Определение по дело №17/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред БОС е образувано по въззивна жалба защитника на подсъдимата С. И. Н. от Г. П., срещу постановената по НОХД № 703/2009 г. по описа на РС – П. присъда, с която подсъдимата Н. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично за срок от една година и шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок.

В жалбата се сочи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна поради това, че размерът на наложеното наказание е твърде висок, което го прави и явно несправедливо. Излагат се доводи за тежкото материално и семейно положение на подсъдимата, което е било и причина да бъде извършено престъплението. Иска се да бъде изменена постановената присъда, като се намали размера на наложените две пробационни мерки.

Срещу жалбата на подсъдимата не са депозирани писмени възражения от РП - П..

Пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимата.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата иска от съда да измени първоинстанционната присъда, като намали размера на наложеното наказание в предвидения от закона минимален такъв, защото той е прекомерно завишен, поради факта, че деянието е извършено преди 4 години и половина, подбудите за извършването му са били изцяло икономически, както и предвид финансовите проблеми на подсъдимата, изразяващи се в намиране на средства за лечение на нейния баща.

Представителят на ОП – Б. пледира за потвърждаване на присъдата, тъй като атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, като първоинстанционният съд е определил наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК и то е съобразено с многобройните смекчаващи вината обстоятелства, като едновременно с това е съобразено и съдебното минало на подсъдимата Н..

Подсъдимата не се явява пред въззивната инстанция и не изразява позицията си по делото.

Пред въззивната инстанция не е провеждано съдебно следствие за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, изложените доводи в жалбата, становищата на страните в хода на съдебните прения и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК намира следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата С. Н. е осъждана към датата на престъплението, с тежко семейно и материално положение, тъй като била безработна, а трябвало да издържа двете си деца и болния си баща, за който се грижила /същият на 15.03.2007 г. е починал от рак на панкреаса/. Това било причината да вземе решение да потърси работа в Р Г. Знаела какъв е реда за напускане границите на страната ни, но Н. не притежавала валиден задграничен паспорт, а поради наложена й при едно от предходните пътувания в чужбина забрана да влиза в Р Г., нямала възможност легално да влезе в тази държава, поради което избрала незаконния път за преминаване на българо-гръцката държавна граница. За тази цел подсъдимата се свързала с неустановено в хода на разследването лице, което й предложило срещу заплащане на определена парична сума да я преведе незаконно през границата ни в Г. Подсъдимата се съгласила и на 21.07.2006 г. се придвижила с автобус до Г. П.. Там Н. се срещнала със своя водач и заедно с организираната от него група лица били превозени с лек автомобил до погранична гориста местност в подножието на планина Б. Така на територията на община П. подсъдимата и останалите лица от групата поели пеш през планината в посока държавната ни граница с Р Г. След продължителен преход на 22.07.2006 г. в района на община П. подсъдимата Н. и другите лица от групата достигнали билото на планината, преодолели граничната бразда и преминали на гръцка територия. В Р Г. обаче подсъдимата Н. не успяла да се устрои на работа, тъй като била задържана от полицейските власти и върната обратно в Р Б. на 24.07.2006 г. през Г. - К. Събраните гласни и писмени доказателства от първоинстанционния съд по несъмнен начин установяват изложените по-горе обстоятелства. Не са налице съществени противоречия в доказателствения материал, които да са налагали излагане на мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля.

Безспорни са и доказателствата по делото за съдебното минало на подсъдимата Н. - същата е осъждана за престъпления от общ характер, които престъпления са извършени при условията на съвкупност /като се изключи престъплението, за което е настъпила реабилитация по право/, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Видно от справката за съдимост и копията от бюлетини за съдимост с определение на РС - Г. С. от 12.06.2006 г., постановено по НОХД № 2842/2006 г., в сила от 12.06.2006 г., е одобрено споразумение, като за извършени от Н. 2 престъпления по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Н. е наложено общо най-тежко наказание от 3 месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. По отношение на подсъдимата е приключило и друго наказателно производство: С определение № 286/19.07.2006 г., постановено по НОХД № 931/2004 г. по описа на РС - Г. П., влязло в сила на 19.07.2006 г., е одобрено споразумение за решаване на делото, като за извършено от Н. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК й е наложено наказание 3 месеца „лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. НК за срок от три години. Не се установява от събраните по делото доказателства да е извършена кумулация по горепосочените наказателни дела.

При тази фактическа обстановка законосъобразни са изводите на районния съд за осъществяване от подсъдимата Н. от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 279, ал. 1, пр. 2 от НК, като на 22.07.2006 г. в района на община П. подсъдимата е предприела действия по преодоляване на държавната граница с цел излизане от Р Б. и преминаване на територията на Р Г., като е излязла от страната ни. Това е станало без разрешение на надлежните органи на властта. От субективна страна деянието на подсъдимата Н. е извършено при пряк умисъл - подсъдимата е знаела, че не това е редът за преминаване на границата, знаела е, че няма разрешение от компетентните гранични власти за излизане от Р Б., въпреки това е предприела действия по преминаване на границата без разрешение на надлежните органи на властта, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е целяла тяхното настъпване.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд правилно е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е направил законосъобразен извод, че в конкретния случай са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства - младата възраст на Н. към датата на деянието, съдействието за разкриване на обективната истина по делото Ч. признанието и подробните обяснения по обвинението още на досъдебното производство, изразеното съжаление за извършеното, тежкото материално и семейно положение, подтикнало я към извършване на престъплението, за да намери работа и издържа децата си, както и да лекува болния си баща. Отегчаващо обстоятелство в случая е съдебното минало на подсъдимата. Въззивната инстанция споделя направения от районния съд извод, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от подсъдимата престъпно деяние, би се явило несъразмерно тежко с оглед многото на брой смекчаващи вината обстоятелства, поради което законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК във връзка с чл. 42 а от НК, като е заменено предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” до 5 години с наказание „пробация”, включващо само двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от една година и шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца. Неоснователно е искането на защитника на подсъдимата за намаляване продължителното на пробационните мерки на 6 месеца. Освен многобройните смекчаващи вината обстоятелства, които се установяват в случая, налице е една относително голяма тежест на отегчаващото такова – съдебното минало на подсъдимата Н., като само дни преди извършване на деянието по настоящето дело подсъдимата е осъдена с влезли в сила съдебни актове за три престъпления от общ характер, за които са й наложени наказания „лишаване от свобода”, изпълнението на които е било отложено /не е определено общо наказание за тази съвкупност от престъпления/. Доказателствата за криминалните прояви на подсъдимата, предхождащи извършване на престъплението по настоящето дело, сочат на по-висока степен на обществена опасност на дееца, поради което целите на наказанието не биха се постигнали с минимално наказание пробация, а за да се поправи и превъзпита подсъдимата към спазване на законосъобразно поведение и да се въздейства върху другите членове на обществото, справедливо е отмереното от РС наказание пробация от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК с продължителност на всяка една от тях от 1 г. и 6 м. Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, като не е наложил на подсъдимата предвиденото кумулативно в чл. 279, ал. 1 НК наказание „глоба” с оглед тежкото семейно, материално и имотно състояние на подсъдимата.

РС - П. като съд, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила на основание чл. 39 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК след връщане на делото следва да реши въпроса дали да се извърши и как определянето на общо наказание по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК за престъпленията, извършени от подсъдимата Н., които се намират при условията на съвкупност.

Поради изложените по-горе съображения въззивният съд намира, че атакуваната от подсъдимата Н. присъда следва да бъде изцяло потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 334,т. 6 вр. чл. 338 НПК БОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 364 от 31.03.2010 г. по НОХД № 703/2009 г. по описа на РС - П..

Решението не подлежи на проверка по жалба или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: