СОС                           - 1 -                            н.о.х.д. № 261/2010 г.

 

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия А.В.И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.3 във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че на  *****в гр. К., област СЗ, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението  на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, е отнел  чужди движими вещи – дамска чанта, 1 брой очила с диоптри, 1 брой лична карта ****, 1 брой лична здравна книжка, 1 брой здравноосигурителна книжка, 1 брой дебитна карта с издател „О.Б.” - клон К., 1 брой картонче с партиден номер на „Е.”, 1 брой картонче  с партиден номер на  *****- район К. и пари в размер на 120 лв., всичко на стойност 239 лв., от владението на М.Н.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като  употребил за това сила, в резултат на която причинил средна телесна повреда на М.Д., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.3 във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК срещу подсъдимия А.В.И. и счита, че следва да му бъде наложено наказание при условията на чл.58а, във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” , във връзка с чл.2, ал.2 от НК, а именно - пробация.

Подсъдимият А.В.И. твърди, че съжалява за стореното и моли съда за минимално наказание. Подробни съображения за това развива в пледоарията си служебният му защитник му адв. К.К..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият А.В.И. е роден на *** *** З, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, в момента в З. – СЗ, ЕГН **********.

Подсъдимият И. *** в Р.М.. Към *****бил непълнолетен – оставали му два месеца до навършването на осемнадесетгодишна възраст.

Свидетелката М.Н.Д. работела в пансион, намиращ се в  гр. К., ж.к. „И.”, до блок 32.

На *****свидетелката Д. тръгнала от пансиона към дома на майка си на ул.”И.” № 25, като се придвижвала с велосипед. На кормилото му Д. закачила  кафявата си дамска чанта от изкуствена кожа, в която държала лични  вещи – 1 брой очила с диоптри, 1 брой лична карта ****, 1

                                                                         - 2 -

брой лична здравна книжка, 1 брой здравноосигурителна книжка, 1 брой дебитна карта с издател „О.Б.” - клон К., 1 брой картонче с партиден номер на „Е.”, 1 брой картонче  с партиден номер на  *****- район К. и пари в размер на 120 лв.

Пред бл. 119, в близост до Р.М., свидетелката Д. слязла от велосипеда.

Внезапно зад нея се появил подсъдимият И., който я нападнал в гръб и започнал да дърпа силно чантата. Д. също дърпала здраво чантата, но при блъскането и дърпането загубила равновесие и паднала на земята заедно с велосипеда.

При падането си свидетелката изпуснала чантата на земята,  подсъдимият И. я взел и избягал по посока на Р.М., където се укрил.

Свидетелката Д. уведомила органите на полицията, които пристигнали на местопроизшествието и тъй като същата се нуждаела от медицинска помощ, я отвели в МБАЛ К..

При проведените оперативно-издирвателни мероприятия се установило, че извършител на деянието е подсъдимият А.В.И..

С протокол за доброволно предаване от 20.01.2010 г. /л.16 от д.п. № 116/2010 г. по описа на РУ на МВР – К./ подсъдимият И. предал  част от документите, които се намирали в чантата на свидетелката Д.: лична карта ****, лична здравна книжка, здравноосигурителна книжка, дебитна карта и картонче за ***** - район К..

Тези вещи били върнати с разписка на свидетелката Д. на 21.01.2010 г. /л.17 от д.п. № 116/2010 г. по описа на РУ на МВР – К./.

Подсъдимият И. дал от отнетите 120 лв. на приятелите си М.Ш. и Ю.А. по 30 лв., като останалите 60 лв. оставил за себе си.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза от 05.02.2010 г. /л.33 – л.34 от д.п. № 116/2010 г. по описа на РУ на МВР – К./, стойността на отнетите от М.Н.Д. вещи е общо 119 лв., считано към датата на отнемането -18 01.2010 г., + 120 лв. /пари/.

Видно от заключението на назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза № 74/01.03.2010 г. /л.38 – л.39 от д.п. № 116/2010 г. по описа на РУ на МВР – К./, А.В.И. не страда от психично заболяване. Към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Деянието не е реализирано поради налично лекомислие или увлечение. Понастоящем И. е в състояние правилно да възпроизвежда фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни показания за тях. Психичното състояние на И. позволява той да участва във фазите на наказателното производство.

СОС                           - 3-                            н.о.х.д. № 261/2010 г.

 

Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 50/2010 от 18.02.2010 г. /л.43 – л.44 от д.п. № 116/2010 г. по описа на РУ на МВР – К./, пострадалата М.Н.Д., на 57 г., при инцидента на 18.1.2010 г.  е получила: луксация /изкълчване/ на лявата раменна става. Описаното травматична увреждане е от действието на твърди тъпи предмети по механизма на дърпане и усукване и отговаря да е получено по начин, отразен в показанията на пострадалата.  Изкълчването на лявата раменна става е причинило на пострадалата Д. трайно затруднение на движенията на левия горен крайник. При правилно протичане на оздравителния процес до пълното възстановяване на движенията на крайника, с възможност за физически натоварвания, ще е необходим срок от около 2-3 месеца.

Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.

Видно от свидетелство за съдимост *****на СРС /л.62 – л.63 от д.п. № 116/2010 г. по описа на РУ на МВР – К./, подсъдимият И. е осъждан многократно.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от изявлението на подсъдимия И. по чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Д., Ш. и А. /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, заключенията на вещите лица инж. Ш., д-р К. и д-р С. /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, както и от приложените към делото писмени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А.В.И. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.199, ал.1, т.3 във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, понеже на  *****в гр. К., област СЗ, е отнел  чужди движими вещи – дамска чанта, 1 брой очила с диоптри, 1 брой лична карта ****, 1 брой лична здравна книжка, 1 брой здравноосигурителна книжка, 1 брой дебитна карта с издател „О.Б.” - клон К., 1 брой картонче с партиден номер на „Е.”, 1 брой картонче  с партиден номер на  *****- район К. и пари в размер на 120 лв., всичко на стойност 239 лв., от владението на М.Н.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като  употребил за това сила, в резултат на която причинил средна телесна повреда на М.Д., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, като въпреки, че е бил непълнолетен, е разбирал свойството и значението  на извършеното и можел да ръководи постъпките си.

От субективна страна престъплението по чл.199, ал.1, т.3 във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК е извършено с пряк умисъл.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с

                                                                           - 4 -

целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а, във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, които са били в сила към момента на извършване на деянието от подсъдимия И., в редакцията им според ДВ, бр.27/2009 г. Прилагането на тези норми е по-благоприятно за подсъдимия И., в сравнение със сега действащата норма на чл.58а, ал.1 /ДВ, бр.26/2010 г./ и следва да се направи в изпълнение на принципа на чл.2, ал.2 от НК за приложение на по-благоприятния закон.

Смекчаващите вината обстоятелства са, че подсъдимият И. признава вината си и искрено съжалява за случилото се, както че има възможност да се поправи. Той е извършил деянието два месеца, преди да навърши осемнадесет години и поради това наказанието следва да се редуцира и по чл.63, ал..1, т.3 от НК.

Предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от пет до петнадесет години иконфискация до една втора от имуществото на виновния – по преценка на съда. След редукцията по чл.63, ал.1, 3 от НК наказанието става лишаване от свобода до три години.

Поради изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказание на подсъдимия И., като приложи чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – да замени лишаването от свобода, за което не е предвиден най-нисък предел, с пробация.или обществено порицания.

Предвид престъпната упоритост на подсъдимия И., утежненото му съдебно минало и високата степен на обществена опасност на деянието, съдът счита, че следва да наложи на подсъдимия И. наказание пробация, а не обществено порицание.

Поради изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказание на подсъдимия И., като му наложи наказание пробация, а именно двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, с периодичност на срещите два пъти седмично.

Съдът счита, че горното наказание е справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Що се отнася наказанието конфискация, с оглед възможността по чл.55, ал.3 от НК съдът да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, съдебният състав счита, че в настоящия случай са налице предпоставките за това. Още повоче, че наказанието конфискация е предвидено като евентуално допълнително наказание, чието налагане е оставено на преценката на съда, а и подсъдимият И. не притежава имущество, което може да бъде предмет на конфискацията.

СОС                           - 5-                            н.о.х.д. № 261/2010 г.

 

Подсъдимият И. следва да бъде осъден да заплати по сметката на СОСнаправените по делото разноски в размер на 291 лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия И. са ниско правно съзнание и желание да се облагодетелствува по неправомерен начин.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: