Р Е Ш Е Н И Е
659/ 19.2.2018 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 16 януари
2017 година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7506 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен иск от „И.“ ООД, с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление ***, цех 4 на „Белопал“,
представлявано от Красимира Георгиева Калчева против „Е.М.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес ***, Варна Тауърс-Е,
представлявано заедно от всеки двама членове на УС Николай Йорданов Николов,
Красимир Тодоров Иванов, Румен Георгиев Лалев с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.81 от ЗЗД за заплащане на следните суми, претендирани от ищцовото дружество съгласно уточняваща молба от
24.10.2017 год. в общ размер на 8261.11 лева, включваща сбора на суми за
дължимо от ответника на ищеца обезщетение
за претърпени загуби и пропуснати ползи от които 3000 лева с вкл. ДДС за заплатена от „И.” ООД на „ЩОС ВН” ООД цена за
поправка на кабел за високо напрежение, повреден поради виновно неизпълнение от страна на дружество на договорните му задължения; 3651.57 лева
за заплатени от ищцовото дружество заплати и осигуровки на работници и
служители, заети в основното производство,
за 13 работни дни, за времето от 12.10.2016 год. до 29.10.2016 год. вкл.
/по 280.89 лв. на ден за м.октомври/, в който период работниците са били лишени
от възможността да изпълняват задълженията си и да извършват производствена
дейност в предприятието, поради
неснабдяване с ел.енергия на предприятието по вина на ответното дружество; 1609.54
лева за заплатени от ищцовото
дружество заплати и осигуровки на работници и служители, заети в основното
производство за 6 /шест/ работни дни за периода 30.10.2016 г. –
08.11.2016 г. / по 280.89 лв. за един
работен ден за месец октомври и по 265.73 лв. на ден за пет работни дни
за месец ноември/, в който период работниците са били лишени от възможността да
изпълняват задълженията си, тъй като това е технологичното време за темпериране на пещта и за влизане в нормален режим на
производство но стъклени изделия, след периода на неснабдяване на предприятието
с ел.енергия по вина на ответното дружество и невъзможността ищецът „И.” ООД да реализира печалба от собствено
производство.
Твърденията в молбата са, че ответникът „Е.М.“ АД не е изпълнил
задълженията си към ищеца „И.” ООД на
основание сключен между дружествата договор за снабдяване с ел. енергия на обект завод „И.“
ООД, гр. Белослав. През периода 11.10.2016
г. - 29.10.2016 г. заводът за стъкло на „И.“ ООД е останал без ел.захранване като за периода от 11.10.2016 г. до 25.10.2016
г. ответното дружество не е снабдявало завода на ищеца с електроенергия поради
повреда във ВС „Гебедже“, а от 26.10.2016 г. до
29.10.2016 г. включително подаването на ел.енергия е било възстановено, но заводът на ищеца не е
бил снабден с ел.енергия поради дефект в собствения му 20 KW кабел, предизвикан от поведението на ответника; за периода от 30.10.2016 г. – 08.11.2016 г.
служителите на ищеца не са имали възможност да изпълняват задълженията си,
поради необходимия технологичен процес за темпериране
на пещта и за влизане в нормален режим на работа. По време на оставането без
ел.енергия вследствие на аварията ВС „Гебедже“, а
след отстраняването й вследствие на дефект в собствения на ищеца 20 KW кабел, която е била предизвикана от поведението на
ответника, „И.“ ООД е било лишено от възможността да произвежда продукция и да реализира
печалба от същата. От тези твърдения ищецът черпи права в производството. Моли
за уважаване на иска и заплащане на разноски за производството от ответника.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е представил отговор с който оспорва
изцяло предявеният иск, като твърди, че не е налице неизпълнение на
задълженията му по посочените възражения
в отговора на исковата молба. Оспорва твърденията, че за ищеца са настъпили
имуществени вреди и че същият е бил лишен от възможността да реализира печалба от производството си,
вследствие на липсата на ел. захранване за процесния
период. Оспорва твърденията за виновно
поведение на негови служители. Твърди, че поради авария ПС „Белослав”,
регистрирана на 11.10.2016 г. е било прекъснато
ел.захранването в завода на ищеца в гр.Белослав и че същата е причинена от лоши метрологични условия –
проливен дъжд и гръмотевици. При възникване на аварията автоматично се е
изключил извод „Шипка”, който захранва завода на ищеца. Екипите на „Е.М.” АД са
предприели незабавни действия за
отстраняване на аварията и същата е отстранена на 25.10.2016 г. в 15.50
часа, а не на 27.10.2016 г., както твърди ищеца. Установили са, че причина за аварията е повреда в шинната система на ВС „Гебедже”.
С цел обезопасяване и недопускане на друга авария се е наложило да бъде
изключен вход на извод „Амонал” към ПС „Лазур”. Аварията е отстранена на
25.10.2016 г. и е възстановено ел.захранването. Оспорва твърденията в молбата,
че аварията е била отстранена на 27.10.2016 г. Оспорва твърденията, че
дружеството не е изпълнило договорните си задължения по сключения договор с
ищеца Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за
производството.
В съдебно заседание страните чрез процесуални
представители поддържат становищата си.
Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства
както поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа
страна:
Между страните няма спор и това се
установява от представения договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.М.“ АД изх.№ СвП 13-545/30.09.2013 г., че ищцовото
дружество „И.“ ООД, гр.Белослав е присъединен потребител с обект на потребление
стопански обект с кл.№ **********, аб.№ 1641126 в гр.Белослав като срокът на действие на
договора е до 31.12.2013 г. Съгласно т.1.4 договорът продължава автоматично
своето действие за всяка следваща календарна година в случай, че никоя от
страните не е поискала писмено неговото прекратяване. С договор за достъп до
електроразпределителната мрежа със същите номер и дата се предоставя достъп на
потребителя до разпределителната мрежа
на ответника съгласно действащото законодателство за осигуряване на нормални
технически условия на работа при спазване на техническите изисквания, посочени
в съответните нормативни актове. Договорът е сключен за срок от една година и
неговото действие продължава автоматично за всяка следваща календарна година в случай,
че никоя от страните не е поискала писмено неговото прекратяване. Страните са
подписали и договор за продажба на ел.енергия от 02.09.2013 г., неразделна част
от който е допълнително споразумение № 3 от 09.06.2016 г. и списък с обектите
на купувача – приложение 1. От представени фактури и кредитни преводи на листи
22-32 от делото се установява, че сумите по издадени фактури от ответника за ел.енергия се заплаща от
ищеца. Представени са доказателства за наличието на договорни отношения на
ищеца с трето за спора лице относно доставка на природен газ, които са неотносими към спора.
Издадена е проформа/фактура №
0000014 от 28.10.2016 г. с получател „И.“ ООД
и доставчик „ЩОС ВН“ ООД на
стойност 3000 лева за услуги и стоки, представляващи къртене на бетон и направа
на изкоп за монтаж на кабелни муфи, откриване на кабелна повреда, доставка и
монтаж на кабел, доставка и монтаж на кабелна муфа, доставка и монтаж на
кабелна муфа за сух кабел, изпитване на кабел с повишено напреженеи,
транспорт. В същата е посочена банкова сметка ***. Не епосочена дата на
плащане, липсва подпис на получателя на фактурата. Представен е протокол за извършена работа от
29.10.2016 г.и същият е подписан от управител „ЩОС ВН“ ООД, което дружество е
доставчик по фактурата, но не става ясно коя е
страната, приела на работата. Същото се отнася и за представени протоколи
за изпитване. Представена е фактура № 0001620 от 31.10.2016 г. с получател ищцовото дружество и доставчик „ЩОС ВН“ ООД на стойност 3000 лева, като е посочено, че
сумата е платена в брой от Данко Калчев, вероятно представител на ищеца. От представен с исковата молба списък на
лицата, назначени по трудов договор в „И.“ ООД, гр.Варна, заети в основното
производство се установява, че общо са изплатени осигурителни вноски за сметка
на работодателя за м.октомври 2016 г. за 21 работни дни в размер на 1072.45
лева и заплати 3869.98 лева, както и осигурителни вноски за сметка на
работодателя за м.ноември 2016 г. за 22 работни дни в размер на 1072.45 лева и
заплати 3869.98 лева.
От инвентарна книга на „Е.М.“ АД от 26.07.2017
г. се установява, че извод „Импулс“ не се води актив на дружеството – лист 67.
Същият е собственост на „И.“ ООД.
Видно от бюлетин за смущенията и нарушенията
на нормалната работа на мрежи ВН и СН от 11.10.2016 г. за регистрирана авария в
ПС Белослав, причинена от лоши метрологични условия – проливен дъжд и
гръмотевица.
От писмо от БАН, НИМХ – Филиал Варна №
НО-114-1055 от 20.10.2017 г. се установява, че за периода от 11.10.2016 г. до
25.10.2016 г. е отчетена сумата на
валежа в мм /литър на кв.м./ максимална скорост на вятъра метри в секунда и
гръмотевична дейност, като на 11.10.2016
г. валежите са 1.2 л/кв.м, вятъра е със
скорост 14 м./сек с гръмотевична дейност,
а на 12.10.2016 г. валежите са 18.6
л/кв.м, вятъра е със скорост 6 м./сек с гръмотевична дейност.
От заключението на СТЕ по основната и
допълнителната задачи, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че практически
ищецът има достъп до част от електропреносната мрежа
във всеки момент, но след извършване на необходимите организационни мероприятия
съвместно с „Енерго-Про Мрежи“ чрез собствените на последното инсталации. При
необходимост е можело да се осъществи достъп до кабелна линия „Импулс“ на ВС „Гебедже“ до ВС цех 4 за процесния
период 11.10.2016 г. – 29.10.2016 г. по представени документи по делото „ЩОС
ВН“ ООД е извършило ремонт на кабелна линия „Импулс“, като дейностите са
конкретизирани във фактурата. Същото
представлява стандартен ремонт на дефектирал кабел за
средно напрежение, положен в земя, като единствено е налице промяна на вида от
маслен към сух кабел. При изправна кабелна система „оставяне без напрежение“ на
води до дефекти в металната част /токопроводяща/.
Поради липса на данни по делото експерта не може да даде обективен отговор на
въпроса дали пещния агрегат в завода на ищеца, който е изцяло на ток е останал
без ел.захранване, същият би могъл да се захранва от фотоволтаичната
инсталация с която разполага „И.“ ООД. Обекта цех 4 „Белопал“
на „И.“ ООД има следната схема на ел.захранване от „Е.М.“ АД: основна –
подстанция „Лазур“, извод „Аманал“ – ВС “Гебедже“ – извод „Импулс“ – ВС цех 4 „Инхом“;
резервна линия – подстанция „Белослав“ – извод „Топаз“ ВС – „Белопал“ – ВС цех 4 „Инхом“.
Резервното захранване е било изключено, но вещото лице не може да отговори кога
и по какви причини поради липсата на документи по делото. В заключението по допълнителната задача
вещото лице е посочило инсталираните в обекта на ищеца ел.мощности, които
сумарно имат мощност 199.5 kw. Същите работят в режим на цикличност като за този
тип на производство за различните консуматори е налице различен процент на
натоварване. При съпоставяне на данните от справката за потреблението през
последните 12/24/36 месеца за обекта на ищеца се установява, че през летните
месеци консумацията е около 10000 kw/h и следно 20000 kw/h за зимните месеци или средногодишен дневен разход 600 kw/h дневно. При
инсталирани мощности 200 kw/h и дневен разход 600 kw/h коефициентът на натоварване е 33 % - 1/3 дневно. За
м.октомври 2016 г. обектът е имал натоварване на производствените си мощности
1/3 от нормалното поради срива на ел.захранването.
От
заключението на ССЕ, което съдът цени
като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че фактура № 00001620/31.10.2016 г., издадена от
„ЩОС ВН“ ООД за 2500 лева и 500 лева ДДС лева е осчетоводена от „И.“ ООД и е
отнесена по сметка 501 „каса в лева“ за плащането. За м.октомври 2016 г. за
производствен персонал са начислени заработени РЗ в размер на 4907.72 лева общо
за заплати и осигуровки от които заплати 3089.86 лева за 11 работни дни за
периода 14.10.2016 г. – 29.10.2016 г. и са начислени осигуровки за сметка на
работодателя в размер на 991.11 лева. За м.ноември 2016 г. за производствен персонал са
начислени заработени РЗ в размер на 4863.10 лева общо за заплати и осигуровки
от които начислените осигуровки и заплати за сметка на работодателя. За периода
30.10.2016 г. – 08.11.2016 г. – 6 работни дни са начислени заплати и осигуровки
за сметка на работодателя в размер на 1609.54 лева.
От свидетелските показания се установява, че на 11.10.2016 г. след
работно време в гр.Белослав,
кв.“Младост“ имало взрив във възловата станция „Гебедже“
от което е прекъснало ел.захранването на целия квартал. От взрива металната
врата на станцията била изхвърлена на 20 метра. В завода на „Инхом“ нямало ток 14 дни, след взрива се обадили от Енергото казали, че има прекъснат захранващ кабел. От
завода извикали фирма, която да отстрани
повредата по кабела, който е на „Инхом“. Работили в петък и събота и в неделя започнал
нормалния режим на работа. През годините е имало и други повреди на същия
кабел. Системата е резервна, но стои изключена защото е скъпо да се поддържа.
Единият кабел идва от гръмналата подстанция, а другия е резервен, за
включването на който трябва да се извика фирма, но резервната система стои изключена, тъй като е
скъпа поддръжката и е спрян по решение на работодателя. Този кабел стои спрян и повреден отдавна, от 2010 г.,
свързан е с другата станция, не с гръмналата. Има протоколи на които е
записано, че резервният кабел е повреден.
По делото са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните
факти: авариралият 20 киловолтов кабел е собственост
на ищцовото дружество „И.“ ООД; през процесния период от 11.10.2016 год. до 25.10.2016 год.
обекта на ищцовото дружество завод „И.“ ООД, гр.Белослав не е бил снабдяван с електрическа енергия.
Преценявайки доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
Няма спор по делото, че страните са търговци по смисъла на чл.
1, ал. 2, т. 1 ТЗ и че те са в
договорни отношения във връзка с договори за достъп, пренос и продажба на
ел.енергия, както и че обекта на ищеца присъединен към ЕРП мрежи на ответното
дружество. Безспорно е че авариралият 20
киловолтов кабел е собственост на ищцовото
дружество „И.“ ООД и че през процесния период от
11.10.2016 год. до 25.10.2016 год. обекта на ищцовото
дружество завод „И.“ ООД,
гр.Белослав не е бил снабдяван с
електрическа енергия. Ответното дружество „Е.М.“
АД възразява, че неизпълнението от негова страна
се дължи на авария в собствената му станция, която захранва
и авариралият 20 киловолтов кабел на ищеца, който захранва завода. От доказателствата по делото,
включително и от показанията на разпитаните по инициатива на ищеца свидетели се
установи, че на 11.10.2016 г. е имало
взрив във възловата станция „Гебедже“ в гр.Белослав
от което било прекъснато ел.захранването на целия квартал. Освен
кабела, който идва от гръмналата
подстанция, завода има още един, който е резервен и е включен към резервна
линия – подстанция „Белослав“ – извод „Топаз“ ВС – „Белопал“
– ВС цех 4 „Инхом“. Резервното захранване е било
изключено, но вещото лице не може да отговори кога и по какви причини поради
липсата на документи по делото. Свидетелят Атанасов заявява, че резервната
система стои изключена по нареждане на работодателя. Този кабел се е повреждал
и друг път от 2010 г. насам, в
протоколите е записано, че е повреден.
В хипотезата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД при условия на „обективната невъзможност за изпълнение“, длъжникът се
освобождава от отговорност ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина,
която не може да му
се вмени във вина. Спорът между
страните е именно за това, съществува ли е фактическо и правно основание за ищеца да
претендира от ответника обезщетение за вреди и за пропуснати ползи от
неизпълнение на договорни задължения по два договора за присъединяване и за
продажба на ел.енергия от 30.09.2013 г., като ответникът не спори, че такива
съществуват за процесния период.
Непреодолимата сила (форсмажорът)
е уредена в чл. 306 ТЗ. По смисъла
на чл. 306, ал.
2 ТЗ непреодолима сила е
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер,
което е възникнало след сключването на договора.
Според чл. 306, ал.
1 ТЗ длъжникът по
търговска сделка не отговаря за
неизпълнението, причинено от непреодолима сила, но ако
е бил в забава, не може да
се позовава на непреодолима сила.
От изложеното следва, че за да има непреодолима сила трябва да са
налице следните предпоставки: 1) обстоятелство
(събитие), възникнало след сключването на сделката, 2) това обстоятелство да е непреддивено или непредотвратимо, 3) да е от извънреден
характер и 4) да е налице причинна връзка между това
обстоятелство и невъзможността
за неизпълнение. В конкретния
случай е налице авария в основната захранваща
с ел.енергия станция на ответното дружество подстанция „Лазур“, извод „Аманал“ – ВС “Гебедже“ –
извод „Импулс“ – ВС цех 4 „Инхом“ до завода на ищеца
„И.“ ООД, като се установи от доказателствата по делото, че аварията е в
следствие на проливен дъжд, силен вятър и гръмотевици. Това се установи както
от писмените доказателства включително и писмото от БАН, НИМХ, така и от
свидетелските показания. Установи се
също така, че ищецът е свързан с
резервната линия – подстанция „Белослав“
– извод „Топаз“ ВС – „Белопал“ – ВС цех 4 „Инхом“, но собствения му 20 киловолтов
кабел е повреден и е изключен по нареждане на управителя на дружеството. Аварията
е била много сериозна и ищецът е узнал
за същата още когато е станал взрива, поради което негови служители са посетили
веднага завода. Съдът намира, че в
конкретния случай е отпаднало задължението на ответното дружество за писмено
уведомяване на ищеца в какво се
състои непреодолимата сила и възможните последици от нея
за изпълнението на договора. В този смисъл съдът
намира, че в настоящия казус ответникът не
следва да отговаря за вреди
поради наличието на непреодолима сила, възникнала след сключването на сделката, също така не
дължи обезщетение за пропусната полза от
страна на кредитора, която следва да се установи от ищеца при условия на главно
и пълно доказване. Предявените
искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
При направено искане по реда на чл.78 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноските,
които са направени от последния за настоящото производство в размер на 535 лева.
Предвид горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „И.“ ООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, цех 4 на „Белопал“,
представлявано от Красимира Георгиева Калчева срещу „Е.М.“
АД /сега „Електроразпределение Север“ АД/, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, Варна Тауърс-Е,
представлявано заедно от всеки двама членове на УС Николай Йорданов Николов,
Красимир Тодоров Иванов, Румен Георгиев Лалев за заплащане на сумата от 8261.11 лева, включваща обезщетение за претърпени загуби и пропуснати
ползи от които 3000 лева с вкл. ДДС за
заплатена от „И.” ООД цена за поправка
на 20 киловолтов кабел за високо напрежение; 3651.57 лева за заплатени от ищеца заплати и осигуровки на
работници и служители за времето от
12.10.2016 год. до 29.10.2016 год. вкл. през който период работниците са били
лишени от възможността да изпълняват задълженията си и да извършват
производствена дейност в предприятието,
поради неснабдяване с ел.енергия на предприятието от ответника; 1609.54
лева за заплатени от ищеца заплати и осигуровки на работници и служители,
заети в основното производство за времето от
30.10.2016 г. до 08.11.2016 г. през който
период работниците са били лишени от възможността да изпълняват
задълженията си и ищецът да реализира печалба, на осн.
чл.79 ЗЗД, вр. с чл.81 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, цех 4 на „Белопал“, представлявано от Красимира Георгиева Калчева да
плати на „Е.М.“ АД /сега „Електроразпределение Север“ АД/, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, Варна Тауърс-Е,
представлявано заедно от всеки двама членове на УС Николай Йорданов Николов,
Красимир Тодоров Иванов, Румен Георгиев Лалев разноски в производството пред районния съд в размер
на 535 /петстотин тридесет и пет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Районен съдия: