Р
Е Ш Е Н И Е
№ 30.06.2021 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 23 юни 2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 62 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл.
422 от ГПК.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди в исковата молба, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК, срещу Я.Р.Х., ЕГН ********** било образувано ч.гр.д. №
2507/2020, по описа на PC - Стара Загора, 1 с-в. В рамките на предвидения от
законодателя едномесечен срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК
предявяват настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на
ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Ищцовото дружество предявявало исковата си претенция срещу Я.Р.Х., ЕГН **********,
въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна,
било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният
оператор с търговска марка „БТК” ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от
което прилагам.
„ЮБЦ“ ЕООД, встъпили в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство били ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № 11283688002.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка. “.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********
и Я.Х. бил сключен договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер
11283688002 от дата 28.11.2015. г., с който му била предоставена мобилна услуга
за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Net&Call XL с
месечен абонамент 29.99 лева. Срокът на Договора бил за 24 месеца, съответно до
дата 28.11.2017 г.
На дата 02.09.2016 г., ответникът сключил нов договор, с който му била
предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план
VIVACOM i-Traffic М с месечен абонамент 15.99 лева. Срокът на Договора бил за
24 месеца, съответно до дата 02.09.2018 г.
На същата дата 02.09.2016 г. Я.Х. сключил две Допълнителни споразумения, с
които променил условията на ползваната от него мобилна услуга за номер
**********, избирайки условията на тарифен план VIVACOM Smart S+ с месечен
абонамент 19.99 лева за срок от 24 месеца, като същевременно се съгласил
ползваните от него две мобилни услуги за номер ********** и ********** да се
включат в една обща сметка под клиентски номер 11283688002.
Отново на дата 02.09.2016 г. ответникът сключил и договор за лизинг (№
**********) за устройство GSM LENOVO К5 на обща лизингова стойност 309.60 лева
/с ДДС/ при следните условия на изплащане: 24 (двадесет и четири) броя месечни
лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 12.90 (дванадесет
лева и 90 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 12.90
(дванадесет лева и 90 ст.) лева.
Въз основа на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 13346749001, между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* били издадени фактури
**********/08.06.2017 г., **********/08.07.2017 г.,**********/08.08.2017 г., за
периода от 08.05.2017 г. до 07.08.2017 г. на стойност 124.95 лева, от които
ищеца претендирал частта до 94.95 лв. (деветдесет и четири лв. и 95 ст.). По -
конкретно, мобилният оператор издал следните фактури:
- Фактура **********/08.06.2017 г. за отчетения период на потребление
08.05.2017 - 07.06.2017 с начислена за периода сума потребени услуги и месечни
абонаменти в размер на 43.06 лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер ********** била начислена сума в размер на 9.99 лева
/без ДДС/;
- За мобилен номер ********** била начислена сума в размер на 13.56 лева
/без ДДС/;
- Такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради
неплащане 1.58 лева
- Месечна вноска за устройство на лизинг - 12.90 лева
- ДДС ставка 20% - 5.03 лева
Дължимата сума била платима в срок 25.06.2017 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура **********/08.07.2017 г. за отчетения период на потребление
08.06.2017 - 07.07.2017 с начислена за периода сума потребени услуги и месечни
абонаменти в размер на 41.02 лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер ********** била начислена сума в размер на 9.99 лева
/без ДДС/
- За мобилен номер ********** била начислена сума в размер на 13.44 лева
/без ДДС/
- Месечна вноска за устройство на лизинг - 12.90 лева
- ДДС ставка 20% - 4.69 лева
Дължимата сума била платима в срок 25.07.2017 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура **********/08.08.2017 г. за отчетения период на потребление
08.07.2017 - 07.08.2017 с начислена за периода сума потребени услуги и месечни
абонаменти в размер на 40.87 лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер ********** била начислена сума в размер на 9.99 лева
/без ДДС/
- За мобилен номер ********** била начислена сума в размер на 13.32 лева
/без ДДС/
- Месечна вноска за устройство на лизинг - 12.90лева
- ДДС ставка 20% - 4.66 лева
Дължимата сума била платима в срок 25.07.2017 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, заявяват, че
по наведеното възражение за изтекла погасителна давност, такава не била
изтекла, тъй като действително предоставянето на такива услуги представлявали
периодичните плащания, като погасителната давност настъпвала три години от
изискуемостта на всяко едно от вземанията, но със въведените извънредни мерки
със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. изм. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) и
по-конкретно „чл. 3 За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат: ...2.(изм. ДВ, бр. 34 от 9.04.2020 г.) давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти;...“, давност за периода от 13.03.2020 г. до обявяването
на края на извънредното положение - 14.06.2020 г., не била текла. С оглед на
което възражението на ответника за изтекла погасителна давност било
неоснователно.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги за периода 08.05.2017 -
07.08.2017 г. на обща стойност 124.95 лева. Към всяка от фактурите имало
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението за ползваната
услуга.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с
чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия
или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,
или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Съгласно чл.21 от ОУ към договора за лизинг „21. Месечните лизингови вноски
се фактурират от Лизингодателя и се заплащат от Лизингополучателя едновременно
с изпълнението на неговите задължения по договора за електронни съобщителни
услуги съгласно сроковете, условията и начина за тяхното плащане“. Съгласно чл.
26, ал.2 „26.2. Лизингополучателят се задължава: Да заплаща лизинговите вноски
по реда, начина и в сроковете, определени в договора за лизинг. “ и чл.6 „6.
Договорът за лизинг е част от договора за услуги по смисъла на Общите условия
за уреждане на взаимоотношенията между “Българска телекомуникационна компания”
ЕАД и абонатите и потребителите на съответните електронни съобщителни услуги
(“Общи условия за услуги”). Неизпълнението на договора за лизинг от някоя от
страните представлява неизпълнение на договора за електронни съобщителни услуги
и обратно - неизпълнението на договора за електронни съобщителни услуги
представлява неизпълнение на договора за лизинг. “, поради което в настоящия
случай, във фактурите, издадени за потребените електронни съобщителни услуги,
фигурирали съответната за периода месечна лизингова вноска в размер на 12.90
лева /3 броя/, дължима на основание предоставена електронна съобщителна услуга.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 31.08.2017г., като същата
се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил
крайния срок за ползване на договорните абонаменти до края на срока на действието
им.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се съгласил и приел
Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „45.1. Да получава
изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги
по Договора и Общите условия.“. Според чл. 43.1. „43. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната При неспазване на което и да е задължение в т.43
от Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него.
Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо
длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и
те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените
случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно
— цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за
месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно —
стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на
БТК и ползвани през предходния месец (или периоди). “
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на
името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор
и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за
комуникация посочени в тези общи условия ши в индивидуалния договор.
Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок. “
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия
„Предоставенитеуслуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките
и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка. “
И двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и породили правни последици за страните по тях.
В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица
не били елемент от тях.
Нямало законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за
цесия и платеното по него, т.е. дали бил възмезден или не. Това обстоятелство
не било важно за длъжника. Законът го бранил, като поставя изискване единствено
относно уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да
уточнявал момента му. Единственото изискване на законодателя бил длъжникът да
бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого
да плати.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право
от два договора за цесия. Видно от тях, същите имали за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в
договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите не
били конкретизирани. Не случайно страните избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Труп”
ООД, била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна
част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск,
съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно
за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. ”
В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото
вземане.
Цедентът декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществували други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2,
т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо
които цесионерът придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се
обработвали.
С оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба представят
извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор
за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД бил прехвърлител, а „С. Г. Труп” ООД
собственик на вземането спрямо Я.Р.Х., ЕГН **********, което в последствие било
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ООД
и „ЮБЦ” ЕООД.
Приложение № 1 представлявало списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следвало име/фирма, ЕГН
или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполагал ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. Самото вземане било индивидуализирано по характер, длъжник, период,
падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на
Цесионера, Цедентът се задължавал да издава документ, удостоверяващ, че
вземането било включено в предмета на договора за цесия. Документът
представлявал извадка на хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо
индивидуализация на конкретно вземане и трябвало да послужи на цесионера за
осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С настоящата искова молба представят извлечение от Приложение № 1, от което
се установявало, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп”
ООД бил прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД собственик на вземането спрямо Я.Р.Х., ЕГН **********.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии, заявяват, че
съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД имал качеството освен на цесионер и на пълномощник
на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземания.
Нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си
да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище било застъпено не
само в редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина -
професор А.Калайджиев - Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор
Кожухаров, които приемали, че упълномощаването на цесионера от страна на
цедента за уведомяване на длъжника била напълно допустима от закона правна
сделка, която с нищо не накърнявала интереса на длъжника. Още повече, когато
длъжникът бил неизправен.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомявало длъжника
от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера
било възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4
от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по
т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II
т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на
ВКС, била приета за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си
исковата молба не можела да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4
от ЗЗД, но когато към нея било приложено уведомление, макар и дотогава
невръчено на длъжника се приемало, че съобщаване на цесията все пак е
извършено. Безспорно било, че уведомлението за цесия, приложено към исковата
молба изхождало от цесионера, но същото било отправено до длъжника от името на
цедента, който ИЗРИЧНО упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство било посочено в уведомлението.
Цесионерът - „С.Г. Груп“ ООД продължавал да има качеството на пълномощник на
цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не бил
легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба били приложени договорите за цесия. В
чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът
е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало
законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете
цесии, предвид факта, че Я.Р.Х., не изпълнил нито на мобилния оператор, нито на
„С.Г. Груп“ ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът
не указвал формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона,
целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре — на носителя на
вземането били изпълнени. Що се касаело до уведомяването, то имало това
значение, че стабилизирали правата в лицето на цесионера и не можели да бъде
изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не
можел да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката била установена.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му било надлежно
съобщена цесията само ако едновременно с това твърдял, че е изпълнил
задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати
и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос било налице единодушие и в практиката и в
доктрината. Постановени били множество съдебни актове, в мотивите на които била
възприета гореописаната теза: Решение № 50 от 07.02.2013г. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д № 1082/2012г.; Решение № 2084 от 17.12.2013г. по в.гр.д. №
2581/2013г. на Окръжен съд Пловдив, IX с-в; Решение № 33 от 01.02.2013г. на
Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1048/2012г.; Решение № 480/27.11.201Зг. на ОС
Хасково по в.гр.д № 814/201 Зг. ;Решение № 60 от 11.02.2013г. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д. № 1050/2012г.; Решение от 28.02.2009г. на Окръжен съд
Плевен по в.гр.д. № 1129/2012г.; Решение № 52 от 07.02.2013г. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д № 1069/2013г.; Решение № V-163/20.12.201Зг. по гр.д (В) №
2196/2013 V с-в на Окръжен съд Бургас; Решение № 343/21.11.2013г. на Окръжен
съд- Перник по гр.д № 682/201Зг; Решение № 19/22.01.2014г. по в.гр.д №
893/201Зг. на ОС Хасково; Решение № 25/20.01.2014г. по в.гр.д № 1017/201 Зг. на
ОС Пазарджик; Решение № 92/13.02.2014г. по в.гр.д. № 988/201Зг. по описа на ОС
Перник.; Решение от 18.02.2014г. по в.гр.д. № 26/2014г. по описа на ОС Плевен I
възз. състав.; Решение № 118/20.02.2014г. на ОС Перник по в.гр.д. № 995/201Зг ;
Решение на ОС Плевен от 28.02.2014г. по в.гр.д. № 1177/2013г,. I с-в; Решение №
118/14.03.2014г. на ОС Пазарджик по в.гр.д. № 3/2013г. IV възз. с-в; Решение от
25.02.2014г. по в.гр.д. № 70/2014г. на ОС Плевен IV с-в; Решение №
187/24.03.2014г. по в.гр.д. N° 1026/201Зг. на ОС Перник; Решение №
132/21.03.2014г. по в.гр.д. № 151/2014г. на ОС Пазарджик I с-в.; Решение
№111-31/27.03.2014г. по в.гр.д. № 341/2014г. по описа на ОС Бургас.; Решение №
217/10.04.2014г. по в.гр.д. № 32/2014г. по описа на ОС Перник.; Решение от 25.04.2014г.
по в.гр.д № 825/2013г. по описа на Софийски окръжен съд; Решение №
250/02.06.2014г. по в.гр.д. № 331/2014г. по описа на ОС Пазарджик I с-в.;
Решение № 268/11.06.2014г по в.гр.д № 233/2014г по описа на Софийски окръжен
съд, IIIвъзз. с-в; Решение № 279/16.06.2014г. по в.гр.д. № 287/2014г. по описа
на ОС Пазарджик, III възз. с-в; Решение по в.гр.д. № 385/2014г. по описа на ОС
Благоевград; Решение по в.гр.д. № 418/2014г. на ОС Благоевград; Решение №
435/13.10.2014г. на ОС- Пазарджик по в.гр.д. № 509/2014г., III възз. с-в.;
Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. № 683/2014г., I възз. с-в на ОС
Пазарджик; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. № 515/2014г., I възз. с-в на
ОС Пазарджик; Решение № 407/02.10.2014г. по в.гр.д № 489/2014г. на ОС
Пазарджик, III с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по в.гр.д. № 1944/2014г. на
ОС Пловдив, IXс-в
В конкретния случай, длъжникът-ответник Я.Р.Х. не е изпълнил задълженията
си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както
и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на
кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В случай, че ответникът не е подал отговор на Исковата молба и не се яви в
първото по делото заседание, Ви моля да постановите неприсъствено решение по
смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да признаете за установено
вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК, както и да присъдите на ответника направените по делото
разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
Молят съда да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Я.Р.Х., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 94.95 лв. (деветдесет и
четири лв. и 95 ст.) - представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по
договори с клиентски номер 11283688002, сключени между ответника и БТК ЕАД,
както и мораторна лихва за забава в размер на 24.21 лева (Двадесет и четири
лева и 21 ст.) за периода от 27.08.2017 г. до 29.02.2020 г., съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Молят съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски,
както и да присъди в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, 25.00 лева,
представляваща държавна такса, 180 лева (Сто и осемдесет лева) - адвокатско
възнаграждение.
Молят съда да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното
производство и да присъдите в полза на дружеството - 25.00 лева, представляваща
държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева) - възнаграждение за адвокат по
ч.гр.д. № 2507/2020 г. по описа на PC Стара Загора, съобр. т. 12 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Я.Р.Х..
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите
на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна
и фактическа обстановка:
С молба вх. № 272877 от 18.06.2021 г. ищецът моли съда да постанови
неприсъствено решение в случай, че ответникът не се яви в съдебно заседание, не
упълномощил представител по делото, както и ако не е направил искане делото да
се гледа в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК,
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание.
От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника
са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен
това, искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
Претендира се установяване на дължими суми по Договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД от
28.11.2015 г. и от 02.09.2016 г. , съгласно следните фактури: № **********/08.06.2017
г., № ********** /08.07.2017 г., № **********/08.08.2017 г. за периода от
08.05.2017г. до 07.08.2017г., в размер на 94,95 лева, като дължи и 24,21 лева
мораторна лихва от 27.08.2017 г. до 29.02.2020г.
Видно от приложеното към настоящото дело, по ч.гр.д. № 2507/2020 г. по
описа на РС-Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 260072 от 10.09.2020 г. за сумата 94,95 лева за неизплатено задължение по
сключен Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД от 28.11.2015г. и от 02.09.2016, съгласно
следните фактури: №**********/08.06.2017г., №**********/08.07.2017г.,
№**********/08.08.2017г. за периода от 08.05.2017г. до 07.08.2017г., сума в
размер на 24,21 лева мораторна лихва от 27.08.2017г. до 29.02.2020г., и законна
лихва от 09.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 205 лева
разноски по делото, против която заповед длъжника е възразил. В
законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил иск за установяване на
вземането си.
По делото са представени и приети като писмени доказателства: Договор за
цесия от дата 16.10.2018г.; Договор за цесия от 01.10.2019 г.; Извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.; Договори за мобилни
услуги с клиентски номер 11283688002 с всички приложения и допълнителни
споразумения към използвания мобилен номер; Заверени копия на фактури; Общи
условия на Мобилния оператор; Уведомление за цесия.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за основателен, тъй като е налице
неточно изпълнение по Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД от 28.11.2015 г. и от 02.09.2016 г. , съгласно
следните фактури: № **********/ 08.06.2017г., № **********/ 08.07.2017 г., № **********/
08.08.2017 г. за периода от 08.05.2017г. до 07.08.2017г., до размера на: 94.95
лв. (деветдесет и четири лв. и 95 ст.) - представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по договори с клиентски номер 11283688002, сключени
между ответника и БТК ЕАД, както и мораторна лихва за забава в размер на 24.21
лева (Двадесет и четири лева и 21 ст.) за периода от 27.08.2017 г. до
29.02.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 260072 от 10.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2507/2020 г. по описа на РС-Стара Загора.
На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца
разноски по делото в размер на общо 205 лв., представляващи внесена ДТ /25
лв./, адвокатско възнаграждение /180 лв./, както и да заплати направените по
ч.гр.д. № 2507/2020 г. по описа на РС-Стара Загора съдебни и деловодни разноски
в размер на 205 лв., съобразно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.Р.Х., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район Триадица, бул. „България” 81, вх.В, ет.8 /адв. В. ***/, сума в
размер на 94.95 лв. (деветдесет и
четири лв. и 95 ст.) - представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по
договори с клиентски номер 11283688002, сключени между ответника и БТК ЕАД,
както и мораторна лихва за забава в размер на 24.21 лева (Двадесет и четири лева и 21 ст.) за периода от
27.08.2017 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от
09.07.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260072 от 10.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2507/2020
г. по описа на РС-Стара Загора.
ОСЪЖДА Я.Р.Х., ЕГН **********,*** и
настоящ адрес:*** да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Триадица, бул. „България” 81, вх.В, ет.8 /адв. В. ***/, направените по ч.гр.д.
№ 2507/2020 г. по описа на РС-Стара Загора разноски в размер на 205 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер на 205 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: