№ 63
гр. Враца, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20211400900080 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№651/22.06.2021 г.
на адв.Г.Й., като пълномощник на П. ЦВ. Д., с която против „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД-гр.София, е предявен иск за заплащане на сумата от 160 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 11
015,65 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие причинени на
ищцата от ПТП, настъпило на 26.12.2020г. травматични увреждания. Претендира се
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2021г. по
отношение неимуществените вреди и считано от 22.06.2021г.по отношение на
имуществените вреди.
В исковата молба се твърди, че на 26.12.2020г. около 09:15 ч. на път ІІ-15
Враца-Оряхово, при км.22+250, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№***, водачът Е.Д. навлязла в лентата за насрещно движение и ударила насрещно
движещия се л.а. „Опел Вектра“, с рег.№***, в който на предната седалка се возела
ищцата П.Д. с поставен обезопасителен колан. За пътния инцидент е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №967000-159/07.01.2021г., издаден от
ОД на МВР-Враца и е образувано ДП №11114/26.12.2020г.по описа на РУ на МВР-
Враца.
Твърди се, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: 1/ травматичен шок; 2/фрактура на долния край на бедрената кост на
десния крак; 3/фрактура на двете пубисни; 4/фрактура на тялото на S1 прешлен;
5/контузия на главата; 6/мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание; 7/плеврален
излив с широчина 0,8 см. Посочва се, че след настъпване на ПТП ищцата е откарана по
1
спешност в УМБАЛСМ“Пирогов“-София с опасност за живота и е хоспитализирана за
периода 26.12.2020г.-17.02.2021г. По време на хоспитализацията са извършени три
оперативни интервенции, при първите две от които /на 31.12.2020г. и на 07.01.2021г./
са извършени репозиция на вътреставната фрактура с поставяне на заключваща плака
и винтове и репозиция на фрактурата на пубисната кост с поставяне на плака и
винтове, а при третата операция са поставени две водещи кирнерови игли на тялото на
S1 прешлен. Твърди се също, че поради настъпили след третата операция усложнения,
на 23.01.2021г. и на 29.01.2021г. ищцата е претърпяла нови две оперативни
интервенции за евакуиране на гноевидно съдържима течност и за отстраняване на
инфектирана тъкан от операцията на бедрената кост. След изписването й от
УМБАЛСМ“Пирогов“-София ищцата е продължила лечението си в домашни условия,
където е била напълно обездвижена и под грижите на медицински персонал,
подложена е на антитромботична профилактика, като продължава медикаментозна
терапия и до момента. Вследствие на счупванията ищцата твърди, че е търпяла и търпи
постоянни болки в областта на таза, придружени с изтръпване на крайниците,
цялостното й здравословно състояние е силно влошено, не може да става от леглото, да
се обслужва и храни, има постоянен страх от усложнения и счита, че животът й няма
смисъл така. Сочи се, че на 20.05.2021г. ищцата отново е била приета в болница,
където е престояла до 22.05.2021г. и където е извършено нова оперативна интервенция.
Ищцата поддържа, че по мнение на лекарите клиничното й състояние няма да се
подобри съществено, като единствената надежда е да няма влошаване, което би могло
да доведе до пълна инвалидизация. Това създава чувство за страх, безизходица и
несигурност у ищцата, която е развила посттравматично стресово разстройство,
изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата чрез постоянни мисли за
случилото се. Освен това в следствие на шока и травмите ищцата страда от главоболие,
световъртеж, обща отпадналост, залитане, моменти на дезориентация и нарушения на
паметта и мотивацията. Ищцата поддържа също, че освен описаните неимуществени
вреди, тя е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на поведените
оперативни интервенции, болничен престой и възстановителен престой, възлизащи на
сумата от 11015,65 лв.
В исковата молба се сочи, че за управлявания от Е.Д. лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№***, има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
обективирана в полица №BG/06/1200002918645 със срок от 16.10.2020г. до
15.10.2021г. към „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД -гр.София.
Твърди се, че в изпълнение изискванията на чл.380 КЗ ищцата е предявила
претенциите си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, но
обезщетение не е било определено и изплатено от него.
С подадения отговор ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД -гр.София
поддържа, че оспорва иска по основание и размер. Сочи се, че действително по
2
отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№***, има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в полица
№BG/06/1200002918645 със срок от 16.10.2020г. до 15.10.2021г. към „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД -гр.София. Посочва се също, че той като във връзка с настъпилото
ПТП има образувано ДП, което е на етап разследване, то не може с категоричност да се
твърди, че вина за него има водачът на застрахования л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.
№*** . По тази причина се оспорва наличието на всички елементи от фактическия
състав на предявения иск-виновно и противоправно поведение на водача на
„Фолксваген Голф“ с рег.№***, причинно-следствена връзка между ПТП и получените
от ищцата увреждания, механизма на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило.
В условията на евентуалност ответникът твърди, че вина за произшествието има и
водачът на лекия автомобил „Опел Вектра“, в който се е возила ищцата, както и че тя
има съществен принос за получените травматични увреждания, тъй като е пътувала без
поставен обезопасителен колан. В тази връзка ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Ответникът поддържа също, че претендираното застрахователно обезщетение е
завишено и не отговаря на критерия за справедливост. Оспорва се и предявеният иск
за имуществени вреди , като се сочи, че не е установена причинно-следствената връзка
между вредите и произшествието, а е налице и съпричиняване от пострадалата.
Оспорва се и датата, от която се претендират законните лихви, като се посочва, че по
отношение обезщетението за неимуществени вреди лихва се дължи от изтичането на
тримесечния срок от датата на предявяване на доброволната претенция, а по
отношение обезщетението за имуществени вреди лихва изобщо не се дължи.
В подадената допълнителна искова молба ищцата изразява становище за
неоснователност на направените от ответника възражения за липса на деликт, за
съпричиняване на вредите, за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и за недължимост на лихвата. Поддържа, че противоправните
действия на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ подлежат на установяване
в настоящия процес, а вината се предполага до доказване на противното. Поддържа се
също, че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан, а размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди и справедлив, доколкото съответства на В
подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа
всички свои възражения, направени с отговора на исковата молба.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и за
изслушани автотехническа, медицинска и психологическа експертизи.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и възраженията на
3
страните, съдът приема за установено следното:
С определение на съда от 16.12.2021г. ответната застрахователна компания е
била задължена да представи копие от застрахователна полица
№ВG/06/1200002918645. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да
представи копие от полицата, но и не оспорва съществуването и валидността на
същата, то съдът приема за установено наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица №ВG/06/1200002918645 за л.а.
"Фолксваген Голф“ с рег.№ *** със срок на валидност от 16.10.2020г.до 15.10.2021г.,
сключена с ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД -гр.София.
С исковата молба е представена молба /застрахователна претенция/ вх.№94-Г-
33/24.02.2021г., с която ищцата е поискала от ответника изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди като резултат от настъпило на
26.12.2020г. ПТП по вина на водача на застрахования лек автомобил. По делото не са
представени доказателства претенцията да е била пълно или частично уважена.
По делото е представен протокол за ПТП с пострадали лица №УРИ967000-
159/07.02.2021г., съставен от мл.контрольор при ОДП-Враца, от която се установява, че
на 26.12.2020г. около 9,15 часа на път ІІ-15, км.22+250, е настъпило ПТП, с участието
на л.а. "Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, управляван от ЕЛ. ИВ. Д. и л.а.“Опел Вектра“ с
рег.№***, управляван от Д. Т. Д.. В протокола е посочено, че в следствие на
настъпилото ПТП тежко ранена е ищцата П.Д., която е пътувала в лекия автомобил
“Опел Вектра“ и е получила фрактура на тазобедрени кости, фрактура на бедрена
става, фрактура на 2 ребра, контузия на бял дроб и травматичен шок. Посочено е също,
че ищцата е обслужена в МБАЛ“Христо Ботев“-гр.Враца и е превозена за лечение в
болница „Пирогов“-София с временна опасност за живота.
Както това се установява от постъпилите с писмо №2382/07.02.2022г. на
Районна прокуратура-Враца, копия от решение №107/30.11.2021г.по АНД
№986/2021г.на Районен съд-Враца и постановление с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от
13.10.2021г.на РП-Враца, постановено по ДП №2382/2020г., за настъпилото ПТП е
било образувано досъдебно производство, което е приключило с предложение на РП-
Враца за освобождаване на обвиняемата ЕЛ. ИВ. Д. от наказателна отговорност за
извършено от нея престъпление по чл.343а, ал.1, б.“в“, пр.първо, вр.с чл.343, ал.3,
пр.трето, вр.ал.1, б.“б“, вр.с чл.342, ал.1 от НК, с налагане на административно
наказание. По така направеното предложение РС-Враца е постановил посоченото
решение №107/30.11.2021г.по АНД №986/2021г., с което е признал обвиняемата ЕЛ.
ИВ. Д. за виновна в това, че на 26.12.2020 г., около 09:15 часа, на път II-15, км. 22+250
/гр.Оряхово-гр.Враца/, при управляване на лек автомобил "Фолксваген Голф“ с рег.№
***, е нарушила правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, а именно чл.21, ал.1 ЗДвП и движейки се с превишена скорост от 94
4
км/ч при максимално разрешена 90км/ч навлязла от дясната в срещуположната лява
лента на платното за движение, в резултат на което блъснала движещия се в обратна
посока /към гр. Оряхово/ лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№***, управляван от
правоспособния водач Д. Т. Д. и с това по непредпазливост причинила телесни
повреди на повече от едно лице, както следва:
- на П. ЦВ. Д., возеща се на предна дясна седалка в лек автомобил „Опел
Вектра“ - две средни телесни повреди изразяващи се в многофрагментно счупване на
дясна бедрена кост, с което й е причинено трайно затруднение движенията на долен
десен крайник и счупване на двете срамни кости на таза с разединяване на лонното
съчленение, с което й е причинено трайно затруднение на двата долни крайника, както
и
- на Д. Т. Д. - една средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната
ставна ямка на таза, с което му е причинено трайно затруднение движенията на долен
десен крайник; като след описаното деяние обвиняемата направила всичко зависещо от
нея за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.В,
пр.1, вр. чл.343, ал.3, пр.3, вр. ал.1, .Б, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.78а, ал.1, вр.чл.54 НК РС-
Враца освободил обвиняемата от наказателна отговорност и й наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, платима в полза на
Държавата.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на
пътнотранспортното произшествие, механизма му, настъпилите от него вреди и
виновното за ПТП лице, за изясняване на механизма на същото по делото е назначена
и изслушана и автотехническа експертиза при задачи поставени и от двете страни,
чието заключение не е оспорено и е прието от съда като пълно и обосновано.
Изследвайки материалите по делото и материалите от воденото досъдебно
производство, вещото лице В. е посочило, че на 26.12.2020г. в светлата част на
денонощието при облачно време с лек валеж от дъжд, мокра пътна настилка и
нормална видимост за тези условия, лекият автомобил „Опел Вектра“ се е движел по
правия участък на пътя в полагащата му се дясна лента за движение със скорост от
около 70 км/ч., при допустима скорост за пътния участък-90 км/ч. В същото време
насрещно движещият се л.а. "Фолксваген Голф“ след преминаване през десен за него
завой е продължил движението си в посока гр.Враца по правия участък със скорост на
движение от около 94 км/ч., но при излизане от завоя водачът е изгубил контрол върху
треакторията на движение на автомобила (поради скоростта на движение, която не е
съобразена с мократа настилка и радиус на завоя), при което автомобилът се отклонява
на ляво под ъгъл от около 20-25 градуса, навлиза в лентата за насрещно движение и
при достигане на мястото на удара с предна челна част удря движещия се срещу него в
полагащата му се лента за движение, л.а. „Опел Вектра“ в областта на предната броня.
От експертното заключение се установява също така, че виждайки, че лекият
5
автомобил "Фолксваген Голф“ навлиза лентата му за движение срещу него, водачът на
л.а. „Опел Вектра“ е реагирал на аварийно спиране, но поради липса на време и
разстояние не е могъл да предотврати ПТП. Вещото лице посочва също, че в
следствие на удара и получените инициални ударни импулси, л.а. "Фолксваген Голф“
се завърта в посока на часовниковата стрелка, продължава движението си ротационно
и транслационно, напуска пътното платно вляво по посоката си на движение и при
попадане в затревена площ, вследствие на наклона се обръща по таван и се установява
в покой, а л.а. „Опел Вектра“ се завърта също в посока на часовниковата стрелка под
ъгъл около 170 градуса и с транслационни и ротационни движения след удара навлиза
в лентата насрещна за неговото движение и се установява в покой върху четирите си
колела.
Според вещото лице В., от техническа гледна точка причини за настъпването
на процесното ПТП са субективните действия на водача на л.а.“Фолксваген Голф“,
който губи контрол върху треакторията на движение на автомобила при движение със
скорост от около 94 км/ч., технически несъобразена с мократа пътна настилка и
радиуса на завоя, при което автомобилът се отклонява на ляво под ъгъл от около 20-25
градуса, навлиза в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещия се
л.а.“Опел Вектра“. От своя страна водачът на л.а.“Опел Вектра“ не е имал техническа
възможност да предотврати удара. Съобразно така установения механизъм на ПТП,
изследването на седалките в автомобила, оборудването му за пасивна защита
/колани,точки на задържане и пр./, действието на инерционните сили, вещото лице по
автотехническата експертиза е достигнало и до заключението, че по време на
настъпване на произшествието ищцата вероятно е била с поставен обезопасителен
колан.
В подкрепа на твърденията си за вида и характера на претърпяните от нея
травматични увреждания ищцата е ангажирала писмени и гласни доказателства и е
поискала изслушването на медицинска и на психологическа експертиза. От
представените писмени доказателства-3 бр.експертизи, издадени от
УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“-София съответно на 05.01.2021г., на 26.01.2021г. и без дата
за КП 198, както и 1 бр.епикриза, издадена от МБАЛ“Авис-Медика“ООД се
установява, че в деня на ПТП 26.12.2020г. ищцата П.Д. е приета в
УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“-София с диагноза „Счупване на долния край на бедрената
кост-закрито-дясно. Счупване на пубиса-закрито“. Във връзка с тази диагноза на
ищцата са извършени множество изследвания, както и е извършена оперативна намеса
за репозиция на вътреставна фрактура. На 07.01.2021г. и на 23.01.2021г.на ищцата са
извършени две нови операции, при първата от които е извършена остеосинтеза с два
сакроилачни винта, а при втората ревизия и фасциотомия. На 29.01.2021г. е извършена
нова оперативна интервенция, при която е извършена фасциотомия и дебридман на
девитализираните тъкани на предна коремна стена. Видно от издадените от
6
УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“-София, общият престой престой на ищцата в посоченото
лечебно заведение е бил от 26.12.2020г.до 17.02.2021г.
Както това се установява от представената епикриза, изд.от МБАЛ“Авис-
медика“ООД, на 20.05.2021г. ищцата претърпяла нова операция, на която е извършена
ексцизия на перианални висулки и анална фистулотомия медианна сфинктеротомия.
Изследвайки данните от така представените писмени доказателства и след
извършен личен преглед на ищцата вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза е представило заключение, че като резултат от настъпилото ПТП ищцата е
получила счупване на дясна бедрена кост в далечния край; счупване на горните рамена
на двете срамни кости на таза; непълно изкълчване на лявата хълбочно-кръстцова
става; счупване на седалищната кост в ляво; лезия на пикочния мехур; възпалителни
изменения на меките тъкани в мястото на оперативните разрези, възникнали като
усложнения на оперативните интервенции. За тези увреждания ищцата е претърпяла
оперативно-ортопедично, оперативно и медикаментозно лечение. Според вещото лице,
в причинна връзка с настъпилото ПТП не се намира единствено претърпяната
оперативна интервенция в МБАЛ“Авис-Медика“ООД, докато останалите интервенции
са в пряка причинно-следствена връзка с него. Според вещото лице д-р К. срокът за
възстановяване от получените травми е около 10-12 месеца, като в случая е налице и
удължен оздравителен период, предвид конкретните счупвания, но пълно
възстановяване на ищцата не е възможно по отношение на пълен обем на активни
безболезнени движения. Вещото лице посочва също така, че ищцата ще търпи болки и
страдания и за в бъдеще при определени условия, както и че са налице трайни
последици на нейното здравословно състояние, изразяващи се в затруднено
придвижване.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е
разпитан и свидетеля Д.Д.-съпруг на ищцата, както и и изслушана съдебно-
психологическа експертиза. Според свидетеля след катастрофата ищцата била в много
тежко състояние и в продължение на около 1-2 месеца не можела да се движи изобщо,
като това наложило дори използването на специален матрак. През този период, както и
до м.май 2021г. ищцата била изцяло зависима от грижите на околните, оплаквала се
непрекъснато от много силни болки, което налагало да приема болкоуспокояващи
лекарства, имала рани от залежаването, които трябвало да се почистват през няколко
часа, събуждала се често, плачела. Според свидетеля, в резултат на катастрофата
ищцата се променила коренно-станала стресирана, започнала за изпитва страх от
придвижване с автомобил, чувства се непълноценна, тъй като почти не може да ходи и
да върши някаква работа повече от 10 минути.
Съдът намира, че така дадените от св.Д. показания следва да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства- медицинска документация и заключение на вещото лице по назначената
7
и изслушана медицинска експертиза, което не е оспорено от страните. Свидетелските
показания се подкрепят и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-
психологическа експертиза, което също не е оспорено от страните. Според това
заключение, в резултат на преживяното ПТП ищцата П.Д. е развила остра стресова
реакция и посттравматично стресово разстройство, като е променила коренно начина
си на живот и вече е друг човек с друга нервна система. Както острата стресова
реакция, така и посттравматично стресово разстройство съставляват болести, които
могат да хронифицират и да преминат в трайна промяна на личността. Проявленията на
стресовото разстройство са внезапни, натрапливи и болезнени пристъпи на страх и
телесен дискомфорт, които връщат ищцата към преживяното и я правят емоционално
лабилна, раздразнителна и ограничена в плановете и действията си. Според вещото
лице, това състояние ще е налице, докато тя възстанови обичайното си ниво на
личностно и социално функциониране, което може да стане при условие, че се приеме
релевантна психотерапевтична подкрепа. Вещото лице Г. е посочило също така, че
оздравяването в психологически план е силно зависимо и от лекуването на физическата
травма.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията по чл.380 от
КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност" е
функционално обусловена от отговорността на деликвента /причинителя на вредата/,
то тя се осъществява и при наличието на всички обективни и субективни признаци на
фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. С оглед
на това фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са:
1)валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване на застрахователно
събитие – ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; 4) предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.
В разглеждания случай между страните няма спор, относно наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица
№BG/06/1200002918645 за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№***, със срок на
валидност от 16.10.2020г. до 15.10.2021г., сключена с ответното дружество „ДЗИ-
Общо застраховане“ЕАД -гр.София, като наличието на такава съдът приема и на
основание чл.161, вр.с чл.190 от ГПК.
Посредством официални документи- констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, решение №107/30.11.2021г.по АНД №986/2021г.на Районен съд-
8
Враца и постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание от 13.10.2021г.на РП-Враца, постановено по
ДП №2382/2020г., се установи по безспорен начин и настъпването на застрахователно
събитие – ПТП от 26.12.2020г., причинено противоправно от водача на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег.№*** ". По силата на чл.300 от ГПК решението на Районен
съд-Враца от 30.11.2021г.по АНД №986/2021г. е задължително за гражданския съд,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца,
поради което следва да се приеме, че фактите по настъпването на ПТП, неговия
цялостен механизъм, наличието на пострадали лица, формите на телесни повреди и
виновността на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№*** ", са осъществени така,
както е посочено в решението. Посоченото решение на РС-Враца, заключението на
автотехническата експертиза, както и показанията на разпитаните по делото свидетели
опровергават по категоричен начин възраженията на ответника, че вина за настъпилото
ПТП има и водача на лекия автомобил „Опел Вектра“-св.Д.. Разглеждани както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, всички събрани по делото доказателства
установяват, че единствена причина за настъпилото ПТП са противоправните действия
на водача на застрахования л.а. „Фолксваген Голф“, изразяващи се в превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, в резултат на което са причинени вреди на
ищцата. От друга страна св.Д., като водач на лекия автомобил „Опел Вектра“, нито е
извършил противоправни действия, които да доведат до ПТП, нито е разполагал с
обективна възможност както да предотврати настъпването му, така и да ограничи
последиците от него.
На базата на представените писмени доказателства, експертните заключения и
показанията на разпитания по делото свидетел Д.Д., съдът намира, че безспорно по
делото са установени причинената вреда по вид, обем и характер, както и причинната
връзка с противоправното поведение на деликвента. При това положение и съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи по справедливост за всички
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Според разясненията, дадени в т. 11 от ППВС №4/68 г. и установената от ВКС
практика / решение №749/05.12.2008г. по т. д. №387/2008 г. на ІІ ТО, решение
№95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО, решение №103/2.11.2020 г. по т.д.
№2181/19 г., І ТО, решение №240 от 15.01.2019 г. по т. д. 518/29 г,. І ТО/, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди",
включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
9
травмите / счупване на дясна бедрена кост в далечния край; счупване на горните
рамена на двете срамни кости на таза; непълно изкълчване на лявата хълбочно-
кръстцова става; счупване на седалищната кост в ляво; лезия на пикочния мехур;
възпалителни изменения на меките тъкани в мястото на оперативните разрези,
възникнали като усложнения на оперативните интервенции; развитие на остра
стресова реакция и посттравматично стресово разстройство/, възрастта на
пострадалата ищца към момента на настъпване на увреждането – 55 години, срокът за
възстановяване – 10-12 месеца, периода на претърпени болки, неблагоприятната
прогноза за пълно оздравяване, претърпените неудобства от личен, битов и социален
характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние,
обществено икономическите условия към 2020г. / МРЗ от 560 лева/ съдът намира, че
сумата от 100 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от
ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и СПЕ и от свидетелските показания/, че пострадалата е търпяла
силни болки и страдания в продължение на 10-12 месеца, като през същия период е
изпитвала и лични и битови неудобства, като резултат от невъзможността на ходи и да
се обслужва сама, изпитвала е душевен дискомфорт от преживяното. Болки, страдания
и неудобства от физическо и психическо естество ищцата ще продължи да търпи и за в
бъдеще, още повече, че пълно възстановяване не е възможно. Причинените в резултат
на ПТП увреждания са променили ищцата физически и психически изцяло, като от
един нормално здрав и работещ човек, тя е станала неработоспособна, с трайни
затруднения в ходенето, силно стресирана и психически лабилна, ограничена в
плановете и действията си. Личността на ищцата е променена изцяло, а преживените
болки и страдания са с много висок интензитет, поради което съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за тях е 100 000 лв.
Съобразно данните по делото не се установи да е налице твърдяното от
ответника съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата при ПТП с оглед
задължението й по чл.137а от ЗДвП. От заключението на вещото лице по
автотехническата експертиза, както и от показанията на св.Д.Д. /свидетелят установява,
че ищцата е била с поставен предпазен колан, който е бил срязан от пожарникарите/ се
установи, че ищцата е била с поставен предпазен колан. Ответникът не ангажира
доказателства, които да опровергават така посочените, а приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин от страната, която го сочи в
своя полза, за да може да се приеме, че е налице съпричиняване. Ето защо и при липса
на доказан принос на увреденото лице, приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е недопустимо
10
и възражението за съпричиняване следва да бъде прието за неоснователно.
При тези съображения искът за неимуществени вреди ще следва да бъде
уважен до размер на сумата от 100000 лв., а в останалата му част до пълния предявен
размер, искът ще следва да се отхвърли.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумата от 100 000 лв., като на
осн.чл.497, ал.1, т.2 КЗ лихвата следва да бъде начислена не от датата на завеждане на
доброволната покана, а от датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, която в
случая е 24.05.2021г. Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за
забава до окончателното плащане на главницата представлява материално правна
последица от уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди и не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен
диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на завеждане на доброволната
покана.
За основателен и доказан съдът намира предявеният иск за обезщетение за
имуществени вреди, представляващи извършените от ищцата разходи за оперативни
интервенции, медицински услуги и лекарствени медикаменти. В подкрепа на
твърденията си за извършените разходи ищцата е представила /л.22-32/ фактури и
фискални бонове, установяващи разходи на стойност 10 115,65 лв. Тези разходи са
били обект на проверка от вещото лице по назначената и изслушана медицинска
експертиза, като заключението на вещото лице е, че заплатените интервенции,
медицински услуги и лекарствени медикаменти са били необходими за лечебния и
възстановителния период на ищцата. При така събраните доказателства съдът намира,
че до посочения размер имуществените вреди са доказани и че те се намират в
причинно-следствена връзка с поведението на деликвента, поради което подлежат на
обезщетяване по реда на чл. чл.432 от КЗ. Над посочения размер от 10 115,65 лв. до
пълния предявен размер от 11 015,65 лв. искът за обезщетение ще следва да се
отхвърли като недоказан. Върху сумата от 10115,65 лв. ще следва да бъде присъдена и
законна лихва, считана от датата на подаване на исковата молба-22.06.2021г.до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 4 404,63 лв., както и направените за
сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 750 лв.
В полза на адвокат Г.Й. от САК ответникът следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 3732,31 лв., определено по
реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска.
Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него деловодни
разноски в размер на 183,40 лв., включващи заплатени възнаграждения за вещи лица,
11
свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул."Георги Бенковски“№3 ДА ЗАПЛАТИ на П. ЦВ. Д.
от гр.Плевен, с ЕГН ********** сумата 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
26.12.2020г., причинено от водач на МПС, за което е налице валидно сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 24.05.2021г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в
останалата му част до пълния предявен размер от 160 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул."Георги Бенковски“№3 ДА ЗАПЛАТИ на П. ЦВ. Д.
от гр.Плевен, с ЕГН ********** сумата 10 115,65 лв. /десет хиляди сто и петнадесет
лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.12.2020г., причинено от водач на МПС, за
което е налице валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2021г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в
останалата му част до пълния предявен размер от 11 015,65 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул."Георги Бенковски“№3 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 4 404,63 лв., съобразно уважената част
от иска, както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в
размер на 750 лв.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Георги Бенковски“№3 да заплати на адвокат Г.Й. от
Адвокатска колегия-София, със служебен адрес гр.София, бул."Евлоги и Христо
Георгиеви“№85, ет.2, ап.6, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на
3732,31 лв.
ОСЪЖДА П. ЦВ. Д. от гр.Плевен, с ЕГН ********** да заплати на "ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Георги Бенковски“№3, сумата от 183,40 лв.деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
12
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
13