ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26017 24.08.2020г.
гр. Бургас
Бургаският окръжен съд Първо гражданско
отделение
……….. август две хиляди и двадесета
година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател:
ДАРИНА КОСТОВА
като разгледа докладваното от
съдията Костова
гр.д.№1033 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Община
Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от Кмета
Димитър Николов Николов е предявил иск против К.С.Д., с ЕГН **********, с адрес
*** за предаване на владението на следните недвижими имоти: парцел
VIII-79, в кв.8, по плана на в.з. „Росенец“, гр. Бургас, с площ от 980 кв.м.,
при граници: изток - улица, запад - край регулация, север - парцел VII-78 и юг
- парцел IX-85, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.832.79 по
КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: 18-4736-15.06.2016 г. на
началник СГКК - Бургас, с площ от 960 кв.м. при съседи 07079.832.85,
07079.832.175, 07079.832.78, 07079.11.264, ведно с изградената в цитирания
поземлен имот масивна вилна сграда с частичен сутерен, първи етаж със застроена
площ от 44 кв.м., с идентификатор 07079.832.79.1 по КККР на гр. Бургас,
одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляваща съгласно Нотариален акт №63/27.06.2019г., двуетажна еднофамилна
вилна сграда с идентификатор 07079.832.79.1 по КККР на гр. Бургас, одобрени със
Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
сградата: гр. Бургас, парк Росенец, със застроена площ от 69 кв.м., брой
надземни етажи 2, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, с предназначение: вилна сграда еднофамилна, която е
построена в поземлен имот с идентификатор 07079.832.79 по КККР - общинска
собственост, при граници на терена: 07079.832.78, 07079.832.85, 07079.832.264,
07079.832.175; за заплащане на обезщетение за ползването на гореописания недвижим
имот за периода от 13.05.2015г. до 13.05.2020 г. в размер на 1000 /хиляда/ лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; и за отмяна на нотариален акт №63, том 1, рег. №2261,
дело №55 от 27.06.2019г. на Нотариус Иван Кожухаров с рег. №255, с район на
действие - Районен съд - Бургас. Моли за присъждане на направените по делото
разноски.
Препис от исковата молба на
основание чл.131 от ГПК е изпратен на ответника, на когото е указано да подаде
писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците
от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото,
ответникът е получил препис от исковата молба и в срок е депозирал отговор на
исковата молба. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия
момент са разменени редовно.
При проверка на допустимостта на
предявения иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.140 от ГПК съдът констатира
следното: Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност на
чл.104, т.3 и чл.109 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа
инстанция, който е и съд по местонахождение на процесните недвижими имоти. Исковете са подадени от активно
легитимирано лице, което твърди, че е единствен собственик на имотите. Исковете
са насочен срещу лице, за което се твърди, че не е собственик на имотите и ги
владее или държи без правно основание. Ответникът е подал писмен отговор, в
който навежда възражения за недопустимост на предявените искове, тъй като
ползването на земята е отстъпено по реда на ЗСПЗЗ и е налице неприключила
процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост, а
постройката била изградена въз основа на разрешение и акт за узаконяване,
издаден впоследствие. Съдът следва да формира извода си за наличие на правен
интерес с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, а в същата се съдържат
твърдения, че Общината е единствен собственик на имотите и че същите се владеят
или държат без правно основание от ответника. Предвид това направените от
ответника възражения по съществото си са такива по основателността на
претенциите и съдът ще се произнесе по тях с крайния си акт след обсъждане на
целия доказателствен материал по делото. При това положение предявените искове
са допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,
че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на
основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът Община Бургас твърди, че е
собственик на подробно описания по-горе поземлен имот с идентификатор
07079.832.79, представляващ парцел VIII-79, в кв.8, по плана на в.з. „Росенец“,
гр. Бургас, за който имот е съставен акт за частна общинска собственост
№1952/20.01.2000 г. Сочи, че собствеността е възникнала по силата на закона -
§7, т.6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното
самоуправление и местната администрация. Имотът попадал във вилната зона „Росенец“
и за него не бил съставен акт за държавна собственост, а имотите, за които били
съставени такива, били деактувани и предавани на общината на посоченото правно
основание, въз основа на Заповед №РД-11-14/12.01.2000г. на Областния управител
на Бургас и писмо изх. №08-Б-194/27.04.1999г. на Министерството на регионалното
развитие и благоустройство.
Твърди се още, че в имота без отстъпено
право на строеж, без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, е
изградена подробно описаната по-горе масивна вилна сграда с идентификатор
07079.832.79.1, впоследствие узаконена на основание § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
с акт за узаконяване №7 от 26.03.2007 г. на Главния архитект на Община Бургас.
Счита, че по силата на разпоредбата на чл.92 от ЗС като собственик на земята общината
е станала собственик и на постройките и насажденията върху нея. Ответникът се
снабдил с нотариален акт за сградата по давностно владение - нотариален акт
№63, том I, рег. №2261, дело №55 от 27.06.2019г. на Нотариус Иван Кожухаров с рег.
№255, с район на действие - Районен съд - гр. Бургас, въз основа на молба -
декларация с вх.№94-01-18319/06.06.2019 г., в която специалист от Дирекция
„Управление на общинската собственост“ при Община Бургас изрично удостоверил,
че сградата е общинска собственост. Твърди се, че процесният нотариален акт бил
съставен въпреки удостовереното и собствените на ищеца недвижими имоти - земя и
сграда се ползват от ответника без правно основание, което пораждало правния
интерес от предявяване на ревандикационен иск. Освен това счита, че ответникът дължи
и заплащане на обезщетение за периода, през който е ползвал имотите в размер на
средния пазарен наем, както и законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба.
Ответникът е подал писмен
отговор, с който счита исковата претенция за недопустима и неоснователна. На
първо място посочва, че в разрез с принципа за добросъвестност, закрепен в чл.
3 от ГПК, ищецът в изложението си затаил следните факти: процесният поземлен
имот е земеделска земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предоставена с удостоверение №
26 от 03.12.1979 г. на Трети районен народен съвет - Бургас за ползване на
Ганчо Георгиев Ненчев; на Ненчев било издадено Разрешение за строеж № 428 от
10.12.1979 г. за изграждането на сезонна постройка, която била изградена през
80-те години на миналия век; за придобиване правото на собственост върху земята
ползвателят Ненчев подал заявление в срок.
Ответникът твърди, че на
19.09.2000 г. сключил договор с ползвателя Ненчев и съпругата му, съгласно
който придобил собствеността на изградената в процесния имот сезонна постройка,
с уговорката след като Ненчев придобие земята да прехвърли и нея на ответника. В
периода 2000 – 2001 г. ответникът извършил хоризонтално и вертикално
разширяване съществуващата сезонна постройка. По негово заявление от 26.01.2004г.
до община Бургас била проведена процедура по реда на § 184 от ПР ЗИД ЗУТ и бил
издаден акт за узаконяване № 7 от 26.03.2007г. на Главния архитект. Твърди, че
след издаване на акта за узаконяване и до момента, повече от 10 години, ответникът
упражнява собственически права и непрекъснато явно, трайно и необезпокоявано
владение върху постройката като своя в настоящия ѝ вид и параметри. За
издаването на акта за узаконяване, ответникът като възложител по отношение на процесната
постройка в парцел VIII-79 в кв. 8 по плана на в.з. „Росенец“ съвместно със
собственика на съседния парцел IX-85 в кв. 8 Елма Генчева било проведено и
одобрено със Заповед № 2142/01.11.2006г. на Зам. Кмет на община Бургас
изменение на плана за застрояване в двата поземлени имота. Прави извод поради
това, че общината и към 2006 г. не е оспорвала
собственическите права на ответника върху сградата, като му е признала правото
на инициатива за изменение на подробния устройствен план.
Посочва се още, че на името на ответника
общината открила партида № 4703280443001 за заплащане на следващи се данъци за
недвижими имоти и такси за битови отпадъци по отношение, както на сградата,
така и на поземления имот, като ответникът ги заплащал от 2008г. насам,
включително и за настоящата година – на 08.06.2020 г., като общината приела
плащане след завеждане на исковата молба. По искане на ответника общината издала
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/06.10.2017г. за сградата, в
което той изрично е отбелязан за собственик.
Счита, че при наличие на открито
и неприключило производство пред община Бургас по реда на § 4 и сл. от ПЗР на
ЗСПЗЗ по инициатива на Ненчев за трансформация на правото на ползване в право
на собственост по отношение на процесния ползвателски поземлен имот, за Община
Бургас липсва правен интерес от предявяване и поддържане на исковите претенции,
тъй като първо следва да завърши административната процедура с издаване на
заповед, с която да се признае правото на придобиване собствеността или да се откаже
това право. Счита, че за община Бургас липсва правен интерес да иска предаване
на владението върху поземления имот и още по-малко върху сградата, тъй като
тези права са предоставени по силата на специална норма на ползвателя Ненчев,
респективно на неговите наследници и общината не може да заявява и претендира
чужди права. Счита претенцията по отношение на земята за недопустима и на
основание факта, че поземленият имот не фигурира в процесния констативен
нотариален акт. Заявява, че ползва земята доколкото това е необходимо за
използването на постройката и не е манифестирал владение и своене на поземления
имот. Позовава се на чл. 64 от ЗС. Посочва, че със заявление вх. №
94-К-64/07.02.2008г. по описа на община Бургас изрично е заявил, че желае да
придобие собствеността върху поземления имот.
На следващо място, счита претенцията
по чл. 108 от ЗС за предаване владението на сградата за неоснователна предвид издаденото
Разрешение за строеж № 428 от 10.12.1979г. във връзка с отстъпеното право на
ползване върху земята. Т.е. налице е „установено друго“ по смисъла на чл. 92 от
ЗС. Сезонната постройка е изградена от ползвателя на процесния поземлен имот на
годно правно основание Ганчо Георгиев Ненчев още през 80-те години на миналия
век и тя е негова собственост, като освен това той е осъществявал и
непрекъснато, явно, трайно и необезпокоявано владение върху постройката като
своя. Ответникът владее също непрекъснато, явно, трайно и необезпокоявано
постройката като своя от 19.09.2000г. до момента на предявяване на исковата
молба, като присъединява към своето владение и това на Ганчо Георгиев Ненчев по
аргумент от чл. 82 от ЗС. Предвид което ответникът е собственик на постройката
и на основание придобивна давност. В условията на евентуалност твърди, че ако
бъде прието, че собствеността върху постройката изградена в ползвателски имот
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по силата на акта за предоставянето му за ползване,
може да се разпростира само в обемите по § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то в тази
ѝ част същата е собственост на ответника, поради което не е собственост
на Община Бургас и претенцията за предаването на владението на сградата е
неоснователна.
По отношение на претенцията с
посочено правно основание в чл. 55-59 от ЗЗД заявява, че от исковата молба не
става ясно претендираното обезщетение от 1000 лв. за кой от двата недвижими
имота се отнася, поради което не е в състояние да организира адекватно защитата
си. Счита я за недопустима и неоснователна поради следното: касае се за
ползвателски имот, за който е налице неприключила процедура по трансформация на
правото на ползване в право на собственост; ответникът ползва земята доколкото
това е необходимо за използването на постройката; ответникът е собственик на
постройката и не дължи заплащане на обезщетение за ползването ѝ. Прави
възражение за настъпила погасителна давност на тази искова претенция.
Освен това посочва, с посочените
в исковата молба аргументи и затаявайки истината, че се касае за ползвателски
имот, Община Бургас може да претендира обезщетение и от лицето, на което е
предоставено правото на ползване, съответно на неговите наследници. При
предоставено право на ползване върху поземления имот и при неприключило
производство по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформация на правото
на ползване в право на собственост, да се претендира обезщетение за лишаване от
право на ползване, е лишено от каквато и да е правна логика, доколкото имотът е
предоставен именно за ползване. Освен това, за проточването на процедурата
отговорна била единствено Общината. В този смисъл счита, че ако някой е лишен
от ползване, доколкото имотът е ползвателски по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, това може
да е само и единствено лицето, в чиято полза е предоставено правото на
ползване, съответно неговите наследници, но не и общината.
В условията на евентуалност при
уважаване на претенцията, прави възражение за прихващане на претендираната от
ищеца сума с платените от ответника суми за данък недвижим имот и такса битови
отпадъци за периода от 2008г. до подаване на отговора на исковата молба.
Предявените искове са с правно
основание в чл. 108 от ЗС вр.с чл. 537, ал. 2 от ГПК, чл. 59 от ЗЗД.
Възраженията на ответника са с правно основание чл. 103 и 104 от ЗЗД, и чл. 110
от ЗЗД.
По делото не са налице признания
на права, на факти и обстоятелства. Не са налице по настоящото дело с оглед
предмета му други обстоятелства, за които да съществува установено от закон
предположение, да са общоизвестни или служебно известни, поради което да не се
нуждаят от доказване.
При предявен ревандикационен иск
от невладеещия собственик за предаване владението от владеещия несобственик и с
оглед изявленията на страните в тежест на всяка от тях е да докаже, че е
носител на претендираното от нея право на собственост. Ищецът следва да
установи и предпоставките за придобиване на собствеността по силата на пар. 42
от ЗИД на ЗОС, че и двата имота (земя и сграда) се владеят от ответника, както
и претенцията си за обезщетение за ползване по основание и размер. В тежест на
ответника е докаже правното основание, на което владее имотите, както и
предявеното с възражението за прихващане вземане – по основание и размер.
С оглед на така разпределената
доказателствена тежест и предвид твърденията на страните на ищеца следва да се
укаже да изложи конкретни твърдения за факта на ползването на поземления имот
от ответника. Да уточни претендираното обезщетение за лишаване от правото на
ползване и за двата имота (земя и сграда) ли се отнася, съответно да посочи
размер на иска за всеки от имотите.
Ответникът следва да конкретизира
възражението си за прихващане като посочи размера на вземането си по отделно за
данък недвижими имоти и такса смет за всяка година.
Страните
заявяват, че сочат доказателства за твърдените от тях факти.
Съдът намира направените от страните
доказателствени искания за приемане на приложени при предварителната размяна на
книжа писмени доказателства за основателни, тъй като посредством тях те заявяват,
че ще установяват твърдените от тях факти. Доказателствените искания са
допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на
тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и
преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка. В тази връзка на ищеца следва да се укаже да завери доказателствата
на л.18, 20, 21, 23 и 24 от делото и да представи доказателства за
представителната власт на юрисконсулт Златина Райнова, както и че не сочи
доказателства за наличието на предпоставките за придобиване на собствеността по
силата на пар. 42 от ЗИД на ЗОС. На ответника следва да се укаже да представи
четливо копие на удостоверението за предоставяне на право на ползване на земята
на л.45 от делото. Основателни са и доказателствените искания на ищеца по чл.
192 от ГПК за задължаване на нотариус Иван Кожухаров с рег. №255, с район на
действие Районен съд - Бургас, да представи заверено копие от нотариално дело №
55/2019 г. по Общия регистър на същия нотариус, по което дело е бил издаден
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №63, том I, рег.
№2261, както и за допускане на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените на лист 5 от делото въпроси. Основателно е и искането
на ответника по чл. 186 от ГПК да бъде задължен ищецът да представи да
представи входираното в Община Бургас от Ганчо Георгиев Ненчев заявление по §
4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ведно с приложените към него документи за
трансформация на предоставеното му право на ползване с удостоверение № 26 от
03.12.1979г. издадено от Трети районен народен съвет - Бургас в право на
собственост, както и издадените в хода на това производство актове до този
момент. Направено е и доказателствено искане за допускане на гласни
доказателствени средства, като за ответника следва да се допуснат до разпит по
двама свидетели в режим на довеждане.
По изложените съображения и на
основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 28.09.2020 год.
от 13,00 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок
от получаване на съобщението с препис за насрещната страна да изложи конкретни
твърдения за факта на ползването на поземления имот от ответника, да уточни
претендираното обезщетение за лишаване от правото на ползване и за двата имота
(земя и сграда) ли се отнася, съответно да посочи размер на иска за всеки от
имотите.
УКАЗВА на ответника в седмичен
срок от получаване на съобщението с препис за насрещната страна да конкретизира
възражението си за прихващане като посочи размера на вземането си по отделно за
данък недвижими имоти и за такса смет за всяка от претендираните години.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок
от получаване на съобщението да завери доказателствата на л.18, 20, 21, 23 и 24
от делото и да представи доказателства за представителната власт на юрисконсулт
Златина Райнова, както и че не сочи доказателства за наличието на
предпоставките за придобиване на собствеността по силата на пар. 42 от ЗИД на
ЗОС (за основанието, от което произтича правото му на собственост).
УКАЗВА на ответника в седмичен
срок от получаване на съобщението с препис за насрещната страна да представи
четливо копие на удостоверението за предоставяне на право на ползване на земята
на л.45 от делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК нотариус Иван Кожухаров с рег. №255, с район на действие Районен съд -
Бургас да представи заверено копие от нотариално дело № 55/2019 г. по Общия
регистър на същия нотариус, по което на ответника К.С.Д. е бил издаден Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност №63, том I, рег. №2261 от
27.06.2019 г.
ДОПУСКА извършването на съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси на л.5 от делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Т.Ч..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400
лв., вносим от ищеца в седмичен срок от съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца Община Бургас да
представи да представи заявлението от Ганчо Георгиев Ненчев по § 4а, ал. 6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, ведно с приложените към него документи за трансформация на
предоставеното му право на ползване с удостоверение № 26 от 03.12.1979г.
издадено от Трети районен народен съвет - Бургас в право на собственост, както
и издадените в хода на това производство актове до този момент.
ДОПУСКА до разпит по двама свидетели
на страната на ответника в режим на довеждане.
Определението е окончателно.
Окръжен
съдия: