Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2021
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично
съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа год., в
състав
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива Атанасова и в
присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №89 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
Р.Р.Р. *** против Решение №260029 от 18.01.2021 год., постановено по АНД №3077/2020
год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно
постановление №349а-1178/23.09.2020 год., издадено от Директора на ОДМВР –
Стара Загора с наложено на касатора административно наказание „глоба“ в размер
на 300.00 лв. за извършено нарушение на
чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето. Оспорва компетентността на лицето
инициирало извършването на проверка, като смята, че същият не е компетентен да
извършва проверки по спазването на заповедите на Министъра на здравеопазването.
Според изложеното в касационната жалба, същият не е подготвен, както и не може
да преценя дали едно нарушение е маловажно или не. Твърди, че неправилно е
посочено мястото на извършване на нарушението, а към него момент на това
кръстовище не е имало никакви хора, карал е велосипеда си към къщи и не са
произтекли каквито и да е било опасности за други лица. Твърди, че нарушението
представлява маловажен случай и неправилно е преценено от районният съд, че не
са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. В решението не е
коментирано различието между номерата на упълномощителните заповеди, тъй като в
наказателното постановление е посочено Заповед с №349з-988, а в протокола от
съдебно заседание е посочено заповед с №349з-986. Това намира за нарушение,
което е основание за отмяната на оспореното решение.
Ответникът по касационната жалба – Областна
дирекция на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява и не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага
решението на районния съд с което е потвърдено обжалваното наказателно
постановление, намира за правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Районен съд Стара
Загора се е развило по жалба на Р.Р.Р. против наказателно постановление №349а-1178
от 23.09.2020 год. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора,
издадено въз основа АУАН №1959а-622/12.05.2020 год., с което на Р.Р. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, за нарушение на същата законова разпоредба. От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 27.04.2020 год. около 18.15 часа Р.Р.Р. се намира на
открито обществено място посещава ул.“Петко Рачев Славейков“ на кръстовището с
ул.“Свети княз Борис“ без да има поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средства покриващо носа и устата, с което е
нарушил т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020 год., допълнена със Заповед
№РД-01-197/11.04.2020 год., изменена със Заповед №РД-01-236/24.04.2020 год. на
Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за
здравето, а именно: „Всички лица, когато се намират в закрити или открити
обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа или
устата.“, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд – Стара Загора е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че в производството по
налагането на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
издаденото наказателно постановление притежава всички реквизити по чл.57 от ЗАНН. Нарушението е посочено ясно и конкретно. Административното нарушение е
установено по безспорен начин, като е приложен правилно и материалния закон. Това
го е мотивирало да потвърди наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението на Старозагорския районен
съд е постановено при правилно приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, който в
редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 34
от 2020 год., в сила от 09.04.2020 год./ предвижда административно наказание -
глоба от 300.00 до 1000.00 лв., за нарушаване или не изпълнение на въведени с
акт на министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието
не съставлява престъпление. Санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е
въведена с измененията на Закона за здравето, обнародвани в ДВ, бр.28 от 2020
год., в сила от 13.03.2020 год., като първоначално размера на санкцията е била
в размер на 5 000.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ /в
относимата редакция - ДВ, бр.28 от 2020 год., в сила от 13.03.2020 год./ при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион.
Съдът не споделя изложеното в
касационната жалба, че е налице маловажност на осъщественото деяние. Процесното
нарушение е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Видно от фактическата
обстановка, при която е осъществено съставомерното поведение и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, то се
налага извода, че деянието е типичен случай на осъществяване състава на
административното нарушение. В заповедта е конкретизирано задължението за
носенето на маска на обществено място, като не се допуска каквото и да е било
изключение. Управлението на велосипед не освобождава лицето от задължението да
поставя маската, така както е указано в заповедта на министъра на
здравеопазването. В случая не е спорно, че лицето не е имало маска. Още повече,
че веднъж лицето е било предупредено в магазин „Била“ да си постави маската, и
при повторната си среща със свидетеля А.И. отново е бил без маска. Налице е
трайно незачитане на разпореденото дължимо поведен със заповедта на Министъра
на здравеопазването. АНО е съобразил обществената опасност на деянието, като е
наложил административно наказание в минимален размер, с оглед постигане на
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Не основателно наведеното
касационно оплакване за липсата на компетентност на лицето инициирало
проверката. Лицето е само свидетел на извършеното административно нарушение и
по негови сведения е съставен акта за установяване на административно
нарушение. Законът не е поставил специални познания или изисквания към
свидетелите, като същите е необходимо единствено и само да са възприели
неправомерното поведение на нарушителя. Компетентност – материална и
териториална е необходима за действията на актосъставителя и наказващия орган,
но не и за свидетеля. По делото е представена заповед на Директора на ОД на
МВР, с която се установява компетентността на актосъставителя, а тази на
наказващият орган произтича от законовата разпоредба на чл.209а, ал.4 от Закона
за здравето. Разминаването между посоченият в протокола от съдебното заседание
номер на оправомощителната заповед на Директора на ОД на МВР Стара Загора и
тази приложено по преписката и посочен в наказателното постановление.
Допуснатите неточности в протокола от съдебното заседание, подлежат на корекция
по съответния процесуален ред, но не водят до незаконосъобразност на
постановеното съдебно решение, тъй като същото не е предвидено като касационно
основание по НПК.
Като е достигнал до правни изводи
за процесуална законосъобразност на процесното наказателно постановление и го е
потвърдил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което
обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260029 от 18.01.2021 год., постановено по АНД №3077/2020 год. по описа
на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.