Р
Е Ш Е
Н И Е № 260085
гр.Хасково, 11.02.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 992 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Р-Р ИНВЕСТ 1“ ООД –
гр.Кърджали против „АБ“ АД – гр.Хасково.
В исковата молба се твърди, че с
Фактура № **********/26.01.2016г. дружеството ищец продал на ответното
дружество движими вещи – по вид, количество и стойност, с включен ДДС, подробно
посочени в самата фактура и в Сертификат № 2/26.01.2016г. Фактурираната сума за
продажба ответникът следвало да заплати изцяло по банков път в деня на издаване
на фактурата, с начин на плащане – по сметка /с платежно нареждане/. До момента
на подаване на исковата молба ответникът не заплатил нито изцяло, нито частично
стойността на продадените му вещи по посочената фактура. Неколкократно ищецът
канил ответника да заплати дължимата сума, но последният не сторил това. Така
било налице пълно неизпълнение от страна на ответника на задължението му за
плащане по процесната фактура. Посочва се още в исковата молба, че ответникът
дължал и обезщетение за забава в размер на 4131.71 лева за периода от
26.01.2016г. до 02.06.2020г. Главницата по фактурата била в размер на 9353.88
лева. Неколкократно ищецът правил опити да уреди отношенията си с ответника
извънсъдебно, но последният отказвал да изпълни задълженията си, което
обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумите, както следва: 9353.88 лева – главница по Фактура №
**********/26.01.2016г. и 4131.71 лева – лихва за забава за периода от
26.01.2016г. до 02.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 03.06.2020г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба, в който взема становище за неоснователност на предявените искове. Ищецът
не притежавал в патримониума си материалното право да получи претендираната от
него цена, тъй като не бил извършвал доставката, за която претендира. Вещите,
описани в процесната фактура и сертификат, не били доставяни и получавани от
ответника и той не дължал плащане. Прави се и възражение за погасяване по давност на претендираното вземане за лихва за забава, а при условията на евентуалност - ако претенциите бъдат приети за основателни, се прави възражение за прихващане. В тази връзка се твърди, че срещу ищцовото дружеството ответникът притежавал
ликвидно и изискуемо вземане в размер общо 163 812.58
лева, съгласно издадени изпълнителни листове по т. д. № 17/2019г. по описа на ОС - Кърджали и по гр. д. №
118/2019 г. по описа на PC – Кърджали, за принудително събиране на
което били образувани две
изпълнителни дела - № 20198120400986 и №
20198120400987 по описа на ЧСИ Росен Сираков, с район на действие ОС -
Кърджали. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове и се
присъдят на
ответника направените по
делото разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени от ищеца
Фактура № **********/26.01.2016г., с доставчик „Р – Р Инвест“ ООД и получател „АБ“ АД за доставка
на „бордюр и плочки“,
на стойност 9 353.88 лева с ДДС. Представи се по делото и Сертификат
№ 2/26.01.2016г. за обект: гр.Димитровград, възложител „АБ“ АД – гр.Хасково и
изпълнител: „Р – Р Инвест 1“ Кърджали, както и Документ от „Спиди“, озаглавен
„2-Експресна“.
Истинността на тези документи бе оспорена от ответника, поради което и по искане на неговия
пълномощник е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК. Съдът разпредели
доказателствената тежест между страните в това производство и указа, че тежестта
за доказване истинността на документите лежи върху ищеца. В тази връзка същият
представи оригинал на Документ от „Спиди“, озаглавен „2-Експресна“ и оригинал
на Фактура № **********/26.01.2016г., която обаче, за разлика от представеното
с исковата молба копие, носи подпис за „доставчик“ /„Р-Р Инвест“ ООД/. При това положение следва да бъде преценявано единствено
представеното с исковата молба копие на Фактура № **********/26.01.2016г. Според справка за изчисляване на законна
лихва върху сумата от 9353.88 лева за периода от 26.01.2016г. до 02.06.2020г., същата възлиза на 4131.71 лева.
Съдържанието на останалите, представени от
ответника писмени доказателства, съдът счита, че не следва да обсъжда, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Р.Ф.Ф. и К.В.О. за установяване на обстоятелства относно процесната фактура и сертификат. Показанията на тези свидетели съдът
кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените
обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и
обективно изготвено, се установява, че процесната
фактура е била
осчетоводена само
при ищеца. Включена е в Дневник за продажби и е начислен ДДС в размер на 1558.90
лева. Фактурата не е осчетоводена в счетоводството на ответника. Има
осчетоводени фактури по други търговски
отношения с този доставчик, но липсва записване по процесната фактура. И в
двете счетоводства липсват плащания по процесната фактура. В.л. посочва още, че
неразплатената сума, отразена в с/ка 411 Клиенти, аналитичност „АБ“ АД в
счетоводството на ищеца по процесната фактура е в размер на 9 353.88 лева.
В счетоводството на ответника „АБ“ АД липсва задължение по процесната фактура
предвид факта, че тя не е осчетоводена. Размерът на претендираната лихва за забава върху
главницата от 9 353.88 лева за периода от 26.01.2016г. до 02.06.2020г. възлиза на сумата 4 131.71 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са допустими.
Разгледани по същество исковете се явяват
неоснователни по следните съображения:
При съвкупния анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства не може да се направи обоснован и категоричен извод, че
между страните е съществувало описаното в исковата молба договорно
правоотношение. Безспорно е, че договорът за търговска продажба по смисъла на
чл.318 и сл. от ТЗ, за наличието на какъвто се навеждат твърдения от ищеца, има
неформален и консенсуален характер и за сключването му не е необходима
писмена форма за действителност. Достатъчно е да се постигне съгласие между страните, за
което обаче
в настоящия случай не са ангажирани достатъчно
убедителни доказателства. От друга страна представената фактура е частен
свидетелстващ документ и при липса на подпис за получател от лице, което е
отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно
доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на
стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по
силата на неформален договор за търговска проджба. Неподписаната от получателя
фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на задължената страна, не
е вписана в дневника за покупко-продажби и справката декларция по ЗДДС и по
която не е ползван данъчен кредит от задължената страна, сама по себе си не
установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за
търговска продажба. Релевантен към спора би бил моментът на представянето/получаването/
на фактурата или доставянето на стоката на купувача. По делото липсват писмени
или гласни доказателства за уведомяване на ответното дружество, респ. на
неговия законен представител, или надлежен пълномощник, за сключването от
негово име на процесния договор за търговска продажба. В тази връзка следва да
се има предвид и че при извършената проверка в счетоводството на ответното
дружество вещото лице е установило, че процесната фактура не е осчетоводена при
ответника. Затова за момент на узнаване по смисъла на чл.301 от ТЗ би следвало
да се приеме моментът на получаване на исковата молба и приложените към нея
документи. Съгласно трайната и задължителна съдебна практика при тези
обстоятелства процесната фактура
сама по себе си не може да установи нито сключване на договор за търговска продажба, нито получаването на стоката.
Представеният Сертификат № 2/26.01.2016г. също е оспорен своевременно от
ответника с отговора му на исковата молба, а и съдържащите се в него данни за
вид, количество и цена на доставени стоки не води до извод за неговата
несъмнена връзка с фактурата. Ето защо, не може да се приеме, че по делото
ищецът е установил при условията на главно и пълно доказване твърдението си за
валидно възникнало между него и ответника продажбено правоотношение въз основа
на процесната фактура. Съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК недоказаният в гражданския процес факт е равнозначен на неосъществен
такъв в обективната действителност. А щом фактът не се е
осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.
Предвид изложеното искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.327, ал.1 от ТЗ следва да бъде отхвърлен.
Искът за обезщетение за забава също е неоснователен. Това е така, защото това задължение
има акцесорен характер по отношение на главното вземане и присъждането му
зависи от съдбата на последното. Доколкото съдът приема, че в случая то не
съществува, то и претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
Релевираното от ответника при условията на
евентуалност възражение за прихващане е предявено под вътрешнопроцесуално
условие – уважаване на главните претенции срещу него, но то не се сбъдна,
поради което съдът не следва да го разглежда и да се произнася по него.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р-Р-ИНВЕСТ 1“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Кърджали,
ж.к. район Общински пазар, зона Б, ет. 2,
съдебен адрес:***, офис №***,
адв. С.Ф.М., против „АБ“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “Съединение“ № 38, съдебен адрес:***,
офис № ***, Адвокатска кантора: *******, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумите от 9 353.88
лева, представляваща неизплатена главница по фактура № ********** от 26.01.2016г. за продадени движими вещи,
и 4 131.71 лева, представляваща обезщетение
за забава върху нея за периода от 26.01.2016г. до
02.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Р-Р-ИНВЕСТ 1“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Кърджали, ж.к. район Общински пазар, зона
Б, ет. 2, съдебен адрес:***, офис № ***, адв. С.Ф.М., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да заплати на „АБ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
бул. “Съединение“ № 38, съдебен адрес:***,
офис № ***, Адвокатска кантора: *******, сумата от 1500 лева, представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.