Присъда по дело №68/2021 на Районен съд - Павликени

МОТИВИ към Присъда № 8 от 28.03.2022 година по НОХД № 68 по
описа на ПРС, трети състав за 2021 година

Подсъдимият Я. И. Б., роден на *** г. в гр. П., с постоянен и настоящ
адрес гр. Б. ч., общ. П., ул. „***“ № ***, български гражданин, неженен, с
основно образование, осъждан, безработен, ЕГН ********** е обвинен за
това, че на 27.12.2014 г. в гр. П., действайки в качеството на длъжностно лице
- обслужващ ***, с място на работа *** в гр. П., ул. „***“ № ***, присвоил
чужди пари, връчени му в това му качество да ги пази и управлява - сумата от
6849,98 лв., собственост на „***“ ЕООД с. Т., общ. В. – квалифицирано като
престъпление по чл. 201 от НК. Представителят на РП поддържа
обвинението, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено
наказание при условията на чл. 54 от НК, с предложение за определянето му
под три години, като се приложи и институтът на чл. 66 НК и на това
основание, изпълнението на последното се отложи за подходящ изпитателен
срок.

Делото е разгледано и присъдата постановена в отсъствието на
подсъдимия. В хода на досъдебното производство не е давал обяснения и не
се признава за виновен.

Редовно назначеният му служебен защитник навежда доводи за
недоказаност по искания от закона начин и моли подзащитният му да бъде
оправдан. Алтернативно моли за определяне на минимално наказание.

Граждански иск не е предявяван.

По делото са събрани писмени доказателства, свидетелски показания и е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
анализирани и преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:

Относно личността на подсъдимия: Я. И. Б. към процесния период
бил *** годишен, живеел в гр. Б. ч., общ. П.. Не работел по трудов договор.
Бил реабилитиран по право през 2007 г. за извършена кражба през 1999 г. Със
1

споразумение по НОХД № 663/2008 г. на Районен съд - *** бил осъден за
престъпление по чл. 206 от НК на глоба.

Факти по деянието: Към 2014 година пострадалото дружество - „***“
ЕООД, с. Т., обл. В. стопанисвало *** „***“, находяща се в гр. П., ул. „***“
№ ***. Предходното назначено за управител лице в началото на месец
декември 2014 година присвоило сумата от 3361.12 лева, не се явявало на
работа и във връзка с дейността си дружеството имало нужда от работници.

Така с трудов договор № ***/13.12.2014 г., сключен между „***“ ЕООД,
с. Т. и Б., последният бил назначен на работа като обслужващ *** на горния
обект и тъй като с постъпването си създал добро впечатление и доверие у св.
Б., търговски пълномощник на дружеството, срещу допълнително заплащане
му били възложени и допълнителни функции, като за целта бил
допълнително обучен и инструктиран от св. Т.Т., служител във фирмата. Така
задълженията му били да обслужва клиентите на ***, да участва в
изготвянето на заявки и да приема и опазва ГСМ и стоки, издаване на фактури
и изготвяне на ежедневни отчети, събиране на оборота и внасянето му в „***“
клон П.

За последното била изготвена Форма за възлагане от 17.12.2014 г. на
„***“ АД. С уведомление изх. № *** по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда
трудовият договор бил представен и регистриран в НАП.

За времето от 13.12.2014 г. - 27.12.2014 г. подсъдимият изпълнявал
трудовите си задължения като обслужвал клиенти на ***, изготвял ежедневни
отчети, събирал оборота и го внасял в клона на „***“ в гр. П. За същия
период бил отчетен оборот на *** в размер на 40262,53 лв., а за времето от
17.12.2014 година – 25.12.2014 година Б. изготвил отчети за приходите,
продажбите и наличните петролни продукти на обща стойност 21 966,57 лв.
Отчетите били изготвени с 211,30 лв. повече оборот, спрямо отчетения от
ЕКАФП. Оборотът за внасяне по разплащателната сметка на дружеството за
същия период, ведно с остатък за внасяне от 16.12.2014 г., бил в размер на
20425,32 лв. За същия период подсъдимият внесъл по банковата сметка на
„***“ ЕООД в „***“ АД на 27.12.2014 г. сумата от 13 462,93 лв. Б. не внесъл
по сметки на дружеството от оборота за времето от 23.12.2014 г. до
27.12.2014 г. включително сумата 6962,39 лв., която присвоил за себе си.

Сутринта на 28.12.2014 г. той не се явил на работа, не вдигал телефона
си при повикване от колегата му, който бил нощна смяна и очаквал
подсъдимия да поеме дневната смяна. Била повикана св. Ж. Л. П., която поела
смяната на Б.. Последната уведомила св. А. П. Б. за случилото се. На
2

следващия ден последния, заедно със св. Т. М. Т. пристигнали в гр. П.
Наложило се да разбият вратата на офиса, т.к. подсъдимият прибрал
ключовете в себе си. Двамата извършили проверка на счетоводните
документи и установили присвояване на сума от оборота.

След установяване на присвояването пълномощникът на дружеството
св. Б. сигнализирал за случая прокуратурата. По изнесеното в сигнала била
извършена предварителна проверка и образувано настоящото досъдебно
производство. Установило се, че след присвояването Б. напуснал пределите
на Република България, където на неизвестен адрес се намира и понастоящем.

От кредитираното заключение на ССЕ с ВЛ О.Н. се установява, че
счетоводството на „***" ЕООД е водено редовно за процесния период и
отговаря на изискванията на ЗСч., ЗДДС и ЗДДФЛ. Констатациите относно
оборотите, внесените и невнесени суми са вписани по-горе.

По делото няма данни подсъдимият да е възстановил на ТД горната сума,
с което и имуществените вреди от престъплението да са били възстановени.

Липсват каквито и да било доказателства на Б. да е било възлагано да
изплаща трудовите възнаграждения на останалите служители в търговския
обект или пък действително да го е правил. Липсват данни за процесния
период да е подавал сигнали до РУ, респективно РП за извършени спрямо
него или имуществото на ТД престъпни посегателства.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
общия ред. Установената въз основата им фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха
свидетелските показания, подкрепени от приложените към досъдебното
производство и приобщени по надлежния ред писмени доказателствени
средства. Гласните доказателства, пряко и косвено са относими към фактите,
релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, касаят фактическите действия по присвояването на сумите,
след получаването им от подсъдимия, както и нарушенията на служебните
задължения, изразили се в неспазване на вътрешни правила на дружеството за
реда на внасяне постъпилите средства по банковата сметка.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
3

налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им.

Наведените от защитата на подсъдимия доводи се явяват неподкрепени
от доказателствения материал, поради което и не подлежащи на съобразяване.
Доколкото между страните не е уговорено Б. да изплаща възнаграждения,
дори и да го е сторил, което е недоказано, то това не го оневинява. Всяка
сума, при това положение, която му е поверявана се явява чужда за него и
липсва основание за разпореждане с нея, извън договореното. Съдебната
практика, обективирана в Решение № 88 от 16.II.1973 г. по н. д. № 802/72 г., II
н. о. на ВС приема, че длъжностното лице следва да отчете на предприятието,
организацията или учреждението изцяло повереното му за пазене или
управление обществено имущество и не може да се разпорежда с него в своя
или чужда полза по съображения, че в бъдеще се следва трудово
възнаграждение от същите, а какво остава за разпореждане със средства,
които не му се следват.

От правна страна, предвид горното, настоящият състав е приема
следното:

Анализът на фактическата обстановка сочи за безспорно установено
осъществяването от страна на подсъдимия на деяние, което от обективна и
субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав по чл.
201 от НК.

Доказано е безспорно от обективна страна, че на 27.12.2014 г. в гр. П.,
действайки в качеството на длъжностно лице - обслужващ ***, с място на
работа *** в гр. П., ул. „***“ № ***, присвоил чужди пари, връчени му в това
му качество да ги пази и управлява - сумата от 6849,98 лв., собственост на
„***“ ЕООД с. Т., общ. В..

Особеното качество на субекта, от значение за съставомерността на
деянието, а именно да е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. ”б”
НК, по отношение на подсъдимия е категорично установено от приложените
писмени доказателства, с качеството на надлежни такива за обстоятелствата
на заеманата длъжност и свързани с нея задължения - било му възложено да
изпълнява със заплата, постоянно, работа, свързана с пазене и управление на
чуждо имущество в юридическо лице - „***“ ЕООД, с. Т., обл. В., отговарят
на разясненията дадени с ТР 73/74 на ОСНК и ППВС 3/70г относно понятието
длъжностно лице. Ето защо, на база анализ на правомощията и задълженията
на подсъдимия съдът приема, че последният имал качеството на длъжностно
лице, по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, от тук е и годен субект на
4

престъплението по чл. 201 от НК. При това не е спорно в съдебната практика,
че за такова възлагане не е необходимо спазването на специална форма, а е
възможно това да е сторено дори устно.

Съществен обективен елемент от състава на изпълнителното деяние по
чл. 201 НК, се явява и отношението на дееца към предмета на престъпното
посегателство – чуждо /обществено или частно/ имущество - пари, вещи и др.,
които се намират в негова фактическа и/или юридическа власт и
въздействието което той оказва върху тях, последващите действия по
своенето им /присвояването/, каквото е разбирането в трайното установената
съдебна практика. От обективна страна, в хода на настоящото съдебно
следствие, се установи несъмнено че на подсъдимия, именно в качеството на
длъжностно лице, са били предадени, на правно основание, движимите вещи
предмет на присвояването - парични суми от реализирани обороти,
принадлежащи на пострадалото дружество. С това е доказано, че той
получава фактическата власт върху присвоена сума. Невнасяйки ги по
сметката на дружеството подсъдимият от една страна не изпълнява
служебните си задължения и от друга демонстрира своенето им.

И това е така, защото реално поставяйки ги в свое фактическо владение,
Б. осуетява и прекъсва възможността ТД да се ползва и разпорежда с
процесните пари, възлизащи на сума, дори надвишаващата обвинението от
6849,98 лева. По този начин, той обективирал и разпоредителните действия
от своя страна, без каквото и да е основание за това, с имущество – пари
което е чуждо по смисъла на закона, в което се изразява и
противозаконността на действията му. С това присвояването на предмета на
престъплението - чужди пари, е осъществено, а престъплението – довършено.
Същото е резултатно и обективно е вярно настъпването на намаляването на
имуществото в патримониума на друго лице - правен субект /ТД/. В типично
проявление на изпълнителното деяние при длъжностното присвояване, с
действията си Б. в качеството на длъжностно лице и в пряко нарушение на
служебните си задължения да пази и управлява повереното му чуждо
имущество, превърнал държанието от името и за сметка на работодателя си,
във владение за себе си, което няма право да получи, в това именно се е
изразило и длъжностното присвояване.

При така коментираната доказателствена база, пряко и категорично е
установено авторството на деянието, както и неговата изпълнителна форма,
при даденост в съвкупните му обективни признаци.

Като пълнолетно лице, подсъдимият е годен субект на наказателна
отговорност.
5

От субективна страна, деянието е извършено виновно, при пряк умисъл -
чл. 11, ал. 2 от НК. При наличие на интелектуалния и волевия елемент,
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите
последици и пряко целял тяхното настъпване. Умисълът от негова страна е
явно и несъмнено обективиран в действията и проявите му, включително и
последващите действия – неявяване на работа, прекъсване на всякаква връзка
с работодателя, дори укриване в чужбина. От тук и изводът, че съзнавал
естеството и значението на фактическото деяние, следователно и признаците
на престъплението и неговите обществено опасни последици – пряко целени
от него, като настъпването на същите се явяват неизбежен резултат от
проявата му, достатъчно за обосноваване на пряк умисъл.

По изложените до тук съображения, съдът призна подсъдимия за виновен
в извръшването на престъпление по чл. 201, ал.1 от НК до сумата на
обвинението.

Относно наказанието:

Подсъдимият към процесния момент не е осъждан – реабилитиран е,
което съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелства. С тази
правна преценка се взеха предвид, още и възраст, социалното положение и
статус, както и относително дългия период на наказателното преследване,
следствие и на поведението на Б..

С оценка на отегчаващо обстоятелство, се отчетоха размера на
причинената вреда, липсата на разкаяние.

Предвид гореизложеното, с отчитане завишената обществена опасност
на деянието, с оглед относително високия размер на присвоената сума, съдът
счита, че не следва да се смекчава наказанието при условията на чл. 54 от НК
и изключва отмерването му в размер на минимума от 1 година, а над него -
именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Доколкото липсват данни за имущество на Б. в Република България и
полагане на труд кумулативно предвидените по-леки наказания - лишаване от
от ПРАВОТО да заема държавна и обществена длъжност и да упражнява
професии и дейности като материално отговорно лице, както и такива
свързани с отчетническа и друга дейност свързано с достъп до чужди парични
средства не се наложиха – при това положение по никакъв начин не биха
допринесли нито за поправянето на подсъдимия, нито би осъществило целите
6

на генералната превенция, а биха се явили ненужно тежка репресия. Досежно
тях тази възможност е изрично предвидена в специалната норма - по аргумент
от чл. 201, ал. 1 НК, предоставящ на съда преценка за налагането.

По отношение на начинът на изтърпяване на наказанието:

Съобразявайки размерът на наложеното наказание лишаване от свобода,
както и данните за личността на подсъдимия, индивидуалната преценка на
които е водещия –доминантен фактор, съдът счита за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето на наказателноотговорното лице, не е
наложително неговото ефективно изтърпяване. Поради което и приложи
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, на което основание отложи изтърпяването на
наложеното „лишаване от свобода”, за изпитателен срок от ТРИ години. С
оглед изложеното, съдът намира, че така индивидуализираното наказание и
при приложение института на условното осъждане, ще съдейства за
реализиране целите на наказателната репресия, заложени в чл. 36 НК. С
акцент в достатъчна степен да допринесе за преосмисляне поведението и
превъзпитанието на дееца към стриктно спазване на законовите разпоредби и
действащия правов ред. Наложеното наказание се счита и за справедливо, при
дължимата съгласно закона съответност на същото с тежестта на
извършеното, както и общото изискване за обществена справедливост, в
социално измерение.

Предвид признаването на подсъдимият за виновен, Съдът го осъди да
заплати направените по делото разноски.

Водим от така изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	8
Дата:	28 март 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия:	Цветомил Борисов Горчев

Дело:	20214140200068
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 февруари 2021 г.

Присъда по дело №68/2021 на Районен съд - Павликени

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите