Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 14.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19475 описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен от П.Ж. К. срещу “Е.-П.П.” АД иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата от
4146,48лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 19.08.2016г. до 18.08.2017г. за обект, с кл. № ****** и аб. № ******и
адрес на потребление гр. ******.
В исковата молбата ищецът твърди,
че е потребител на ел.енергия, който има с ответника “Е.-П.П.”
АД договорни отношения за продажба на електроенергия. Сочи, че след извършена
корекция на сметка, е начислена допълнително процесната сума за плащане. Твърди
се, че не се дължи процесната сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната процедура по ПИКЕЕ, оспорва констатациите при
проверката. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Е.-П.П.”
АД. В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по чл.124 от ГПК. Твърди се, че титулярът на партидата е в
договорни отношения с ответника по повод доставката и продажбата на ел.енергия,
а ползваният от него електромер е присъединен към ел.мрежата. Излага, че е
извършена проверка на средството за измерване от служители на „Е.П.М.” АД, при
спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при което е констатирано, че СТИ е отчело
електроенергия по тарифа 1.8.3. Поради това е изготвена справка, с характер на
„реален отчет” по чл. 50 от правилата на ПИКЕЕ, поради софтуерно вмешателство,
и е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
упълномощения си процесуален представител,
поддържа иска и моли за уважаването му.
Ответната страна чрез
процесуалния си представител, моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен е по делото
констативен протокол от 18.08.2017г., от който се установява, че
на така посочената дата, при проверка на СТИ на
обект на ищеца П.Ж.,*** и аб. № ******, е констатирано наличие на отчетена електроенергия
по регистър 1.8.3 – 026909. Поради разминаването в отчетените количества
електроенергия по регистрите, СТИ е демонтирано и подмененo с новo.
Представен е протокол от БИМ – Варна
от 22.08.2017г., съгласно който п ри софтуерно четене на СТИ е установена намеса в
тарифната схема на електромера – наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3 – 026909, която не е визуализирана
на дисплея. Електромера съответства на метрологичните характеристики.
Представено е от Е.-П.М.АД
становище за начисление на електрическа енергия, като за периода 19.08.2016г.
до 18.08.2017г. общо измереното
количество електроенергия от 026909квтч. е разпределено на три подпериода.
Издадена е и фактура, обективираща задължение в размер на 4146,48лв. на ищеца за обекта
и за периода, посочени по-горе.
Представен е и констативен
протокол от 14.11.2014г., съгласно който на същият обект е подменен СТИ с нов,
при нулеви показания на тарифи 1 и 2 и липса на параметризация за върхова
тарифа.
От заключението на съдебно–техническата експертиза се
установява, че по тарифа 1.8.3. се отчита върхова енергия, което е
предназначена само за стопански абонати. Налице е софтуерно вмешателство в СТИ.
СТИ е годно средство за измерване от метрологична гледна точка. Не е възможно
технически да се установи точния период от време, в което е натрупана
ел.енергията по тарифа 1.8.3. След прочит на СТИ тарифа 1.8.3. от БИМ е
установено точното количество ел.енергия, което се съдържа в тарифа 1.8.3. Разпитано
в с.з. вещото лице посочва, че е стигнал до извода, че вмешателството е
осъществено чрез претарифиране на база житейската логика и данните на БИМ,
които са извършили прочитане на паметта на СТИ. Сочи още, че е възможно да
бъдат написани в съответния регистър определени киловати без същите да преминат
през измервателната схема на СТИ. Възможно е чрез софтуер да бъдат вписани и
цифри и букви наведнъж. В случай, че бъдат вписани такива наведнъж в тарифа
1.8.3., те ще бъдат автоматично сумирани в тарифа 1.8.0.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно
установяване на недължимостта на вземането на „Е.-П.П.” АД срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен
иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено
нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение
в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание,
както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото
основание. В
конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в
справката, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му, обосновават правния
интерес от избраната форма на защита.
Между страните не се спори, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната
мрежа, поради което ищецът има задължение
да заплаща използваната ел.
енергия.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване
право на ответника служебно
да коригира сметка за ел.енергия по чл. 50 от ПИКЕЕ.
Правото на
електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол
№147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.
По силата на законовата делегация
в ЗЕ независимият регулаторен орган ДКЕВР е предвидил правила за компенсация на електроразпределителното предприятие за
неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности консумация на ел. енергия
от средството за търговско измерване в резултат на негова неизправност. Сумата по коригиращата сметка не е обусловена от и не се дължи за реално
потребена от потребителя ел.
енергия, а се явява фикция за количеството и
стойността на потребената електроенергия при неизправно СТИ, като същите се
ограничават за определен период от време /до 90 дни/ и се начисляват по
предварително утвърдени от ДКЕВР правила.
Изключение от това правило е
разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, където корекцията се дължи не на неправилно
отчитане на СТИ, а на неправилно въвеждане в информационната база данни на
дружеството на данните на СТИ, поради което и начисляваната от
електроразпределителното дружество електроенергия не съответства на реално
потребената и реално отчетената от СТИ такава. И в двата случая обаче не се
касае за редовно потребено и редовно отчетено количество електроенергия, т.е.
не се касае за редовен отчет, а за вид корекция.
Предвид изложеното се налага
извода, че към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца,
принципно съществува законово основание ответното дружество да извърши
едностранна корекция на количеството начислена ел. енергия на потребителя.
Този извод не се променя и след
частичната отмяна на правилата на ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. по адм. дело № 2385/2016г.
на ВАС, 5 чл. състав, доколкото действащи се явяват нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50
и чл. 51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия.
Ответникът твърди и следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна
корекция на сметката на ищеца по чл. 50 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане
на грешката до установяването
й, но за период не по-дълъг
от една година.
Съдът намира, че на първо място
следва да се докаже наличие на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия.
Доколкото ищецът е битов абонат,
монтираният в обекта му СТИ следва да отчита по две тарифи 1.8.1. и 1.8.2.
явяващи се дневна и нощна тарифи. Няма основание за отчет по тарифа
1.8.3., която е тарифа за върхова
електроенергия и се отчита само за стопански абонати. Няма данни абоната да е
сменил предназначението на обекта си или да има друг законен повод да бъде
взета в предвид и отчетена тарифа 1.8.3., какъвто е смисълът на разпоредбата на
чл. 50 от ПИКЕЕ. Поради това съдът намира, че не е налице основание за
прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ. Вмешателство /било то софтуерно или
механично/ е предвидено като основание за корекция на сметка само в хипотезата
на чл. 48 от ПИКЕЕ, не и в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Доколкото корекцията
по чл. 50 от ПИКЕЕ не визира вмешателство, то установеното софтуерно
вмешателство от СТЕ, не може да бъде основание за корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ.
На второ място коригираното количество електрическа енергия следва да бъде изчислено като
разлика между отчетеното
количество електрическа енергия
и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й.
В настоящия случай не е ясно кога
е допусната „грешката” и в какво се състои тази „грешка”, доколкото се твърди
манипулация. От събраните по делото доказателства /СТЕ/ се установява, че няма
техническа възможност от вещото лице да се установи кога е натрупана
електроенергията в тарифа 1.8.3. Затова неясно е как е определен периода, в
който е била налице „грешката”. Ответникът е взел за начална дата на неточното
отчитане датата, една година преди датата на проверката. Няма доказателства
обаче, че това е в действителност началното на неточното отчитане.
Предвиденият в ПИКЕЕ, нормативно
определен краен период от една година, не освобождава ответника от задължението
му да установи кога точно е възникнала грешката, съответно кога е открита.
Крайният момент съвпада с датата на констативния протокол, съгласно който
неточното отчитане е установено и СТИ е подменен, но началната дата на
неточното отчитане не е установена в случая при условията на пълно и главно
доказване, следователно не е установен периода, за който следва да бъде
извършена корекцията. Без наличие на установен
период не е възможно ограничаването му до нормативно определения
максимален период от една година.
На трето място не е установено,
че отчетената електроенергия от тарифа 1.8.3. е преминала през СТИ /т.е. че е
реално потребена от абоната, съгласно твърденията на ответника/. Вещото лице по
изготвената СТЕ не установява, че действително електроенергията, която е
записана в тарифа 1.8.3., действително е потребена. Налице са разминавания в
твърденията и изводите на вещото лице. От една страна същото сочи, че
въздействието е софтуерно, като е възможно чрез това въздействие да бъдат
въведени в паметта на СТИ, вкл. скрития регистър, както цифри, така и букви, а
твърди, че осъществената манипулация се изразява в претарифиране. От друга
страна твърди, че извод за претарифиране прави на база логиката /не на
технически данни/ и данните от БИМ, които данни обаче се изразяват само в
прочитане на показанията в скрития регистър. От заключението и обясненията на
вещото лице не може да се направи еднозначен извод, че ел.енергията по тарифа
1.8.3 е преминала през измервателната схема на СТИ. Отделно не може да се
установи технически, че тази ел.енергия е преминала точно в рамките на твърдения
период, нито, че за посочените подпериоди е потребено точно посоченото
количество електроенергия, доколкото разпределението по подпериоди е
средностатистическо.
В този смисъл предявеният
иск по чл. 124 ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството. Претендираните разноски са в размер на 767,86лв., представляваща
платена д.т. за производството в размер на 165,86 лв., банкова такса 2 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовата страна на процесуалния
й представител.
Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС,
минималното адвокатско възнаграждение по настоящото дело е в размер на 520,25лв.
Следва съдът да прецени дали делото е с фактическа и правна сложност, която да
отговаря на заплатения размер на адвокатското възнаграждение от 600лв.
Съдът намира, че сам ответникът е оценил високо
фактическата и правната сложност на делото, като е определил възнаграждение за
собствения си процесуален представител в размер на 1248лв. или повече от два
пъти над размера, срещу който възразява. В този случай, съгласно трайната
практика на ВКС, ответникът неоснователно претендира намаляване на адвокатското
възнаграждение на другата страна, доколкото е невъзможно фактическата и
правната сложност на делото да е различна в зависимост от това дали се касае за
собственото или чуждото адвокатско възнаграждение. Отделно от това съдът
намира, че макар делото да е протекло в едно заседание, същото се характеризира
със събиране на писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза, поради
което не е основателно искането възнаграждението на адвоката да бъде сведено до
абсолютния минимум. В този случай възражението за прекомерност следва да бъде
оставено без уважение и разноските на ищеца, които подлежат на присъждане, са с
размер на 767,86лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Ж. К., ЕГН **********,***, НЕ
ДЪЛЖИ НА „Е.П.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4146,48лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 19.08.2016г. до 18.08.2017г. за обект, с кл. № ******
и аб. № ******и адрес на потребление гр. ******, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Ж. К.,
ЕГН **********,***,
сумата от 767,86лв. /седемстотин шестдесет и седем лева и 86 ст./, представляваща сторени в производството разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: