Решение по дело №1036/2018 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е №506

28.08.2018г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд четвърти граждански                                           състав

на тридесет и първи юли                                          две хиляди и осемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА   

 

                                                           

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1036 по описа за  2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК – за установяване на дължими суми.

Твърди се, че на 30.07.2013г. между бил сключен договор за продажба ва вземания между Микро кредит АД и Свеа Файнанс България ЕООД, по силата на който вземането, призтичащо по договор за заем №1081-00232455/24.07.2012г. между Микро кредит АА и ответника било прехвърлено с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви. Микро кредит АД били правоприемник на Кредибул ЕАД. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането. На 03.10.2016г. бил подписан договор за прехвърляне на вземането на настоящия ищец. Ищецът бил упълномощен от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответницата било изпратено писмо, съдържащо две уведомления за станалите продажби, като те били с дата от 10.04.2018г. Ответникът ги получил лично на 12.04.2018г. видно от обратната разписка. На 24.07.2012г. Кредибул Ад са сключили договор с ответника, като дружеството предоставило заем от 800 лева. Заемополучателят удостоверил, че е получил сумата с подписването на договора. Задължил се да я върне при срокове и условия, посочени в договора – общо сумата от 1470 лева, главницата заедно с лихви. Съгласно разпоредбите на ОУ с подписването на договора заемополучателят удостоверил, че бил предоставен СЕФ с необходимата преддоговорна информация. Договорната лихва била 670 лева, а общата сума следвало да се върне на 30 равни седмични погасителни вноски в размер на по 49 лева всяка, считано от датата на първата погасителна вноска – 03.08.2012г. Начислена била лихва за забава от 06.10.2012г. до подаване на заявлението в съда, като общият размер бил 224,51 лева, като това била обща сума, съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала вноска. Срокът на договора изтекъл на 22.02.2013г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Погасената сума до момента била 462,03 лева, от които 316,82 лева договорна лихва и 145,21 лева – главница. Поискали издаване на заповед по реда на чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д.№3009/2017г. на ХРС. Искат да се признае за установено, че ответникът има задължение към ищеца в размер на 654,79 лева – главница по заем, 353,18 лева – договорна лихва за периода от 05.10.2012г. до 22.02.2013г., 224,51 лева – лихва за забава от 06.10.2012г. до 29.11.2017г., ведно с лихва за забава върху главницата и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

         Ответникът не взема становище в срока по чл.131 от ГПК. В с.з. се явява и твърди, че извършва плащания, за да погаси задълженията си.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

  По делото е представен Договор за заем №1081-00232455 от 24.07.2012г., като ответницата по делото е заемател, а в договора страните изрично са посочили, че заемната сума от 800 лева е получена от заемателя, както и че със сумата от 197,24 лева се погасява предсрочно кредит №081-00212600. Общата стойност на плащанията е 1470,00 лева, като страните са уговорили 30 седмични вноски от по 49,00 лева с датата на първо плащане – 03.08.2012г. Не е посочен крайния падеж на срока на договора, а посочените ГПР и лихвен процент са съответно: 795,67% и 223,93 лева. Изрично се посочва, че съществува погасителен план, който не е представен по делото. Като доказателства са представени искането за заем от 23.07.2012г. Представени са общи условия, които съществуват като страница втора на представеното искане за заем, и представените ОУ не са подписани от страните.

 С договор за цесия от 30.07.2013г. Микро кредит АД, след като декларира, че е собственик на вземанията – предмет на договора, продава на Свеа Файнанс България ЕООД, описаните в анекс вземания. Видно от неоспореното извлечение от анекса под №1050 е посочен договор №346200 с код №1081-00232455 с клиентски номер 243887 С.С.А. – остатък от главница към 30.07.2013г. – 655, лихва – 353, такси – 76 лева.

С договор за цесия от 03.10.2016г. Свеа Файнанс България ЕООД продава на настоящия ищец описаните в приложение вземания. Видно от неоспореното извлечение от приложение под №12175 е посочен договор с длъжник С.С.А. – остатък от главница към 03.10.2016г. – 654,79, лихва – 353,18 , такси – 115,73 лева.

Представени са потвърждения от цедентите на извършените продажби на вземания.

С пълномощно – без дата Микро кредит АД упълномощава цесионера да извършва уведомление от името на упълномощителя.

С пълномощно от 03.10.2016г. се преупълномощава втория цесионер да извършва уведомление от името на упълномощителя.

С уведомление от 10.04.2018г., приложено по делото представител на Свеа Файнанс България ЕООД уведомава длъжника за прехвърляне на вземането съгласно договор от 30.07.2013г., а с писмо от същата датата – л.29, е уведомен и за продажбата на вземането от 03.10.2016г. В приложената обратна разписка за изпращане на писмата до ответницата липсва подпис за получател.

Ответната страна представи по делето доказателства за последващо изпълнение – от 13.04.2018г., 30.06.2018г., 18.07.2018г. и 30.06.2018г. – за съответно първите две по 20 лева, а следващите две за 40 и 50 лева, като първите две са по кредит 505419, а вторите две – по кредит 720124, като тези идентификатори не съвпадат с други посочени по представените доказателства за процесния договор.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Искът е допустим поради установеното приключило заповедно производство между същите страни и за същото вземане. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника, а кредиторът е предявил настоящия иск в законовия едномесечен срок.

  Не се спори, че процесния договор за заем е сключен, както и че заемателят е получил сумата от 800 лева, от която със сумата от 197,24 се погасяват предсрочно други вземания между същите страни. Няма спор и че ответницата е започнала е изпълнение на задължението си да плаща погасителни вноски, но не е издължила изцяло вноските, като е останала дължима главница от 654,79 лева. Така страните са били задължени по договора за заем, като кредиторът е изпълнил задължението си да предостави сумата на заемополучателя, а последният е следвало да я върне при уговорените условия и в срок. Няма спор и за неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника, както и че вземането по договора е било продадено на настоящия ищец, като в тази посока са представени съответните договори, анекс и приложение, а ответникът не оспорва уведомяването си за цесията, което е извършено в настоящото производство.

Процесният договор за заем е сключен при действието на ЗПК, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразени от съда.  

 

 

 

Съгласно защитата, дадена на потребителя със ЗПК - чл.22 от ЗПК /в редакция към сключването на договора/, при незпазване на императивните изисквания към договора за кредит/заем/, уредени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20, чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК, сред които са наличие на погасителен план, които съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент – чл.11, т.12, то договорът се явява изцяло недействителен. Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита, но и следва изрично да се направи разбивка на всяка погасителна вноска, за да се покаже погасяването на главницата и лихвата. Към процесния договор не е приложен погасителния план, поради което съдът приема, че липсва информация за месечната разбивка на погасителната вноска, която включва част от главницата и част от лихвата. Не е ясно каква част от посочените в погасителния план вноски съставлява възнаградителната лихва, при посочения в договора лихвен процент. Именно така установеното прави договора недействителен съгласно разпоредбите на ЗПК - чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК. В случая намира приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл искът за 353,18 лева – договорна лихва за периода от 05.10.2012г. до 22.02.2013г., 224,51 лева – лихва за забава от 06.10.2012г. до 29.11.2017г., следва да бъде отхвърлен, а ответницата ще дължи на кредитора-цесионер неизплатените вноски по кредита за главница, а именно: 654,79 лева, която сума е безспорна с оглед твърденията на страните.

            Наред с така изложеното следва да се има предвид и че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

             Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 795,67%, а ГЛП в размер на 223,93%. При преценка действителността на тези клаузи не могат да бъдат приложени критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като те са въведени след сключване на процесния договор. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави, но съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД договорите, които накърняват добрите нрави са нищожни. Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл.26, ал.1 от ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай и въз основа на доводите на страните и събраните доказателства в конкретното производство, съдът преценя дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. Дали договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави е конкретна преценка на съда. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации. Така сделка, с която неравноправно се третира икономически слаб участник в оборота или се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг, ще бъде нищожна. В случая по процесния договор за заем на ищцата е предоставена в заем сума от 800 лв, при уговорен ГЛП в размер на 223,93 и ГПР в размер на 795,67., като няма спор, че лихвата по договора е възнаградителна и е за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е дали е нарушен принципа на справедливост и създадени ли са условия за неоснователно обогатяване на ответника. Критерий, който следва да се съобрази, е размерът на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. В случая това съотношение не е налице. Договорената между страните годишна лихва в размер 223,93 % надхвърля значително размера на законната такава от 10,16%, при определения от БНБ основен лихвен процент за юли 2012г. и 10 пункта надбавка, поради което следва да се приеме, че уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към клаузата уговорения ГПР от 795,67%, също обосновават нейната нищожност. В този смисъл съдът прави извод, че посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Фактът, че ответницата е имала друг заем, който е бил погасен с част от процесната заемна сума, не предоставя възможност на кредитора да определя лихвен процент на възнаградителната лихва и ГПР в размер, който да налага връщане на над три пъти по-голяма сума от размера на отпуснатия заем. С така определените лихвен процент и размер на разходи, е налице е явна нееквивалентност между двете насрещни престации с оглед на установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такива високи проценти. Още повече, че е уговорен сравнително кратък срок за връщане на заема – 30 седмици или това е малко повече от половин година.  

 

 

 

Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните ѝ части. В случая обаче не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, а договорът за заем не би бил сключен, ако в него не са включени двете клаузи. Характерът на т.нар. договор за заем /потребителски кредит/ е възмезден, като включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, както и заемът е бил предоставен с оглед извличане на печалба от страна на заемодателя. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените вече клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.

Както вече беше посочено в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение и ответницата следва да върне само връща само чистата стойност на кредита, т.е. в настоящия случай следва да се върне само сумата от 654,79 лева.

 

 

 

 

Така като краен се налага  извода, че предявените искове за възнаградителна лихва и забава следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни, но следва да бъде уважен искът за главница. С оглед частичното уважаване на предявените искове, то следва да бъде определено и разноските, дължими от ответницата в настоящото производство – 318,85 лева, съответно на разноските за д.т. и юрк. Възнаграждение в заповедното и исковото производство и съобразно размера на уважената част.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.А., ЕГН **********, дължи на ЕАД Агенция за събиране на вземания – гр.София, бул.Д-р П.Дертлиев 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,  сумата от 654,79 лева – главница по заем №1081-00232455 от 24.07.2012г., ведно със законна лихва за забава, считано от 30.11.2018г. до окончателно плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3009/2017г., като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени за дължимост на сумите по същия договор, а именно: 353,18 лева – договорна лихва за периода от 05.10.2012г. до 22.02.2013г., и 224,51 лева – лихва за забава от 06.10.2012г. до 29.11.2017г., като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********, да заплати на ЕАД Агенция за събиране на вземания – гр.София, бул.Д-р П.Дертлиев 25, направените разноски в заповедното и исковото производство за д.т. и юрк.възнаграждение - 318,85 лева

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

 

 

Съдия:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.