РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 12.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря ТАТЯНА
ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА КАНД № 130 / 2023 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 47 от 16.06.2023 г., постановено по АНД № 60 / 2023 г., Районен съд - Троян, е отменил наказателно постановление № НП-329/11.11.2022 г. на заместник-министъра на земеделието, с което на „Ъпдейт 1“ ООД, ЕИК: *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв., за нарушение по чл. 3, във вр. с чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, като незаконосъобразно.
Със същото решение е осъдено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Министерството на земеделието гр. София да заплати на „Ъпдейт 1“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 6, представлявано от управителя Е.Ц.Ц., сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал заместник-министъра на земеделието, който чрез юрк. Р.Н., е подал касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Сочи се, че неправилно РС не е съобразил, че АУАН и НП са издадени за нарушение, извършено на 21.07.2022 г., че е отнет хумусния пласт и земята не се ползва по предназначение като земеделска земя, а не за нарушение – изграждане на асфалтов път, извършено пред 1982 г. Сочи, че нарушението е било извършено от собственика на имота, като намира, че в договора за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2019 г. с продавач Община Троян и купувач „Ъпдейт 1“ ООД не е посочено в имота да има изграден стар асфалтов път. Сочи, че изпълнителното деяние на нарушението, извършено от„Ъпдейт 1“ ООД, се изразява в унижаване на хумусния пласт, поради положена асфалтова настилка, като според касатора „не е от значение кога е бил положен асфалтът“, „Без правно значение е от кога е в имота съоръжението – асфалтов път“, като сочи, че съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и приращенията върху нея. В заключение се иска отмяна на решението на РС и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се потвърди процесното НП, като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Р.Н., която в съдебно заседание и в писмено становище поддържа касационната жалба, както и искането за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „Ъпдейт 1“ ООД, ЕИК: *********, се представлява от адв. П.Я., който намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила, като претендира и разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, като дава заключение, че споделя мотивите на РС за допуснати множество процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Сочи, че не е доказано авторството на административното нарушение, като се позовава на свидетелските показания, видно от които асфалтовият път съществува в имота на наказаното дружество още от 1982 г., като акцентира, че не е установен авторът на нарушението, нито датата на същото, но при всички случаи с оглед сочената дата от свидетелите за построяването на асфалтовия път, то е изтекла и абсолютната погасителна давност.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № НП-329/11.11.2022 г. на заместник-министъра на земеделието, на „Ъпдейт 1“ ООД, ЕИК: *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв., за нарушение по чл. 3, във вр. с чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/. В обстоятелствената част на наказателното постановление изрично е посочено, че административното нарушение е „констатирано на 21.07.2022 г., за което свидетелства изготвения констативен протокол. В случая не е приложим института на погасителна давност, тъй като се касае за нарушение, извършено на 21.07.2022 г., а не когато е била положена асфалтовата настилка в поземлен имот с идентификатор 73198.140.115 по КККР на гр. Троян“. Сочи се, че: „Ъпдейт 1“ ООД е унищожило хумусния пласт в обхвата на поземлен имот с идентификатор 73198.140.115 по КККР на гр. Троян, предвид обстоятелството, че в имота е положена асфалтова настилка. С това си деяние „Ъпдейт 1“ ООД е нарушило разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи“.
Районният съд е изложил подробни мотиви за отмяна на наказателното постановление, поради следното:
„От всички събрани по делото доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че „Ъпдейт 1“ ООД не е извършило нарушение по
чл. 3 във вр.чл.14 ал.1 от ЗОЗЗ. Според разпоредбата на тези текстове „Собствениците
и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране,
замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да
поддържат и повишават продуктивните им качества.“... „Безспорно установено е по
делото и не се оспорва от АНО, че жалбоподателят „Ъпдейт 1“ ООД е закупил процесния поземлен имот заедно с други около
него с Договор за продажба на недвижим имот от 05.08.2019 г., сключен между
Община Троян, в качеството й на продавач и „Ъпдейт 1“ ООД , представлявано от
управителя от Е. Ц.Ц.. Съгласно чл. 1 от договора„Ъпдейт 1“ ООД придобива правото на собственост върху
поземлен имот - общинска собственост с идентификатор 73198.140.33 по КККР на
гр. Троян, с площ от 9557 кв. м., заедно с построените в имота масивна
двуетажна сграда 73198.140.33.1 с площ от 530 кв.м. и масивна едноетажна сграда
73198.140.33.2 с площ от 194 кв. м. Установено е по делото, че поземлени имоти
с идентификатори 73198.140.112 (с площ 5013 кв. м.), 73198.140.113 (с площ 1507
кв. м.), 73198.140.114 (с площ 341 кв. м.) и
73198.140.115 (с площ 2696 кв. м.) по КККР на гр. Троян са с предишен
идентификатор 73198.140.33.“
Районният съд правилно е кредитирал всички доказателства па делото поотделно и в съвкупност, видно от които няма доказателства до момента на проверката на 21.07.2022 г. наказаното дружество да е предприемало каквито и да било строителни действия в имота, като липсват и доказателства да е изградило процесния асфалтов път. Нещо повече, видно от гласните доказателства - свидетелят Д.Е. твърди, че процесната асфалтова настилка е изградена още през 1982 г., заедно с изграден паркинг, като от 1982 г. до момента не е изграждана друга асфалтова настилка, като свидетелят Дилян Енкин сочи и извършителят на асфалтовия път - „Благоустройство и комунално строителство“ – Троян, което тогава е било общинско предприятие. Обстоятелството, че асфалтът е стар и е положен отдавна се потвърждава и от показанията на свидетеля Д.Н. – свидетел по съставяне на АУАН.
Ето защо правилно районният съд е изложил мотиви за липса на
доказателства, че имено наказаното дружество „Ъпдейт 1“ ООД е положило
асфалтовата настилка, а наказателното постановление е издадено именно, че: : „Ъпдейт 1“ ООД е
унищожило хумусния пласт в обхвата на поземлен имот с идентификатор 73198.140.115 по КККР на гр. Троян,
предвид обстоятелството, че в имота е положена асфалтова настилка“. Освен
липсата на доказателства за авторство на административното нарушение, които се споделят
и от касационната инстанция, районният съд е изложил и мотиви за допуснати
процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.
Правилно районният съд е приел, че погрешно датата на констатиране на административното нарушение 21.07.2022 г. е посочена като дата на извършване на същото. Правилно е прието от РС, че: „както АУАН, така и НП, страдат от съществен порок, а именно непосочване точната дата на извършване на нарушението, което е недопустимо,тъй като датата на извършване на всяко административно нарушение е задължителен реквизит съгласно чл.42 ал.1 т.3 и чл.57ал.1 т.5 от ЗАНН. Непосочването на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“.
Касационата инстанция споделя и другите допълнителни аргументи на районния съд за отмяна на наказателното постановление, че в АУАН и НП липсва пълно описание на административното нарушение и на обстоятелствата, при които е извършено - нарушение на реквизитите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за липса на яснота досежно нарушените законови разпоредби, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Ето защо
правилно районният съд е отменил наказателното постановление, като е изложил
подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, която
следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са доказани в размер на 400 лв., видно от договор за правна защита и съдействие на л. 17 от делото. От страна на касатора липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация, което в размер на 400 лв. е под минималното съгласно чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо следва да се присъдят на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за настоящата инстанция.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 16.06.2023 г., постановено по АНД № 60 / 2023 г. на Районен съд – Троян.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Министерството на земеделието гр. София да заплати на „Ъпдейт 1“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 6, представлявано от управителя Е.Ц.Ц., сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: