страна
състав на извършено нарушение на 62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.Налагайки наказание за нарушение, което
не е било безспорно установено, че е извършено от санкционираният субект, АНО е
допуснал неправилно приложение на материалния закон.
Предвид горното, съдът намира , че обжалваното
наказателното постановление се явява
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон,
поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 03 - 010050/
03.10.2018г., издадено от ИД Директор на Дирекция „ Инспекция по
труда” - гр.Варна, с което за нарушение
на чл. 62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ,
на „Н.” ООД-гр.Варна, представлявано от Х.Г. Х.е наложено
административно наказание „Имуществена санкция”
в размер на 2000/ две хиляди/лв., на осн.
чл.414 ал.3 от КТ.
Решението
подлежи на обжалване пред
Административен съд –Варна в 14-дневен срок от уведомлението.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: