Р
Е Ш Е Н И Е
№ / 31.01.2019г., гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
отделение
На седемнадесети
януари, две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНЧО
САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
Секретар
Даниела Тодорова
Прокурор
Милен Ставрев
като
сложи за разглеждане ВНОХД №254 по описа на ВОС за 2018 година, докладвано от съдия
Петрова, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е
Присъда №340 от 21.11.2017г. по НОХД № 3865/2016г. на РС- Варна, 27 състав, с която подс. Ю.Н.Ф.
е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, а именно за това, че на 02.11.2015г. по
път І-2 гр. Варна в посока гр. Девня, до отбивката за фирма „Канотранс“, обл.
Варна управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с
peг. № В 9695 РР, без съответно свидетелство за управление на МПС, като
деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление, наложено с Наказателно постановление №14-0445-001323/30.12.2014г.
на Началник РУ - МВР гр. Аксаково, влязло в сила на 26.01.2015г., поради което при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ТРИ МЕСЕЦА, при първоначален
ОБЩ РЕЖИМ, като на основание чл.68ал.1
от НК е било приведено в изпълнение наложеното му по НОХД № 2703/2013г. на ВРС
наказание в размер на Една година лишаване от свобода, при общ режим. На
основание чл.55ал.3 от НК на подсъдимия не е наложено кумулативно предвиденото
наказание Глоба. Осъден е да заплати направените на досъдебното и съдебното
производство разноски.
Срещу постановената присъда е постъпила
въззивна жалба от подс. Ю.Н.Ф., в която се навеждат доводи за неправилност,
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, който бил постановен при
съществени нарушения на процесуалните правила, както и при неизяснени
обстоятелства и доказателства, които следвало да се изяснят и съберат от
въззивния съд. Конкретни доказателствени искания в жалбата и допълнителните
съображения към нея обаче не са направени. Иска се присъдата да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан в извършването на
престъплението. Прави се алтернативно искане ако бъде установено наличие на
влязло в сила решение за идентични обстоятелства/ НП
№14-0445-01323/30.12.2014г.- в случай, че било отменено с влязло в сила
решение/, то моли съда да спре наказателното производство на основание
чл.25ал.1т.5 от НПК и след това да прекрати същото на основание чл.24ал.1т.8а
от НПК, респ. чл.24ал.1т.6 от НПК, а именно нарушаване на забраната да не бъде
наказван два пъти за едно и също деяние. В допълнението към жалбата се сочи, че
са налице неизяснени обстоятелства и доказателства, изразяващи се в това дали
НП№ 870/2013г. действително е влязло в сила на 04.07.2013г., за което твърди,
че нямало доказателства, както и не било обсъдено връчването лично и влизането
в сила на същото от първоинстанционния съд. Второто искане е във връзка с
влизането в сила на НП№14-0445-01323/30.12.2014г., което според подсъдимия не
било установено дали било обжалвано и съответно било налице влязло в сила
решение, което било от значение за извод за наличие на втора дублираща
наказателна процедура спрямо подсъдимия.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия Ю.Н.Ф. поддържа изцяло депозираната жалба и допълненията към нея, като
счита, че постановената от РС присъда е незаконосъобразна. Излага доводи за допуснати
очевидни съществени процесуални нарушения и пороци при издаване на първо място
на наказателното постановление и на разписката за връчване на това наказателно
постановление, което се твърди, че представлява подправен документ. Защитникът
оспорва обективната и субективната съставомерност на престъплението по чл.
343в, ал. 2 от НК, като счита, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил
обстоятелството относно правоспособността на дееца и санкционирането му като
такъв с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление. Твърди, че РС в мотивите си не е изложил
дали наказателното постановление № 870 от 2013г. е влязло в сила, тъй като по
делото нямало доказателства за това обстоятелство, а това било от значение с
оглед обективните признаци на изпълнителното деяние относно правоспособността
на подсъдимия към момента на деянието. Защитата сочи, че са депозирали искане до прокуратурата за образуване на
проверка с оглед наличие на данни за извършено деяние, съставомерно и наказуемо
по състав от НК, по което към момента нямало резултат. Това искане било във
връзка с поправката в разписката за връчване на процесното наказателно постановление,
както и с оглед противоречията в
показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, досежно
поправката на годината на съставянето и връчването на това наказателно
постановление. С оглед подробно изложените аргументи и тези в допълнителните
писмените изложения към жалбата, моли съда да отмени първоинстанционната
присъда и оправдае подс. Ф. по повдигнатото му обвинение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура счита, че присъдата на първоинстанционния съд не страда от пороци и
същата е законосъобразна. Изтъква, че следва да се вземе предвид, че е
проведено досъдебно производство, впоследствие по време на съдебното дирене са
установени по един безспорен начин факти и обстоятелства по делото, имащи
значение, които обуславят вината на подсъдимото лице. По изложените съображения
счита, че депозираната жалба е неоснователна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение
на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срока за обжалване, от
надлежна страна, но разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна, първостепенният
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
Подсъдимият
Ю.Н.Ф. притежавал свидетелство за
управление на МПС № *********, издадено на 14.05.2001г., валидно до
04.05.2011г. за категории В, М и АМ.
Срещу подс. Ф. били издавани
множество наказателни постановления за различни нарушения на Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, с които му били налагани административни наказания. В
периода 2009-2013г. били издадени наказателни постановления за нарушения по
ЗДвП, както следва:
- НП №6352/2009г. на Началника на РУ МВР
при ОД на МВР Кърджали, връчено лично на
26.07.2010г. и влязло в сила на 03.08.2010г., НП №1569/2009г. на Началника на
РУ МВР Руен при ОД на МВР Бургас, връчено лично на 26.07.2010г. и влязло в сила
на 03.08.2010г., НП №9325/2010г. на Началника на Сектор ПП при СДВР, връчено
лично на Ф. на 26.07.2010г. и влязло в
сила на 03.08.2010г., НП №1158/2011г. на
Началника на Второ РУ при ОД на МВР Варна, връчено лично на 19.03.2012г. и
влязло в сила на 27.03.2012г. и НП №870/2013г. на Началника на РУ Аксаково при
ОД на МВР Варна, връчено лично на Ф. на 26.06.2013г. и влязло в сила на
04.07.2013г. С цитираните по- горе НП, на подс. Ф. не са били отнемани
контролни точки. Такива са били отнети на същия със издадените спрямо него
следни НП:
·
НП № 5627/2002г. на Началник група в
Сектор ПП-ОД на МВР-Варна, с което на Ф. са отнети 3 к.т. за нарушение на ЗДвП,
извършено на 03.07.2002год. НП е било връчено лично на подсъдимия на
08.08.2002г. и е влязло в сила от 16.08.2002 год.
·
НП№ 370/2006г. на Началника на Трето
РУ при ОД на МВР-Варна, с което на Ф. са отнети общо 20 к.т., за нарушения на
ЗДвП, извършени на 26.01.2006год. НП е връчено лично на подс.Ф. на 12.05.2006г.
и е влязло в сила от 20.05.2006 г.
·
НП №20109/2007г. на Началника на
Сектор ПП, ОДМВР – Варна, с което на подсъдимия Ф. са отнети 4 к.т. на
основание чл. 3, ал.1, т.6 от Наредба І-139/2002г. за нарушение на чл.183,
ал.3, т.5 от ЗДвП, извършено на 19.10.2007г. НП е било връчено лично на
подсъдимия на 26.07.2010г. и е влязло в сила от 03.08.2010 год.
·
НП №376/2008г. на Началника на РУ към
ОДМВР – Ловеч, с което на Ф. са отнети 6 к.т. на основание чл. 3, ал.1, т.7 от
Наредба І-139/2002г. за нарушение на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, извършено на
04.02.2008г. НП е издадено на 19.02.2008г. т.е. след влизане в сила на Наредба
Із – 1959/2007 год, /в сила от 15.02.2008г./, но предвид разпоредбата на § 2 от
преходните и заключителни разпоредби на тази Наредба, отнемането на контролни
точки по образуваните преди влизане в сила на тази наредба
административно-наказателни преписки е извършено по реда на Наредба №
I-139 от 16.IХ.2002г. НП е било връчено лично на подсъдимия на 26.07.2010г. и е
влязло в сила от 03.08.2010 год.
·
НП №4194/2008г. на Началника на РУ към
ОДМВР – В.Търново, с което на подс. Ф.
са отнети 4 к.т. на основание чл. 4, ал.1, т.18 от Наредба Із – 1959/2007 год,
/в сила от 15.02.2008г./ за нарушение на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, извършено
на 22.10.2008 година. НП е било връчено лично на подсъдимия на 26.07.2010г. и е
влязло в сила от 03.08.2010 год.
·
НП № 13774/2009 год. на Началника на
Сектор ПП-ОДМВР-Варна /л.55/, с което на подс. Ф. са отнети 4 контролни точки,
на основание чл. 4, ал.1, т.23 от Наредба Із – 1959/2007 год, /в сила от
15.02.2008г./ за нарушение на чл.183, ал.3, т.8, пр.6 от ЗДвП, извършено на
13.10.2009г. НП е било връчено лично на подсъдимия на 26.07.2010г. и е влязло в
сила от 03.08.2010г.
·
НП № 2732/2011г. на Началника на
Сектор ПП-ОДМВР-Ловеч, с което на подс. Ф.
са отнети 10 к. т., на основание чл. 4, ал.1, т.13 от Наредба Із – 1959/2007
год, /в сила от 15.02.2008г./ за нарушение на чл.183, ал.2, т.5 от ЗДвП,
извършено на 23.03.2010г. НП е било връчено лично на подсъдимия на 25.05.2011г.
и е влязло в сила от 02.06.2011г.
·
НП № 2733/2011г. на Началника на
Сектор ПП-ОДМВР-Ловеч, с което на подс. Ф. са отнети 10 к. т., на основание чл.
4, ал.1, т.13 от Наредба Із – 1959/2007 год, /в сила от 15.02.2008г./ за
нарушение на чл.183, ал.2, т.5 от ЗДвП, извършено на 12.05.2010г. НП е било връчено лично на подсъдимия на
25.05.2011г. и е влязло в сила от 02.06.2011г.
·
НП №3394/2010г. на Началника на Сектор
ПП-ОДМВР-Сливен, с което на Ф. са отнети 10 к. т., на основание чл. 4, ал.1,
т.13 от Наредба Із – 1959/2007 год, /в сила от 15.02.2008г./ за нарушение на
чл.183, ал.1, т.5 от ЗДвП, извършено на 12.04.2010г. НП е било връчено лично на
подсъдимия на 25.05.2011г. и е влязло в сила от 02.06.2011г.
Съобразно разпоредбите на ЗДвП / в
редакция на ДВ бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г./ , действалата до
15.02.2008 год. Наредба І-139/2002 год., действалата до 04.01.2013г. Наредба Із
– 1959/2007 год. и след тази дата и до настоящия момент Наредба № Із-2539 /
2012 г. / в редакцията на ДВ бр. бр.44 от 16 юни 2015г./ всеки водач
на МПС притежава първоначален размер на контролни точки, за отчитане на
нарушенията му по ЗДвП, който е 39 точки.
Съгласно чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
действала до 05.12.2017г., контролните
точки се възстановяват служебно, до максималния им размер, в двугодишен срок от
влизане в сила на последното наказателно постановление, с което на водача са
отнети контролни точки. Съгласно ал.2 от същия член, броят на точките за
потвърждаване валидността на свидетелството може да се възстановява само до
първоначалния максимален размер.
За нарушението, с което на Ф. е било
издадено наказателно постановление № 5627/2002г. на Началник група в Сектор
ПП-ОД на МВР-Варна, влязло в сила на 16.08.2002г., за нарушения на ЗДвП, двугодишният
срок е изтекъл на 16.08.2004г. В този период по делото не са налице доказателства той да е извършил
други нарушения на ЗДвП, за които да е санкциониран с влезли в сила НП, поради
което на тази дата, отнетите му до момента точки са възстановени в пълен размер
по силата на закона.
За нарушенията, за които спрямо Ф. е било
издадено НП№ 370/2006 год. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, влязло
в сила на 20.05.2006г., двугодишният срок е изтекъл на 20.05.2008 год. Не са
налице доказателства в този период той да е извършил други нарушения на ЗДвП,
за които да е санкциониран с влезли в сила НП /т.к. НП № 20109/2007 г. на
Началника на Сектор ПП, ОДМВР – Варна /л.54/ е влязло в сила едва на
03.08.2010г./, поради което към дата 20.05.2008г., отнетите му до момента точки
са възстановени в пълен размер / 39 к.т./ по силата на закона.
На 03.08.2010г. срещу подсъдимия Ф. влезли в
сила четири НП:
·
НП №20109/2007г. на Началника на
Сектор ПП, ОДМВР – Варна;
·
НП №376/2008г. на Началника на РУ към
ОДМВР – Ловеч;
·
НП №4194/2008 г. на Началника на РУ
към ОДМВР – В.Търново;
·
НП № 13774/2009 год. на Началника на
Сектор ПП-ОДМВР-Варна, с които са били отнети общо 18 броя контролни точки,
като му останали налични 21 контролни точки.
Междувременно на 04.05.2011г. изтекла
валидността на СУМПС № *********, издадено на 14.05.2001г., поради
което Ф. подал заявление за подновяването му. Тъй като към този момент, той
разполагал с налични 21 контролни точки, на 25.05.2011г., на същия му било
издадено СУМПС № *********, със срок на валидност 20.05.2021г. Съгласно чл.2,
от Наредба Із – 1959/2007 год, /в сила от 15.02.2008г./, действала към момента
на издаване на това СУМПС/ при първоначално издаване на свидетелство за
управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален
максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него
нарушения ЗДвП, а при следващо издаване на СУМПС броят на наличните контролни
точки не се променя. Понеже издаденото СУМПС № *********, със срок на валидност
20.05.2021г. на подс.Ф. не било първоначално, а следващо такова, при издаването
му той получил единствено наличните му към момента на издаването 21 контролни
точки.
На датата на издаване на горепосоченото
СУМПС, на подс.Ф. били връчени три НП: НП № 2732/2011г. на Началника на Сектор
ПП-ОДМВР-Ловеч; НП № 2733/2011г. на
Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Ловеч и НП №3394/2010г. на Началника на Сектор
ПП-ОДМВР-Сливен, които влезли в сила на 02.06.2011г., като необжалвани. С
влизането им в сила, подс.Ф. се отнемат
общо 30 контролни точки. Тъй като към този момент подсъдимият разполагал с 21
к.т., с влизане в сила на тези НП той изгубил правоспособност за управление на
МПС на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, тъй като му били отнети всички налични
контролни точки.
Въпреки че изгубил правоспособността си да
управлява МПС, подс.Ф. не върнал СУМПС в съответната служба на МВР, като по
този повод за изземването му не била издадена и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка на основание чл.171, ал.1, т.4 от ЗДвП.
На
15.07.2012г. подс.Ф. ***, че е извършена кражба на л.а. негова собственост, с
намиращите се в него документи, включително и СУМПС №*********. По случая било
образувано ДП, а на подсъдимия било издадено удостоверение, в което били
описани липсващите му вещи, в това число и горепосоченото СУМПС. На
23.07.2012г. подсъдимият подал декларация в РУ Аксаково ОД на МВР-Варна, на
основание чл.17, ал.1 от Правилника за българските лични документи, в която
посочил, че личната му карта и СУМПС са откраднати на 16.07.2012г. Идентична
декларация подсъдимият подал на 26.07.2012г. и в Сектор ПП-Варна. Тъй като на датата
на подаване на декларацията подсъдимият бил с отнети всички контролни точки, на
същия не му бил издаден дубликат на СУМПС, с оглед разпоредбата на чл.160, ал.3
от ЗДвП, според която дубликат на свидетелство за управление или
контролен талон към него не се издава на водач когато са му отнети всички
контролни точки.
Въпреки
че изгубил правоспособността си за водач МПС, подс.Ф. продължил да управлява МПС,
за което бил санкциониран по административен ред от компетентните органи. Така
с влязло в сила на 27.03.2012г. НП №1158/2011г. на Началника на Второ РУ при ОД
на МВР Варна, връчено лично на Ф. на 19.03.2012г., той бил санкциониран за
това, че управлява МПС без да носи СУМПС от съответната категория, а с НП
№870/2013г. на Началника на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, връчено лично на Ф.
на 26.06.2013г. и влязло в сила на 04.07.2013г., му било наложено наказание за
това, че управлява МПС без да е правоспособен водач.
На 10.10.2014г. подс.Ф. отново управлявал лек
автомобил „Тойота Хайлукс" с per. № В 9695 РР, като около 10.00ч. в
с.Любен Каравелово той бил спрян за проверка от органите на полицията. В хода
на проверката те констатирали, че Ф. е неправоспособен и му съставили АУАН за нарушение по чл.150 от ЗДвП, въз
основа на който, на 30.12.2014г., Началникът на РУ Аксаково издал срещу подс.Ф.
НП№14-0445-001323/30.12.2014г. Със същото той бил санкциониран на основание
чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, за това, че на
10.10.2014г., в с.Л.Каравелово, по път втори клас, управлявал моторно превозно
средство / лек автомобил „Тойота
Хайлукс" с per. № В 9695 РР / без да притежава съответното свидетелство за
управление на моторно превозно средство. Това НП било разпределено за връчване
на св.А. П., на длъжност младши полицейски инспектор в РУ-Аксаково ОД на
МВР-Варна. На 16.01.2015г. в гр.Игнатиево св.П. връчил лично
НП№14-0445-001323/30.12.2014г. на подсъдимия Ф.. Последният удостоверил, че е
получил НП с подписа си и изписвайки името си. Впоследствие връчването на НП
било отразено в система АНД на МВР от св.О.Й., на длъжност системен оператор в
РУ Аксаково. Св.Й. въвела в система АНД, че НП е връчено на 16.01.2015г. и тъй
като жалба срещу НП не постъпила, системата генерирала автоматично датата на
влизане в сила на НП-26.01.2015г., която дата на влизане в сила била отразена
от св.Й. в НП. На 04.03.2015г. екземпляр от НП било изпратено за събиране в ТД
на НАП-Варна, като било входирано в ТД на НАП-Варна под вх.№11075 от
06.03.2015г.
На 02.11.2015г., около 15.05 часа подсъдимият
Ф. управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил „Тойота Хайлукс" с per. № В 9695 РР по път I-2 гр. Варна -
гр. Девня, като до отбивката за фирма „Канотранс" , той бил спрян за
проверка от служителите на РУ Аксаково -свидетелите Д.С. и В.П.. При проверката
те констатирали, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС
и че е неправоспособен водач, като му съставили акт за установяване на
административно нарушение за нарушение на чл.150 от ЗДвП за управление на МПС
без свидетелство за правоуправление.
В хода на ДП била назначена графологическа експертиза,
видно от заключението по която подписът положен на позиция „Подпис" в
графа „Разписка" и ръкописният текст „Ю.Ф." в НП
№14-0445-001323/30.12.2014 г., издадено на името на Ю.Н.Ф., са положени от
лицето Ю.Н.Ф..
На ДП била назначена и допълнителна графологическа
експертиза, видно от заключението по която, подписът положен на „получател“ и
почеркът-име и фамилия, изписани под подписа в НП №14-0445-001323/30.12.2014г.,
са положени от подс.Ф.. Подписите в
графите „нарушител“ и „получил“ в АУАН издаден на 10.10.2014г. на името на Ф.,
както и подписите в графите „нарушител“ и „получил“ в АУАН, издаден на 02.11.2015г. на името на Ф. са
положени от подсъдимия Ф..
В хода на съдебното следствие са назначени
тройна съдебно-почеркова и допълнителна тройна съдебно-почеркова експертизи. Видно от заключението на трайната
почеркова експертиза от проведеното изследване на оригинала на процесното НП
№14-0445-001323/30.12.2014г., издадено от Началника на РУП -Аксаково вещите
лица са установили, че :
·
Подписът от името на Ю.Ф., положен
след текста „подпис" в долната част на НП, е изпълнен от Ю.Н.Ф. с ЕГН: **********;
·
Имената „Ю.Ф." под горепосочения
подпис, са изпълнени от Ю.Н.Ф. с ЕГН: **********.;
·
От изследването на цифровия текст в
полето „Дата" било установено, че е налице поправка на последната цифра от
датата „16.01.2015/6/", от цифра „6" на цифра "5".
Първоначално от Ю.Н.Ф. с ЕГН: ********** е бил изписан текст „16.01.2016",
след което върху цифрата „6" е била изписана от друго лице цифра „5".
Според заключението по назначената допълнителна
тройна почеркова експертиза, от проведеното изследване на оригинала на
процесното НП №14-0445-001323/30.12.2014г., издадено от Началника на РУП
-Аксаково било установено, че:
-
Датата, изписана в долния ляв ъгъл, а
именно 16.01.2015г., е възможно да е изписана от А. Г. П.. Според вещите лица
не е възможно да се отговори на въпроса дали поправката на цифрата „6" на
„5", е извършена от А. П.. Според вещите лица поради това, че
сравняваните цифри съдържат малко по обем почеркова информация, не е възможно
да се отговори категорично на въпроса дали А. П. е изпълнител на преправката
или подсъдимия.
В
хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция се установява, че по
време висящността на процеса в първоинстанционната фаза, на 03.08.2017г. подс. Ф.
инициирал обжалване на НП №14-0445-001323/30.12.2014г. на Началник РУ - МВР гр.
Аксаково пред РС- Варна, за което било образувано НАХД № 3492/2017г. С
определение от 20.11.2017г. производството по делото било прекратено поради
просрочие на жалбата и същата била
върната на подателя. Това определение не
е било обжалвано пред горестояща инстанция, поради което влязло в сила. Въпреки
наличие на този съдебен акт, подс. Ф.
депозирал нова жалба срещу НП №14-0445-001323/30.12.2014г. на Началник
РУ - МВР гр. Аксаково на 12.12.2017г. / след постановяване на обжалвания
съдебен акт в настоящото производство/, по която било образувано НАХД № 5982/2017г.
на ВРС., 38 състав. Съдът постановил
решение, с което отменил процесното НП с Решение №172/06.02.2018г., тълкувано с
определение от 22.05.2018г., поради липса на писмени доказателства,
установяващи неправоспособността на Ф.. Като необжалвано това решение влязло в
сила на 24.02.2018г. По предложение на Окръжния прокурор на ОП- Варна било инициирано пред Административен съд
Варна производство по чл.70б. „В“ от ЗАНН за възобновяване на АНД № 5982/2017г.
на ВРС, поради новооткрити обстоятелства и доказателства от съществено значение за разкриване на
обективната истина, които не са били известни на решаващия съд по АНД №
5982/2017г., а именно наличие на съдебен акт по друго административно
наказателно производство – АНД №3492/2017г. на ВРС. С решение
№1763/01.10.2018г. по касационно адм. дело № 1729/2018г. на Адм. съд Варна,
производството по НАХД № 5982/2017г. на
ВРС е било възобновено и Решение №172/06.02.2018г. по същото е било отменено,
поради наличие на влязло в сила определение по НАХД № 3492/2017г. на ВРС между
същите страни, за същото искане и на същото основание. Решението на Адм. съд
Варна е било окончателно, но подс. Ф. е депозирал искане за възобновяване на
касационно адм. дело № 1729/2018г. до ВКС с правно основание чл.419 и сл. от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Това искане е било изпратено за произнасяне на
Върховния административен съд, който с определение № 14524/26.11.2018г. по
адм.д. №14104/2018г. прекратил производството по делото и изпратил същото по
компетентност за произнасяне на ВКС. Председателя
на Първо наказателно отделение на ВКС
с Разпореждане №269/30.11.2018г. отказал да образува производство по
възобновяване по реда на Глава 23 от НПК на касационно адм.д. № 1729/2018г. на
Адм. съд Варна поради недопустима дублираща процедура за възобновяване по НПК
на процедурата за възобновяване по ЗАНН.
Тази фактическа обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от показанията на
свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие, заключенията по назначените
експертизи и писмените доказателства,
събрани в хода на производството, вкл. и пред въззивния съд. Настоящата
инстанция счита, че атакуваният съдебен акт е мотивиран и законосъобразен,
постановен след подробен и задълбочен анализ на всички относими към процесния
казус доказателства, поради което правилно е било прието, че подс. Ю.Н.Ф. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК, тъй като на 02.11.2015г. по
път І-2 гр. Варна в посока гр. Девня, до отбивката за фирма „Канотранс“, обл.
Варна е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с
peг. № В 9695 РР, без съответно свидетелство за управление на МПС, като
деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление, наложено с Наказателно постановление №14-0445-001323/30.12.2014г.
на Началник РУ - МВР гр. Аксаково, влязло в сила на 26.01.2015г.
По делото не е имало спор относно
обстоятелството, че на инкриминираната в обвинителния акт дата, подс. Ф. е
управлявал МПС и същият бил спрян за проверка. Спорът в настоящият
случай е за това дали към 02.11.2015г. подс. Ф. е бил правоспособен водач, както и дали към тази
дата НП№14-0445-001323/30.12.2014г. на Началник РУ - МВР гр. Аксаково му е било
връчено и е влязло в сила. Настоящата инстанция счита, че в хода на
процеса са събрани всички доказателства,
релевантни към състава на повдигнатото обвинение, които са били обсъдени от първоинстанционния съд, като изводите на
същия, досежно обективната и субективна съставомерност на деянието по чл.343в,
ал.2 от НК, се споделят от настоящата въззивна инстанция. Въз основа
показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители С. и П.,
е установено, че на инкриминираната в обвинителния акт дата 02.11.2015г. подс. Ф.
е управлявал л.а. При извършената му проверка същият не е представил СУМПС и
бил отведен в полицейското управление, където установили неправоспособността на
същия и му съставили акт. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия, който
сочи, че действително към момента на проверката не е имал СУМПС. Същото, ведно
с други документи и чантата, са се
намирали в автомобила му, който бил откраднат през 2012г. Твърди в обясненията
си, че подал заявление за издаване на ново СУМПС, но такова му било отказано,
тъй като бил изчерпал всички контролни
точки и трябвало да кара отново шофьорски курс. Въпреки липсата на валидно
СУМПС, съшият сочи в обясненията си, че няколко пъти управлявал МПС. Основният
въпрос, по повод на който са налице множество оспорвания от страна на
подсъдимия е във връзка с връчването на НП №14-0445-001323/30.12.2014г. на
Началник РУ - МВР гр. Аксаково. Подсъдимият сочи, че това НП не му е било
връчвано, както и че датата, посочена в същото като дата на връчване е
подправена. В тази връзка в хода на наказателното производство са били
назначени съдебно графологически експертизи, вещите лица, по които са
категорични, че подписът, положен в разписката на НП е положен от подс. Ф.,
както и имената му са изписани от него. В този смисъл са всички заключения по назначените
в хода на производството заключения, поради което като компетентни и обективно
извършени, съдът ги възприема изцяло. По отношение на подправката в годината на
връчване на НП, също е била назначена графологическа експертиза, като вещите
лица не могат с категоричност да посочат кое е лицето, което е извършило
преправката, като по- скоро считат, че това не е св. П., който е връчил
процесното НП. В показанията на същия, както и тези на св. Й. е налице противоречие
относно обстоятелството кой е поправил цифрата в годината на връчване от „6“ на
„5“, което обаче е констатирано и
обсъдено от първоинстанционния съд и изводите му се споделят от настоящата
инстанция. От изисканите от НАП- Варна писмени доказателства се установява, че
НП №14-0445-001323/30.12.2014г. на Началник РУ - МВР гр. Аксаково, съдържащо
подпис в графата за „получил“ от
подсъдимия им било изпратено за изпълнение и входирано на 06.03.2015г., поради
което и няма как същото да е връчено на дата 16.01.2016г., независимо от
съдържащата се поправка в годината от „6“ на „5“. Нещо повече, от изискания от
първоинстанционния съд от ТД на НАП оригинал на екземпляр от процесното НП, е
видно, че в него отново е изписана като дата на връчване 16.01.2015г. В тази
връзка изчерпателни и съобразени с писмените доказателства по делото са
изводите на ВРС поради какви причини кредитира показанията на св. Й. и защо не
дава вяра на тези на св. П. по отношение на това обстоятелство. В мотивите си
първоинстанционния съд е обсъдил детайлно и в съответствие с действащите
нормативни актове обстоятелствата и доказателствата във връзка с
правоспособността на подсъдимия. Следва да се отбележи, че необсъждането в
мотивите на проверявания съдебен акт на влизането в сила на НП №870/2013г., не
променя фактите относно правоспособността на подсъдимия, тъй като със същото не
са отнемани контролни точки, а и направеното отбелязване за влизането му в сила
на 04.07.2013г., не е релавантно за отговорността на Ф. по чл.343в, ал.2 от НК
към 02.11.2015г. От доказателствата по
делото- приложените НП, съставени спрямо Ф., се установява, че към
инкриминираната в обвинителния акт дата, той е бил неправоспособен водач, тъй като е
изчерпал всички контролни точки, което обстоятелство, видно и от неговите
обяснения в съдебно заседание му е било известно. На 25.05.2011г. на Ф. било
издадено СУМПС № *********, със срок на валидност 20.05.2021г., което не било
първоначално, а последващо, като при издаването му той получил наличните му към
този момент 21 контролни точки. Видно от доказателствата по делото, на датата
на издаване на СУМПС, на подс.Ф. били
връчени три НП: НП № 2732/2011г. на
Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Ловеч; НП №
2733/2011г. на Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Ловеч и НП №3394/2010г. на
Началника на Сектор ПП-ОДМВР-Сливен, които влезли в сила на 02.06.2011г., като
необжалвани. Със същите, на подс. Ф. били отнети общо 30 контролни точки.
Предвид обстоятелството, че той е притежавал 21 к.т., с влизане в сила на тези
НП той изгубил правоспособността си за управление на МПС по силата на закона, а
именно чл.157, ал.4 от ЗДвП. За настъпване на това обстоятелство не е било
необходимо издаването на нарочна заповед за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.174ал.1 т.4 от ЗДвП, именно поради обстоятелството, че загубата на
правоспособност настъпва по силата на закона/ чл.157ал.4 от ЗДвП/ и водачът е
длъжен сам да върне СУМПС. Тъй като на подсъдимия не бил издаден дубликат на
СУМПС, както сам сочи поради изчерпване на точките, то на същия е било известно,
че за да придобие отново тази правоспособност, следва да бъде проведен необходимия
курс на обучение и полагане на изпити, което той не сторил към 02.11.2015г.
когато отново управлявал МПС. Предвид горното и същият е осъществил състава на
престъпление по чл.343в, ал. 2 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна, поради което правилно е ангажирана с обжалвания съдебен акт неговата
наказателна отговорност. Ирелевантно за съставомерността на деянието са
направените отбелязвания в справката за нарушител относно срока на валидност на
СУМПС на подсъдимия с № *********, издадено на 25.05.2011г. Това отбелязване
няма правна стойност, а от друга страна към тази дата НП № 2732/2011г.; НП №
2733/2011г. и НП № 3394/2010г. не са били влезли в сила, поради което и същият
е притежавал правоспособност предвид наличието на 21 контролни точки. Отнемането
на същите е последица от влязлото в сила НП, поради което и към 25.05.2011г.
наказващият орган не е имал правомощието да отказва издаване на СУМПС. В
допълнителното изложение към жалбата се сочи като порок на обжалвания акт противоречивост в мотивите на ВРС без да се конкретизира в какво се
изразява това противоречие. Настоящата инстанция не съзира подобно нарушение в проверявания
акт, тъй като първоинстанционния съд е анализирал задълбочено всички
доказателства по делото и е дал отговор на въпросите, подлежащи на доказване,
съобразно норма на чл.102 от НПК. Изследвал е всяко едно НП, с което е била
ангажирана административно наказателната отговорност на подсъдимия, с което
са били отнемани контролни точки, като
крайният извод за липсата на правоспособност е основана именно на доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие, а не на фактическата липса на СУМПС към
инкриминираната в обвинителния акт дата. Не представлява противоречие в
мотивите приетото от първоинстанционния съд, че на 30.12.2014г. подс. Ф. е бил
неправоспособен водач, както и извода му, че и към 02.06.2011г. това е бил
обективен факт. Напротив, правилно ВРС е приел, че подс. Ф. е загубил
правоспособност на основание чл.157ал.4 от ЗдвП още на 02.06.2011г. когато са влезли в сила цитираните по- горе
три НП, тъй като със същите са му били отнети общо 30 контролни точки, а той е
притежавал 21. До 30.12.2014г., както и
към 10.10.2014г. - датата на
нарушението, осъществено с НП №14-0445-001323/30.12.2014г., същият по
предвидения в нормативните актове ред не е възстановил правоспособността си,
поради което и същият е бил неправоспособен водач и към този момент. За
установяване на противното подсъдимият е направил множество опити за постигане на
отмяна на НП№14-0445-001323/30.12.2014г. на Началник РУ - МВР гр. Аксаково, тъй
като същото обуславя съставомерността на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК.
По пътя на обжалването, по време на висящността на настоящото наказателно
производство двукратно пред ВРС са били образувани АНД с искане за отмяна на процесното
НП. При второто обжалване е било образувано АНД № 5982/2017г. на ВРС, с решението
по което е било отменено НП№14-0445-001323/30.12.2014г. на Началник РУ - МВР
гр. Аксаково. С Решение № №172/06.02.2018г. по касационно адм. д. №
1729820018г. това Решение е било
отменено, поради наличие на влязло в сила определение по НАХД № 3492/2017г. на
ВРС между същите страни, за същото искане и на същото основание, като Решението
на Адм. съд Варна е окончателно. Т.е. налице е влязло в сила
НП№14-0445-001323/30.12.2014г. на Началник РУ - МВР гр. Аксаково и то на
датата, посочена в него. Не са налице сочените обстоятелства, че за същото
деяние, подсъдимият е наказван два пъти, както се твърди в жалбата. Предвид горното от обективна страна в
съответствие с доказателствата по делото правилно ВРС е приел, че същият е
управлявал МПС на дата 02.11.2015г. без съответно свидетелство за правоуправление
в едногодишен срок след наказването му с влязло в сила НП№14-0445-001323/30.12.2014г.
на Началник РУ - МВР гр. Аксаково по административен ред за управление на МПС
без да притежава съответно свидетелство за правоуправление. Както правилно е
приел и първоинстанционния съд деянието е осъществено от подсъдимия и от
субективна страна, при пряк умисъл. Същият е съзнавал, видно и от обясненията
му в хода на съдебното следствие, че не притежава съответната правоспособност,
поради изчерпване на контролните точки, поради което и не му бил издаден
дубликат на СУМПС, както и че следвало отново да проведе задължителният курс за
правоспособност и полагане на изпит, но въпреки това не се е съобразил с разпоредбите
на закона, а е продължил да управлява МПС.
С обжалвания съдебен акт ВРС е наложил
на подс. Ю.Ф. при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, при
първоначален ОБЩ РЕЖИМ. Настоящата инстанция счита, че преценката на ВРС при
индивидуализация на наказанието е съобразена с обуславящите отговорността
обстоятелства и обществената опасност на деянието и дееца. В атакуваният
съдебен акт е прието, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което и най- лекото предвидено наказание се явява
несъразмерно тежко. Като такива първоинстанционния съд е отчел изразеното
съжаление за извършеното, добрите характеристични данни, семейното му
положение- баща на малолетно дете, обстоятелството, че работи и полага
обществено полезен труд. Правилно са отчетени и отегчаващите отговорността
обстоятелства – обремененото му съдебно минало и поведението му като недисциплиниран
участник в движението, нарушаващ въведените забрани и ограничения за управление
на МПС. Предвид горното и съобразявайки изложените по – горе многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, настоящата инстанция счита, че наложеното от ВРС
наказание „Лишаване от свобода за срок от три месеца“, при общ режим се явява
съответно на обществената опасност на деянието и дееца и би въздействало
възпиращо спрямо подсъдимия в извършване на престъпление като бъде изолиран за
този период от обществото, а така също и превъзпитателно по отношение на
останалите членове на обществото. Предвид обстоятелството, че деянието предмет
на настоящото производство се явява извършено в изпитателния срок на наложеното
с присъдата по НОХД № 2703/2013г. на ВРС наказание в размер на Една година
лишаване от свобода, то правилно ВРС на основание чл.68ал.1 от НК е привел в
изпълнение това наказание, като е постановил изтърпяването му да е при общ режим,
съгласно нормата на чл.57ал.1т.3 от ЗИНС. На основание чл.55ал.3 от НК съдът е
приел да не налага на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание Глоба,
каквато законова възможност му е предоставена.
По изложените съображения и предвид липсата на
служебно констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на
основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна
инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 340 по НОХД №3865/2016 год. по описа на ВРС, 27-ми
наказателен състав, постановена на 21.11.2017 год.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.