Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260096
гр.
Пловдив, 28.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА
при участието на секретаря Мария
Колева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2899/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.П.
*** против Наказателно постановление № 20-1030-003284/31.03.2020 г., издадено
от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция – Пловдив“, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.114 т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП. С жалбата се моли наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
Жалбата е допустима – подадена е от
лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното :
На 11.03.2020 г. в гр.Пловдив, на
ул. „Иван Перпелиев“ до № 6 бил установен жалбоподателят, който пресякъл
внезпано на платното за движение, в посока на запад. Същият бил спрян за
проверка от служител на 04 РУ при ОД на МВР Пловдив - св. Б.П.П.. След като
свидетелят установил самоличността на
жалбоподателя, на последния бил съставен
акт за установяване на на нарушение, връчено на нарушителя лично и подписано от
нарушителя с възражения.
Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказавщият
орагн възприел описаната в АУАН фактическа обстановка по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства
- показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Б.П.П., М.П.Щ.,
копие на Заповед №812з-515/14.05.2018 г. ,справка за нарушител.
Разпитан пред съда актосъставителят
потвърди направените в съставения акт за установяване на нарушение констатации.
Същият подробно, последователно и изчерпателно описа развилата
се ситуация. Свидетелят посочи, че посоченото в АУАН място било изключително
натоварено, имало и пешеходна пътека, а също и светофарна уредба. Според свидетелят
жалбоподателят не преминал през пешеходната пътека, а на 15-20 м. от нея, което
място било различно от предназначеното според свидетеля и било изключително опасно,
тъй като в близост имало завой в западна
посока и идващите автомобили излизали без видимост за пресичащия. Предвид
мястото на което свидетелят твърди, че установил нарушителя, съществувавала
опасност да възникне ПТП. След като установил нарушителя, свидетелят го спрял,
разяснил му, че осъществява нарушение, на което той не възразил, но
впоследствие след като разбрал, че ще му бъде съставен акт, заявил, че отказва
да подпише акта, което било удостоверено с подпис на свидетел - друг полицейски
служител, посочен акто очевидец на нарушението.
Предвид оспорената от жалбоподателя
фактическа обстановка, съдът допусна до разпит и посочения в АУАН като свидетел
очевидец и свидетел при отказа полицейски служител М.П.Щ.. Същата потвърди
казаното от свидетеля П., като допълни, че по същото време тя осъществявала друга
проверка, като възприела ясно, че нарушителят пресича пътя не на обозначеното
за пешеходци място, както и че била възприела ясно разговора между нарушителя и колегата й.
Нейните показания, съдът оценя като съответстващи на показанията на св. П.,
поради което съдът дава вяра на същите.
Твръденията, изложени в жалбата, че
на процесната дата жалбоподатеят не пресичал на червено, не се подкрепят от
нито едно от събраните по делото доказателства, а доказателства, опровергаващи
доказателствената сила на съставяния АУАН не бяха представени от жалбоподателя в хода на проведеното съдебно следствие.
Отделно и независимо от липсата на доказателсва за изложените твърдения следва
да се отбележи, че вмененото нарушение не е за преминаване на забранен червен
светофар, за което е предвидено прилагането и на друга санкционна разпоредба, а
именно тази на чл.184, ал.2 от ЗДвП за пешеходец, който не спазва светлинните
сигнали, която е в размер по-висок от наложения за нарушението по обжалваното
наказателно постановление.
Предвид събраните по делото
доказателства съдът приема, че описаната в АУАН, възпроизведена и в
наказателното постановление фактическа обстановка е обективно установена.
Въз основа на правилно установена
фактическа обстановка, съдът намира, че наказващият орган е приложил правилно
материалния закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Съгласно
чл.114 т.1 от ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на пътното
платно, каквото поведение жалбоподателят е демонстрирал на процесната дата. Съгласно
чл.184, ал.3 от Закона за движение по пътищата с глоба 20 лв. се наказва пешеходец, който
наруши правилата за движение извън случаите по ал. 2. Доколкото процесниятслучай не попада сред хипотезите,
предвидени в ал.2 на същата санкционна разпоредба, наложеното наказание е правилно
определено. Същото е във фисиран размер, поради което не подлежи на ревизиране.
При
проверка относно процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на
наказателното постановление съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, като доказателство за
това е приложената към административнонаказателната преписка Заповед
№812з-515/14.05.2018 г. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност
на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата си. Спазено
е изискването, предвидено в чл.43, ал.2 от ЗАНН, предвиждащо при отказ на
нарушителя, същият да бъде подписан от свидетел, присъствал на отказа. Съдът
намира, че не е налице нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН,че
един и същи свидетел е присъствал при
съставяне на АУАН, а също и при удостоверяването на отказа. ЗАНН не въвежда
изисквания относно свидетеля на отказа, както и свидетеля, присъствал при
нарушението и няма пречка този свидетел да е един и същ. Законът не поставя изискване свидетелите по
акта по чл.
40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН да са различни от свидетеля на отказа за
подписването му. Такъв извод не може да бъде изведен и по тълкувателен път от
цитираните разпоредби по чл.40,
ал.1 и ал.3 и чл.43,
ал.2 от ЗАНН. Спазен е и срокът за съставяне на АУАН и за
издаване на наказателно постановление, предвиден в чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че във връзка с
процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Установява се от приложения към жалбата болничен лист, че на процесната дата
жалбоподателят е бил болен, същият изтъква, че на конкретната дата е отивал към
близка аптека, за да си купи лекарства. С въведената законова норма на чл.114
т.1 от ЗДвП се цели да бъдат охранявани обществените отношения, свързани с безопасността
на движението. С нея се защитават на първо място живота и сигурността на
пешеходците. Доколкото жалбоподателят е имал точно такова качество, наложило се
е излизането му на пътя макар и не по най-безопасния начин за закупуване на
лекарства предвид здравословното му състояние, което е било влошено, съдът намира, че целите на административнонаказателната
отговорност по смисъла на чл.
12 от ЗАНН биха били постигнати в пълна степен, ако лицето
бе само писмено предупредено по реда на чл.28, б. „а“ от ЗАНН, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Поради
изложеното съдът намира, че наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъдеотменено.
Ето
защо съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-003284/31.03.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на С.П. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.114 т.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. на основание чл.184, ал.3 от Закона за движение по пътищата .
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия
:.......................................................
Вярно с оригинала!
МК