№ 4003
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110161814 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от Й. А. С., ЕГН ********** и Р. М. С.,
ЕГН ********** срещу ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ********* отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 9 709 лв., представляваща главница,
ведно със законната лихва от 23.01.2014 г. до окончателното плащане на
вземането, сумата в размер на 461,90 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 30.09.2013 г. до 22.01.2014 г. и сумата в размер на 62,10 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 08.10.2013 г. до 22.01.2014 г.,
както и 661,72 лв., представляващи съдебни разноски, които суми са предмет
на изпълнителен лист, издаден на12.02.2014 г. по ч.гр.д. № 3663/2014 г. по
описа на СРС, поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че срещу ищците в полза на Банка ДСК ЕАД
е издаден изпълнителен лист за сумата в размер от 9 709 лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва от 23.01.2014 г. до окончателното
плащане на вземането, сумата в размер на 461,90 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 30.09.2013 г. до 22.01.2014 г. и сумата в размер
на 62,10 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 08.10.2013 г. до
22.01.2014 г., както и 661,72 лв., представляващи съдебни разноски.
Обосновава се, че процесното вземане е прехвърлено на ответника по делото с
договор за цесия. Аргументира се, че е изтекла петгодишната погасителна
давност от последното изпълнително действие.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, поради липса
1
на правен интерес и под евентуалност се признава изцяло. Ответникът развива
подробни съображения в насока, че не е дал повод за завеждане на делото и не
дължи разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът е признал
исковете в отговора на исковата молба. Ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признание на исковете. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание на исковете, съдът
намира предявените искове за основателни и доказани.
Поради горното, съдът постановява настоящото решение при признание
на исковете, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага
мотиви.
По разноските:
Съдът намира, че доколкото ответникът с отговора на исковата молба
признава иска и не е спорно между страните и се установява по делото, че
образуваното изпълнително дело е прекратено по силата на закона на
26.02.2016 г., както и като се вземе предвид факта, че от 19.02.2018 г.
ответникът не е предприемал изпълнителни действия за принудително
събиране на вземането, то не е дал повод за завеждане на делото и разноски не
следва да се присъждат. В този смисъл е константната практика на ВКС -
Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о.,
ГК; Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV
г. о., ГК и др.
Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако
получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му
изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Давността е не само
забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде
установено неговото съществуване или несъществуване, тъй като то може да е
погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените разписки.
Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на
чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.
Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма
право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се
установява съществуването или несъществуването на вземането. Ако този иск
е основателен, ответникът дължи разноски, защото е оспорил иска с
твърдения, че давностният срок е по-дълъг или теченето му е спирано и/или
прекъсвано.
2
Действително Банка ДСК ЕАД е образувала изпълнително дело през 2016
г. Безспорно е, че същото е перемирано през 2020 г. и ответникът от 2018 г. до
настоящия момент не е предприемал изпълнителни действия. Видно от
съдебното и извънсъдебното поведение на ответника, същият се е
дезинтересирал от процесното вземане през 2018 г. (6 години преди
депозиране на исковата молба) и не е дал повод за завеждане на делото.
Отговорност за разноски има деликтен характер и не следва да се понася от
взискателя, който виждайки, че не успява да удовлетвори вземането си в
заведен от него изпълнителен процес, е решил да не предприема последващи
изпълнителни действия, от една страна и, от друга, признава иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
439 ГПК, че Й. А. С., ЕГН ********** и Р. М. С., ЕГН ********** не дължат
на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 9 709 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва от 23.01.2014 г. до
окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 461,90 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 30.09.2013 г. до 22.01.2014 г. и
сумата в размер на 62,10 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
08.10.2013 г. до 22.01.2014 г., както и 661,72 лв., представляващи съдебни
разноски, които суми са предмет на изпълнителен лист, издаден на12.02.2014
г. по ч.гр.д. № 3663/2014 г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна
давност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3