Р E Ш Е Н И Е
№ 754
гр.Плевен, 17.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове:
1.ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №1236/2019год. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от Е.П.Й.,***,
против Решение №641/01.10.2019г. по НАХД№1543/2019г. по описа на Районен съд – Плевен,
с която се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че
от страна на касатора, няма извършено нарушение, а заедно с това, че наложеното
наказание е твърде високо.
В съдебно заседание на 05.12.2019г, касаторът, р. пр, явява се лично и поддържа депозираната касационна жалба. Посочва, че на посочената дата - 08.03.2019г, е осъществила обратен завой, който е регламентиран по ЗДвП и на процесното кръстовище в гр. Плевен, няма знак, който да го забранява. Посочва също, че не е извършила процесното нарушение.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че
решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение №641/01.10.2019г. по
НАХД №1543/2019г. по описа на ПлРС, съдът е потвърдил НП №
19-0938-111253/20.03.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР-Плевен, сектор
Пътна полиция, въз основа на което, на жалбоподателя Е.П.Й., е наложено: 1 за
извършено административно нарушение по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП, на основание
чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, адм. наказание „глоба“, в размер на 50лв.; 2. за извършено
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.6, вр.
чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП- адм. наказание „глоба“ в размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и 3. за извършено
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал.1 т.1 от ЗДвП- адм. наказание „глоба“ в размер на 10лв., като правилно и
законосъобразно. В обжалваното решение, ПлРС е приел, че жалбоподателката Й. е
осъществила състава на всяко едно от посочените в НП нарушения на правилата за
движение.
Настоящия касационен състав намира, при извършената
служебна проверка за законосъобразността и допустимостта на атакуваното
решение, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила. В случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила и/или
материалноправните норми, водещо до неговата отмяна. Въззивният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила, относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Относимите за отговорността на касатора Е.Й. факти- и за трите
посочени в НП нарушения, за които са наложени отделни наказания, са установени
в пълнота, и правилно от въззивния съд, като при тяхната съвкупна преценка, е
изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вменените на
жалбоподателя нарушения. Този извод се споделя и от настоящата инстанция, по
реда на чл. 221, ал.2 от АПК и не следва
да се преповтарят. Следва да се посочи също, че по настоящето дело,
депозираната касационна жалба е бланкетна, в същата не се сочат конкретни
пороци на решението на ПлРС. По делото, от страна на касатора, не е оборена по
надлежния ред, доказателствената сила на съставеният по надлежния ред АУАН, по
арг. чл. 189, ал.2 от ЗДвП, за отразените в него констатации.
Наложените с процесното НП административни
наказания „глоба“, за всяко едно от извършените от Й. нарушения, са правилно
определени от страна на административнонаказващия орган, доколкото същите са фиксирани
от законодателя, като конкретен размер. Следва да се посочи също, че по делото,
от страна на въззивния съд, правилно е преценено приложението на нормата на чл.
183, ал.6 от ЗДвП, визираща случаите на повторност на нарушението по чл. 6,
ал.1 от ЗДвП. Дефиницията на понятието „повторност“ е дадена в §6, т.33 от ДР
на ЗДвП, и съобразно същата, нарушението е повторно, ако е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание, за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач, с изключение на
случаите по чл. 174, ал.2 от ЗДвП, при които срокът е две години. Безспорно по
делото е установено, съобразно приетата справка, че с влязло в сила на
25.10.2018г, наказателно постановление № 18-0938-000863/23.02.2018г., на Й. е
наложено наказание „глоба“, за нарушение на чл.6, ал.1, предл. Второ от ЗДвП-
несъобразяване на поведението си със светлинните сигнали. Нормата на чл. 183,
ал.6 от ЗДвП установява съответното по- високо наказание за случаите на
повторност и предвижда наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право
да управлява МПС, за срок от един месец, каквото наказание е наложено на Й..
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. Първо АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №641/01.10.2019г. по НАХД№1543/2019г по описа на ПлРС.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/