МОТИВИ към присъда
по НОХД№ 7644/15г . по описа на ПРС – XIV н.с.
Районна
прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение срещу Т.И.И. – за това ,че на 28.06.2014г. в гр.Пловдив на бул."Пещерско шосе" при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил "Ивеко 35 С 11
В" с регистрационен номер ****** е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:Чл. 5. ал.1 т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по
пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди";Чл. 15. ал.1 от ЗДвП: "На пътя водачът на пътно
превозно средство се (движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента."Чл.20 ал.1 от ЗДвП : "Водачите са длъжни да
контролират пътните превозни средства, които управляват."Чл. 25. ал.1 от ЗДвП: "Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да
е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение."Чл.25 ал.2 от ЗДвП: "При извършване на маневра, която е
свързана с -навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
|две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента.",при което по
непредпазливост е причинил телесни повреди на две лица, както следва:I. На П.Л.П.
ЕГН **********: - средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен шок и
контузия на белия дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота;средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на дясната
раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен
крайник;средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на лявата
бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв
крайник;счупване на таза, довело до трайно затрудняване на движението на
долните крайници;II. На А.О.И. ЕГН **********:средна телесна повреда, изразяваща се в
травматично изкълчване /луксация/ на лявата тазобедрена става и счупване на
задния ръб на лявата ставна ямка, довели до трайно затрудняване на движението
на левия долен крайник - престъпление по чл.343 ал.З
пр.4 б."А" пр.2 вр. с ал.1 б."Б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание,представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка
описана в обвинителния акт и същата
квалификация на деянието.Излага становище ,като счита обвинението за доказано категорично . По
отношение на реализацията на
наказателната отговорност предлага на
подсъдимия И. за извършеното престъпление да му се определи наказание
,което да бъде в размер около минимума ,а именно предлага наказание една година
лишаване от свобода,което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок. Също така иска от съда да бъде лишен от управление на МПС за
срок от една година.
В хода на делото като частни обвинители бяха
конституирани,както следва - П.П. и А.И.,съответно същите се представляват в
съдебно заседание чрез поверениците си .Съответно адв.Г.С. за П.П. и адв.У. за И..В
пренията ,както адв.С., така и адв.У. споделят извода на РП-Пловдив за
доказаността на повдигнатото обвинение спрямо
подсъдимия И. ,като искат от съда да бъде признат за виновен и да му
бъде определено справедливо наказание,като нямат конкретни претенции по вида и
размера му.
Подсъдимият Т.И. не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение.Дава обяснения по същото ,през призмата на
своите лични възприятия.По съществото на
делото иска да бъде признат за невиновен и оправдан.Защитникът му адв.Д. в
съдебните прения излага доводи за това ,че следва подзащитния му да бъде
признат за невиновен и оправдан. Посочва ,че
първопричината за пътнотранспортното произшествие и последвалите от него
телесни повреди ,не се дължат на подсъдимия И..
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
ПОДСЪДИМИЯТ Т.И.И.-роден на ***г*** ,***
,български гражданин,неосъждан,със средно образование ЕГН **********.
На дата 28.06.2014г.около 19.00 часа в посока гр.Пловдив –с.Йоаким Груево подс.Т.И.
пътувал с товарен автомобил „Ивеко“ рег.№ ******,същият управлявал посочения
автомобил, като до него на пасажерското място пътувал свидетеля Ф.И..*** .
Пътят в тази посока представлява едно платно за движение,разделено на две пътни
ленти –лява и дясна.Товарният автомобил пътувал в дясна лента на своята посока
на движение,като тъй като в дясно от пътя имало дървета, преминал с автомобила
си в лява лента за движение ,докато в същата нямало автомобили , след което
продължил своето движение ,като се движил по средата на лентата ,като част от
гумите му били върху осовата линия.В същата посока на движение бил и лек автомобил „Фиат Пунто“ жълт на
цвят,управляван от П.П.,като същата
пътувала сама от гр. Пловдив за с.Брестовица.Първоначално се движела зад
товарния автомобил ,а впоследствие ,тъй като лявата лента била празна П.
предприела маневра,при която изпреварила товарния автомобил “Ивеко“,като
съответно двата автомобила се движели успоредно един на друг.В тази част от
деня ,а и съответно на посочения участък от пътя движението било
натоварено.Пътното платно било сухо.В отсрещното платно за движение също имало две обособени пътни
ленти –лява и дясна.В тях в този момент се движели-най-отпред лек автомобил
„Волво“ с рег.№ ******,в който съответно пътували –водач-А.М. ,като отпред на
пасажерското място до него бил И. Г., а отзад пътувал-Д.С..Непосредствено зад
него се движел лек автомобил“Фиат Пунто“червен на цвят с рег.№ ****** ,управляван от А.И. /пътуващ
сам/ ,а зад него в същата лента пътувал
лек автомобил „Субару“ с рег.№******,управляван от Я.К.,като в лекия автомобил
при него пътувал Б.Г. и двете му деца.Водачът
на товарен автомобил „Ивеко“ навлязъл в съседната лява лента,след което се
върнал в дясна лента за движение ,като
част от автомобила му застъпил с гумите
осовата линия.Докато св.П. се движела успоредно на т.а „Ивеко“ , в отсрещното
пътно платно непосредствено и движещи един зад друг пътували леки автомобили -„Волво“,“ Фиат Пунто“ и лек автомобил
„Субару“.Като свидетеля П. възприела движението на два автомобила,които
възприела като червен и черен , а не като марка и модел.В този момент П. решила,че
няма да може да се размине с движещите се срещу нея автомобили ,първо
решила да намали скоростта и върне
своята кола зад пътуващия до нея автомобил ,където обаче нямало място ,след
това си помислила да го изпревари.Вместо това ,обаче същата навлязла в
насрещното движение , а именно в лявата лента на насрещното движещите се
автомобили , където в този момент се намирал лек автомобил „Волво“ .Там последвал страничен сблъсък първо с този
автомобил, след това последвал втори удар между лекия автомобил на П./“Фиат
Пунто“-жълт/ и управлявания от свидетеля
И. лек автомобил-„Фиат Пунто „-червен.След този удар от завъртането на
автомобила ,управляван от П. –„Фиат Пунто“ жълт последвал удар между него в
лявата страна на товарен автомобил „Ивеко“ .В същото време последвал удар между
лек автомобил „Субару“ и лек автомобил“Фиат Пунто“ червен, а
след това и между лекия автомобил“Фиат Пунто“ жълт и лек автомобил“Субару“.След
описаните удари автомобилите спрели,като първите реакции на място били ,че с
думи за случилото се бил обвинен водачът на „Фиат Пунто“-червен.Потърсена била
помощ ,като за случилото се било съобщено на тел.112.В резултат на това
пристигнали екипи на Спешна медицинска помощ и на Сектор“Пътна
полиция“-Пловдив.
Местопроизшествието било посетено от
разследващ екип.Съответно на място бил направен оглед на местопроизшествието
,започнал в 20.05ч и приключил в 21.35ч./приложен на л.2-4 / от делото
,ръкописен ,съответно била направена и скица –л.5,както и фотоалбум –л.8 до 23
от делото и неразделна част от протокола за оглед.Обект на огледа е мястото на
ПТП-бул.“Пещерско шосе“ гр.Пловдив .В
района на местопроизшествието булеварда е ориентиран изток-запад.Двойна
непрекъсната линия обособява двете половини на платното за движение.Надлъжна
пътна маркировка,всяка от двете –северна и южна половина са с две ленти на
движение ,обособени от прекъсната линия .Широчината на платното е измерено
-14,09метра,като северната половина на платното за движение е 6,80 метра, а северната
от двете ленти в този участък е с ширина 3,38 метра.За ориентир е
взета ,пътна отводнителна шахта,като центърът на същата е фиксиран на
0,33м.южно от северния край на платното за движение.Като втори ориентир е взет
точка ,намираща се на 0,33м северно от ориентир 1.На 8,24 метра западно от
ор.2 и 0,43м на юг е фиксирано задно дясно колело на Волво с рег.№ ******.Предното
дясно колело на същия е фиксиран на разстояние 11.01м.западно от ор.2 и
0,71м.на юг.Установено е ,че цялата лява половина на описания автомобил е
ожулена и леко деформирана,като
страничното огледало и изкривено и със счупено стъкло.На 2,93м.източно от
ориентир 2 е установено предна ляво колело на Фиат с рег.№******.Задното ляво
колело на автомобила е установен на разстояние 1,26м. южно от ориентир 2 и
4,70м. на изток.С предната си част този автомобил е качен на тротоара,цялата
предна част е деформирана,по-сериозно от ляво.Изместен заден лост,изкривена
лява врата и таван,деформиран е прага под лява врата.Активирана е въздушната възглавница
от волана.На разстояние 3,38м. южно от ор.2
,0,69м на изток и 1,24 на юг от ориентира задно дясно колело на „Субару“
с рег.№******.Задното дясно колело на автомобила е установено на разстояние
3,38м.южно от ориентир 2 ,11,23м.на изток и 1,42м.на юг .Деформирана е предната
част на този автомобил.По сериозни са деформациите от дясно.Десният фар е
счупен,изкривени са капак,брони-виждат се следи от червена боя .На разстояние
3,38м южно от ор.2 ,12.10м.на изток и 3,27м. на юг е фиксирано
задно дясно колело на лек
автомобил „Фиат“с рег.№******.Задното дясно колело на този автомобил е
установено на разстояние 3,38м.южно от ор.2 ,14.32м на изток и 3.58м на
юг.Цялата задна част на този автомобил е изкривена, по-сериозно са щетите от
ляво –изкривен е тавана,врати,обзорно стъкло е счупено.Цялата дясна част е
ожулена,има множество парченца стъкла до задна дясна гума.По капака на този
автомобил се вижда червена боя.Зад описания л.а „Субару „ също има участък
с множество парченца стъкла.На разстояние 0,45м източно от задно
дясно колело на л.а „Субару“ се вижда
ивица- копка в настилката до гумата е
копката ,след това има охлузване по платното
за движение в посока северозапад,като свършва до л.а Фиат с рег. №******.На
разстояние 29,14м. източно от ор.2 и
10,79м.на юг е фиксирано задно ляво колело на т. а „Ивеко“ с рег.№ ******
.Предно ляво колело на същия е установено на разстояние 32,55 метра източно от ор.2 и 10,80м.на
юг.Деформирана е лявата страна на автомобила ,по –сериозно в задна лява част с
включени аварийни светлини е .Намерени и фиксирани са следи от плъзгане на
гуми по пътното платно на движение
.Следите –северна и южна свършват под
лек автомобил „Субару“.Началото е фиксирано-северната на 24,39м.източно от
ор.2 и 4,99м на юг.Южно следа но 10.77 метра източно от
ор.2 и 6.30м на юг.
В резултат на ударите описани по-горе
между посочените автомобили ,телесни увреждания получили съответно- П.П. и А.И.
.В досъдебното производство били назначени съдебно медицински експертизи ,които
установили,че на П. е причинен травматичен шок и контузия на белия дроб ,довели
до разстройство на здравето ,временно опасни за живота,счупване на тялото на
дясната раменна кост,довело до трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник ,счупване на тялото на лявата бедрена кост,причинило трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник ,счупване на тялото на
лявата бедрена кост,причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник ,счупване на таза ,довело до трайно затрудняване на движението на
долните крайници-същите представляват средни
телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК .На другия пострадал-А.И. при
пътното произшествие било причинено травматично изкълчване на лявата
тазобедрена става,счупване на задния ръб на лявата ставна ямка,същите довели до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник .Тоест касае се отново
до средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.Вещото лице е преценило,че
механизма на причиняване на телесните повреди по двамата пострадали е удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет ,като е установена причинно следствена връзка между участието и на
двамата в пътнотранспортното произшествие и описаните и установено увреждания.
С
цел преценка на механизма,причината за настъпилото ПТП ,скоростта на движение
на участващите автомобили и ролята на всеки един от автомобилите в настъпилото
ПТП в досъдебното производство са
назначени и изготвени една основна и една допълнителна Автотехническа
експертиза.Според заключенията на вещото лице –М. –настъпили са следните
удари-първия удар е между лек автомобил „Фиат Пунто „жълт/с водач П. / и лек автомобил-„Волво“ ,същият е настъпил в
лявата лента от северната половина на платното за движение,а именно лентата за
движение на л.а „Волво“.Като удара е в предна лява страна на л.а „Фиат Пунто „
жълт и в лявата страна на л.а
„Волво“.Вторият удар е между лек
автомобил „Фиат Пунто“ жълт в предна лява част и лек автомобил „Фиат пунто“
червен,също в предна лява част.Третият удар е между Фиат Пунто жълт-в задна
страна на същия и товарен автомобил „Ивеко“ в лява страна на същия.Четвъртият
удар е между лек автомобил „Субару“ в предната част на същия и лек автомобил
„Фиат Пунто“ червен-в лявата страна на същия.Петият удар е между лек
автомобил-„Фиат Пунто“ жълт-в задната страна на същия и в лек автомобил
„Субару“ в задна лява страна на същия.В експертизата са посочени и скоростите
на автомобилите преди удара, а именно
скоростта на л.а
автомобил“Волво“,л.а „Фиат Пунто“ червен и на л.а „Субару“ е била около 75 км.ч.Скоростта на
движението на лек автомобил „Фиат Пунто „ жълт е била 81 км.ч, а на т.а „Ивеко“
около—72-75км.ч.Съгласно това заключение водачът на лек автомобил „Фиат Пунто“
–жълт- П.П. е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара-първи и втори и
да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране.Водачите на лек автомобил“Волво“,Фиат Пунто“-червен и „Субару“
са нямали техническа възможност да избегнат удара ,тъй като водачът на лек
автомобил „Фиат Пунто“ жълт е навлязъл в тяхната лента при насрещно
движение.Преценено е ,че водачът на товарен автомобил “Ивеко“ е имал техническа
възможност да избегне произшествието ,без значение от скоростта си на движение
,като е отложил навлизането си в лявата лента.Като основна причина за
настъпилото ПТП се посочва,че водачът на т.а“ Ивеко“ Т.И. се е отклонил наляво
и е навлязъл в лявата лента на платното за движение по начин и в момент, когато
това не е било безопасно –там се е
намирал лек автомобил „Фиат Пунто“ жълт ,който в този момент извършвал маневра
изпреварване.В допълнение се посочва,че причина за произшествието е и
движението на автомобила на П.-„Фиат Пунто „ жълт,тъй като при движение до 50 км/ч ,той би се движил зад товарния
автомобил .Не на последно място е посочено ,че ако скоростта на л.а „Субару“ е
била по-малка от 59км./ч,то водачът му би спрял преди сблъсъка.
В хода на съдебното разглеждане на
делото е назначена допълнителна експертиза на вещото лице,след неговото
изслушване и приемане на двете АТЕ от досъдебното производство.Вещото лице беше
натоварено с това да направи преценка на показанията на св.П.,св.М. ,С. и Г.,както
твърдения на подсъдимия,да направи скица на мястото ,като отрази растителността
в посоката на движение на подс.И.,да посочи и съответно на какво разстояние и с
колко се е отклонил товарния автомобил“Ивеко“ от дясната лента и с колко е
навлязъл в лявата лента за движение,както и това довело ли е до ограничаване на
движението на л.а „Фиат Пунто“ –жълт.На въпроса с колко е навлязъл т.а „Ивеко“
в лявата лента,вещото лице посочва,че липсват обективни данни това да бъде
определено.Но ,след преценка на обстоятелствата,че тъй като удара между л.а
„Фиат Пунто“ жълт и т. а“Ивеко“ е трети по ред,то навлизането на „Ивекото“ е
било не повече от 0,5м-1м,тъй като само тогава не би настъпил страничен първи
удар между л.а „Фиат Пунто“ и т.а „Ивеко“.Като вещото лице посочва,че при
третия удар това навлизане на товарния автомобил в лявата лента е било
0,21м.Като при това положение ,водачът на лек автомобил „ Фиат Пунто“ жълт е
имал техническа възможност да продължи движението си по лявата лента и да
избегне настъпването на ПТП.На следващо място вещото лице приема ,че при
настъпването на първия удар т.а „Ивеко „се намира от дясно на л.а Фиат Пунто
–жълт, а при настъпване на втори и третия удар се намира почти успоредно с
жълтия Фиат.Вещото лице отхвърля възможността т.а „Ивеко „ да се намира по -напред
или по- назад от жълтия „Фиат Пунто“,тъй като няма как да настъпи удар между
тях.При съпоставяне на следите от удар от задната страна на л.а „Фиат Пунто“
жълт е в лявата страна на т.а „Ивеко“, геометрично погледнато жълтия „Фиат“ може
да мине покрай „Ивекото“ ,без да навлиза в насрещните ленти.Според вещото лице
водачът на л.а „Фиат Пунто „ червен на цвят в конкретната обстановка е имал
възможност да възприема движението на л.а Фиат жълт и т.а Ивеко,стига да се е
намирал малко по в ляво от л.а „Волво“ и
двамата в собствената си лева лента за движение ,която е достатъчно широка и
дава възможност да наблюдава добре пътя.Вещото лице отхвърля и възможността
,посочена от свидетелите от л.а „Волво“, л.а „Фиат Пунто“ жълт на цвят да се е движил със задницата си ,тъй като
водачът е следвало да извърши поредица от действия,последното от които и със
рязко завъртане на волана надясно,макар и това да не е достатъчно ,тъй като при
сухата асфалтова настилка е щяло да има сцепление и съответно да останат големи следи по асфалта, а видно от
протокола за оглед такива липсват.При направения оглед на място от вещото лице
същото е установило и отразило растителността на разстояние 80-100метра преди ПТП-то, като е
констатирал,че дървото ,посочено от водача на снимка 13 от фотоалбума липсва на
мястото ,тъй като има построен жилищен комплекс.
Горната
фактическа обстановка и формулираните
въз основа на нея изводи от правна страна се потвърждават и от съвпадащата се
част от обясненията на подсъдимия И.,свидетелите-П., И. ,М. ,Г.,С.,К.,Г.,както
и от показанията на св.Г. приобщени по
реда на чл.281 ал.5вр.ал.1т.5 от НПК.Същите са възприели различни фази от развитието на процесния случай,в голямата
си част по различен начин и ще бъдат разгледани от съда поотделно и съответно
ценени в зависимост от тяхната обективност,последователност, логичност и
съобразно останалия доказателствен материал. На следващо място ,разбира се и от
събраните по делото писмени доказателства по реда на НПК-възложени и изготвени
съдебно медицински експертизи,АТЕ и ДАТЕ от досъдебното производство , които също ще бъдат обсъдени поотделно,а и в
цялост, както и от приложените по делото скици,фотоалбум,свидетелство за
съдимост ,характеристична справка ,всички от досъдебното производство ,както и
събраните писмени доказателства в хода на съдебна фаза по реда на НПК , а именно ДАТЕ и приложена
към нея скица и фотоалбум ,свидетелство за съдимост, прочетени и приети по реда
на чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
На
първо място следва да бъдат обсъдени свидетелските показания на свидетелите П.
и И. ,които се явяват пострадали в настоящето производство и показанията им са
от съществено значение за изясняване на делото. Същите са конституирани и като
частни обвинители по делото.Тук е мястото да бъде обсъдено възражението на адв.Д.
,защитник на подс.И.,което същия направи при даване ход на делото и по повод
искането на П.П. да бъде конституирана като частен обвинител.Съдебният състав
взе становище по този въпрос ,като обаче във фазата на направеното искане , а
именно преценка на неговата допустимост съдът е обвързан от обстоятелствената
част на обвинителния акт.В конкретния обвинителен акт едното от пострадалите лица
е именно П.П..Като съдът няма правомощия да дава на прокурора указания по
квалификацията на деянието,нито може да подменя вътрешното му убеждение ,като
предопределя рамките на обвинителния акт ,задължавайки прокурора да изключва
факти ,приети от него като установени.Разпоредбата на чл.74ал.3 от НПК
забранява обвиняемия да упражнява правата на пострадал в едно и също
производство.В конкретния случай таза разпоредба не е нарушена.В настоящето
производство П.П. е третирана като пострадала, а не като
обвиняем/подсъдим/,действала е единствено в процесуалното качество именно на
такава ,поради което и не може да й се откаже да бъде конституирана като частен
обвинител,съобразно разпоредбите на чл.76 от НПК.Дали и доколко е следвало да
има две отделни производства/видно от материалите по досъдебното производство-
том 2 на лист 340 има отделено
производство срещу П.П./ ,то не е в компетентността на настоящия съд да
преценява.Отново това е преценка на държавното обвинение ,като в тази преценка няма право на намеса настоящия съд.След като представителя на държавното обвинение е
преценил,че по този начин ще бъдат установени фактите и съответно ще се разкрие
обективната истина по делото,то това е водещата и основна цел.Показанията на П.П.
съдът възприема като ключови,ясни и добросъвестни.Същата описва как е възприела
пътната обстановка към 28.06.2014г.,как и къде се е движила първоначално ,а
именно в дясна пътна лента в нейната посока за движение ,съответно защо е предприела
преминаването в лява лента, а именно тъй като в същата нямало автомобили.Както
и ,че освен ,че е възприела пътуващата кола пред нея , а впоследствие се движила успоредно до нея,същата не може да
посочи нищо друго за това моторно превозно средство.Важният момент в нейните
показания е това как е възприела движещите се в отсрещното пътно платно за
движение леки автомобили ,как се е притеснила,че няма да могат да се
разминат,както и че същите са навлезли в нейната лента.Именно това е възприела
тя като опасност, а именно движещите се срещу нея два автомобила.Така описва
същите ,както на досъдебното производство, така и в съдебна фаза.Като в нито
един момент при разпита й ,в което се убеди лично съдебният състав ,същата няма
нито съмнение,нито предположение ,камо ли пък категорични възприятия ,че автомобила ,който е изпреварила /т.а
„Ивеко“/ е бил в някакъв момент опасност за нейното движение.Същата не е
възприела неговото движение , а именно да криволичи,да навлиза в лявата лента
или пък да й засича пътя при предприетата от нея маневра изпреварване ,с което
да се яви опасност за нейното
движение.Като св.П. подробно описва това ,което е възприела и я е притеснило
,но то не е свързано с движението и разположението на т.а „Ивеко“.Съзнанието й
е било изцяло насочено да наблюдава леките автомобили ,движещи се в отсрещното
платно.Показанията на св.П. се възприемат в цялост от съда,като същите са
напълно добронамерени и описват именно притеснението й ,както и че цялостното й
поведение е било ръководено от това.Ето,защо съдът преценява всичко това ,както
и силните емоции ,които са ръководили П. в този момент.А, именно ,че същата е
възприела като опасност за своето движение,движещите се в отсрещното пътно
платно два автомобила- червен и черен.Това са именно нейните субективни
възприятия.Макар и силно заинтересовани от изхода на делото ,нейните показания
съдът възприема като изцяло непредубедени ,както и в тях няма стремеж да
преиначи възприетото от нея,както и своите реакции вследствие на това.Не така
,обаче съдът възприема показанията на св.И.,който също е и с качеството на
частен обвинител.Неговите показания са коренно различни от тези на св.П.,а
именно единствено той в своите показания посочва,че движението на товарния автомобил
„Ивеко“ е цитирам:“аз виждам бял бус,който рязко тръгва към нас,….в следващия
момент се изправя и виждам светлозеленото пунто.Той буса кръшка и завива към
нас ,в следващия момент завива волана към нас ,в същия момент завива към нас в
насрещното движение и в този момент изправя волана,в същия момент вече
светлозеленото пунто тръгна да го изпреварва .Но той и засича пътя и тя тръгна
също срещу нас.“След това отново същия свидетел допълва:“инстинктивно тя бяга
от буса и бяга към нас,после пак към буса и пак ляв и ме удря мен и тя отскача задницата , а бусът в същия
момент е до нея ,щом е получил отстрани удар.Това е нещо, което
предполагам.Възприех ,обаче нейното завъртане на колата-това е заключение.“Така
цитирани показанията на този свидетел са
смесица от лични възприятия ,предположения ,заключения.Същите обаче не са
напълно ясни и точни ,тъй като нито един друг свидетел не описва такова
поведение и движение на товарния автомобил „Ивеко“ ,каквото описва И..Намиращият
се най –близко до Ивекото лек автомобил –„Фиат Пунто „жълт на цвят не е
възприел подобно движение –кръшкане,завиване
към насрещното движение ,изправяне
волана ,както и действие по засичане на пътя на П.П..Последната в случай
,че е имало подобни действия от страна на водача на товарен автомобил „Ивеко“ е
щяла да го възприеме и възпроизведе пред съда.А,това не е така.За да възприеме
движението на л.а „Фиат Пунто“ жълт и т.а „Ивеко“ ,след като се е намирал зад
лек автомобил „Волво“ ,както е посочено в ДАТЕ –л.120-150 следва И. да се е
движил по-наляво от лек автомобил „Волво“ .Което според настоящия съд
означава същия постоянно да е бил в
позиция на изпреварване на автомобилите
в неговото платно за движение и в този смисъл е напълно възможно да е бил
възприет като опасност от страна на П..Тъй като не само тя описва поведението
на лек автомобил „Фиат Пунто“ червен, а това го описва и водача на л.а
„Субаро“,който е отправил и обвинение към него непосредствено след
ПТП-то.Независимо от обсъденото по-горе ,обаче в своите показания водача на
„Фиат Пунто“ –червен-А.И. прави уточнение,че след като белия бус тръгва към тях
,към насрещното движение.След това връща към дясното платно ,в същия момент П.
тръгва да го изпреварва.Именно това негово уточнение,противоречи с
първоначалните му думи,според които водача на т.а „Ивеко“ засича пътя на „Фиат
Пунто“-жълт. Но пък доказва още веднъж,че дори и същия да е извършвал подобни
криволичещи маневри,макар по делото да няма такива доказателства ,то П.П. действително не е възприела движението на
„Ивекото“ като опасност и е започнала да го изпреварва,след като същия е
преустановил своите маневри .И в този смисъл няма как водача на лек автомобил
„Ивеко“ да й е засякъл пътя,както твърди И..Тоест макар и противоречиви
показанията на св.И./досежно движението на водача на товарен автомобил „Ивеко
„/,както вътрешно ,а така също и в противоречие с показанията на св.П. ,съдът
възприема с известна критичност.На съдебният състав прави впечатление ,че
вероятно показанията на И. в голяма степен са повлияни от заключенията на
вещото лице в досъдебна фаза и същия ги цитира като лични възприятия
,предположения и заключения.В останалата част показанията на този свидетел се
възприемат от съда .
Следващата важна група свидетели,които обаче в голяма степен дадоха също
противоречиви и различаващите се помежду си показания , а така също и досежно
важен факт по делото , кой именно е управлявал лек автомобил „Волво“,също
участник в процесното ПТП.Посочените показания
ще бъдат обсъдени от съда с достатъчна прецизност и
критичност.Свидетелят Д.С. ,возещ се в лек автомобил „Волво“ на задна седалка
възпроизведе пред съда доста противоречи показания ,в сравнение с дадените от
него такива на досъдебна фаза,както и освен констатираните противоречия имаше
неспомняне на определени факти.Във връзка с обстоятелството,кой именно е
управлявал лекия автомобил „Волво“,пред съда той посочи,че това е А.М. , а не И.Г. ,както е описано от него и другите
двама возещи се в автомобила в досъдебното производство.Съответно имаше
противоречия и във възприетото от него ,относно разположението на белия бус ,движението
на лек автомобил“Фиат Пунто“движението и поведението на водача на белия бус, както
и как възприел механизма на удара.Това наложи показанията му да бъдат прочетени
от съда на основание чл.281ал.5 вр.ал.1т.1 от НПК,при дадено съгласие на
страните.След констатираните противоречия свидетеля посочи,че именно М. е
управлявал колата ,като в досъдебното производство е посочил Г.,тъй като така
са били помолени от собственика на автомобила. Отделно от това приобщени по
този начин бяха и показанията му досежно
това,че белия бус се е движил в неговата половина на пътя ,като е бил по
средата на пътя застъпил и двете ленти,като не е забелязал да прави маневра,на
следващо място,че в първия момент който е видял „Фиат пунто“ –жълтозелен, му се
е сторило ,че той тръгва да изпреварва буса,като до момента на предприемане
на тази маневра не го е бил
възприел,както и ,че в момента ,който „Фиат Пунто“ е тръгнало да изпреварва
белия бус ,то самият бус е трепнал леко –сякаш шофьора се е стреснал от самото
изпреварване.По всички тези констатирани
противоречия св.С. даде своето обяснение след отделно прочитане на всеки от
тези абзаци.В съдебно заседание потвърди,че именно А.М. е управлявал автомобила
,а не св.Г. ,тъй като за това били помолени от собственика на
автомобила.Досежно останалите прочетени от съда показания потвърди тези ,които
е дал в досъдебното производство ,като посочи,че именно тогава е бил разпитан
дни след случилото се , а сега е забравил отделните детайли.Като според съда
действително е възможно противоречията в показанията на св.С. да се дължат на
изтеклото време от инцидента , а не на желание от негова страна да премълчи
дадени обстоятелства или пък да ги преиначи. Като съдът кредитира показанията
му ,приобщени по реда на чл.281ал.5вр.ал.1 т.1 от НПК.От своя страна
свидетелите М. и Г. също възпроизведоха своите показания пред съда.Те се
различават от показанията на св.С. относно факта кой е управлявал лек автомобил Волво, като и
двамата твърдят пред съда ,че това е бил И.Г..Видно от показанията им
,приобщени и по реда на чл.281 ал.5вр.ал.1т.1 за св.М. и по чл.281
ал.1вр.ал.1т.1 и т.2 от НПК за Г. същите описват ,че Бусът се е движил по
средата на неговото пътно платно ,като лекия автомобил „Фиат Пунто“ е излязъл
зад буса,като е връхлетял върху тях.Тоест показанията на тези двама свидетели
,макар и след констатираните противоречия ,те потвърдиха показанията си дадени
на досъдебното производство,като изтъкнаха изтеклото време ,като причина за
това.Като прави впечатление,че техните
показания на М. и Г. са в по-голям синхрон помежду си,отколкото със свидетеля С.,различават
се по важни факти с неговите показания, досежно начина на движение на лекия
автомобил „Фиат Пунто“ жълто зелен , а именно със задницата напред се отхвърлят
от ДАТЕ.Ето,защо съдът ползва техните показания
частично ,тъй като същите не само противоречат с показанията на св.С.,
но и с останалия доказателствен материал.Съдът не ги възприема и в частта им досежно това,че лекия
автомобил „Фиат Пунто“ се е движил напред със задницата си ,тъй като в тази
насока няма друг доказателствен материал,а и са отречени в тази част от
ДАТЕ.Това разминаване между видяното от тях относно детайлите на ПТП-то и
възприетото от св.С./пътуващ отзад/ е драстично различно ,поради което поражда
съмнения дали тези свидетели са наблюдавали пътното платно през цялото време
или вниманието им е било заето от друго ,което не споделят пред съда .Така или
иначе всичко това в голяма степен подлага на критичност кредитирането на техните показания в
цялост.За да бъдат проверени и ценени показанията им ,по искане на страните по
делото тримата бяха поставени в очна ставка,с цел изясняване на факта кой е бил
водач на лек автомобил –„Волво“.Именно в тази очна ставка свидетелят И.Г.
посочи ,че лекия автомобил е управляван от А.М., а последният продължи да
твърди соченото от него в досъдебното производство . От своя страна по време на
очните ставки св.С. изрази мнение,че от разпитите и времето,което е изминало от
случилото се ,вече определени факти му
се размиват и не може да си спомни всичко. Това определено прави впечатление в
поведението и показанията на св.С. на съда и от една страна е житейски логично
, но от друга страна тази оценка същият прави по време на очната ставка , а не
по време на разпита си пред съда ,който е бил по-рано.Напротив в разпита си
пред съда същият показа желание за това да говори свободно и да изясни част от
показанията си и да внесе уточнения на какво се дължат противоречията, а в очната ставка демонстрира
несигурност ,неспомняне ,което мотивира съда да счита,че това негово поведение
се дължи на присъствието на другите двама свидетели/М. и Г./по някакъв
начин.Ето,защо и след направената оценка на показанията на тези трима
свидетели,както поотделно,така и помежду им, а и на фона на останалия
доказателствен материал,то счита същите за противоречиви,несигурни и в известна
степен неточни ,поради което ги подложи на такъв подробен коментар в мотивите
си.Кредитира показанията им частично а
именно в частта ,с която са приобщени по
реда на чл.281 от НПК ,като обаче отчита посочените по-горе уточнения ,които са
направили впечатление на съдебния състав.Съдът не счита,че всичко това е
резултат от недобросъвестност , а по-скоро на безразличие, което същите
показват към фактите ,които не ги засягат ,както и неудоволствие да бъдат
разпитвани , а не на последно място и поради факта,че вероятно вниманието им е
било ангажирано с други обстоятелства, които не бяха споделени и изяснени предсъда.
Преди да обсъди показанията на
свидетеля И.,пасажер в товарния автомобил на подсъдимия съдът счита ,че следва
да бъдат обсъдени показанията на свидетелите К. и Г., а след това на
свидетелите Г. и Б.,като след това ще премине на обсъждане на показанията на Ф.И.
и на подсъдимия.Свидетелите Г. и К., са именно пътуващите в лек
автомобил“Субару“,което също се явява участник в ПТП-то.Водачът на Субаруто -К.
,макар и по-лаконичен от останалите свидетели дава ясно и точно описание ,както
на цялата пътна обстановка в тяхното пътно платно за движение , а именно в
посока Пловдив.Същият е възприел поведението на
лек автомобил „Фиат пунто“ –червен на цвят ,което действително в
посочения пътен участък е бил
изпреварващ ,като точните думи на този свидетел е ,че „Фиат Пунто“ –червен е застанал пред тях
,като се е изнесъл в ляво на двойната непрекъсната лента „дебнейки“ ,според
водача на лек автомобил“ Субару“ е целял да изпревари намиращия се пред него
лек автомобил „Волво“. Това съвпада в голяма част и с показанията на св.П.
,която също е възприела подобно
поведение .Съответно свидетелят К.
е забелязал и другия „Фиат Пунто“-жълтозелен ,който обаче той възприема
с тавана и задницата на този автомобил повдигната.Като от там следват удари
между отделните автомобили.Този свидетел е забелязал товарния автомобил –бял
бус ,който също бил ударен горе над лявата гума.В своите показания св.К.
споделя,че водачът на „Фиат Пунто“ червен е бил изнесен крайно в ляво с цел
изпреварване.В този смисъл неговите показания са напълно праволинейни от
досъдебното производство,непротиворечиви
са вътрешно и дават яснота за случващото се на пътното платно ,което влиза в Пловдив и за
поведението на лекия автомобил „Фиат Пунто“-червен.Показанията му се възприемат
от съда ,тъй като съвпадат с показанията на св.Г. пътуващ при него ,а също така
и съвпадат с голяма част от показанията на св.П. и св.И. досежно поведението на
лек автомобил „Фиат Пунто „червен , а именно на изпреварване и каране в
най-лявата част на платното .В този смисъл са и показанията на св.Г. .Съдът кредитира изцяло показания на
двамата свидетели,отчитайки тяхната видимост и възприятия от пътната
обстановка.Показанията им ,макар по-лаконични,са ясни ,точни ,праволинейни и в достатъчна степен описват движението на лек
автомобил-„Фиат Пунто“ червен ,както и на възприетото поведение на лек
автомобил „Фиат Пунто „ жълто зелен преди удара с червения Фиат.Съдът счита,че
е напълно нормално показанията им да са насочени в по-голямата си част към
движението и поведението на водача на червения Фиат, отколкото към останалите участници,тъй като още преди
участъка на ПТП-то същия е извършил изпреварвания и е управлявал автомобила си
рисково ,което е задържало вниманието на К. .Показанията на тези свидетели се
ползват в цялост при постановяване на крайния съдебен акт ,поради посочените
по-горе мотиви.
Показанията на свидетелите Г. /приобщени по реда на чл.281ал.5вр.ал.1т.5
от НПК/ и свидетеля Б. не допринасят за изясняване на обективната истина по
делото.Това е така ,тъй като и двамата не са свидетели-очевидци на
произшествието .По-голям принос от двамата имат показанията на св.Г. ,тъй като
същия свидетелства за това,че действително на посоченото място е имало
катастрофа и съответно дава описание на част от автомобилите и разположението
им непосредствено след ударите,като по тези факти спор няма.Или изводът,който
се налага е ,че показанията на св.Б. не
допринасят по никакъв начин за изясняване на фактическата обстановка , а показанията
на Г. макар и косвено ,все пак потвърждават факта на произшествието ,като не допринасят за изясняване на спорните въпроси по
делото,поради обективен факт, а именно ,че същия не ги е възприел.Поради което
и показанията на тези двама свидетели ,макар и кредитирани от съда ,не влияят на
фактическата обстановка и на установяване на обективната истина по делото .
Последният свидетел ,чиито показания подлежат на обсъждане от съда,са
тези на свидетеля Ф.И., пътуващ в т.а „Ивеко“.Предвид демонстрираното от него
притеснение беше направена почивка ,след което разпита му продължи.Тъй като е
констатирано противоречие в показанията му ,дадени пред съда и тези в
досъдебното производство ,досежно факта дали
е възприел преди удара поведението и движението на лек автомобил „Фиат Пунто
„червен и „Фиат Пунто“ –жълт,на основание чл.281 ал.5вр.ал.1т.1 от НПК със
съгласие на страните бяха прочетени показанията му от 23.07.2014г.именно в тази
им част.След прочитането им същия потвърди показанията,дадени пред съда,като посочи ,че причината да даде
показания в досъдебното производство ,че не е видял никой пред тях ,нито до тях
да се движи е,че е смятал,че няма да има дело.Действително прави впечатление,че
на досъдебното производство свидетеля И. е дал по-пестеливи и кратки показания
от тези в съдебно заседание,но това не може да постави под съмнение същите само
и единствено на това основание.Възприетите от него факти са пресъздадени по
неговия начин и с неговите думи и изказ.Съдът кредитира същите ,като оценява
,че посочения свидетел има трудности при
изказа си ,както и с посоките на
движение,което обаче не води до драстични неточности или пък не води до
невъзможност да бъде изяснена обективната истина.Цитираните неточности в
неговите показания ,както и непълните му възприятия ,съдът преценява като
характерни и дължащи се на изразяването му , а не като стремеж да скрие
,преиначи фактите или пък на предубеденост от негова страна.В този смисъл
показанията му не внасят нито нови факти ,нито пък оборват вече изяснените,като в този смисъл се
възприемат от съда при крайния съдебен акт.
Обясненията на подс.И.
също се ползват с доказателствена сила по делото ,не са само и единствено средство на защита.Съдът счита същите за ясни
,точни и неспестяващи едни факти за сметка на други,като в този смисъл ги
възприема.В този смисъл същия посочва,че действително е предприел преминаване в
съседната пътна лента - лява ,тъй като е целял да избегне намиращото се в дясно
от него дърво,както и че впоследствие разположението на автомобила му е било в
лявата част на дясната лента ,като е настъпил осовата линия.Не възприема
обясненията му само в частта ,която подсъдимият сочи,че удара между лек
автомобил „Фиат Пунто“ жълт и „Фиат Пунто“ –червен е станал на десет метра зад него
,тъй като не отговаря на останалия доказателствен материал по делото.Не на
последно място обясненията му са праволинейни от досъдебната фаза,без да се
откриват в тях противоречия,спестяване на факти
с цел защита ,ето защо същите се кредитират в посочената им част от съда
и се ползват при постановяване на крайния съдебен акт.
От голямо значение за изясняване на
обективната истина по делото ,както и за това
да бъдат преценени вида и характера на получените телесни увреждания от
пострадалите П. и И. са изготвените и приети по делото съдебномедицински
експертизи. Същите са приети в отсъствие на вещото лице,но след съгласие на
страните за това. Видно от приетото заключение на
л.152-154 от т.1 на ДП изготвено от ** Д. на П.П. са причинени- травматичен шок
и контузия на белия дроб ,довели до разстройство на здравето ,временно опасни
за живота,счупване на тялото на дясната раменна кост,довело до трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник ,счупване на тялото на
лявата бедрена кост,причинило трайно затрудняване на движението на десния горен
крайник ,счупване на тялото на лявата бедрена кост,причинило трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник ,счупване на таза ,довело до
трайно затрудняване на движението на долните крайници.Тоест съгласно
съдържанието на чл.129от НК същите представляват средни телесни повреди .Като механизъм на
причиняването им вещото лице е посочило удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали към момента на
станалото ПТП-в купето на лекия автомобил.Следващата приета по делото
експертиза намираща се от л.157 до л.158 от т.1 на ДП ,касаеща пострадалия И. е
дала заключение ,че му е причинено травматично изкълчване на лявата тазобедрена
става и счупване на задния ръб на лявата ставна ямка ,като същите довели до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.В този смисъл и
съгласно чл.129 от НК се касае за средни телесни повреди.Относно механизма
вещото лице e посочило идентичен такъв ,както при пострадалата П..Така
цитираните съдебно-медицински експертизи се приеха от съда ,без възражения от
страните ,като ,компетентно изготвени ,както и
съдът ги кредитира. Същите са обективни
,постановени от лице с необходимите знания в своята област- а именно съдебна
медицина. Ясно ,точно и конкретно вещото лице** Д. е описал травматичните
увреждания ,както и механизма на причиняването им . Което още веднъж
потвърждава изложеното в гласните доказателства и заключенията се ползват от
съда при постановяване на крайния съдебен акт.
Изключително важно място по делото
заемат и назначените два броя АТЕ в ДП /л.161-192,л.310-320 т.1.2 от ДП/ , както и
ДАТЕ в съдебна фаза-л.120-150 от съдебното производство .Съгласно
доказателствата събрани на досъдебна фаза от АТЕ и ДАТЕ вещото лице е направило
заключения ,че са настъпили
следните удари-първия удар е между лек автомобил „Фиат Пунто „жълт/с водач П. /
и лек автомобил-„Волво“ ,същият е
настъпил в лявата лента от северната половина на платното за движение,а именно
лентата за движение на л.а „Волво“.Като удара е в предна лява страна на л.а
„Фиат Пунто „ жълт и в лявата страна на
л.а „Волво“.Вторият удар е между лек
автомобил „Фиат Пунто“ жълт в предна лява част и лек автомобил „Фиат пунто“
червен,също в предна лява част.Третият удар е между Фиат Пунто жълт-в задна
страна на същия и товарен автомобил „Ивеко“ в лява страна на същия.Четвъртият
удар е между лек автомобил „Субару“ в предната част на същия и лек автомобил
„Фиат Пунто“ червен-в лявата страна на същия.Петият удар е между лек
автомобил-„Фиат Пунто“ жълт-в задната страна на същия и в лек автомобил
„Субару“ в задна лява страна на същия.В експертизата са посочени и скоростите
на автомобилите преди удара на л.а автомобил“Волво“,л.а „Фиат Пунто“ червен и
на л.а“ Субару“ е била около 75
км.ч.Скоростта на движението на лек автомобил „Фиат
Пунто „ жълт е била 81 км.ч,
а на т.а „Ивеко“ около—72-75км.ч.Съгласно това заключение водачът на лек
автомобил „Фиат Пунто“ –жълт- П. е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара-първи и втори и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.Водачите на
лек автомобил“Волво „,“Фиат Пунто“-червен и „Субару“ са нямали техническа
възможност да избегнат удара ,тъй като водачът на лек автомобил „Фиат Пунто“
жълт е навлязъл в тяхната лента при насрещно движение.Преценено е ,че водачът
на товарен автомобил “Ивеко“ е имал техническа възможност да избегне
произшествието ,без значение от скоростта си на движение ,като е отложил
навлизането си в лявата лента.Като основна причина за настъпилото ПТП се
посочва,че водачът на т.а“ Ивеко“ Т.И. се е отклонил наляво и е навлязъл в
лявата лента на платното за движение по начин и в момент, когато това не е било
безопасно –там се е намирал лек
автомобил „Фиат Пунто“ жълт ,който в този момент извършвал маневра
изпреварване.В допълнение се посочва,че причина за произшествието е и движението
на автомобила на П.-„Фиат Пунто „ жълт,тъй като при движение до 50 км/ч ,той би се движил зад товарния
автомобил .Не на последно място е посочено ,че ако скоростта на л.а „Субару“ е
била по-малка от 59км./ч,то водачът му би спрял преди сблъсъка.Тези експертизи
от досъдебното производство са приети по делото от страните ,като същите не са
оспорени ,като вещото лице е отговорило на поставените му въпроси ,като е
направило разяснения в съдебна фаза и в резултат на това заключенията са
възприети като професионално изготвени.Предвид нововъзникналите факти в съдебна
фаза , констатираните противоречия в показанията на голяма част от
свидетелите,както и поради нови въпроси, които следваше да бъдат изяснени на
вещото лице беше назначена допълнителна автотехническа експертиза,както и оглед
на мястото и фиксиране на растителността в участъка на ПТП-то.Вещото лице
отговори обстойно на поставените му въпроси,като в заключение категорично
заяви,че няма обективни данни ,по които да може да се определи отклонението на
водача на т. а „Ивеко“ в лява лента .Но предвид събраните гласни доказателства
и това,че третия поред е бил удара между лек автомобил“Фиат Пунто“ жълт и т.а
Ивеко ,то следва ,че навлизането на т.а „Ивеко“
е не повече от 0,5-1м,тъй като само тогава не би настъпил страничен
първи удар между лек автомобил „Фиат Пунто“ жълт и т.а „Ивеко“.Посочва също
така ,че по време на третия удар т.а „Ивеко“ е бил навлязъл в лява лента с
0,21м.И при това положение ,водача на „Фиат Пунто“ жълт е имал техническа
възможност да продължи движението си по лявата лента и да избегне настъпването
на ПТП-то.На следващо място вещото лице е посочило ,че геометрично погледнато
жълтия „Фиат“ може да мине покрай „Ивекото“ ,без да навлиза в насрещните
ленти.Понататък в своето заключение вещото лице отхвърля възможностите леките
автомобили „Фиат Пунто „червен и Субаруто да са навлезли в насрещната половина ,тоест отхвърля
версията за механизма на ПТП-то посочен от св.П.,както и посочва,че няма
обективни данни П. да е спирала екстрено,като по-вероятно счита,че не е
предприемала действия по спиране на автомобила,тъй като не е имала време за
това.Отделно от това в съдебно заседание посочва,че движението на автомобила
„Фиат Пунто“-жълт е провокирано от
движението на т.а „Ивеко“ ,което се копира от нейния автомобил.Вещото лице също
така заявява,че технически правилната постъпка на водача на „Фиат Пунто“жълт би
била да натисне спирачка , а вместо това тя е навила волана в насрещното
движение при положение,че е разполагала с място да се размине с посочените от нея
и движещи се в насрещното движение автомобили.В този смисъл и след като вещото
лице отговори на въпросите и със съгласие на страните и това негово заключение
беше прието по делото.А ,досежно неговото кредитиране и съобразяване със
заключението му съдът счита,че няма процесуална пречка да бъдат възприети
измерванията ,съответно изводите на вещото лице за това кой е най-вероятния
механизъм на ПТП-то ,както и защо версиите на част от свидетелите изложени пред
съда ,се явяват по-възможни и правилни от техническа гледна точка за сметка от
други.Като това е направено на базата на обективните данни по делото
,установените спирачни следи,съответно законите на геометрията и от техническа
гледна точка ,каквито са и познанията на вещото лице , а именно в областта на
автотехниката .Но въпросите ,които касаят правната преценка на доказателствата
са в правомощията на съда ,какъвто е и конкретния случай ,досежно
първопричината за настъпилото ПТП-то .Всичко това ще бъде обсъдено от съда
подробно.Тоест съдът възприема заключението на вещото лице в частите ,които
същото стъпва на обективните данни , а не на предположения,като не възприема и
крайния извод за това,че видите ли първопричина за настъпилото ПТП е
поведението на водача на „Ивекото“ ,който е навлязъл в лява лента и това е
довело до настъпилите след това удари един след друг.В този смисъл напълно се
съгласява със защитата на подсъдимия ,а такава е и правната теория и практика,че една присъда
не може да почива на предположения съмнения , а само на доказателства.Ето,защо
правния извод е,че настъпилото ПТП-не е в резултат на неспазване на правилата
за движение от подс.И. , а именно на разпоредбите на чл.5ал.1т.1
,чл.20ал.1,чл.25ал.1и ал.2 от ЗДП ,които ще бъдат разгледани поотделно от
съда,както и че не неговото навлизане в лявата лента е първопричината за
настъпилото ПТП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
описаната фактическа обстановка не се
доказа по категоричен начин правния извод, направен от РП-Пловдив в
обвинителния акт , а и поддържан в съдебно заседание от държавното и частното
обвинение, че с поведението си обективно и субективно подсъдимия Т.И. е нарушил посочените правила по ЗДП и
това е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП. Като съдът
счита ,че съгласно изискванията на чл.303 от НПК към присъдата ,то в конкретния
случай са налице предпоставките по чл.304 от НПК и призна
подсъдимия за невиновен и го
оправда по правната квалификация на чл.
престъпление по чл.343 ал.З пр.4 б."А" пр.2 вр. с ал.1
б."Б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Безспорни по делото
са фактите относно участниците в ПТП-то, датата на самото произшествие ,часът на същото ,движението на всеки един от
автомобилите ,скоростите на движение на същите, последователността на ударите ,
разположението на всеки един от автомобилите по време на произшествието,както и
след това ,съобразно описаното в протокола за оглед, щетите по тях, както и
това ,че пострадали по делото са П.П. и А.И.,тъй като същите са получили
сериозни травматични увреждания ,които по смисъла на чл.129 от НК имат характер
на средни телесни повреди.Основният и
спорен момент по делото е коя е причината за настъпилото ПТП и съответно това
да определи вината на едно или няколко лица,които съответно при доказана такава
би следвало да поемат своята наказателна отговорност.От огромно значение по
делото е да се прецени дали и доколко преминаването на водача на Ивекото в лява
съседна лента е първопричина за ПТП-то .Видно от обсъдените по-горе
доказателства безспорно е налице такова отклоняване на движението му ,което
според вещото лице е в параметрите от 0,5 до 1м ,като при третия удар е било
около 0,21м.Спор няма,че водача на Ивекото и подсъдим по настоящето дело е
предприел такова навлизане,но от важно значение е кога е било това негово отклоняване и къде се е намирал по това време лек
автомобил „Фиат Пунто“-жълт.Видно от всички материалите по делото ,това е
било преди водача на лек автомобил „Фиат
Пунто“ –жълт да предприеме маневра да го изпревари и да заеме своята позиция в
лявата лента за движение.В тази насока са показанията ,както на св.И. обсъдени
по-горе,така и обясненията на подс.И. , а също и на св.П. ,която твърди,че в
лявата лента е нямало автомобили и това
я е провокирало да премине в нея.В тази насока са и показанията на св.С.,колкото
и противоречиви да са същите ,което беше коментирано от съда ,при приобщаването
им по реда на чл.281 от НПК ,същият потвърди показанията на ДП,в които е
посочил,че белия бус е трепнал ,сякаш шофьора от буса се стреснал,че някой тръгва да го изпреварва…..“Не видях буса да
прави някаква маневра ……“В този смисъл няма нито едно доказателство ,което да
се противопостави на тези ,които току-що съда коментира и на които да се
обективира извода,че подсъдимия И. е направил отклонение в лява лента ,когато в
нея се е намирал лек автомобил „Фиат Пунто“-жълт.Като в този смисъл доводите на
защитата изтъкнати в съдебно заседание са напълно мотивирани ,че не се касае за
предположения , а за доказателства и на такива следва да стъпва една присъда.
Акцентът на защитата беше върху
показанията на св.П.,която според настоящия съд напълно искрено обясни това
,което е преживяла и осмисляла за конкретната пътна ситуация преди ПТП-то.А,
именно същата не е възприела правилно разположението на автомобилите в
насрещното движение ,както и това,че същите се движат в техните пътни ленти
,макар и най-в ляво,притеснила се е и не е могла да прецени ,че има достатъчно
място да се размине с тях, като вместо това е навила волана в ляво в насрещното
движение и от тук са последвали ударите.Съдът не намери обективна причина да не
възприеме показанията й, като те са от съществено значение за делото и в този смисъл не възприема тезата
на адв.С. неин повереник,че е възможно като свидетел П. да не може да
възпроизведе пълноценно и правилно инцидента.Макар последното да е възможно
теоретично за всеки един от свидетелите ,както и да е резултат от шока от
случилото се ,не такъв е конкретния случай.Нито в досъдебното производство,нито
пред съда св.П. не споделя било категорично , а дори и уклончиво,че движението
на намиращия се първоначално пред нея , а впоследствие и успоредно на нея от
дясно товарен автомобил в някакъв момент
е извършил маневра ,отклоняване,кръшкане,трепване или пък друго действие ,което
да е попречило на нейното движение,да е било опасност за движението на лек
автомобил „Фиат Пунто“ жълт.Напротив ,като такава опасност тя е възприела
единствено и само движещите се срещу нея два автомобила –черен и червен.Дали
тази нейна преценка за тази опасност е била правилна или не може да се обсъжда в момента от съда ,но
именно тази нейна преценка е довела и до последващите нейни действия и
настъпилото ПТП.Ето,защо съдът не може да възприеме заключението на вещото
лице,че отклоняването на „Фиат Пунто“ –жълт,тъй като това не стъпва на
обективни данни , а на предположения на вещото лице,тъй като не може по друг
начин да обясни движението наляво на „Фиат Пунто“-жълт,вместо последния да
намали или спре,което е правилното в конкретната пътна обстановка.А,даже и да
се размине с насрещните коли,предвид достатъчното разстояние в пътното платно на движение в което се е
намирал ,без да настъпи ПТП.Причината, защо това действие не е предприето от
водача на „Фиат Пунто“ –жълт и защо не е възприета правилно пътната обстановка
от нея също не може да бъде отговорено категорично от съда и всеки един отговор
би бил предположение , а не конкретен доказан факт.В пренията представителят на
Държавното обвинение постави въпроса „ако тя не е възприела маневрата , каква
е причината за изпадането й в паника“,като на този въпрос настоящия съдебен състав трудно
би могъл да даде отговор,тъй като се касае за лични и субективни възприятия на
пътната обстановка от страна на П.П. и само тя може да отговори на този така
зададен въпрос.
Нормата
на чл. 343 от НК е бланкетна. За да се реализира наказателната
отговорност по същата е необходимо да се попълни със съответното съдържание -
виновно нарушение на конкретни правила за движение по пътищата. Като такива по
обвинителния акт на подсъдимия Т.И. са вменени тези по:чл.5ал.1т.1,чл.15ал.1
,чл.20ал.1 и чл.25ал.1 ал.2 от ЗДП. . Разпоредбата на
чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП- регламентира общо
правило за поведение на участниците в движението по пътищата,като в конкретния
случай не е конкретизирано какво е това действие или бездействие на И. довело
до конкретното ПТП,че тази разпоредба да се счита за нарушена,както и че именно
това действие или бездействие е довело
конкретно до инкриминираното ПТП. Не е налице и нарушение на чл. 15,
ал.1 от ЗДП, тъй като тази разпоредба предвижда задължение за водача на пътно превозно
средство да се движи възможно най - вдясно по платното за движение, а когато
пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най - дясната свобода
лента. В този смисъл поведението на подсъдимия И. е именно такова ,тъй като
същия се е движил в дясна пътна лента,като за кратко време е преминал в лява
лента,когато обаче там не е имало други автомобили,като това е било за кратко и
отново се е върнал в своята лента за движение-дясна,като е бил застъпил осовата
линия.Това,обаче движение на подс.И. е било съобразено и преценено от него и не
е било застрашаващо други автомобили,за да му бъде вменено във вина . Действително ,отново ,както посочи
в пренията защитата в лицето на адв.Д.
-ЗДП има и друга алинея на чл.15 , а именно ал.(2),съгласно ,която :„
Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и водачът на моторно превозно средство
може да използва за движение най-удобната за него пътна лента в следните
случаи:1. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2007
г.)2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54
от 2010 г.)
в населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за движение в
една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които е разрешено
движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 km/h;“В конкретната
пътна обстановка действително водачът е предприел това преминаване за кратко,за
да избегне намиращо се в дясно от пътя дърво,в момент когато в съседното платно
е нямало автомобили ,това е било в населено място ,тоест това в случая запълва
състава на чл.15 ал.2 от ЗДП и се явява за този период от време най-удобната
пътна лента за движение за водача-Т.И..Или това напълно доказва,че цитираните
до момента разпоредби от специалния закон , не са нарушени от подсъдимия И. и
няма как да са в причинно –следствена връзка с настъпилото ПТП и няма отношение
към съставомерността на извършеното .Сочената в диспозитива на обвинението
разпоредба по чл.20 ал.1 от ЗДП,има следното съдържание: „Водачите са длъжни да
контролират пътните превозни средства, които управляват“. Съгласно чл. 20, ал.
1 ЗДвП водачите на моторни превозни средства са длъжни непрекъснато да ги
контролират както по време на движение, така и по време на покой. Контролът
обхваща наред с правилното осъществяване на предписаните технически правила за
манипулиране със системите за управление на автомобила и точното изпълнение на
правилата за движение, чрез спазването на които се създава ред и сигурност в
движението. Тоест нарушението на чл. 20, ал. 1 от
ЗДП няма
отношение за настъпилата катастрофа.В конкретния случай водача на товарен
автомобил „Ивеко“ не е изгубил контрол
върху превозното средство,което управлява
,като изгубването на този контрол може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на
вниманието, разсейването му и др. В конкретния случай няма такова съставомерно
поведение от страна на подсъдимия И..С оглед отразеното по-горе, подс.И. не е
извършил деянието в резултат на нарушаване разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и няма причинно-следствена връзка между тези
нарушения, респ.по чл. 5ал.1т.1 и чл.15ал.1 от същия и
вмененото му като престъпление с обвинителния акт. След това следват
двата много важни текста от специалния
закона , а именно чл. 25. ал.1 от ЗДвП според който : "Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение."Чл.25 ал.2
от ЗДвП: "При извършване на маневра, която е свързана с -навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента.".Според обсъдените по-горе
доказателства и възприетите като доказани от съда факти от обективна страна
не се доказва съставомерно поведение на
подс.И. по чл.25ал.1 и ал.2 от ЗДП.Това
е така ,тъй като съдебният състав прие за доказано,че подс.Т.И. е извършил
маневра - отклоняване на ляво по платното за движение,от 0,5- до 1м ,като
преди това се е убедил, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението, като в този момент в лявата лента за движение
не е имало автомобил.Ето,защо няма никакво основание и се явява немотивирано да
му бъде вменено във вина нарушение на чл.25ал.1 от ЗДП .Така стои въпросът и за
разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДП,в която пък са посочени две хипотези ,а именно ,че при маневра в
съседна пътна лента ,следва водача да
пропусне пътните превозни средства движещи се по нея или пък при извършване на
маневра от два автомобили от съседни пътни ленти с предимство е автомобила в
дясна пътна лента .В конкретния казус, подс.И. е извършил маневрата ,когато в
съседната на него лента в ляво е нямало лек автомобил,което да налага той да го
пропуска /тоест не е налице първата хипотеза на чл.25ал.2 от ЗДП/, а също така
и в конкретната пътна обстановка не е извършвана маневра от два автомобила,за
да се преценява предимството на десния от тях и в този смисъл втората хипотеза
на чл.25ал.2 от ЗДП също няма отношение към съставомерното поведение на подс.И.
,както и не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.Съответно подсъдимият И. е изпълнил описаните задължения като водач на
товарен автомобил „Ивеко“ ,като
пътно-транспортното произшествие не е настъпило в резултат на неговото
неправомерно поведение по посочените текстове от специалния закон.
В този ред
на мисли съдебния състав не възприема изложеното от РП-Пловдив и поддържано в
съдебно заседание от държавното и частното
обвинение становище ,че виновен
изначално за процесното ПТП е подсъдимият Т.И. и именно неговото неправомерно
поведение е първопричина за това.Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК. „(1) Присъдата не може да почива на
предположения. (2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.“В настоящия казус ,обсъден от съда по-горе не са
налице категоричност и несъмненост на доказателствата за вината на водача на
товарен автомобил „Ивеко“ , а обвинението се гради на предположения на вещото
лице досежно тази причина .Макар за вещото лице да остава необяснимо поведението на водача на
„Фиат Пунто“ –П.П..Няма как обаче тази необяснимост , липса на логичност в
действията й ,както и липса на конкретна причина ,поради която П. е
постъпила по този начин , а именно да завърти волана наляво ,вместо да спре -да
води до извода,че следва
основната причина за настъпилото ПТП да бъде вменено във вина на подс.Т.И.,особено
както беше обсъдено по-горе,когато П. не
е възприела като опасност движението и поведението на т.а „Ивеко“ с водач
подсъдимия Т.И..
Предвид на изложеното
по-горе съдът намира, че от всички събрани по делото доказателства, по реда и
средствата предвидени в НПК, не се
доказа по несъмнен начин подсъдимия да е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.343 ал.З пр.4 б."А" пр.2 вр. с ал.1
б."Б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК .Няма нито едно пряко категорично
доказателство в тази насока, нито пък достатъчен обем от косвени такива ,които
да мотивират обвинителната теза. Поради ,което и на основание чл.304от НПК ,
съдът намира, че подс. Т.И. следва да
бъде оправдан изцяло по повдигнатото му
обвинение цитирано по-горе.
Вещественото
доказателство -1бр.компактдиск ,находящ се в досъдебното производство на лист
204 ,том 2 следва да остане в материалите по делото до изтичане на срока за унищожаване на
същото.
Предвид
крайния акт на съда и на основание чл.190 ал.1 от НПК ,направените разноски по
делото остават за сметка на Държавата.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ