Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 18. 06. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на единадесети
юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 33
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „Е.М.” ЕООД *** против Р.Х.А. ***. В молбата се твърди, че
на ***
год. в гр. П.
е бил сключен договор за потребителски кредит № ***/ *** год. между „***”
АД /***/, в качеството му на кредитор и Р.Х.А. в
качеството му на кредитополучател. Твърди
се, че по силата на процесния договор кредиторът е отпуснал на кредитолучателя
потребителски кредит в размер на 3 020 лв.
Твърди се, че разрешеният кредит е бил преведен по сметка с
IВАN: *** в банката
на името на кредитополучателя като доказателство за
превода е банково бордеро № *** г.
за усвояване на кредит. Твърди се, че предоставеният кредит е бил за
пълно предсрочно погасяване на задълженията по договори за кредитни карти № ***/ *** год.
и № ***/ *** год.,
сключени межу банката и Р.Х.А..
Твърди се, че съгласно договора за потребителски кредит от *** год.
ответникът се е задължил да погасява задължението си на 120 месечни вноски
ежемесечно, считано от 17. 12. 2011 год. като
крайният срок за издължаване на кредита е с дата 17. 11. 2021 год. Твърди
се, че годишният процент на разходите /ГПР/ по разрешения кредит е 14, 93 %. Твърди се, че на ***год.
е бил сключен анекс № 1 към договор за
потребителски кредит № ***/ *** год., по
силата на който страните са предоговорили съществуващите задължения. Твърди се,
че към датата на подписването на анекса
задълженията на ответника Р.А. в качеството му на кредитополучател са били
както следва: 77, 71 лв.- просрочена
главница, 133, 33 лв.- просрочена лихва и 2 752,
83 лв.- редовна усвоена и непогасена главница.
Твърди се, че освен тези задължения страните са се съгласили, че
кредитополучателят дължи и редовна лихва, която ще бъде начислена за периода от
датата на падежа, предхожащ датата на анекса до
датата на падежа, следващ датата на анекса, но към датата на анекса
все още не е изискуема. Твърди се, че след усвояване на кредита, ответникът е
извършвал погасявания, с които е изплатил част от месечните си вноски, след
което е преустановил плащанията си. Твърди се, че след
преустановяване на плащанията е останала непогасена сума по кредита в общ
размер на 3 646, 55 лв., от които 2 964, 53
лв.- главница, 682, 02 лв.- договорна лихва. Твърди се, че на основание сключен
договор за възлагане на вземания (цесия) от *** год. и
приложенията към него, сключен между „***” АД и „Е.М.”
ЕООД, задължението на Р.Х.А., произтичащо от договор за
потребителски кредит № ***/ *** год.
е било изкупено от „Е.М.” ЕООД.
Твърди се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД до
ответника е било изпратено уведомление, че кредитор спрямо него по отношение на
процесното парично вземане е „Е.М.” ЕООД като уведомлението е било изпратено на
ответника по пощата с обратна разписка на посочения в договора адрес. Твърди
се, че писмото, съдържащо уведомлението за извършената цесия е било изпратено
на посочения в договора адрес: ***, но писмото е било върнато в цялост, като е
било отбелязано „няма такова лице на адреса”. Твърди се, че ищцовото дружество
„Е.М.” ЕООД е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по
договора, чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК до Плевенския
районен съд, като
е било образувано ч. гр. д. № *** год. и е
била издадена заповед за парично изпълнение. Твърди се, че срещу издадената
заповед за изпълнение е било депозирано възражение от ответника, за което
ищцовото дружество е било уведомено чрез съобщение, надлежно връчено на *** год. Твърди
се, че във възражението ответникът излага доводи, че по време на сключване на
договор за кредит е бил безработен и било невъзможно банката да му отпусне
кредит. Твърди се, че в депозираната от ответника молба за потребителски кредит
изрично е записано, че същият е безработен. Твърди се, че доказателство за
отпуснатия кредит е и приложено към исковата молба копие от банково бордеро за
извършен превод. Твърди се, че трайната безработица и липсата на финансови
средства не освобождава ответника от задължението му да върне отпуснатия му
кредит. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба-
06. 01. 2020 год.
погасяване на задължението по процесния договор не е осъществено от страна на
ответника. Твърди се, че не е налице основание, въз основа на което
задължението за погасяване да е отпаднало. В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му към
ответника за сумата от 2 964, 53 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ ***/ *** год. и анекс към него от *** год., ведно със законната лихва, считано от 24. 10. 2019 год. до окончателното
изплащане на сумата, както и за сумата от 682, 02 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 17. 02. 2017 год. до 24. 10. 2019 год. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
Р.Х.А. *** не е взел становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6976/ 2019 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество,
искът е основателен. Безспорно по делото е, че на *** год. между „***” АД и Р.Х.А. е бил сключен
договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ответника е
бил отпуснат потребителски кредит в размер на 3 020 лв. за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договори за кредитни карти № ***/ ***год. и № ***/ ***год. Безспорно по делото е, че на ***год. между „***” АД
и „Е.М.” ЕООД е бил сключен договор за
възлагане на вземания (цесия), с който вземането срещуа Р.Х.А.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/ *** год.,
е било прехвърлено на „Е.М.” ЕООД. Безспорно по делото е, че ищецът е изпратил до ответника уведомления изх.
№ *** и № ***, и двете от *** год., за уведомяване за извършената цесия и за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането в случай на неизпълнение в
15- дневен срок. Видно е, че уведомленията са се върнали с отбелязване, че няма
такова лице на адреса. Безспорно по делото е, че впоследствие уведомлението за
извършената цесия е било връчено на ответника на 06. 02. 2020 год. заедно с
исковата молба по настоящото дело и останалите приложения към нея. Ответникът
не е оспорил приложените към исковата молба писмени доказателства, установяващи
размера на задължението му към ищцовото дружество, не е депозирал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, не е направил възражения и искания, не
е ангажирал никакви доказателства в хода на съдебното дирене. При това
положение предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл.
415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 2 964, 53 лв., представляваща главница, и сумата от 682,
02 лв., представляваща договорна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /24. 10. 2019 год./ до окончателното
изплащане на вземането.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 72, 93 лв., както и направените деловодни разноски в
исковото производство в размер на 95, 65 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Р.Х.А.
***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ******, представлявано от ***, сумата от 2 964, 53
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ ***/ *** год. и анекс към него от ***год., ведно със законната лихва, считано от 24. 10. 2019 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 682, 02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17. 02. 2017
год. до 24. 10. 2019 год.
ОСЪЖДА Р.Х.А. ***, ЕГН **********, да заплати на „Е.М.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ******, представлявано
от ***, сумата от 72, 93 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство,
и сумата от 95, 65 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: