РЕШЕНИЕ
№………/……..2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд петнадесети състав
На шестнадесети февруари Година две хиляди
двадесет и първа
В публично заседание
в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
Секретар:РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4862 по описа на съда
за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.С.Г.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 442а-148/28.05.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за
здравето му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер
на 300 лв.
С жалбата се изразява становище, че при
издаването на НП са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните
правила и че самото НП е немотивирано, твърди се, че има разминаване между
описанието на нарушението в АУАН и НП и че нарушението не е описано по начин,
който дава възможност на нарушителя да разбере в какво е обвинен, тъй като е
посочен общ нормативен акт, съдържащ множество хипотези, които биха могли да
бъдат нарушени, приема се, че би могла да се приложи хипотезата на „маловажен
случай“ и в заключение се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въз. Г. редовно призован, се явява лично,поддържа
жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по
същество отново моли за отмяна на НП или за намаляване размера на наложеното
административно наказание, като твърди, че е бил в двора на училището, но не се
е намирал на спортна площадка.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в
хода на делото по същество излага аргументи в подкрепа на становището си, че в
хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че
правилно е бил приложен материалният закон, мотивира справедливост на
наложеното наказание и неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, като в
заключение моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На
29.04.2020г. , в Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна бил подаден сигнал за лица,
които се намират на спортна площадка в училище „Любен Каравелов“, находящо се в жк“Аспарухово“ и около 18,40ч. , десет минути
след получаване на сигнала, училището било посетено от екип на Четвърто РУ-ОД
на МВР-Варна, в който участвал и св.И..На место св.И. и колегата му установили,
че в действителност на спортна площадка в горепосоченото училище има две
пълнолетни лица и трето непълнолетно лице.Едно от лицата, установени на
спортната площадка бил въз.Г. и предвид факта, че с присъствието си на спортната площадка той нарушавал въведените противоепидемични мерки , св.И.
съставил против него акт за установяване на нарушение. В същия посочил, че въз. Г., на спортна площадка в
училище „Л.Каравелов“ е нарушил и не изпълнява въведените със Заповед РД-01-143
/2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки в по чл.63
ал.1 от Закона за здравето и посещава спортна площадка . Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ. Акт бил съставен и на
второто установено на спортната площадка в училищния двор лице.След запознаване
със съдържанието на съставения АУАН жалбоподателят го подписал без възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които посочил, че се е намирал в двора на
училището, но не е бил на спортна площадка и не е ползвал съоръжения и е
поискал АУАН да бъде отменен.Във връзка с депозираното възражение била
извършена проверка от комисия, снети били сведения и от актосъставителя, като
заключението на комисията било, че нарушението е безспорно установено и възраженията
са неоснователни.
След извършената проверка, въз
основа на акта за установяване на административно нарушение и материалите по преписката АНО издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка, като в НП изцяло били възприети
фактическите констатации в акта , както
и правната квалификация на нарушението и на
основание чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ
на въз.Г. била наложена „Глоба“ в размер на 300лв.
Съдът напълно кредитира показанията
на св.И., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и въззивникът не ангажира
никакви доказателства, които да подкрепят твърденията му, че се е намирал в
двора на училището, но не и на спортна площадка.
Като непротиворечиви по между си и
взаимно допълващи се съдът кредитира и всички приобщени по делото писмени
доказателства.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание
чл.209“а“ ал.4 от Закона за здравето.
Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от
компетентно лице съгласно Заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на
ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било установено
извършеното от въз. Г. нарушение.Актът е
бил предявен и връчен на въззивника срещу подпис и е послужил при издаване на постановлението. Вмененото във вина нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбодателя да разбере в какво е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си, което
е видно и от съдържанието на депозираното възражение.В НП нарушението също е
описано пълно точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на
извършване, обстоятелствата при които е извършено нарушението, нарушената
норма, поради което и с издаването на НП по никакъв начин не е нарушена правото
на защита на нарушителя. При съпоставка на обстоятелствената част на АУАН и
тази на НП съдът не констатира никакви несъответствия , а различно по стил
изброяване на едни и същи установени от актосъставителя факти.Не основателно е
и възражението в жалбата, че не е ясно точно коя от изброените хипотези на процесната заповед не е изпълнена, тъй като при
фактическото описание на нарушението/ а нарушителя изцяло се защитава срещу
приетите за установени факти/ ясно е посочено, че е нарушена и не е изпълнена
заповедта, тъй като нарушителя е посетил спортна площадка.
Предвид горното съдът намира, че в
хода на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения и по никакъв начин
не е накърнено правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че правилно административно- наказващият орган е констатирал
нарушение на Закона за здравето, като правилно е отнесъл фактите към хипотезата
на правната
норма.От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз.Г. на 29.04.2020г. е бил установен от полицейски
служители докато се е намирал на територията на
спортна площадка в двора на училище „Л.Каравелов“. Същевременно, със
Заповед № РД- 01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването са били
въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България, като считано от
00.00ч. на 21.03.2020г. са били преустановени посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места.Тази заповед е била изменена със Заповед № РД-01-239 от 26.04.2020г. но
отново са били преустановени посещенията на спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места, като е било допуснато
посещение на градски паркове и градини при стриктно спазване на съответните
мерки.В този смисъл, след като на 29.04.2020г. въз.Г. се е намирал на спортна площадка, то той е нарушил въведените
противоепидемични мерки, а видно от възраженията срещу акта, съдът намира, че
същият е знаел за ограниченията, които е следвало да спазва. В с.з. жалбоподателят не ангажира никакви
доказателства, които да оборват показанията на св.И., че се е намирал на
спортна площадка, като заповедта въвежда ограничение за посещения на спортни
площадки, а не изрично за ползване на спортни съоръжения.
Безспорно е, че посочената в
постановлението заповед в последствие е
била отменена, но това не се отразява върху отговорността на въз.Г. , който е
допуснал нарушение към момента, към който заповедта е предвиждала , че се
преустановяват посещенията на спортни площадки. Действието на заповедта
като общ административен акт е отпаднало
в последствие, но това не обезсилва със
задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието
си. Това би било така единствено, ако е била обявена за нищожна, но такива
данни не са налице по делото. В тази връзка не може да намери приложение и
нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН , доколкото заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи
административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение
на нормативна разпоредба, за да е приложима тази хипотеза на ЗАНН. Не би могло
да намери приложение и ТР № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т.
д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ
административен акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента
на издаването му. По отношение на горепосочените общи административни актове,
не са ангажирани по делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни,
поради което от значение е обстоятелството, че към датата на извършване на
нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно действие на
територията на страната. Отделно от това в случая административно-
наказателната отговорност произтича не от заповедта, а от закона – чл. 209 „а“ ал. 1 от ЗЗ, която разпоредба не е отменена или
изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното
постановление или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт. Поради
това съдът намира възраженията в жалбата
за приложението на чл.3 ал.2 от ЗАНН за неоснователни.
Правилно е била
приложена санкционната норма на чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ, тъй като именно в нея е
предвидено наказание за този, който не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки, каквото е настоящият казус.
Съобразно всички събрани по делото доказателства съдът намира, че правилно случаят не е бил
приет за маловажен. В самия ЗАНН не е предвиден законен
критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения, за да се установи дали е необходимо и оправдано да се прибегне до
прилагане на административно наказателната отговорност. Безспорно е, че нарушените противоепидемични мерки са били въведени с цел запазване на живота и
защита на здравето на гражданите и спазването им е с висок обществен интерес. В
случая не се установяват каквито и да било извинителни причини за нарушаване на
въведените мерки, а и няма данни за наличие на
обективни причини за поведението на въззивника. Поради това и следва да се приеме, че в
случая е налице неспазване и игнориране на процесната заповед на Министъра на здравеопазването, което не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този
вид. С оглед на това искането за приложението на
чл.28 от ЗАНН е неоснователно, като в този смисъл е и решение по к.н.ах.д. № 2685/2020г. на Административен съд-Варна.
Правилно на въз.Г. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300лв., който е
императивно предвиден в закона и е налице забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление
№ 442а-148/28.05.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което
на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за здравето на Г.С.Г.– ЕГН ********** е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв .
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
СЪДИЯ при ВРС: