Р Е
Ш Е Н
И Е №
15.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 15 октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №6625
по описа на съда за 2018 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявената искова претенция е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК.
В исковата молба на ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответните
страни дължат част от сумите, за които срещу тях е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№3259/2018г. на СлРС, връчена при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. Сочи се, че през месец март 2017г. между ищцовото дружество от една
страна, а от друга страна ответниците, е подписан договор за потребителски
кредит в размер на 3500 лева, както и е сключено споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги. Посочени са условията по договора и се твърди,
че ответниците са заплатили част от задължението и исковата сума представлява
неплатения остатък.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответниците дължат част от сумите, за които срещу тях е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№3259/2018г. на СлРС, а именно –сумата 5309,37 лева,
представляваща неизплатено парично задължение по ДПК №**********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендират се разноските
по делото.
Назначените от съда на основание чл.47, ал.6 от ГПК особени представители
на ответниците са представил отговори на исковата молба, като оспорват основателността
на предявената претенция.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмена молба
се иска даване ход на делото в отсъствие на представител и уважаване на исковата
претенция.
Ответниците не се явяват в съдебно заседание. Назначените им особени
представители считат иска за неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит №**********/2017г. ищцовото дружество е
отпуснало заем на ответниците Д.Н. и Р.Н.. Уговорили връщането на общото
задължение в размер на 6718,80 лева, включващо главница лихви и вноски по
допълнителни услуги, да се извърши на 24 месечни вноски. Падежът на последната
вноска уговорили да е на 10.05.2019г.-погасителен план, подписан от ответниците-
лист 45 и 46 от делото. Впоследствие от страна на ответниците е погасена част
от задължението, като остатъкът е в размер на 5309,37 лева, непогасена главница
и възнаградителни договорни лихви.
Със заповед №1730/05.07.2018г. по ч.г.д.№3259/2018г. на СлРС е разпоредено
ответниците да заплатят солидарно на ищцовото дружество като кредитор главница
в размер на 5309,37 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.06.2018г.,
както и мораторна лихва в размер на 27,59 лева за периода от 11.05.2017г. до 23.01.2018г.,
сумата 30 лева такси за събиране на вземане
и разноски по делото в размер на 257,34 лева. Мораторната лихва и такси
за събиране на вземане, не се претендират по настоящо дело.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в съда
на 08.06.2018г. заявление и е връчена на ответниците при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Сумите по издадената заповед по
чл.410 от ГПК не са заплатени от ответниците на ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по
делото и неоспорени писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Между страните е налице валиден
договор за заем, подписан от ответниците. Налице е неплащане съгласно
погасителния план, поради което се дължат процесните суми. В случая
възраженията за липса на предсрочна изискуемост са ирелевантни, тъй като в хода
на процеса е настъпил падежа на цялото задължение и това обстоятелство следва
да бъде отчетено от съда. Ответниците не са доказали погасяването на вземанията
чрез плащане, поради което се приема, че са в неизпълнение.
Предвид
изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество част от сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3259/2018г. на СлРС, а
именно- сумата 5309,37 лева,
представляваща неизплатено парично задължение по ДПК №**********/2017г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 08.06.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
Следва да се уважи и искането на
ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да
се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 1063,53 лева и
включват държавни такси, както и възнаграждения за юрисконсулт и особени
представители.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Д.Т.Н. с
ЕГН-********** ***, представляван от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК
представител-адвокат Ю.К. *** и Р.Г.Н. с ЕГН-********** ***, представляван от
назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК представител-адвокат Д.М. *** ДЪЛЖАТ
на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В
част от сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение №1730/05.07.2018г. по ч.гр.д.№3259/2018г. на
СлРС, а именно:
- сумата 5309,37 лева, представляваща неизплатено парично задължение по ДПК
№**********/2017г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаване на заявлението – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Д.Т.Н.
с ЕГН-********** *** и Р.Г.Н. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В сумата 1063,53 лева /хиляда
шестдесет и три лева и 53 стотинки/, представляваща разноски по делото, включваща разходите по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: