Р
Е Ш Е Н И Е № 260306 /
13.10.2020г.
гр.
П., 13.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8394 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба и уточнителни такива, подадени от Б.С.Г. срещу „Дива“ ООД. Ищецът твърди,
че е единствен наследник по закон на дъщеря си Т.Г.А., починала на ***г. от
която е придобила в наследство УПИ, представляващ дворно място с площ от 1480
кв.м. находящо се в строителните граници на гр. П. в местността „***“ и означен
по скица като парцел ***, утвърден със заповед №***г., при съседи: от север -
парцел ***I, от изток —имот пл. № ***, от юг — парцел ** и от запад имот № **,
заедно с масивна стопанска сграда с площ от 492 кв.м. Оояснява, че този имот е
придобит чрез публична продан по изп.дело № ** по описа на ЧСИ **с район на
действие ПОС, за което е издадено постановление за възлагане на недвижим имот
влязло в сила на 11.03.2011 г., като описаната сграда е погинала и не
съществува.
Излага в детайли предистория по спора и
водени съдебни дела със същия предмет, но срещу други ответници, които са
завършили с влязъл в сила съдебен акт, постановен по гр.д.№8910/2018 г. по
описа на Районен съд П.. Описва развитието на посоченото съдебно производство,
като сочи, че съпрузите Л.Н.и Н.П.продават на „ДИВА“ ООД своите 600/848 идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. П., одобрени със
заповед №РД-18-91/13.10.2008 г., изменена със заповед № КД-14-14-218 от
25.09.2012 г., със стар идентификатор: ***, целият с площ от 848 кв.м. и
административен адрес: гр. П., „***“, с трайно предназначение на територията:
земеделска. Твърди, че част от имота (399 кв.м), предмет на гореописаната
сделка попада в нейния имот.
С оглед на изложеното моли съда да
признаете за установено по отношение на „ДИВА“ ООД - гр. П., че е собственик
спрямо ответника на площ от 399 кв.м от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ
дворно място с площ от 1480 кв.м., находящо се в строителните граници на гр. П.
в местността „***“ и означен по скица като парцел ***, утвърден със заповед №***г.,
която площ от 399 кв.м. попада върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР
на гр.П., който е собственост на ответника, както и ответникът да бъде осъден
да предаде имота на ищеца.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Сочи, че не е възпрепятствал ищеца да упражнява правото си на собственост и признава
предявения иск. Допълва, че с поведението си не е станало повод за завеждане на
иска като апелира за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК , респективно
прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание ищецът поддържа така
предявения иск. Прави искане съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237,
ал. 1 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът не изпраща представител,
подчертава, че с поведението си не е станал причина за съдебния спор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на право на собственост върху процесния имот в полза на ищеца спрямо
ответника и осъждане на ответника да го предаде на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1
от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Съгласно, ал.
2 на същия член в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска. Поради изложеното и като съобрази, че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, от друга страна
е признато право, с което страната може да се разпорежда, съдът намира, че
следва да бъде уважена исковата претенция в цялост по реда на чл. 237 от ГПК.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски за
указаната му безплатна правна помощ. Възражението на ответника, че с
поведението си не е станал причина за завеждане на иска съдът намира за
недоказано. По делото са налични доказателства, че ответника е наясно с предходно
съдебни спорове със същия предмет между други страни и че владеят имота. По
правилото на чл. 36, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1 ЗА в полза на адвокат В. следва
да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер от 300,00 лева.
Ищецът е бил освободен от заплащането на
дължимата се държавна такса, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда сума в
размер на 70,02 лева представляваща пропорционалната държавна такса с оглед
предмета на спора.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС, че Б.С.Г., ЕГН**********,*** е
собственик на площ от 399 кв.м от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ
дворно място с обща площ от 1480 кв.м., находящо се в строителните граници на
гр. П. в местността „***“ означен по скица като парцел ***, утвърден със
заповед №***г., която реална част (399 кв.м) попада върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *** по КККР на гр. П. спрямо
„Дива“ ООД, ЕИК *********, гр. П.,
ул. „Миньор“, № 3а.
ОСЪЖДА
на основание чл. 108 ЗС Дива“ ООД да предаде владението на Б.С.Г. върху площ от 399 кв.м от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място с обща площ от 1480 кв.м находящо
се в строителните граници на гр. П. в местността „***“ означен по скица като
парцел ***, утвърден със заповед №***г., която реална част (399 кв.м) попада
върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. П..
ОСЪЖДА
на основание 78, ал. 1 ГПК , вр. чл.
36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 ЗА „Дива“ ООД
да заплати на адв. И.Г.В. сума в размер на
300,00 лева, представляваща
възнаграждение за указаната правна помощ на ищеца в рамките на стоящото
производство.
ОСЪЖДА
на основание 78, ал. 6 ГПК „Дива“
ООД да заплати в полза на Районен съд П.
сума в размер на 70,02 лева
представляваща пропорционалната държавна такса с оглед предмета на спора, както
и 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________