О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
09.04.2021 г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на 09 април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 5336 по описа на РС Стара
Загора за 2020 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Представени са писмени доказателства,
които са относими и необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства, както и
да се назначи исканата съдебно-счетоводна експертиза за изясняване предмета на
спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 4398/2020 г. по описа на РС
Стара Загора.
ДОПУСКА съдебно –
счетоводна експертиза, като вещото лице след като извърши необходимите проверки
и се запознае с
представените по делото писмени доказателства, а при необходимост - направи
справка в Банката по кредитното досие на кредитополучателя и където е
необходимо, да даде отговор на следните въпроси:
1.
Как и какви суми е усвоил кредитополучателя по Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 24.01.2015г.?
2.
Какви суми са внесени по сметка на цедента и цесионера от
кредитополучателя по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 24.01.2015г. и кои от задълженията по договора са
погасени с тези вноски?
3.
Какъв е размерът на главницата по процесния договор, дължима от
кредитополучателя към дата датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
Съда (29.10.2020г.)?
4.
Какъв е размерът на мораторната лихва за забава, дължима по
процесния договор за кредит за периода от 24.03.2015г. до 13.03.2020г., както и
за периода от 30.10.2017г. до 13.03.2020г.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лева, вносим от ищеца в тридневен срок от получаване на
съобщението по сметка на РС Стара Загора, като в същия срок следва да се
представят доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Пламена Стоянова, гр. Стара Загора, което следва
да се призове след внасянето на депозита.
НАСРОЧВА делото за 10.05.2021
г. от 14.00 ч., за която дата да
се призоват страните и вещото лице след внасяне на депозита.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявен
е установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЕОС
Матрикс” ЕООД твърди в исковата си молба, че на 24.01.2015 г. бил сключен
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между
„Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД и Н.С.Н., ЕГН **********, по силата на който
„Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД и издал на ответника Транскарт Класик и бил
отпуснал на длъжника кредит с кредитен лимит в размер на 1 200 лв. (хиляда и
двеста лева), с ГЛП в размер на 18,5 % ( чл.9). Срокът за погасяване на
предоставения кредит бил 12 месеца. Поради изтичане на крайния му срок
вземането станало изцяло изискуемо.
На 04.12.2018 г. бил сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, с ЕИК
********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който
задължението на кредитополучателя, произтичащо от Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 24.01.2015г., било
изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от
Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че считано от
датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по
отношение гореописаното парично вземане бил „ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно §5/4/
от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични
пълномощни, Цесионерът - „ЕОС Матрикс” ЕООД били упълномощени от - Цедента „Транскарт
Файненшъл Сървисис“ ЕАД, да извършват уведомяване от името и за сметка на
Цедента. Разпоредбата на чл.99 ал.З ЗЗД била осъществена, доколкото
реализирането й чрез пълномощник, не опорочавала изпълнението.
Уведомлението за цесия било изпратено на посочения в
договора адрес - гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“, бл. 65, ет. 3, ап. 6,
който адрес бил посочен и в подаденото от длъжника възражение по
ч.гр.д.4398/2020 г.. Писмото се върнало с отбелязване „непотърсено“. Съгласно
чл.28, ал.4 във връзка с ал.З от процесния договор за кредит всички уведомления
изпратени на последния известен на ТФС адрес за кореспонденция на Клиента се
считали за връчени. Въпреки това, моли съда, на основание чл.235 ал.З ГПК, да
приеме, че длъжникът бил надлежно уведомен повторно с връчването на Уведомление
изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получавал
уведомлението, изходящо от „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД (стар кредитор)
за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставал надлежно
уведомен за извършената цесия, доколкото имал възражения в тази насока.
Поради непогасяване на задълженията на 29.10.2020 г.
„ЕОС Матрикс” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по
договорите и сключеното споразумение, чрез подаване на Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд Стара Загора, с което били
претендирани следните суми - 1134.06
лв. - главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 24.01.2015 г., 96,87 лв. -договорна лихва и 572.59 лв.
-мораторна лихва. Образувано било ч.гр.дело № 4398/2020 г., по което била
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед
ответникът подал възражение, за което били
уведомени със съобщение, надлежно връчено им на 24.11,2020 г.
Към настоящия момент погасяване на задължението по
договора за кредит не било осъществено. В качеството си на Кредитор, на ищеца
не му било известно основание, на което отговорността на ответника Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
24.01.2015г. да била отпаднала.
Искането е съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че Н.С.Н., ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД.
сумите: главница - 1134.06 лв. (хиляда сто тридесет и четири лева и шест
стотинки) и мораторна лихва - 272.81 лв. за периода 24.03.2015 г. до 13.03.2020
г., представляващи неизплатено задължение по усвоения кредит съгласно Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
24.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 29.10.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските по заповедното и по
настоящото гражданско дело.
В срока по чл. 140 от ГПК исковата молба беше оставена
без движение за уточнение на обстоятелствената част и петитума. В указания срок
ищецът уточнява, че част от мораторната лихва е платена в хода на делото от
завеждане на заповедното производство. Уточнен е петитума и е претендирана
лихва за забава в размер на 272, 18 лева. Уточнение са плащанията и е приложена
справка движение по кредита, както и началната дата на забава – от 24.03.3015г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който заявява изрично, че не признава предявения
иск по основание и по размер.
Прави възражение за погасителна давност на претендираното парично
вземане. Тъй като давността не се прилагала служебно - чл.120 от ЗЗД с настоящия отговор по чл.131 от ГПК прави изрично възражение.
Договорът за потребителски кредит бил сключен с ответницата на 24.01.2015 год. в гр. София с кредитора
„ТФС" ЕАД - гр. София, кв. Лозенец, бул. „Черни връх" № 43, ЕИК -
*********.
Настъпването на падежа на задължението по trans.card, издадена от кредитора в полза на длъжника-ответник, бил настъпил на 31.03.2015 год.
по силата на „Ценовата листа по рамкови договори за платежни услуги и потребителски кредити",
тъй като ответницата била ползвала тази
кредитна карта само веднъж, и по силата на договорна клауза от рамковия договор, неизползваната сума от
кредитната карта ставала изискуема със съответните
лихви, такси и разноски, и правото на клиента да усвои останалата част от
кредита се прекратявало, и кредиторът деактивирал платежната карта, издадена във връзка с
настоящия договор.
Поради това от
датата на падежа, до предявяването на
претенцията от ищеца пред съд, бил изминал срок повече от 5 години, който срок на основание чл.110 от ЗЗД бил погасил претенцията на
кредитора по настоящото парично вземане. Това се отнасяло и до правоприемника на
първоначалния кредитор („ЕОС Матрикс" - ЕООД, гр. София). В същия смисъл
налице била погасителна давност
по чл.111 б) и в) от ЗЗД, касаещи неустойки, лихви и обезщетения по неизпълнени
договори - максимален срок - 3 години от датата на падежа. Когато вземането било ликвидно и изискуемо - т.е.
определено по размер и с настъпил срок на падежа, от тази дата кредиторът бил имал възможност да упражни
правата си по процесното вземане в сроковете, предвидени в закона, и ако той не
бил сторил това,
вземането било погасено по давност
(но не служебно), а само когато длъжникът направел това изрично и писмено, в случая пред съда.
Ответницата
оспорва извършената от първоначалния кредитор цесия, в полза на
настоящия ищец, като счита, че това прехвърляне на вземането не поражда
действия спрямо третите лица и длъжника, тъй като не било съобщено писмено на
длъжника - ответник от предишния кредитор. Правното
основание за това се намирало в чл.99, ал.4 от ЗЗД, както и не била спазена процедурата, предвидена в закона по ал.3 на чл.99 от ЗЗД, поради това, че
предишният кредитор не бил съобщил на длъжника,
нито му било потвърдено писмено
за станалото прехвърляне, и от това следвало, че длъжникът и настоящ ответник бил в невъзможност да узнае кой е новият му кредитор, защото не знаел към кого да изпълни паричното си
задължение.
По това възражение ищецът представил известия за пощенска пратка,
без същата да доказва и удостоверява съдържанието на пратката. Всички, представени
по делото пощенски пликове, не били достигнали и не носели подписа на получателя, с което да се докаже, че процедурата по
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД била изпълнена. Това се отнасяло и за Поканата за доброволно
изпълнение, на която нямало дата, нито подпис на
получател.
Ответницата оспорва
тези писмени доказателства, и счита, че са негодни доказателства по смисъла на
ГПК и не могат да „донесат" знания на съда и удостоверят твърденията на
ищеца по делото за настъпилите факти, нито категорично и безспорност, касаещ
регламентите на чл.99 от ЗЗД.
По делото било представено
преупълномощаване на процесуален представител на ищцовото дружество, което пълномощно
за преупълномощаване било общо и било подписано само от
преупълномощителите без подпис на титуляра на първоначалното пълномощно и не
подписано от преупълномощеното лице. Това било така, защото в пълномощното - първоначалното и в
преупълномощаването били включени не само права, но и задължения на пълномощниците и на
преупълномощеното лице и без надлежните подписи, не се изразявала воля, че тези задължения следвало да бъдат приети и
изпълнени.
Преупълномощаването следвало да съдържа подписа на пълномощника, преупълномощеното лице и
първоначалния титуляр на дадените пълномощия, защото без неговото съгласие последният
не бил одобрил избора на
преупълномощеното лице.
Поради горните съображения били пред хипотезата на нередовно упълномощени лица за предявяването и
воденето на настоящия иск, освен че оспорените и нередовни пълномощия били общи, а не конкретни, касаещи
определно лице или конкретна сделка, и в горния смисъл моли съда да не ги приема.
Не били представени по делото
конкретни и персонални изчисления за задълженията на ответницата, което касаело конкретизиране на иска, не
само по основание, но и по размер. В този смисъл липсвали доказателства за
конкретната парична претенция на ищцовата страна по делото.
Искането е съдът да
остави исковата молба „без движение" до отстраняване на нередностите в
срок, определен от съда, и ако не го стори, да прекратите производството по
делото.
След уточнителната молба е дадена възможност
на ответника да вземе становище, в което същият оспорва представените с тази
молба доказателства и иска откриване на производство по чл. 193 от ГПК.
Правната
квалификация на предявения иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за заем, по
която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че
цесията има действие спрямо длъжника. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата,
като възражението за давност.
По
иска за 272,81 лева –по чл. 86 от ЗЗД.
В
тежест на ищеца е да докаже датата на забава по Договор за заем, както и
размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането.
Страните не спорят, че е сключен
Договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити и е
предадена платежната карта на ответницата.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: