РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 08.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
10639 по описа за 2017 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата Н.Н.Н. твърди в исковата молба, че
притежава правото на собственост на следния недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в гр. София, общ.
Столична, район „Витоша“, ул. *****, представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.1940.102, с площ от 1425 кв.м., съгласно нотариален акт, а
съгласно кадастрална скица с площ от 1446 кв.м., с номер по предходен план I-299, от квартал 27, по плана на гр. София, местност
„Беловодски път - Вилна зона“, при съседи но нотариален акт: от две страни
улици и парцели II и IX. Поддържа, че е придобила собствеността, по наследство
от своите родители Л.А.В., починала на 13.05.2005 г. в гр. София и Н.Й.Н., починал
на 08.07.2007 г. в гр. София. Съответно, поддържа че наследодателите й са
придобили правото на собственост на гореописания имот чрез закупуването му от
Трудово кооперативно земеделско стопанство „Г. Кирков” - Горна Баня на
12.10.1963 г. с нотариален акт за собственост на придобит имот по закон за реда
на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти № 143, том XXIV, дело №
4116/1963 г. на Х.О., Първи нотариус при Софийски народен съд. Ищцата поддържа
в исковата молба, че от 12.10.1963 г. до настоящият момент процесния имот се
владее и ползва непрекъснато, спокойно и необезпокоявано първо от нейните
родители, а след това и от нея. Сочи, че наследодателите й след това в лично
качество, са владеели имота като собствен, въз основа на покупко - продажбата,
обективирана в нотариалния акт. Ето защо, ищцата твърди при условията на
евентуалност, че ако не е придобила
собствеността по наследство, правото на собственост върху процесния имот е
придобито от по давност, на основание чл. 70 ал. 1 от ЗС.
Ищцата Н.Н.Н. сочи, че ответникът
неоснователно се е снабдил с нотариален акт за собственост върху процесния имот.
На 15.05.2013 г., нотариус М.Д.-С., вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № 621, с район на действие СРС, изповяда нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 17, том I, peг. № 1519, дело № 16 от 2013 г., вписан
в Агенция по вписванията на 15.05.2013 г. с вх. peг. № 21580, акт № 130, том 51, дело №
16116, по силата на който ответникът придобива собствеността върху гореописания
недвижим имот от Г.К.С.. Счита, че ответникът е придобил от несобственик, а освен това не е получил
фактическата власт и владението върху имота от момента на сделката до настоящия
момент. Сочи, че продавачът - Г.С. се легитимира като собственик
с два нотариални акта: нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12, том I, peг. № 1253, дело № 12 от 2013 г. на М.Д.-С.,
вписан в Агенция по вписванията с вх. peг. № 17154 от 17.04.2013 г., акт № 108,
том 41, дело № 13364/2013 г. и нотариален акт за покупко-продажба № 23А, том
XXV, дело N 4613/1967 г. на Нотариус при СНС. Поддържа,
че нотариален акт за покупко-продажба № 23а, том XXV, дело № 4613/1967 г. на
Нотариус при СНС не е вписан в Службата но вписвания и не може да бъде открит в имотния
регистър при Агенцията по вписвания, поради което К.И.Л. не притежава право на
собственост върху процесния имот.
Ответникът К.И.Л.
оспорва исковата молба, като твърди, че Н.Н. не е собственик на спорния имот, защото
счита, че ТКЗС не е собственик на земята, която ползва, а има върху нея само
право на кооперативно земеползване. Щом спорният имот е бил внесен в ТКЗС, то
следва, че по отношение на него е приложимо възстановяване на правото на
собственост по реда ЗСПЗЗ на лицата, които са го внесли в стопанството, а това
обстоятелство, на основание чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, изключва вещноправното
действие на договора за продажба между ТКЗС „Г.
Кирков“ и праводателите
на ищцата, както и възможността ищцата да се позове на придобивна давност.
Отделно от това, сочи че не е спазена формата за продажба, защото Н.Н.и Л.В.не са подписали нотариалния акт,
поради което същата няма прехвърлителен ефект. Сочи, че на основание чл. 92 ЗС,
ответникът е собственик и на построената в него сграда. Ответникът К.Л., а не
ищцата, владее спорния имот от 15.5.2013 г. Преди това спорният имот се владее
от праводателите на К.Л.. В тази връзка, релевира евентуално възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност, считано от м. март 2012 г. (като присъединява владението осъществявана от
праводателите му Г.С. и В.С., а от 15.05.2013 г. упражнявайки самостоятелно
владение) до предявяване на исковата молба – 21.08.2018 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Установява
се от нотариален акт за собственост на придобит имот по ЗРПВПНИ, № 143, том XXIV, дело № 4116/1963 г. на Х.О., Първи нотариус при
Софийски народен съд, че на 12.10.1963 г. , ТКЗС „Георги Кирков“, Горна баня е
продало на купувачите Н.Ю.Н.и Л.А.В., празно дворно място, с площ от 1425 кв.
м., съставляващо парцел I – 299, от кв. 27 по плана на гр. София, м.
„Беловодски път - Вилна зона“, при съседи: от две страни улица и парцели II и IX.
Видно
от удостоверение за наследници от 26.05.2017 г. на СО, район „Оборище“, ищцата Н.Н.Н.
е единствен законен наследник - дъщеря на Н.Й.Н., починал на 08.07.2007 г.
Единствен законен наследник на Л.А.В., е дъщеря й Н.Н.Н., съгласно
удостоверение за наследници от същата дата на СО, район „Оборище“.
Неоснователно е възражението на
ответника, че продажбата от 1963 г. не е породила вещно-правен ефект, защото не
е спазена формата , тъй като нотариалния акт не е подписан от купувачите
(наследодателите на ищцата). Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за реда на прехвърляне
вещни права върху някои недвижими имоти, правото на собственост се прехвърля и
другите вещни права се учредяват или прехвърлят с издаването на нотариален акт,
който се подписва само от нотариуса.
Отделно от това, в чл. 12 от ЗРПВПНИ, Трудово-кооперативните
земеделски стопанства могат, без участие на народните съвети, да продават на
членовете си допълнително урегулирани имоти (парцели в жилищни или курортни
части на населените места с изключение на вилните зони) или да им отстъпват
правото на строеж. (В този смисъл решение № 28 от 13.05.2019 г. по гр.д. №
2212/2018 г. на ВКС, ГК, II Г.О. ).
Съгласно
удостоверение изх. № 94-00-2678/11.08.2018 г. на ГИС – София, както и видно от
комбинирана скица за идентичност, УПИ I-299 от кв. 27 по действащ регулационен план на м. „Беловодски път –
Боянско“, е частично идентичен с ПИ с идентификатор 68134.1940.102, с ПИ с идентификатор 68134.1940.1055 и
68134.1940.1056, както и с ПИ № 102 и ПИ без пл. номер – улици по архивен
кадастрален план на София,като е частично идентичен (попада изцяло) в ПИ № 299 от кв. 27 по стар кадастрален
план, кадастрален лист № 589, както площта му по графични данни е 1463 кв.
метра.
Установява
се от представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена от
15.08.2017 г. на СО, район „Оборище“ че името Н.Й.Н., с ЕГН ********** и Никола
Юрданов Николов, са имена на едно и също лице, като в подкрепа на изложеното е
представена декларация от ищцата.
Представен е договор за покупко - продажба,
обективиран в нотариален акт от № 17,
том I, per. № 1519, дело № 16 от 2013 г. на
нотариус М.Д.-С., вписан в Агенция по вписванията на 15.05.2013 г. с вх. peг. № 21580, акт № 130, том 51, дело №
16116, с който Г.К.С., в качеството на продавач, продава на К.И.Л. ***,
представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1940.102, с площ от 1425 кв.
м., а по скица 1446 кв. метра, за сума в размер на 97 000 лв.
С
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 12, том I, per. № 1253, дело № 12 от 2013 г. на М.Д.-С.,
, вписан в Агенция по вписванията с вх. peг. № 17154 от 17.04.2013 г., В.Г.С.,
чрез пълномощника си Г.К.С., дарява на сина си Г.К.С., 1/2 идеална част от
гореописания недвижим имот, предмет на настоящето производство.
От преписката по нотариални дела № 16 от 2013 г. и №
12 от 2013 г., е видно че е представен нотариален акт нотариален акт за покупко-продажба №
23А, том XXV, дело N 4613/1967 г. на Нотариус
при СНС (л. 69 от делото), без данни за вписване
на акта, с която Н.Й.и Л.А.В. продават на К.В.С. процесния недвижим имот. На
представеното копие на същия нотариален акт (л. 93), е направено отбелязване за „верността на преписа от
оригинала на официален (частен) документ, от Н.Г.,
която е помощник - нотариус при нотариус М.Д.-С., което удостоверяване се
опровергава от обстоятелството, че на същия акт има печат от Обща архива „Вярно
с оригинала“, както и от свидетелските показания на помощник-нотариуса.
Видно от удостоверение изх. № 155 от
30.01.2020 г. на Служба по вписванията, Агенция по вписванията, в книга „Актова
книга за продажби“, том XXV от 1967 г., няма подреден акт с номер „23А“, като
след акт № 23 следва акт № 24.
В писмо изх. № 572 от 08.02.2019 г.
от Службата по вписвания, Агенцията по вписвания, е отбелязано че няма пълно
съвпадение на посочените данни за нотариален акт № № 23А, том XXV, дело N 4613/1967 г. на Нотариус при СНС,
като под № 23, в том XXV от 1967 г. се
съхранява нотариален акт за недвижим имот със страни Р.Д.Р.и П.М.М., като на
акта отговаря дело № 4607. На дело № 4613/1967 г. в Службата по вписванията,
отговоря нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя № 29,
том XXV от 1967 г., със страни ТКЗС „Д. Благоев“ и Т.Л.Б..
От удостоверение за наследници от 11.04.2013
г. на СО, район „Банкя“, се установява, че законни наследници на К.В.С., са В.Г.С.
- съпруга и Г.К.С. - син.
Съгласно чл. 113 от Закона за собствеността, подлежащите на вписване актове,
посочени в чл. 112 от закона, до вписването
им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от
същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Следователно, от гледна точна на правната сигурност всички вещноправни актове, които държавата е определила с императивни норми за подлежащи на вписване и вписани, се считат за съществуващи. Помежду си вписаните актове (договори, молби и пр.) се подреждат по реда на вписването. Всички придобити след вписването актове не могат да се противопоставят на предходния вписан акт. Проблемът с конкуренцията на права се решава с формален, а не с материален критерий и това е датата на вписването. Двете правила – първият по време е първи по право и вписването обезпечават приоритет пред последващо вписаните актове.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено че ищцата Н.Н. е
придобила правото на собственост чрез наследство от нейните родители, закупили
имота през 1963 г., с правна сделка, която е съобразена
с изискванията на закона. По делото освен това, не се
установява ответникът или неговите праводатели да са упражнявали фактическа
власт върху процесния имот, като събраните по делото свидетелски показания са в
обратната насока, което обуславя неоснователност на възражението за придобиване
на имота по давност от ответника. Свидетелят Ф.К.Ш., съсед, сочи че родителите
на ищцата са построили едноетажна сграда с хубава тераса в имота около 1965 -
66 г., посадили са иглолистна растителност, като след смъртта им ищцата е
ползвала имота необезпокоявано. Свидетелят Янко Здравков Робовски сочи, че е
посетил имота през 2012 г.във връзка
с продажбата от Г.на К., като е направил разчистване на двора и е сменил
катинара на портата, като сочи че в къщата не е влизал. Тези показания, сами по
себе си, не установяват наличието на владение, доколкото същите са инцидентни,
общи и непоследователни. Отделно от това, продажбата, обективирана в нотариален
акт № 23А от 1967 г. е непротивопоставима на ищцата, тъй като не е вписана в Службата
по вписванията и нотариалният акт няма предвиденото в чл. 113 от Закона за
собственосттта действие.
Относно разноските
Съобразно изхода на спора, ответникът
К.Л. следва да заплати на Н.Н., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, възнаграждение
за адвокат в размер на 6500 лв., което не е прекомерно с оглед сложността на
делото, процесуалните действия и проведените заседания по събиране на
доказателства, и сумата от 785.55 лв., представляваща разноски за държавна
такса в производството.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Н.Н.Н., ЕГН **********,***, представлявана от
адв. П.Г.,***, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на ответника К.И.Л. с ЕГН **********,***, представляван
от адв. З.О., че ищцата Н.Н.Н. е собственик на следния недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в гр. София, общ.
Столична, район „Витоша“, ул. *****, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1940.102, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1425 кв.м., съгласно нотариален
акт № 143, том XXIV, дело № 4116/1963 г. на Х.О., Първи Нотариус при Софийски
народен съд, а съгласно кадастрална скица с площ от 1446 кв.м., с номер по
предходен план I-299, от квартал 27, по плана на гр.
София, местност „Беловодски път - Вилна зона“, при съседи но нотариален акт: от
две страни улици и парцели II и IX, на основание
покупко-продажба и по наследство.
ОСЪЖДА К.И.Л. с ЕГН **********,***, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на Н.Н.Н.,
ЕГН **********,***, сума в размер на 6 500 лв., представляваща разноски за възнаграждение за адвокат и
сума в размер на 785.55 лв., представляваща разноски за държавна такса в производството.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: