О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
17.12.2019г., гр. П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на седемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от
съдията Бозаджиев въззивно частно гражданско дело №859 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на с чл.274 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с
вх.№26518/11.11.2019г. на М.Н.Т., чрез пълномощника му адв.Т.З. ***, против протоколно
определение от 05.11.2019г., постановено по гр.д.№4505/2017г. по описа на РС- П.,
с което е прекратено производството по гр.д.№4505/2017г. по описа на РС- П..
В жалбата се излагат доводи в
насока неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Моли
се, за отмяна на постановеното определение.
В срок от Г.Г.- страна в процеса,
чрез пълномощника му адв.П.К. *** е постъпил писмен отговор в указания срок. В
последният е визирано, че подадената частна жалба е неоснователна. В този
смисъл се излагат съображения.
Искането е за оставяне на
последната без уважение, като се потвърди обжалваното определение, като
правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски.
В срок от Община П., чрез
процесуалния й представител адв.П.К. е постъпил писмен отговор в които са
изложени мотиви в насока оставяне без уважение на подадената частна жалба с
искане потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно.
В срок е постъпил писмен
отговор от адв.Ч., в качеството му на пълномощник на К.Н. К.. В него се приема,
че подадената частта жалба е допустима, но е неоснователна. Моли се за нейното
отхвърляне, като се потвърди обжалваното решение. Моли се за присъждане на
направените съдебни разноски- адвокатски хонорар.
Писмени отговори от А.Н.К., С.Н.З.
и М.Н.Н. не са постъпили.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните по
делото и намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.дело №4505/2017г.
по описа на РС- П. е образувано по искова молба от М.Н.Т., чрез пълномощника си
адв.З., като с нея е предявен иск, с правно основание чл.124, ал.1, във вр. с
чл.54, ал.2 от ЗКИР срещу Община П., Г.А.Г. и наследници на Н.А.К.: С.Н.З., М.Н.
К., А.Н.К. и К.Н. К..
Искането е да бъде постановено
решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че
ищеца М.Н.Т. е собственик на част от имот с площ общо от 31кв.м. неправилно
заснет и нанесен в кадастралната карта на гр.П. от 2008г., както следва: Община
П. с поземлен имот с идентификатор 55155.5061389, като част от имота на ищеца
неправилно е заснет и нанесен по кадастралната карта с площ от 17кв.м., одобрена
със Заповед №РД №18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК- София; наследници Н.А.К. с
поземлен имот с идентификатор 55155.506.985, като част от имота на ищеца
неправилно е заснет и нанесен в кадастралната карта с площ от 11кв.м., одобрена
със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК- София; Г.А.Г., като част от
имота на ищеца попада в поземлен имот с идентификатор 55155.506.980, като част
от имота на ищеца неправилно е заснет и нанесен в кадастралната карта с площ от
3кв.м., одобрена със Заповед №РД №18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК- София.
Видно от Протокол от
23.05.2018г., съдът, на основание чл.146 от ГПК е извършил доклад на делото като
е приел, че искането на ищецът Т. е за постановяване на решение, с което да се приеме
за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на част от
имот, която чат с площ от 31кв.м. неправилно е заснета и нанесена в
кадастралната карта на гр.П., както следва: 17кв.м., като част от имот с
идентификатор 55155.506.1389 на Община П., 11кв.м., като част от имот с
идентификатор 55155.506.985 на наследници на Н.А.К., 3кв.м., като част от имот
с идентификатор 55155.506.980 на Г.А.Г..
Видно от Протокол от
18.06.2018г., съдът с протоколно определение е дал ход по същество, дал е
едноседмичен срок на ищцовата страна и десетдневен такъв на ответната за
представяне на писмени бележки, като е обявил, че ще произнесе съдебния си акт
в установения в закона едномесечен срок.
Писмена защита от М.Н.Т., чрез
пълномощника му адв.З. е постъпила с вх.№15853/21.06.2019г.
Писмени бележки от адв.П.К., в
качеството й на процесуален представител на Община П. са постъпили с
вх.№16626/02.07.2019г.
Приложени са по делото писмени
бележки от адв.П.К., в качеството й на пълномощник на Г.А.Г., които не са
входирани.
Писмена защита от страна на ад.Ч.,
в качеството му на пълномощник на К.Н. К. е представен в съдебното заседание на
18.06.2019г.
Видно от Определение №2176 от
18.07.2019г., първоинстанционният съд е отменил протоколното си определение от
18.06.2019г., постановено по гр.д.№4505/17г. с което е даден ход по същество,
като е оставил исковата молба без движение, с указания в едноседмичен срок,
ищеца да отстрани нередовности по нея, съобразно указанията дадени в
определението.
С Молба с вх.№21.21384/11.09.2019г.
от М.Н.Т., чрез пълномощника му адв.З. е прието от молителя, с оглед изложеното
в нея, че са изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовности по
исковата молба.
С Молба с
вх.№23702/11.10.2019г. от М.Н.Т., чрез пълномощника му адв.З. е направена
корекция по поправения петитум по молба с вх.№21384 от 11.09.2019г.
Видно от протоколно определение
от 05.11.2019г. първата инстанция е прекратила производството по
гр.д.№4505/2017г. по описа на РС- П..
При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за
установено следното:
Пазарджишкият окръжен съд
намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
За да постанови обжалвания съдебен
акт, първата инстанция е приела, че към момента на произнасяне, исковата молба,
с всичките й уточнения в хода на процеса, включително и след оставянето й без
движение с определение от 18.07.2019г. и постъпили молби от 11.09.2019г. и
11.10.201г., страда от пороци, които и в съдебното заседание от 05.11.2019г. не
са отстранени. В този смисъл е посочено, че има разминавания в исканията и
неяснота относно това, с колко иска е сезиран съда, какъв е предметът на всеки
един от исковете.
Настоящата въззивна инстанция не
приема тези изводи, като правилни и законосъобразни, дали съответно основание на
районния съд да прекрати образуваното дело поради недопустимост на исковата
молба, с оглед неотстраняване на нередовности, както и връщане на последната,
посочено в мотивната част на обжалваното протоколно определение.
В разпоредбата на чл.149, ал.3
от ГПК е уредена възможността при фактическа и правна сложност на делото по
искане на някоя от страните от страна на съда да се определи подходящ срок за
представяне на писмени защити. В същите, страните могат да изразят допълнителни
доводи и аргументи към вече изложената си теза. На практика, страната която ги
представя би следвало да обобщи всички действия извършени в хода на
производството, да даде оценка на доказателствата и да изложи своето виждане за
изхода на делото. Реално в края на процеса би следвало да се приема, че се
маркират спорните въпроси и се излагат становища в подкрепа на една или друга
теза.
Практика на страните е в
представяните от тях писмени защити да навеждат нови основания в подкрепа на
тяхната позиция. Това не е проблем до момента, в който тези аргументи не
представляват напълно нови основания за уважаване на иска, въззивната жалба или
касационна жалба. Навеждането на нови основания в писмените защити в
производството пред първата инстанция би представлявало изменение на иска или
изобщо предявяване на нов иск, което право на съответната страна следва да се
приема за преклудирано. Това означава, че изложените от страната нови основания
в писмени бележки не следва да се вземат предвид при постановяване на
решението. В този смисъл е Решение №50/12.05.2009г. по т.д.№95/2009г. на ВКС, І
т.о.
Проблемът в конкретният казус
е, че първоинстанционния съд е приел че с представената писмена защита е
сезиран с напълно ново искане, като е счел, че е невъзможно да се установи с
какъв иск е сезиран съда- с установителен иск за собственост, с правно
основание чл.124 от ГПК или със специалния установителен иск за собственост към
минал момент, с предмет установяване точното местоположение на имотната граница
между два съседни имоти, която не е била неправилно заснета в действащия
кадастрален или регулационен план, въз основа на която е била одобрена
кадастралната карта- чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Действително в изложението
направено в писмената защита на адв.З. и впоследствие в уточнителните молби,
респективно в проведеното съдебно заседание от 05.11.2019г., последната
действително навежда и формулира нови искания от които действително следва
извод, че е налице неяснота относно с какви искове е сезиран съда. Независимо
от тази си констатация, въззивният съд следва да посочи, че районния съд след
като е дал ход по същество и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок на
база установеното към този момент не е имал каквито и да е било основания да
оставя подадената искова молба на М.Н.Т., чрез пълномощника му адв.З. без
движение позовавайки се на изложените данни в представената от последната
писмена защита.
Основанието за този извод е, че
с подадената искова молба от ищецът е налице изложение на обстоятелствата и е
направено искане отговарящо на иска с правна квалификация по чл.124, ал.1, във
вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, което е намерило отражение в изготвения от районния
съд доклад по реда на чл.146 от ГПК, по отношение на който не е налице
възражение от която и да е от страните по делото. Всички изложени съображения
касаещи формулиране на нови искания с представената писмена защита и последващи
уточнения, на практика се явяват преклудирани и не следва да се взимат предвид.
По така изложените съображения,
настоящият състав на въззивния съд намира, че подадената жалба, като основателна
следва да се уважи, а обжалваното протоколно определение на РС- П., като неправилно
и незаконосъобразно да се отмени, вместо което делото да се върне на районния
съд с указания за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия
изразени в произнасянето му по предявения иск с подадената искова молба на М.Н.Т..
С оглед изхода на делото няма
основание да се присъждат разноски на жалбоподателя, тъй като такива не са
претендирани от страна на жалбоподателя по делото, независимо, че към жалбата е
представен Договор за правна помощ и
съдействие и пълномощно.
Водим от изложеното,
Пазарджишки окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА протоколно
определение от 05.11.2019г., постановено по гр.д.№4505/2017г. по описа на Районен
съд- П., с което е прекратено производството
по гр.д.№4505/2017г. по описа на РС- П..
ВРЪЩА делото на РС- П.
за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия, съобразно
указанията дадени в обстоятелствената част на определението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.