№ 31
гр. Свиленград, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100627 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищците ХР. Б. ДЖ. и П. Б. ДЖ. искат от съда да осъди ответника
Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на всеки от тях суми от по 5950
лв., представляващи обезщетение за лишаването им от ползване за периода
19.10.2018 г. - 19.08.2021 г., без правно основание, на 3.586 дка от собствения
им недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор
14708.13.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Генералово,
общ. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-
1293/28.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с площ 30,017 дка, с начин на
трайно ползване – нива, V категория, находящ се в местност „Ченгене дере“ в
землището на с. Генералово, ЕКАТТЕ 14708, общ. Свиленград, при граници:
имоти с №№ 14708.0.229, 14708.13.21, 14708.8.254, 14708.13.1, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба в
съда - 19.08.2021г. до окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че са съсобственици, при равни права, на описания
поземления имот, който са придобили по наследство от майка си С. П. Д.а,
починала на 22.12.2000г. В наследството на последната имотът бил включен
по реда на ЗСПЗЗ – с Решение № 02006 от 14.04.1999г. на ПК - Свиленград.
Твърдят, че през 2002 година било извършено отчуждаване на част от
имота - площ от 0.890 дка - за изграждане на автомагистрала /АМ/ „Марица”.
Твърдят, че ответникът започнал изграждането на автомагистралата не само
върху отчуждените 0.890 дка, а върху по-голяма част от имота, така че при
строителството на пътния участък до имота процесните 3,586 дка били
1
фактически завзети. Ответникът бил възложител на строителните дейности,
съгласно чл. 21, ал. 3, т. 4 от ЗП. От 2005 година до сега ищците били лишени
от възможността да ползват тази част от имота с площ 3.586 дка, която не
била отчуждена за изграждането на магистралата.
През 2018-та година ищците предявили граждански иск срещу
ответника и по образуваното гр.дело № 755/2018г. по описа на Районен съд –
Свиленград последният бил осъден да им заплати обезщетение за лишаването
им без правно основание от ползване за периода 21.07.2015г. - 19.10.2018г. на
процесната част от гореописания недвижим имот. Ответникът продължавал
да държи фактически частта от имота, не предприел действия за
придобиването й на законово основание и не заплатил обезщетение за
неправомерното ползване.
Поради изложеното, ищците искат от съда да уважи предявените искове
и да им присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва и материално-правното
легитимация по иска, като претенциите следвало да се отправят към
строителя-изпълнител на обекта– „Пътни строежи” АД – гр. Пловдив.
Посочва, че не е налице нито една от формите на обогатяване по смисъла на
чл. 59, ал.1 от ЗЗД. По изложените съображения моли съда да отхвърли
предявените искове и да му присъди направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и прецени събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищците са съсобственици, при равни права, на нива от 30.017
дка, представляваща имот № 013002 по плана за земеразделяне в землището
на с. Генералово, общ. Свиленград, възстановена с Решение № 02006/
14.04.1999г. на ПК – общ. Свиленград на майка им С. П. Д.а, починала на
22.12.2000г. Безспорно е и обстоятелството, а и от представените писмени
доказателства е видно, че във връзка със строежа на АМ „Марица“,
Държавата е отчуждила част с площ от 0.890 дка от описаната нива.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, действителната площ, която е завзета от земното платно на АМ
„Марица” до оградата й, е 4.476 дка, като в тях се включва отчуждената площ
от 0.890 дка от гореописания имот и неотчуждена площ от 3.586 дка. (3586
кв.м.).
По делото е назначена и съдебно-икономическата експертиза, от
заключението на която е видно, че при определяне на средната наемна цена за
исковия период вещото лице е предложило три варианта: като на „чиста“
земеделска земя, като на земеделска земя с лице към автомагистрала и като на
земя при наличие на построен обект на автомагистралата, съгласно чл.22 от
Тарифата за таксите, които се събират от АПИ. Според заключението, при
2
използване на тези три варианта, средната наемна цена за процесния период
възлиза на 5135,25 лв., определена като като средноаритметична стойност от
средната наемна цена на „чиста“ земеделска земя – 305,05 лв., средната
наемна цена на земеделска земя с лице към автомагистрала – 10554,00 лв. и
средната наемна цена на земя, върху която може да се постави минимум един
билбирд на автомагистралата – 5320,53 лв.
От показанията на свидетеля Лилия П. Панекова, леля на ищците
/сестра на тяхната майка/, се установява изложената в молбата фактическа
обстановка, относно отчуждаването на част от имота и завземане на по-
голяма част от отчуждената – за строителството на автомагистралата.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна
съдът намира следното:
Претенциите на ищците спрямо ответника намират правното си
основание в разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗС, доколкото няма друг иск, с
който да се защитят. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, извън случаите на
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, всеки който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Т.е., за да е налице основание за
уважаване на претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да се установят всички
елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за
сметка на друго, обедняване на друго лице, липса на основание за това и
отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява наличието на
посочените предпоставки за уважаване на ищцовите претенции.
Безспорно се установи, че ищците са съсобственици на процесния имот,
при равни квоти от правата на собственост. Въз основа на заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитания
свидетел се установи също, че ответникът е ползвал част от този собствен на
ищеца имот при изграждането на АМ „Марица”, което е продължило през
целия процесен период и до сега, респективно че ищците не са ползвали
частта от имота и не могат да я ползват понастоящем според
предназначението й на земеделска земя.
Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ автомагистралите са
част от републиканската пътна мрежа, чието управление, на основание чл.19,
ал.1, т.1 от ЗП е възложено на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”.
Според чл.19, ал.2 от ЗП дейността по управление включва както осигуряване
на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени
поръчки и на концесии за тези дейности, така и организиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и
поддържането на пътищата и осъществяване защитата на пътищата,
включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Като
съобрази изложеното и твърденията на страните, съдът приема, че именно
ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” е възложител на дейността по
строителството и отговаря за поддържането на АМ „Марица”.
Обстоятелството, че фактически изграждането е било осъществено от трето
3
лице-изпълнител на проекта е ирелевантно в настоящата хипотеза, доколкото
ответникът е този, който е възложил и контролирал осъществяването на
дейността. Подобно възражение би имало значение при предявяване на
регресни права от страна на ответника спрямо строителя.
От изложеното следва, че част от процесния имот с площ от 3.586 дка
/неотчуждена/, е ползвана от ответника през исковия период, доколкото тази
част е включена в магистралата при изграждането й и е загубила характера си
на земеделска земя именно вследствие изграждането на магистралата.
Следователно, ответникът е препятствал собствениците да си служат с имота,
съгласно обичайното му предназначение – като земеделска земя. По тези
съображения съдът приема, че ответникът е използвал през периода
19.10.2018 г. - 19.08.2021 г. процесната част от собствения на ищците имот,
като по този начин ги е лишил от възможността те да си служат с него.
Предвид изложеното, съдът счита, че фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен, като в случая
обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за заплащане
на наем, а обедняването на ищците – в пропуснатите от тях доходи, които те
биха получили при отдаване на имота под наем. Поради това, съдът намира,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за
ползвания без основание техан имот в процесния период.
При определяне на размера на обезщетението следва да се държи сметка
за вида и спецификата на вещта, които имат значение за наемната цена.
Поради това и предвид гореизложеното, за най-точна следва да се приеме
определената от вещото лице наемна цена за земеделска земя с лице към
автомагистрала, която за исковия период е определена на 10554,00 лв.
Именно с тази сума, която ответникът би дължал като наем за процесния
период, той се е обогатил. Със същата сума собствениците на имота са
обеднели, тъй като не са могли да реализират приход в размер на наемната
цена за него. Следователно, по предявените искове всеки от ищците има
право на обезщетение в размер на 5277,00 лв., поради което исковете ще се
уважат до този размер, а за разликата от 5277,00 лв. до пълния предявен
размер от 5950 лв. всеки от исковете ще се отхвърли като неоснователен.
Сумите от 5277,00 лв. ще следва да се присъдят, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.08.2021 г. до
окончателното им изплащане.
Съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, на ищците ще се присъдят направените разноски, които се установиха в
размер на 1601,72 лв. С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Съда сумата 50,00 лв. – допълнително
възнаграждение за съдебно-икономическата експертиза по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
намаляване поради прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско
възнаграждение, тъй като не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК.
В случая са предявени два иска, като всеки от ищците е направил разноски за
адвокат от по 500 лв. Това адвокатско възнаграждение, от една страна е
4
адекватно на фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна е
под минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес:
гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на ХР. Б. ДЖ., с ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр. Свиленград, ул. „Г. Скрижовски” № 1
– чрез адв. Таня Коларова, ХАК, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата
5277,00 лв. (пет хиляди двеста седемдесет и седем лева), представляваща
обезщетение за лишаването му от ползване за периода 19.10.2018 г. -
19.08.2021 г., без правно основание, на 3.586 дка от собствения му,
притежаван в съсобственост с П. Б. ДЖ., при равни права, недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с идентификатор 14708.13.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Генералово, общ. Свиленград, обл.
Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1293/28.06.2018г. на Изп. директор
на АГКК, с площ 30,017 дка, с начин на трайно ползване – нива, V категория,
находящ се в местност „Ченгене дере“ в землището на с. Генералово,
ЕКАТТЕ 14708, общ. Свиленград, при граници: имоти с №№ 14708.0.229,
14708.13.21, 14708.8.254, 14708.13.1, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от завеждането на исковата молба в съда - 19.08.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска - за разликата над 5277,00
лв. до пълния предявен размер от 5950,00 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес:
гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на П. Б. ДЖ. с ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр. Свиленград, ул. „Г. Скрижовски” № 1
– чрез адв. Таня Коларова, ХАК, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата
5277,00 лв. (пет хиляди двеста седемдесет и седем лева), представляваща
обезщетение за лишаването му от ползване за периода 19.10.2018 г. -
19.08.2021 г., без правно основание, на 3.586 дка от собствения му,
притежаван в съсобственост с ХР. Б. ДЖ., при равни права, недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с идентификатор 14708.13.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Генералово, общ. Свиленград, обл.
Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1293/28.06.2018г. на Изп. директор
на АГКК, с площ 30,017 дка, с начин на трайно ползване – нива, V категория,
находящ се в местност „Ченгене дере“ в землището на с. Генералово,
ЕКАТТЕ 14708, общ. Свиленград, при граници: имоти с №№ 14708.0.229,
14708.13.21, 14708.8.254, 14708.13.1, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от завеждането на исковата молба в съда - 19.08.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска - за разликата над 5277,00
лв. до пълния предявен размер от 5950,00 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес:
гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на ХР. Б. ДЖ., с ЕГН
5
**********, и П. Б. ДЖ., с ЕГН **********, двамата с адрес за призоваване:
гр. Свиленград, ул. „Г. Скрижовски” № 1 – чрез адв. Таня Коларова, сумата
1601,72 лв. (хиляда шестстотин и един лева и 72 стотинки) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес:
гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати по сметка на Районен съд –
Свиленград (за вещи лица) сумата 50,00 лв. (петдесет лева) – разноски за
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6