№ 1405
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело
№ 20221100508838 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба на
„У. Б.“ АД срещу разпореждане от 20.04.2022г. по изп.д. №20228380402322 на ЧСИ с рег. №838, с
което съдебният изпълнител по възражение на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното дело) е
намалил размера на приетите за събиране разноски на взискателя А.В.Х. за адвокатско
възнаграждение от сумата 916,90 лв. на сумата 760,00 лв.
Възраженията в жалбата са, че размерът от 760,00 лв. на приетите разноски на взискателя
за адвокатско възнаграждение също е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не разкрива
фактическа и правна сложност, по изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия,
които да предпоставят необходимост от плащане на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят не дължи възстановяване
на разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от цитираната наредба и
защото не са приложени изпълнителни способи за принудително изпълнение на вземането по
изпълнителния лист.
Искането в жалбата е размерът на приетите разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение да бъде намален до минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба №1 от
09.07.2004г., а именно до сумата от 200,00 лв.
Жалбата е неоснователна.
Определеният с обжалваното разпореждане размер на приетите за събиране по
изпълнителното дело разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за образуване и водене
на изпълнителното дело е под минималните размери, предвидени с разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2
от Наредба №1 от 09.07.2004г., което изключва възможността за извод за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Доводите на жалбоподателя, че образуването на изпълнителното дело не е било
1
необходимо за удовлетворяване на вземанията на взискателя, са опровергани и само от факта, че
вземанията, за които е издаден изпълнителният лист в полза на взискателя, не са били
удовлетворени преди образуването на изпълнителното дело.
С оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че нормативното основание за
отговорността на длъжника за възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение, платено за образуване и водене на изпълнително дело, не представляват
разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (които регламентират правоотношения между възложителя и изпълнителя на
адвокатски услуги, тоест правоотношения между взискателя и упълномощения адвокат, в които
длъжникът не участва), а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК.
Част от правилата на тази разпоредба (чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК) предвиждат, че длъжникът не
отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени,
но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не
представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради което и
правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение на тези разноски
(изключение са хипотезите, при които договорът за правна помощ изрично регламентира
възнаграждение за провеждане на конкретен изпълнителен способ, но процесният случай не е
такъв).
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „У. Б.“ АД срещу разпореждане от 20.04.2022г.
по изп.д. №20228380402322 на ЧСИ с рег. №838.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2